Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 3771
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247040700220
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3771

Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20247040700220 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Р. И. Б., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх.2, ет.5, ап.10, чрез процесуален представител адв. Д. Р., против решение №32-676895/15.12.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (М.) с MRN №21BG001008031844R2/02.03.2021г. е определена нова митническа стойност, същата се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 941,01 лева и законната лихва върху сумата за периода от 02.03.2021г. до датата на уведомяване за издаденото решение.

Жалбоподателката иска отмяна на оспорения акт. Счита, че е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че митническият орган напълно формално е приложил императивно уредената последователност по чл.74, §2 от Регламент (ЕС)№2447/2015г. за определяне на митническата стойност на процесния автомобил. Освен това процедирането в контекста на „основателни съмнения“ относно декларираната договорна стойност било извършено без годни доказателствени източници. Навежда доводи, че данните, предоставени по линия на международното сътрудничество от Канада, не са достоверно доказателство за определяне цената на стоката. Жалбоподателката претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Р., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски по списък (л.157), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.7).

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., намира жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

І. П. Д.:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок. Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл.19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл.220, ал.1 от ЗМ.

ІІ. ФАКТИТЕ:

Н. 02.03.2021г. в МБ Свободна зона Бургас била приета митническа декларация (М.) с MRN 21BG001008031844R2 (л.79-80) с вносител и декларатор Р. И. Б., пряк представител „Мирамар“ ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание – употребяван пътнически автомобил, марка: Ауди, модел: А3; тип: АЗ; първоначална регистрация – 01.01.2017г., цвят – 0, раб. обем: 2 000 куб. см., двигател № - няма данни, шаси №WAUAUGFF9H1043462.

В митническата декларация били декларирани съответно: в ел.д. №5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – СА Канада; в ел.д.№4/1 „Условие на доставка“ – „CFR Стойност и навло“; в ел.д. №6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“/ №6/15 „Код на стоката – код по Т.“ – 8703 2390; в ел.д. №4/16 „Метод за определяне на стойността“ – „1-Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)“; в ел.д. №4/14 „Ц. на стоката“ – 4 218; в ел.д.№4/10 „Валута“ – CAD; в ел.д. №7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ – TCNU7903863.

Н. база декларираните данни в митническата декларация, митническата стойност за стоката била определена съгласно разпоредбата на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка било „CFR – Стойност и навло“.

За извършения внос били начислени мито в размер на 539,06 лева и ДДС в размер на 1 185,92 лева, при митническа стойност в размер на 5 390,56 лева.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени следните документи, за които в хода на делото е приложен заверен превод от английски на български език: оригинал фактура - Original invoice №RA-E210220031/20.02.2021г., издадена от „9378-6135 Quebec Inc.“, 4880 rue Berthiaume, Pierrefonds., QC H9J3R9, Канада (л.94-95); списък на опаковките – Packing list №RA-E21022003/20.02.2021г. (л.96-97); Certificat D’immatriculation №41296963 – свидетелство за регистрация на превозно средство (л.100-101); морска товарителница № MEDUMC953624 (л.102-106).

С писмо рег.№32-343912 от 11.10.2022г., на основание Споразумение между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, заместник-директорът на Агенция „Митници“ отправил молба за съдействие до Агенцията на канадските гранични служби (Canada Border Services Agency) за предоставяне на информация и документи за изнесени от Канада автомобили, по отношение на които са възникнали съмнения, че са декларирани на занижена стойност с цел избягване заплащане на дължими вносни мита и ДДС (л.140-152). За нуждите на митническото разследване от митническите органи на Канада било поискано предоставяне на митническите декларации за износ, както и относимите към тях документи, включително информация за това какви плащания са били направени към продавача/износителя и от кои лица.

В отговор на отправеното запитване, на 16.12.2022г. по електронната поща на А. М. постъпило писмо рег. №32-441111 от канадската митническа администрация с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС (л.153-156).

В писмото било посочено, че във връзка с искане №32-343912 по отношение на износител „9396-9053 Квебек Инк (QUEBEC Inc.)“ е приложен „CERS“, като търговската дейност на посоченото дружество е „търговци на употребявани автомобили“.

Тази информация била препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“, като в ТД Митница Бургас е постъпила с писмо рег. №32-17346 от 13.01.2023г. (л.77-78).

При тези факти, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на стоката, декларирана с М. MRN 21BG001008031844R2.

При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, било констатирано несъответствие по отношение на декларираната в М. цена в Република България в размер на 4 218 CAD спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 16 300 CAD, посочена в колона Total_Value/Total_Value_Currency от таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities (оптичен файл на л.147).

В тази връзка възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

Поради това, с писмо рег.№32-83293/02.03.2023г. от Р. Б. (л.75-76) била изискана информация за техническото състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне; ясни и детайлни снимки на автомобила, отразяващи състоянието на МПС към датата на декларирането; фактури и ремонтни дейности и всякаква друга информация, документи или данни, в подкрепа на митническата стойност на процесната стока.

Писмото било връчено на адресата на 20.03.2023г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.74).

В представено становище от 23.03.2023г. (л.73) Б. посочила, че след вноса на МПС се е наложил основен ремонт на същото, но не разполага с фактури за извършения ремонт, тъй като не са й били необходими, а и нямало законово задължение да разполага с такива. Счита, че в случая липсват допуснати от нея нарушения на европейското и национално законодателство.

Н. 10.07.2023г. директорът на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ изпратил до директора на ТД Митница Бургас оригинален файл, предоставен от канадската митническа администрация с данни за автомобили с посочена декларирана стойност при износ от Канада - таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec [интернет адрес] (л.68-72).

Н. 15.08.2023г. директорът на ТД Митница Бургас изпратил до Р. Б. съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо №32-517221/15.08.2023г. (л.58-66), с което уведомил жалбоподателката, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация с MRN №21BG001008031844R2/02.03.2021г.

В съобщението подробно били описани мотивите, на които ще се основава решението, като бил предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище. Същото било връчено на жалбоподателката на 21.08.2023г. (л.57).

Н. 19.09.2023г. Б. представила становище с рег.№32-561430/19.09.2023г (л.55), с което изразила несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност. В становището било посочено, че не може да представи фактури, поръчки и други документи, предшестващи сделката, но разполага с възможност да установи посредством свидетелски показания състоянието на ППС и извършения ремонт. Сочи, че изложеното в писмото от канадските митнически власти няма обвързващо действие, тъй като жалбоподателката не е износител на ППС, не познава никого в Канада, нито е плащала посочената в съобщението сума за покупка на процесното МПС.

С писмо рег. № 32-595932/18.10.2023г. директорът на ТД Митница Бургас изпратил до Окръжна прокуратура – Бургас митническа декларация с МРН 21BG001008031844R2/02.03.2021г., ведно с приложените към нея документи и информацията, получена по линията на международното сътрудничество от Канада, като било посочено, че съгласно данните от канадските митнически власти цената на автомобила по М. превишава многократно декларираната цена в М. (л.53-54). Посочената информация била предоставена на прокуратурата с цел преценка за осъществено престъпление по чл.255 от НК, във вр. с чл.93, т.14 от НК.

По повод сигнала от ТД Митница Бургас с постановление от 10.11.2023г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас било разпоредено извършването на проверка по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ (л.50-51). В хода на тази проверка били снети писмени сведения от жалбоподателката, в които тя посочила, че цялата информация относно вноса на процесното МПС вече е предоставена пред митническите органи (л.49).

С докладна записка с рег. №32-674085/14.12.2023г., изготвена от инспектор МБ „Свободна зона Бургас“ до директора на ТД Митница Бургас било отправено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 21BG001008031844R2/02.03.2021г.(л. 41-48).

С оспореното Решение № 32-676895/15.12.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ (л.29-38), на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN №21BG001008031844R2/02.03.2021г., била определена нова митническа стойност в размер на 20 831,24 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. спрямо новата митническа стойност било определено вносно митническо задължение в размер на 2083, 12 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС била определена нова данъчна основа на процесната стока и на основание чл. 66, ал.1, т.2 от същия закон било определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер 4 582,87 лв.

Н. основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.105, §4 и §3 от регламента и въз основа на определената нова митническа стойност на стоката по М. с MRN №21BG001008031844R2/02.03.2021г. бил определен нов размер на публичните държавни вземания, определени за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито – 1 544,06 лв. и ДДС – 3 396, 95 лв., или общо 4 941,01 лева.

В мотивите на оспореното решение било прието, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег.№32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката.

Направени били изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество.

При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, административният орган приел, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E21022003/20.02.2021г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.“, следва да бъде отхвърлена.

Горният извод бил обоснован с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. Наред с това било посочено, че в случая липсват данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество, както и че няма предоставен снимков материал на автомобила и информация за това какви са били разходите за ремонт.

След като приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи приложили вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За тази цел бил разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като били приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което приложението на всеки един от тези методи било отхвърлено.

За да отхвърлят методите, посочени в букви а) и б) митническите органи приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за период от 90 дни (от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне) за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: техническо състояние и характеристики, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в М., включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил.

Прието било, че методът, посочен в буква в) на същата разпоредба се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза.

За неприложим бил приет и методът, посочен в буква г), доколкото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и на допълнителните елементи като степен на амортизация.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 16 300 CAD, вместо посочената в М. в размер на 4 218 CAD.

За определяне на окончателната митническа стойност, била взета предвид цената, посочената в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 20 831,24 лева (16300 CAD х вал. курс 1,27799 BGN/CAD).

В мотивите на решението били изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателката възражения.

Решението било връчено на адресата на 23.01.2024 г., видно от приложената по делото разписка за връчване (л.39).

Във връзка с постановление за възлагане на допълнителна проверка от 22.12.2023г., издадено от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас (л.28), от жалбоподателката било предоставено сведение peг. №32-709964/24.01.2024г., към което приложила копия на фактурата и на митническата декларация, като е заявила, че не може да посочи име и координати за връзка с българското дружество, което й е съдействало за намиране на процесното МПС (л.25).

В хода на производството от ответника са представени извадка от приложение към писмо изх.№32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ - запис на износа, предоставен от канадската митническа служба. В изготвената справка в табличен вид са посочени описанието на процесния автомобил, неговия VIN номер и продажната му стойност (л.107).

Представена е и водена между митническите власти на Р България и на Канада кореспонденция в превод на български език. Съгласно електронно писмо от 16.06.2023г. (л.112-115), в отговор на отправено до тях запитване митническите власти на Канада са дали разяснение, че приложените към писмо №32-441111/16.12.2022г. електронни файлове представляват част от Канадската система за докладване на износа (CERS). В цитираното писмо било уточнено, че порталът на системата е уеб портал за самообслужване и същият се ползва от износителите да подават документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби. Порталът изисква регистрация, за която е необходим валиден бизнес номер с профил за износ. Потвърдено било, че стойността на износа, декларирана в CERS, е официалната стойност, която е декларирана при износ от Канада за България.

От ответната страна е представена справка от националната митническа информационна система МИСЗА за допускане за свободно обращение на автомобили за периода 17.02.2021-17.04.2021г., в която са отразени данни за употребяван пътнически автомобил с [Марка], модел А3, деклариран за режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 21BG001008031844R2/02.03.2021г. (л.96).

По делото ответникът е представил и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти, в копие на електронен носител в цялост - оптичен носител (л.147), със записан файл с наименование BG_ExportDeclaration-9396- 9053 Quebec [интернет адрес], при оглед на който се установява, че в раздел Commodities, на ред 198, са данните за процесното превозно средство.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.

От своя страна, според чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.

Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г. и предвид представената по делото заповед №2387/30.07.2021г. на директора на Агенция „Митници“ (л.120).

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е мотивирано от фактическа и правна страна. Спазена е разпоредбата на чл.22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок.

Материалният закон е приложен неправилно.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При формиран извод, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от регламента остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 при последователно прилагане на вторичните методи в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24; Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МКС, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения.

В случая мотивите на митническите органи за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставената от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на митническа декларация с MRN 21BG001008031844R2/02.03.2021г.

Съдът намира, че информацията действително е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада.

Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ.

Освен това приложените към писмото справки за износа на леките автомобили са в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка и може да служи за статистически цели, но не и за определяне стойността на стоката към момента на износа.

Това е така, защото в случая не е установено на какви доказателства се установява тази информация, респ. че това е действителната договорена стойност и платена цена на процесното МПС. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка.

В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали канадските митнически власти са извършвали проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или декларираната от вносителя.

Обстоятелството, че канадските служби определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката.

Изложеното предпоставя извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателката е закупила процесния автомобил за сумата, посочена в таблицата.

Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от канадските митнически власти, митническият орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.

Н. следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г).

Вярно е, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими. Така изложените мотиви обаче са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани.

Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана, по какъв начин е извършвана проверката и т.н.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните характеристики на автомобила е невъзможно да се открие в митническата информационна система МИС3А информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада, дали е налична или не е налична информация.

Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ.

В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС (в такъв смисъл Решение №2076/22.02.2024г. по адм. дело №6768/2023г. по описа на ВАС, Решение №3/03.01.2024г. по адм. дело №6110/2023г. по описа на ВАС, Решение №847/24.01.2024г. по адм. дело №5517/2023г. по описа на ВАС).

Проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза.

По тълкуването на чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки.

Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

Не може да се възприеме тезата на органа, че в случая липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. „употребяван“), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл.74, §3 от МКС, при съблюдаване правилото за „разумна гъвкавост“ (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките).

Няма пречка за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, при съблюдаване ограниченията в чл.144, §2, б. „а“ до „ж“ от Регламента за изпълнение. В административното производство обаче такива действия не са извършвани, в резултат на което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че е доказал правилното приложение на метода по чл.74, §3 от МКС (Решение № 4591 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2023 г., VIII о., докладчик съдията Т. К.).

Тук следва да се посочи, че опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ.

По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент №952/2013г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл.74, §3 от кодекса във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 760,00 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №32-676895/15.12.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „Агенция Митници“ да заплати на Р. И. Б., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх.2, ет.5, ап.10, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: