Решение по дело №2915/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2678        Година  2019,  17.12.,  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 20.11.2019 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛО­ЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2915 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от М.И.Х. срещу Решение №1484/06.08.2019г. по АНД №4024/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ХХVІ н. с., с което е пот­върдено на­ка­зателно поста­нов­ление/НП/ № 658 от 27.05.2019г. на Зам.-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Х. на основание чл.40 ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив, е нало­жено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 2 от същата наредба.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Община Пловдив чрез процесуал­ния си представител юриск. М., излага подробни съображения за неос­но­вателност на касационната жал­ба в депозиран писмен отговор и в открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП № 658 от 27.05.2019г. на Зам.-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Х. на основа­ние чл.40 ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 2 от същата наредба за това, че на 15.01.2019г. в град Пловдив на ул.“Юндола“ до №2 в 10,22 часа Х. е паркирала МПС с марка „Нисан“ с рег. № *** върху тротоара на посочения адрес, без разрешение от собственика на пътя или администрацията. Нарушението било установено с глоба с фиш №**********/15.01.2019г. и е в размер на 50 лева. Същата е обжалвана пред ПРС, който с Разпореждане №2234/31.01.2019г., постановено по АНД № 607/ 2019г. е прекратил производство и преписката е върната в ОП“Общинска поли­ция“ – Пловдив за предприемане на действия по реда на чл.39 ал.3 ЗАНН. С пис­мо изх.№ 19ОР-114(3)/26.02.2019г. Х. е поканена в ОП“Общинска охрана“ – Пловдив за съставяне на АУАН, като към момента на неговото съста­вяне, не се е явила, поради което същият е издаден в нейно отсъствие.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Х. на вме­нените и нарушения на Наредбата за реда за спиране, престой и парки­ране на ППС на територията на гр.Пловдив, а от друга, че наложеното и на­ка­­зание съот­­ветства на осъществената от нея про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­ра­­тив­нонаказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законо­съобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обста­нов­ка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на мате­риалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните из­во­ди, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоя­щата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нару­шения съг­лас­но чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспоре­ното нака­­зателно постановление против Х., което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Изложените в касационната жалба възражения за неточно посочване на мястото на извършване на нарушението, посочено в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, съдът намира за неоснователни. Това е така, защото мястото, на което е извършено наруше­нието няма по какъв друг начин да бъде индивидуализирано, освен чрез посоч­ване на най-близкия административен адрес, а именно гр.Пловдив, ул.“Юндо­ла“ до №2. Факт е, че в случая се касае за място, обособено като тротоар, на кое­то не е задължително да бъдат поставени плочки, доколкото съгласно раз­по­редбата на § 6 т.6 от ДР на ЗДвП, „тротоар“ е изградената, оградена или очер­тана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Неправилни са и твърденията, че липсва изпълнение на императивното задължение, указващо подписването на АУАН от двама свидетели. Анализът на нормите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци на наруше­нието или такива, присъствали при установяване на нарушението. Нормата на чл.40 ал.3 ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, един свидетел в настоящия случай е дос­татъчен.

Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно възражението на касатора, по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния съд възможност за това.

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди Христозова да е паркирала в съответствие с разпоредбата на чл.6 ал.1 от Наредбата. Предвид това, правилно РС е приел, че лицето безспорно е осъществило състава на вмененото с НП нарушение. В случая не са ангажи­рани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмене­но­то на касационната жалбоподателка административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказател­ната и отговорност.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1484/06.08.2019г. по АНД № 4024/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, ХХVІ н.с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                                                                                                                                                                        2.