№
/03.07.2020 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в публично заседание на двадесет и
шести юни през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 739 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. чл.
30г, ал. 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Образувано е по жалбата на „ВКС-Варна“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Задължително предписание №
В-0251 от 12.03.2020 година на инспектор от Регионален отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива“ Северна България – Варна при Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива в Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, с което временно е спряно
разпространението на 4 137
литра, течно гориво за дизелови двигатели от обект – бензиноколонка № 3,
свързана с резервоар № 3, в бензиностанция, находяща се в с. Гроздьово, община
Долни чифлик, област Варна.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното
предписание е незаконосъобразно. Твърди, че процедурата по вземане на проба е нарушена.
Твърди, че резултатът от проведеното изследване не е верен. В условията на
евентуалност твърди, че случаят е маловажен. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспореното предписание. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – инспектор
от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“
Северна България – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните
горива в Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор оспорва жалбата. Твърди, че задължителното предписание е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните
предпоставки по чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ.
Сочи, че в резултат от изпитването на пробите в подвижната лаборатория е
установено несъответствие на горивото с изискванията за качеството на течните
горива, поради което контролният орган е бил длъжен за разпореди временно спиране на
разпространението на горивото. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В писмено становище от
15.05.2020 година навежда твърдения за недопустимост на оспорването. Твърди, че
е издадено разпореждане за изтегляне на горивото от пазара, което автоматично
отменя оспореното разпореждане.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Заповедта е връчена редовно на жалбоподателя на 12.03.2020 година, поради
което с подаване на жалбата на 13.03.2020 е спазен 14-дневния срок за
оспорването и, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 30г, ал. 9 от ЗЧАВ.
На 11.03.2020 година, в 10,40 часа, на
основание чл. 16 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина на техния контрол (Наредбата), на обект –
бензиностанция, находяща се в с. Гроздьово, област
Варна, стопанисвана от „ВКС Варна“ ЕООД - Варна, е извършена проверка от длъжностни лица от
Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна
България - Варна. При
проверката са взети проби от
течните горива за установяване
съответствието им с изискванията на ЗЧАВ и Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ). Проверката и вземането на пробите са
извършени в присъствието на Петя Щерева Кирова, представител на жалбоподателя. След проверка на представените
от проверяваното лице документи е установено, че горивото за дизелови двигатели
се разпространява с декларация за съответствие № 1557/18.02.2020 година, издадена от „Сакса“ ООД, документ за доставка: Приемо-предавателен
протокол № 635354/04.03.2020 година, товарителница № 78855/04.03.2020 година,
фактура № **********/04.03.2020 година за количество 30 161 литра. В т. 2 от
протокола е отразено, че е взета проба от горивото съгласно чл. 18 от Наредбата
от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 4 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на
резервоар 3, свързан с бензиноколонката: 24 000 литра, с налично количество:
4 519 литра. Пробата е взета в 6 броя
чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до
около 85 % от обема. Съдовете с пробата са разпределени на 4 броя с контролни
(3 броя за Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ и 1 брой за проверената фирма) и
2 броя с арбитражни проби за Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“. Записано е, че преди запълване
всеки метален съд за еднократна употреба е промит на обекта с по около 0,2
литра от горивото. В общото количество взета проба от 6 литра по касов бон е
включено и горивото, изразходвано за промивка. Съдовете с контролни и
арбитражни проби са затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от
Наредбата. Оловните проби са маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на
длъжностното лице, взело пробата, и обозначение Главна дирекция „Контрол на качеството на течните
горива“. Съдовете с
пробите са пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 107348 и обозначение Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“. За извършената проверка е съставен протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № В-031/11.03.2020 година, подписан от проверяващия,
инспектора, взел пробата, и представителя на жалбоподателя.
Със заявка № В-83/12.03.2020 година на отдел „Контролно методичен“ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор взетата проба, означена с кодов № 0247, е предоставена за изпитване в сектор „Подвижна лаборатория“
– Плевен. За извършеното изпитване е
изготвен протокол от изпитване № Р-0083-2/12.03.2020 година, в който са посочени стандартите, по които е
извършено изпитването, датата на получаване на пробата, нейното количество,
начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид.
На основание чл.
30б, ал. 1, т. 7 от ЗЧАВ, вр. чл. 22, ал. 4 от Наредбата е издадено експертно заключение от директора на
Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № ЕЗ–0251/12.03.2020
година, в което е
отразено, че получените от изпитването резултати се отклоняват от допустимите
гранични стойности за пламна температура. Полученият резултат от изпитването е
40 градуса
по С при норма над 55 градуса по С. Направено е заключение, че течното
гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не
съответства на изискванията за качество съгласно Приложение № 2 от Наредбата.
Въз основа на резултатите от
изпитването в подвижната лаборатория е издадено Задължително предписание № В-0251/12.03.2020 година на
инспектор от
Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна
България-Варна при Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ в Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор - София, с което на основание чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ временно е спряно
разпространяването на течно гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар 3 в налично количество 4 137 литра в обект – бензиностанция в с. Гроздьово, област Варна.
При тези фактически обстоятелства
се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
30а, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или
оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията
за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение,
транспортиране и използване, като извършва проверки за установяване качеството
на течните горива, взема проби, изпитва в акредитирани лаборатории и прилага
принудителни мерки. Съгласно чл. 30г
от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи (длъжностните лица
по чл. 30а, ал. 1 по аргумент от чл.
30б, ал. 1 от ЗЧАВ) имат право да прилагат принудителни административни
мерки, в т. ч. и временно да спрат разпространението на течните горива в предвидените от закона случаи. В ал. 2 на същия текст е
посочено, че принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него
длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на
удостоверителни знаци на контролните органи. От приложената по делото заповед №
А-114/14.02.2020 на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор е видно, че инспектор Ж.Х.П.– длъжностно лице от Регионален отдел
„Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Северна България, с месторабота гр. Варна, е
оправомощена да разпорежда временно спиране на разпространението на течни горива в случаите по чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗЧАВ.
Следователно оспореното предписание е издадено от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.
30а, ал. 1 от ЗЧАВ, в кръга на предоставените му по делегация правомощия.
Предписанието има необходимата
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. В него е
цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане
на принудителна
административна мярка - чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ. Изложени са и
фактическите обстоятелства относно извършената проверка, при която са взети
контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели за изпитване
в съответствие с чл.
30б, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, вр. чл. 16, т. 5 от Наредбата. Описани са и
документите, които са издадени след изпитване на контролната проба (констативен
протокол и протокол от изпитване), както и направеното в тях заключение, че
разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели не отговаря на
изискванията по Приложение № 2 от Наредбата по показател пламна температура.
Описаните в констативния протокол и протокола от изпитване фактически
обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за налагане
на принудителната административна мярка, поради което заповедта отговаря на
изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В производството по издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила или нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ предвижда
контролните органи да разпореждат временно спиране на разпространението на течни горива от пазара, когато
в резултат от изпитването в подвижна лаборатория и експертно заключение е установено,
че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество, определени
в Наредбата.
Изискванията за качество, на които
трябва да отговарят горивата за дизелови двигатели, са регламентирани в
Приложение № 2 по чл. 6, т. 2 от Наредбата. Контролът за спазването на тези
изисквания се извършва чрез проверки, в т. ч. чрез вземане на проби от течните
горива и изпитване на тези проби в акредитирани лаборатории. Съгласно чл. 15 от
Наредбата обект на проверките са резервоари за съхранение и използване на течни
горива в търговски, производствени и складови обекти; в петролни бази и
терминали; в бензиностанции от колонките за зареждане; от подвижни цистерни за
превоз на течни горива. Начините на вземане на проби в зависимост от обекта на
проверка са регламентирани в чл. 17 и чл. 18 от Наредбата. Пробите от течни
горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN
ISO 3171. Пробите от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата
(накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ
разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. Преди вземането на
пробата съдовете за еднократна употреба се промиват със съответното гориво.
Пробите се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител
на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за
проверка и вземане на проба и етикетите им. Според чл. 19 общото количество на
взетата проба по чл. 17 и чл. 18 от всеки вид гориво е не повече от 6, 5 литра,
което се отбелязва в протокола за проверка и вземане на проба. Съгласно чл. 20 от Наредбата съдовете
с взетата проба се разделят на съдове с контролни и арбитражни проби, което се
отбелязва на етикета на всеки съд. Съдовете с контролните проби се затварят,
етикетират, пломбират с персоналния номер на пломбажните клещи на длъжностното
лице, което е взело пробата, и се транспортират за изпитване в акредитирана
лаборатория. Съдовете с арбитражните проби се обработват съгласно ал. 2, като
върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното лице,
взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и се
транспортират за съхранение в арбитражното отделение на Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“. Съгласно
разпоредбите на чл. 22 от Наредбата взетите контролни проби се изпитват в
подвижни или в подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани
лаборатории при спазване на изискването на чл. 30ж
от ЗЧАВ – лабораториите да не са тези, извършили изпитването при
първоначалното пускане на пазара. За резултатите от изпитването се съставя
протокол от изпитване. Длъжностните лица предават за изпитване в акредитирана
подвижна лаборатория един съд от контролната проба, а останалите съдове от
контролната проба изпращат за следващо изпитване в стационарна акредитирана
лаборатория, определена от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“. Въз основа на протокола от
изпитването от акредитирана подвижна лаборатория Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ изготвя експертно заключение за съответствието на горивото с
изискванията за качество. Когато с експертно заключение се установи
несъответствие на горивото с изискванията за качество, копия от експертното
заключение заедно с протокола от изпитване, издаден от акредитираната подвижна
лаборатория, се изпращат на лицата по чл.
18а, ал. 1 или по чл. 18б
ЗЧАВ. Когато след изпитване в подвижна лаборатория се установи
несъответствие на горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и,
изпитването по този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна
лаборатория. В срок 3 работни дни от получаване на протоколите от изпитване от
акредитираната стационарна лаборатория, но не по-късно от 15 работни дни от
вземането на пробите, Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ изготвя констативен протокол със
заключение за съответствието на горивото с изискванията за качеството. Копия от
констативния протокол заедно с протокола от изпитване се изпращат на лицата по чл.
18а, ал. 1 или по чл. 18б
от ЗЧАВ. При оспорване на резултатите от изпитване в стационарната
лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на
протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по
арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна сметка в
друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория, като
резултатите от изпитването се считат за окончателни.
Съдът при извършване на
проверка за реда и начина на вземане на пробите не установи допуснати нарушения
на описаните по-горе правила.
Когато в резултат на изпитването в акредитирана подвижна лаборатория и с експертно заключение се установи, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество по чл. 6 длъжностните лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ издават задължително предписание за забрана разпространението на течното гориво, арг. чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
След като е установено по надлежния
ред, че течното гориво не отговаря на изискванията за качество по показател „пламна температура“ съгласно Приложение № 2 към чл.
6, т. 2 от Наредбата, и резултатът от заключението на констативния протокол за
установено несъответствие с изискванията за качеството на течните горива не е
оспорен в административната фаза на производството, правилно и законосъобразно
контролният орган е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ, вр. чл. 23 ал. 1, т. 3 от Наредбата. От редакцията на цитираните
норми е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност,
което означава, че при установяване на предвидените в закона фактически основания,
той не разполага с друга възможност освен да приложи принудителната
административна мярка, предвидена в закона, което е сторено и в случая. При
наличието на неоспорен констативен протокол за установено несъответствие с
изискванията за качество той е длъжен да разпореди изтегляне на горивото от
пазара, без да има право на избор или свободна преценка относно налагането на принудителна
административна мярка.
Жалбоподателят не е
опровергал съдържанието на протокола за изпитване, поради което съдът приема,
че горивото не отговаря на изискването за пламна температура.
Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, установяващи неправилно съхраняване на взетата проба
до изпитването и, поради което не може да се приеме за вярно твърдението, че
резултатът е отклонен, поради този причина.
От заключението на
Съдебно-техническата експертиза, прието от съда като обективно и компетентно
дадено се установява, че пламната температура е най-ниската температура, при
която парите от нефтените продукти, нагрети при строго определени условия
образуват с обкръжаващия въздухсмес, която се възпламенява при поднасяне на
пламък, като след изгаряне на частите или на целия обем на паро-въздушната смес
горенето спира. Горивото за дизелови двигатели представлява сложна смес от въгловодороди,
пакет от стабилизатори и добавки за подобряване на качеството му. Пламната
температура осигурява горивото срещу запалване преди подходящия за това момент.
При поднасяне на пламък към горивото се запалват леките му фракции (пари).
Стойността на пламната температура може да служи като индикатор за присъствие
на лесно летлив материал в сравнително нелетливо гориво, т.е. ако в горивото за
дизелови двигатели има бензин, то пламната температура ще е по-ниска. Във
връзка с това, пламната температура е приета за основа за класифициране на
течностите по степен на тяхната пожарна опасност. Различават се два вида
течности : лесно запалителни с пламна температура до 45 градуса и горими
течности с пламна температура над 45 градуса. Лесно запалителни са бензина, ацетона,
спирта и др., а горими течности са газьол, мазут, глицерин, минерални и
растителни масла. В Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от Наредбата „Горива за дизелови двигатели“, в методи за
изпитване, за показател „пламна температура“ е посочен стандарт БДС EN ISO 2719. Този стандарт
използва апарата Pensky
– Martens със
затворен тигел и е с област на приложение – горими течности с пламна
температура над 40 градуса. Горими течности с пламна температура под 45 градуса
са извън категорията „гориво за дизелови двигатели“. Пламната температура на
горивата е физичен показател и е точно определен за съответния продукт. Всяка
стойност, различна от „над 55 градуса“ за показателя „Пламна температура“
означава нестандартен продукт, а ако е под 40 градуса изпитваният продукт е
продукт, различен от гориво за дизелови двигатели. Спрямо предназначението си
машините използват различно гориво с различни съставки, които се базират на
необходимостите на двигателя да функционира нормално. Вещото лице сочи, че
нарушението на всеки един от показателите по Приложение 2 на Наредбата води до
некачествено гориво. При дизеловото гориво пламната температура е особено
важна. Вещото лице е посочило, че по-ниската пламна температура води до непълно
горене, в резултат на което се отделят повече димни газове, аерозоли от
неизгоряло гориво. Вещото лице е посочило, че некачественото гориво
представлява опасност за двигателя и в много случаи води до повреди. Повредите,
от своя страна, водят до увеличаване на отпадъците, респ. до използването на нови
ресурси. Всичко това, според вещото лице, води до замърсяване на околната среда
и нарушаване на екологичния баланс.
Предвид изложеното съдът
намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Човешкият живот
представлява висша ценност, която следва да бъде защитена, включително чрез
спазване на изискванията за качеството на горивата.
С оглед на гореизложеното
оспореното задължително предписание е законосъобразно по същество, като
прилагането на обжалваната принудителна административна мярка е фактически и правно
обосновано с наличието на условията по чл.
30г, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЧАВ и съответства на предвидената в закона цел
да се преустанови и предотврати крайният разпространител на течни горива на
бензиностанция да разпространява гориво, което не отговаря на нормативните
изисквания за качество. Не се спори между страните, че жалбоподателят
стопанисва и експлоатира проверявания обект, поради което има качеството на
„краен разпространител на течни горива“ по смисъла на § 1,
т. 20 от Допълнителните разпоредби
на ЗЧАВ. По силата на чл.
18б, ал. 3 от ЗЧАВ крайният разпространител е отговорен за съответствието
на разпространяваните течни горива с изискванията за качество, определени в
Наредбата, поради което правилно контролният орган е издал спрямо дружеството
обжалвания акт.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на жалбата,
т.к. е издадена заповед, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗЧАВ - изтегляне на горивото от пазара, която „автоматично“ отменя
оспорената заповед. В чл. 30г, ал. 1 са предвидени различни принудителни
административни мерки, като фактическите основания за налагането им са
различни. Ответникът не е представил доказателства, че такава мярка е наложена,
но дори и да се приеме, че е издадена друга заповед, с която е наложена мярка
за изтегляне на горивото от пазара, не може да се направи извод, че с нея се
отменя временното спиране на разпространението на горивото. Всяка мярка се
налага при наличието на различни фактически основания и за жалбоподателя е
налице правен интерес да оспори всяка една от тях.
По тези съображения съдът счита,
че не са налице основания за отмяна на оспореното предписание по смисъла на чл. 146
от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид на изхода от спора
жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал
такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ВКС-Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
ЕИК *********, срещу Задължително предписание № В-0251 от 12.03.2020 година на
инспектор от Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните
горива“ Северна България – Варна при Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива в Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което временно е спряно
разпространението на течно гориво за дизелови двигатели от обект –
бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 3, 4 137 литра, в бензиностанция, находяща
се в с. Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна на основание чл. 30г,
ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ :