Р Е Ш Е Н И Е

 

№  439

 

град Пловдив, 15.01.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди  двадесет и четвърта година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2036 описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от К.М.Т., с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П.,***, с която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 84 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане с фискални бонове от 27.09.2023 г.  на такса за репатриране – 80 лв. и такса за престой – 4 лв. по принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с рег.№ ***, собственост на ищеца, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ***, гр. Пловдив от И.М. - ст. полицай в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОДМВР-Пловдив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетението, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. С приложена по делото молба се поддържа исковата претенция, претендират се разноски.

Ответника ОД на МВР не се представлява. Постъпило е становище по спора като се оспорва исковата молба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на предявения иск.

 Административен съд Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че с  Решение № 6232/12.06.2023 г., постановено по адм. дело №11807/2023 г. по описа на Върховен Административен съд е отменена принудителна административна мярка /ПАМ/, представляваща преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с рег.№ ***, собственост на ищеца, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ***, гр. Пловдив от И.М. - ст. полицай в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОДМВР-Пловдив.

Не е спорно между страните, че пътното превозно средство марка “ОПЕЛ“, с рег.№ *** е собственост на ищеца.

Така наложената ПАМ е обжалвана от Т., във връзка с което е образувано адм. дело № 2515/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело). По приложеното дело са налични доказателства, представени от ищеца копия на фискален бон № 0048779 и № 0048780 от 27.09.2022 г. /л.7 в кориците на адм. дело № 2515/2022 г. / за заплатената сума от 84 лева, издадени от ОП "Паркиране и репатриране" Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Правилно е посочена като ответник – ОД на МВР – Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. А съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са безвиновни. В този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. В конкретния случай претенцията се основава на това, че преките имуществените вреди в размер на 84 лв. за ищеца за настъпили поради и са в пряка причинна връзка с принудителна административна мярка, представляваща преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с рег.№ ***, собственост на ищеца, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ***, гр. Пловдив от И.М. - *** в сектор "Общинска полиция"- Пловдив към ОП при ОД на МВР-Пловдив.

Няма спор, а и съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице, каквото е ОД на МВР Пловдив.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено следното по отношение на елементите на обсъждания фактически състав:

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ПАМ е отменена, с влязло в сила Решение на ВАС.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от състава на ОД на МВР Пловдив издали незаконосъобразен административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

С действията на своите служители по издаване на незаконосъобразната ПАМ ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на таксата в размер на 84 лева, с която сума ищецът е бил увреден, за да има възможността да управлява собственото си МПС, блокирано от незаконосъобразна ПАМ. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 84 лева за причинените имуществени вреди.

Основателна и доказана е акцесорната претенция в исковата молба за присъждане на законната лихва върху сумата от 84 лв. считано от 10.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, които се констатираха в размер на 410 лева.

Воден от горното, Административен съд Пловдив,

                                                   Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на К.М.Т., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 84 лв./осемдесет и четири/лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплащане с фискални бонове от 27.09.2023 г.  на такса за репатриране – 80 лв. и такса за престой – 4 лв. по принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ОПЕЛ“, с рег.№ ***, собственост на ищеца, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на ***, гр. Пловдив от И.М. - ***** в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОД на МВР-Пловдив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 10.08.2023 година  до окончателно изплащане на обезщетението,

ОСЪЖДА ОД на МВР  Пловдив да заплати на К.М.Т., с ЕГН ********** съдебните разноски по делото  в общ  размер на 410 лв.(четиристотин и десет) лева за адвокатски хонорар и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                     

 

 

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: