РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203412 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. СТ. Г. ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Г. от АК Шумен,
против НП № 23-0000792 от 21.06.2021год. на Директора на РД „АА“ Варана,
с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б.“а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 2500лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като
неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил
приложен материалния закон и било издадено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Навежда твърдения както за недоказаност на
адм. наказателното обвинение (нарушението не било доказано по безспорен и
категоричен начин) така и за липса на мотиви и яснота досежно размера на
наложеното наказание което било и завишено и било определено в
нарушение на принципа на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че АУАН бил съставен
от некомпетентен орган, както и че били допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и
1
чл. 57, ,л.1 т.5 от ЗАНН – нарушението не било описано пълно и точно като
не се съдържали квалифициращите го факти и обстоятелства. Посочената
санкционна норма също била непълна. Моли НП да бъде отменено, а
алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание
до предвидения в закона минимален размер. Отправя искане за присъждане
на разноски. Алтернативно иска да се определи възнаграждение за
юрисконсулт на ответната страна в минимален размер.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 02.03.2021год. св. И. и негов колега Т. Т., и двамата, инспектори в
РД „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали
пътен контрол. Същите се били позиционирали на Републикански път ІІІ-
2008, в обл. Варна, на входа на пристанище „Леспорт“. Около 13:35часа
двамата спрели за проверка въззивника който управлявал съчленено превозно
средство състояща се от МПС „Волво ФХ 520“, кат N3, с ДК№ А1611НА, с
две оси и полуремарке „Стас С3 СА336К“ кат. 04 с ДК№ А2106ЕМ, с три оси,
и двете собственост на „МП Къмпани“ ЕООД с БУЛСТАТ *********. В хода
на проверката по представените от въззивника пътен лист, експедиционна
бележка 12099/02.03.2021год. и товарителница било установено, че той
извършва обществен превоз на 34680кг. пшеница по маршрут гр.Нова Загора
– гр.Варна, както и че общата маса на натоварване на ППС-то което се
състояло от МПС с две оси и полуремарке с три оси възлизала на 49760кг.
която надвишава нормите за допустима максимална маса определени в
наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ. По време на проверката въззивникът
не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща
допустимите норми издадена от АПИ.
2
На място св.И. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че
същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки, че няма възражения, както и че експедиционната
бележка е вярна с оригинала.
На 21.06.2021год., въз основа на акта, директора на РД „АА” Варна
издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год.
на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание
глоба в размер на 2500лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН,
тахографски лист, товарителница № 1493462, пътен лист № 457667справка за
нарушител както и заповед № РД -08-30/24.01.2020год. на МТИТС.
Като писмено доказателство допълнително в хода на съдебното
следствие е приобщена и експедиционна бележка № 12099/02.03.2021год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на въззивника както от обективна така и от субективна
страна, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на
адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата възражение в горната насока. Посочването в
акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил
3
квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото
нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред
за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна
– Решение № 1796/09.09.2016год. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и ред. други.
От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на
02.03.2021г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението
е идентично с това на извършване на проверката, когато св. И. пряко и
непосредствено е възприел превозното средство, неговия водач, вида на
превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза
документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на
нарушението е на територията на обл.Варна –то предполага и териториална
компетентност на наказващия орган – Директора на РД “АА“ - Варна.
Отделен е въпроса, че според настоящия съд доколкото ЗДП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган (НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица) то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-
08-30/24.01.2020год. (приложена към преписката) министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
директорите на регионалните дирекции на „АА“ да издават НП за нарушения
по ЗДП без да обвързва тези правомощия с територията на която са
извършени нарушенията.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че и АУАН бил
издаден от лице без нужната компетентност то също не се споделя от съда по
следните съображения:
Съгласно чл. 166 от ЗДП Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира спазването на ЗДП от водачите извършващи
обществен превоз и превоз за собствена сметка като в ал.2 т.1 от същата
разпоредба изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията служби имат право да спират пътните превозни
средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с
4
управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и
техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни
средства.
В случая АУАН е съставен от св. И., който е назначен на длъжност
инспектор при ИА „АА“, който има право да извършва проверки за спазване
на ЗДП, каквото е и констатираното нарушение – нарушение на чл. 139, ал.1,
т.2 от ЗДП. Вярно е, че нормата е бланкетна и е запълнена с такава от
Наредба № 11. Запълването обаче касае единствено уточняване на
установените норми за натоварване от МРРБ, поради което и не се касае за
извършено нарушение на тази наредба, а за нарушение по ЗДП. В този смисъл
възражението, че актосъставителят не бил компетентен да състави АУАН, тъй
като не попадал в кръга на лицата имащи право да осъществяват контрол по
спазването на наредбата се явява неоснователно.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за
което му е наложена санкция.
Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДП движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос,
ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие
норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Няма спор че тази норма е бланкетна като в случая бланкетния
състав е запълнен с нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ която въвежда допустима максимална маса от
порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено
ползване, в случаите на съчленени ППС – МПС с две оси и полуремарке с три
оси. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата
на чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ като
нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима
маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което
наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло
49.760т. или 49760кг.. В горната насока са както показанията на св. И., така и
приложената към АНП експедиционна кантарна бележка
№12099/02.03.2021год. в която ясно е посочена общата маса на натоварване
5
49760кг. и която бележка въззивникът лично е подписал. Що се касае до
наведеното възражение, че посочената във въпросната бележка данни не са
достатъчни да обусловят извод за безспорна установеност на фактите
изложени в тях (в частност общата маса на натоварване), а е следвало да се
извърши собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на
изискванията на ЗИ, то не се споделя от съда по следните съображения: На
първо място цитираните в жалбата норми от ЗДП и ЗАвтП дават право на
контролните органи да използват технически средства, но не вменяват
задължение в тази насока още по-малко пък предопределят доказателствена
сила единствено и само на данните установени чрез замерване.
На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена
въз основа на документ представен от самия въззивникът, който той лично е
подписал без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от
него. Нещо повече в АУАН въззивникът сам е посочил, експедиционната
бележка, копие от която е приложена по делото е вярна с оригинала. При това
положение именно в тежест на въззивника е да опровергае съдържанието на
документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не
са ангажирани. В горната насока е налице достатъчно константна практика на
АС Варна – Решение № 2173 от 03.10.2014год. по к.н.а.х.д. № 2117/2014год. ;
Решение № 1883/17.07.2012год. по к.н.а.х.д. № 2000/2012год.; Решение №
2098/27.10.2016год. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение №
1796/19.09.2016год. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и ред др.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счете, че съдържанието на
експедиционната бележка е достатъчно основание да се приеме, че
въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна
административното нарушение като в случая деянието е осъществено при
форма на вината пряк умисъл. Въззивникът е съзнавал общото тегло на МПС
и товара (с оглед бележката, която сам е подписал), както и обстоятелството,
че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ
установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по
отношение на товарния автомобил и товара за 02.03.2021год.) и въпреки
наличните представи е предприел управление на ППС с обща маса,
надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
6
нарушение и е наложил за него следващото се наказание което определил в
размер над средния към максималния предвиден в санкционната норма, а
именно глоба в размер на 2500лв. позовавайки се на високата степен на
обществена опасност на нарушението и значителното превишаване на
допустимата маса – повече от 20% квалифициращо нарушението като най-
тежко нарушение съобразно Приложение І, т.3 от Регламент 2006/403 на ЕС.
Безспорно наказанието което е наложено не е в предвидения в закона
минимален размер. Според настоящия съд обаче наказанието е определено
при спазване на нормата на чл.27 от ЗАНН и е съответно на извършеното
нарушение. В случая каквито и да било данни за смекчаващи адм.
наказателната отговорност обстоятелства от една страна не са налице, а от
друга видно от приложената към преписката справка за нарушител към датата
на деянието предмет на настоящото производство въззивникът е бил
няколкократно наказван за нарушения по ЗДП свързани именно с
управлението на товарен автомобил, включително и за същото нарушение,
което сочи на явна демонстрация и незачитане на установения правов ред.
При тези данни сочещи на наличие само на отегчаващи отговорността
обстоятелства и завишена степен на опасност, както на нарушението така и на
дееца, налагането на наказание в по-нисък размер би било самоцелно, не би
постигнало целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН и би култивирало
у въззивника чувство за безнаказаност.
Както бе посочено по-горе претоварването не е незначително
(приблизително 10т.), а нарушението е извършено при пряк умисъл и
наложена вече санкция за такова деяние. Действително от нарушението не са
настъпили вреди. Горното обаче е обяснимо предвид на това че нарушението
е формално, на просто извършване и не предполага настъпването на вреди
(имуществени или неимуществени), а вредните последици от него настъпват
с момента на довършване на деянието. Безспорно наказанието глоба
рефлектира върху финансовата сфера на нарушителя, но неговите доходи не
са определящи за размера на наказанието. Противното би означавало на лице
без доходи изобщо да не бъде налагана санкция глоба или да бъде налагана
санкция в минимален размер при наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, което не е нито целта, нито в духа на закона. Отделен е
въпроса, че в случая въззивника не е ангажирал доказателства за имотното си
състояние, което впрочем не включва единствено и само доходи от трудови
7
правоотношения.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират и от двете страни в процеса, както от
въззивника така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед крайния изход на (жалбата подлежи на отхвърляне) искането на
въззивника се явява неоснователно и като такова се отхвърли от съда.
По отношение искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски съдът също счете то се явява неоснователно, независимо от изхода
на делото, доколкото разноски се присъждат само ако ЮЛ (организацията,
органа) е бил представляван от юрисконсулт, а в случая такова процесуално
представителство по делото не е осъществено.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000792 от 21.06.2021год. на директора на
РД „АА“ Варна, с което на М. СТ. Г. ЕГН ********** е било наложено адм.
наказание глоба в размера на 2500лв. на основание чл. 177, ал.3 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а”
от Наредба №11/03.07.2001год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД „АА“ Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8