№ 316
гр. П., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200170 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 299 от 21.12.2021г. (НП),
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ)–София, с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) на „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК ********, с адрес
на управление: гр. П., ж.к. Мошино, е наложена имуществена санкция в
размер на 20 000.00 лв (двадесет хиляди лева) за извършено нарушение на
изискванията на чл. 123в, т.2 от ЗООС, тъй като на 11.07.2021г. в качеството
си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и
електрическа енергия не е изпълнило задълженията си по Условие 10.1.1.1 от
Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), а именно: „На
притежателят на настоящето разрешително не се разрешава заустване на
производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места”, и по Условие 10.1.1.2 от същото
разрешително, а именно: „Притежателят на настоящето разрешително да
използва производствените и излишните охлаждащи води по Условие 10.1.1.1
единствено в оборотен цикъл”.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура, а
именно: акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е
съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал при
1
установяване на нарушението, което е в разрез с разпоредбата на чл. 40, ал.1
от ЗАНН, не е посочен ЕГН на свидетеля, административнонаказващият
орган (АНО) не е обсъдил направените възражения и събраните
доказателства, като се оспорва и самото извършване на деянието. Изразява се
становище, че липсват и мотиви за определяне размера на санкцията, поради
което се иска НП да бъде отменено.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател–ю.к.С.С., поддържа изложените в жалбата
доводи и пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и
необосновано.
АНО – РИОСВ-София, чрез процесуалния си представител Н.С.,
изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От фактическа страна:
Дружество-жалбоподател „Топлофикация-П.” АД експлоатира горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия в ТЕЦ
„Република”, като притежава КР № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на ИАОС. В Условие 10.1.1.1 от същото е предвидено, че на
дружеството-жалбоподател не се разрешава заустване на производствени и
излишни охлаждащи води във водни обекти и/или канализационни системи
на населени места, а в Условие 10.1.1.2 – да използва производствените и
излишните охлаждащи води по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен
цикъл.
На 11.07.2021г. била извършена извънредна проверка от експерти на
РИОСВ-София по повод постъпил същия ден сигнал от тел. 112 с вх. № С-
218 за замърсяване на река Струма. Контролните органи направили оглед на
коритото на реката в седем участъка от централна градска част и кв. „Хумни
дол” до кв. „Мошино” на гр. П., при който установили, че в участъците от кв.
„Хумни дол” до мост след бензиностанция „Шел” преди кв. „Мошино”,
водите на реката са видимо мътни със сиво-бял цвят, характерен за шламови
води. Локализирали източника на заустване на производствени шламови води
в р.Струма – бетонова шахта на помпена станция „Струма”, собственост на
„Топлофикация-П.” АД, находяща се на левия бряг на р. Струма преди мост
на бензиностанция ШЕЛ (пътя за ЦОФ). Установено било, че помпената
станция вместо да се използва по предназначение за водочерпене от р.
Струма, от нея се зауствали производствени шламови води във
водоприемника.
С оглед установеното проверяващите съставили констативен протокол
2
№ ККФОС-ЛХ-13 от 11.07.2021г., във връзка с който на 05.08.2021г. било
издадено предписание № 97 дружеството-жалбоподател да предостави
информация за предприетите мерки за недопускане на нови случаи на
изтичане на непречистени шламови води от бетонова шахта на помпена
станция „Струма” към река Струма и да не допуска заустване на
производствени отпадъчни води (шламови води) във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места и да ги използва единствено в
оборот съгласно условия 10.1.1.1 и 10.1.1.2 от КР.
На 30.08.2021г. от РИОСВ-София била изискана информация от
дружеството-жалбоподател за връзките между помпите на багерните групи в
топлоцентралата и помпена станция „Струма” и за предоставяне на схема за
трасето от водохващането и помпената станция на р.Струма до потребителите
в топлоцентралата на оператора, както и на оборотния цикъл на
производствените шламови и охлаждащи води между сгуроотвал „Кудин дол”
и топлоцентралата на „Топлофикация-П.” АД, които били депозирани пред
наказващия орган с вх. № 17344 от 10.09.2021г.
На 18.10.2021г., св. Л.. СТ. Х., в присъствието на законния
представител на „Топлофикация-П.” АД, съставила АУАН с № 202/2021г.
против дружеството-жалбоподател, като в обстоятелствената му част описала
текстово, че същото не е изпълнило задълженията си по Условие 10.1.1.1 от
КР № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, а именно:
„На притежателят на настоящето разрешително не се разрешава заустване на
производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти и/или
канализационни системи на населени места” и по Условие 10.1.1.2 от същото
разрешително, а именно: „Притежателят на настоящето разрешително да
използва производствените и излишните охлаждащи води по Условие
10.1.1.1. единствено в оборотен цикъл”, което квалифицирала като нарушение
на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Актът бил предявен, подписан и връчен на изпълнителния директор на
„Топлофикация-П.”. На 20.10.2021г. били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в акта, регистрирани с вх. № 20084 в РИОСВ-София.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз
основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № 299 от 21.12.2021г.,
видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка,
установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 164,
ал.1 от ЗООС наложил на дружеството-жалбоподателя имуществена санкция
в размер на 20 000.00 лв (двадесет хиляди лева) за извършено нарушение на
чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Процесното НП било връчено на санкционираното дружество на
30.12.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид КР № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на ИАОС на дружеството-жалбоподател, констативен протокол №
ККФОС-ЛХ-13 от 11.07.2021г., предписание № 97 от 05.08.2021г. на
РИОСВ-София, писмо изх. № 2822 от 13.08.2021г. на „Топлофикация - П.”
АД в изпълнение на дадените предписания с последния, писмо с изх. № 8021
3
от 30.08.2021г. на АНО и предоставените във връзка с него данни от
дружеството-жалбоподател с писма с изх. №№ 2822 от 13.08.2021г. и 3061 от
07.09.2021г., АУАН № 202 от 18.10.2021г., писмени възражения срещу
констатациите в акта, регистрирани с № 20084/20.10.2021г. в РИОСВ-София,
регистриран с вх. № С-218 сигнал от жител на гр. П. за замърсяване на
11.07.2021г. на р. Струма, заповед № РД-71 от 17.06.2020г. на директора на
РИОСВ-София, известие за връчване на обжалваното НП, които писмени
доказателства кореспондират със свидетелските показания на Л.. СТ. Х.,
която разпитана в хода на съдебното следствие поддържа констатираните в
АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от
органи в кръга на тяхната материална компетентност, а именно:
АУАН е съставен от Л.. СТ. Х. – служител в специализираната
администрация на РИОСВ-София, която е оправомощена със заповед № РД-
71 от 17.06.2020г. от директора на РИОСВ-София.
По силата на чл. 168 от ЗОСС наред с министъра на околната среда и
водите, съответните директори на РИОСВ по места са компетентни да
издават НП относно нарушения по ЗООС по реда на ЗАНН. В конкретния
случай, НП е издадено от директора на РИОСВ-София, който в кръга на
правомощията си, по силата на горепосочената законова норма, е сторил това.
Настоящият състав прие за неоснователно възражението на
дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като съображенията са следните:
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на
множествено число за свидетели не налага посочването на поне двама, а
предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване
на фактическите констатации описани в акта при евентуално оспорване на
НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, която
допуска актът да е подписан само от един свидетел. За процесния случай
следва да се посочи и, че ЗАНН с разпоредбата на чл. 40, ал.4 изрично
допуска, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели. Освен това,
непосочването на ЕГН-то на свидетеля не съставлява съществено
процесуално нарушение, независимо от разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН
(ред. ДВ бр.59 от 1992г.), тъй като с това не се ограничава правото на защита
на наказаното лице, което е единственият критерий при разграничаване на
съществените от несъществените нарушения на процедурата. Пълното и
точно посочване на данните на свидетелите имат значение с оглед на
евентуалното им призоваване за разпит при оспорване на фактическите
констатации.
Съдът констатира, че в протеклото административнонаказателно
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване в значителна степен правото на защита на
наказаното лице, тъй като и АУАН, и НП не отговарят на императивните
4
задължителни изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид
липсата на ясно и пълно излагане на обстоятелствата, при които е извършено
вмененото нарушение, поради което и неговото описание не съдържа всички
обективни признаци на посочената като нарушена норма, за да може да се
прецени налице ли е съставомерност на деянието.
В конкретния случай с обжалваното НП
административнонаказателната отговорност на „Топлофикация-П.” АД е
ангажирана на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, тъй като, в качеството на
оператор по смисъла на §1, т.43 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, не е
изпълнил задължението си по две от Условията от издаденото му КР № 53-
Н1/2014г., а именно: по Условие 10.1.1.1: „На притежателят на настоящето
разрешително не се разрешава заустване на производствени и излишни
охлаждащи води във водни обекти и/или канализационни системи на
населени места” и по Условие 10.1.1.2: „Притежателят на настоящето
разрешително да използва производствените и излишните охлаждащи води по
Условие 10.1.1.1. единствено в оборотен цикъл”, което деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието заустване, но
логическото тълкуване на разпоредбите от Закона за водите и на издадените
на основание чл. 135, ал.1 от същия закон наредби във връзка с неговото
прилагане налагат извод, че заустването е целенасочена дейност, свързана с
улавяне, отвеждане и насочване на води за оттичането им във воден обект
чрез предназначени за това съоръжения. Именно и поради това тази дейност е
поставена под разрешителен режим, който е уреден в Наредба № 2 от
08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване.
От съдържанието на обстоятелствените части на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП е видно, че за вмененото неизпълнение на
горепосочените две Условия от КР не е конкретизирано за всяко едно от тях
по какъв начин е следвало да бъде изпълнено, по каква процедура или
механизъм, съответно чрез какво конкретно извършено действие или
бездействие съответното условие не е изпълнено от оператора. При това
положение както на жалбоподателя не е осигурена обективна възможност да
се защити срещу непълно описаното нарушение, така е възпрепятствана и
възможността да бъде осъществен съдебен контрол досежно
съставомерността на деянието. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд П. по сходни казуси, обективирана в Решение № 50 от
06.04.2022г. по канд № 37/2022г., Решение № 107 от 09.07.2021г. по канд №
102/2021г., Решение № 165 от 02.11.2021г. по канд № 173/2021г. и др.,
съгласно която настоящият състав проверява законосъобразността и на
процесното НП.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи,
че е недопустимо наказващият орган за пръв път в обстоятелствената част на
НП да допълва нови факти и обстоятелства, свързани с
административнонаказателното обвинение, а именно, че от приложена по
административнонаказателната преписка схема за техническо водоснабдяване
и производствени води се установява, че има пряка връзка между помпена
5
станция „Струма” и басейн с производствени води към багерни групи, както и
с отразения в дневник на дежурния инженер за 11.07.2021г. „пробив” и
„голям теч” на води в канала на багерна станция, довело до изпомпване на
водите, след като те не са описани и не са предявени на дружеството-
жалбоподател със съставения на 18.10.2021г. АУАН.
Административнонаказателният процес е строго формален и като след още
при съставянето на акта нарушителят не е бил запознат с всички
обстоятелства при които се твърди, че е извършил нарушението, то е било
нарушено правото му защита, тъй като е бил лишен от възможността да
направи обосновани възражения срещу направените констатации.
Предвид изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 299 от 21.12.2021г., издадено
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите–София, с
което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда на
„Топлофикация-П.” АД, с ЕИК ********, с адрес на управление: гр. П., ж.к.
Мошино, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв (двадесет
хиляди лева) за извършено нарушение на изискванията на чл. 123в, т.2 от
същия закон, тъй като на 11.07.2021г. в качеството си на оператор на горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия не е
изпълнило задълженията си по Условие 10.1.1.1 от Комплексно
разрешително № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околната среда, а именно: „На притежателят на
настоящето разрешително не се разрешава заустване на производствени и
излишни охлаждащи води във водни обекти и/или канализационни системи
на населени места”, и по Условие 10.1.1.2 от същото разрешително, а именно:
„Притежателят на настоящето разрешително да използва производствените и
излишните охлаждащи води по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен
цикъл”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6