Решение по дело №28/2024 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г.И.С. ***, депозирана чрез * И.Г. от ***, против Заповед № Л-5305(13)/18.12.2023 г., издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено ** ********************************************* считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, с посочени основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, като са изложени конкретни доводи за постановяването му при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изтъкват се аргументи, че заповедта е издадена при липса на доказателства, че жалбоподателят Г.С. е автора на посочените в нея деяния, както и че проведеното дисциплинарно производство е проведено тенденциозно и в условията на административен произвол, като наказаното лице не е имало достъп до всички документи послужили за издаването на оспорения акт, с който е нарушена и презумпцията за невиновност. Твърди се, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след установения в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР преклузивен срок. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по делото списък.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от * Г., който поддържа изцяло жалбата по подробно изложените в нея съображения.

Ответникът  - Главен директор на ГДИН - София, чрез * Н. Б. в с.з. и представен писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна и излага аргументи, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, след законосъобразно проведено дисциплинарно производство, в съответствие с материалния закон и неговата цел, при което не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената с дисциплинарната преписка Кадрова справка рег. № 10515/25.08.2023 г. /л.129/ е видно, че от 01.02.2018 г. и към момента на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят - ** Г.С. заема ******************.

С Уведомление per. № 30000-3880/05.06.2023г. по описа на ОДМВР-Враца до ***, е получена информация, че на 15.06.2023 г. мл. инсп. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1, чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал.1 и чл. 237, ал. 1 от НК, във връзка с ДП № 184/2022 г. по описа на РУ-Мездра, № 3216/2022г. по описа на РП-Враца и му е наложена ***“.

Във връзка с уведомлението от ** е изискана допълнителна информация с писмо per. № 8499/20.07.2023г. до Районна прокуратура  - Враца, в отговор на което е получено писмо № 3216/2022 г. от 25.07.2023 г. на РП-Враца, с което се потвърждават предварително постъпилите данни.

Със Заповед № 2773/17.07.2023 г. на Главен директор на ГДИН-София /л. 62/ е определена комисия в състав председател и трима членове, на която е разпоредено да извърши проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, за изясняване на предварително постъпилите данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служителя, резултата от която да се докладва в писмена справка в срок до 11.08.2023 г.

Жалбоподателят е запознат със заповедта на 19.07.2023 г., което е видно от собственоръчно изписаните имена и подпис, като е посочил, че не се намира в законоустановен отпуск и е запознат с правото си в 24 часов срок да даде писмени обяснения.

Преди изтичане на указания срок, изисканата писмена справка рег. № 9257/02.08.2023 г., е изготвена до ГДИН-София, ведно с Предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу ** Г.С..

Въз основа на констатациите в справката и Предложение рег. № 9256/02.08.2023 г., съдържащо резюме на нарушението, със Заповед № Л-3059/10.08.2023 г. на Главен директор на ГДИН – София, е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР срещу ** Г.С.. Със заповедта е определен персонален състав на дисциплинарно-разследващия орган и е указано производството да приключи в срок до 4 месеца от образуването му, като ДРО изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

Жалбоподателят е запознат със заповедта, което е видно от отбелязването върху нея и положения от него подпис /л. 59 от делото/, като собственоръчно е отбелязал, че е информиран, за възможността в 24 часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения, от което право се е възползвал, като е депозирал Обяснение вх. № 11817/17.08.2023 г. В него оспорващият потвърждава, че е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 339, ал. 1, чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 и чл. 237, ал. 1 от НК във вр. с ДП № 184/2022 г. на РУ – Мездра, но отрича да е извършил посочените нарушения. Заявил е, че желае да се ползва от услугите на адвокат при реализиране на защитата си.

ДРО е извършил възложеното разследване, като констатациите и заключенията от него са обективирани в изготвена и подписана от членовете му Обобщена справка рег. № 15208/13.11.2023 г. В справката подробно и в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на случая.

В хода на образуваното дисциплинарно производство ДРО е проверил в местни и национални електронни медии за публикувани на 29.07.2023 статии и *********** в **********, в които да се споменава името на ** Г.И.С. - ***********. Установени са публикации в „*“, „**“, „**“, "*", както и в националните електронни медии „*“ и „**“, чиито текстове са подробно обсъдени в справката и разпечатки от същите са приложени към дисциплинарната преписка.

С писмо изх. № 13462/16.10.2023 г. до РП - Враца ДРО е изискал информация на какъв етап от разследването е ДП № 3216/2022 г. по описа на РП - Враца и е поискано копие от обвинителен акт.

В отговор вх. № 14120/23.10.2023 г. е посочено, че ДП № 3216/2022 г. е приключило с внесен обвинителен акт в PC - Мездра от 25.09.2023 г. срещу ** Г.С., като копие от обвинителен акт може да се изисква от РС-Мездра.

С писмо изх. № 1531/06.11.2023 г. по описа на PC - Мездра е изпратено копие на обвинителен акт по обвиненията против жалбоподателя С., въз основа на който ДРО е установил, че на 18.05.2022 г. във вилна жилищна постройка, находяща се в местността „**“ в землището на **************, в поземлен имот ** имот № 001316 - ** е държал *************, годно да ************* кал. 5,6 мм., без да има за това надлежно разрешение, съгл. чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50 от ЗОВВБПИ - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. За времето от 16.05.2022 г. до 18.05.2022 г. в поземлен имот ** имот № 001316 находящ се в местността „**“ в землището на ***, общ. ***, обл. *** е проявил ***************, като деянието е извършено по ************** - *****************, което е довело до неговото * - престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК. За времето от 16.05.2022 г. до 18.05.2022 г. в поземлен имот ** имот № 001316 находящ се в местността..**“ в землището на ***, чрез използване на ** от **, забранена **, съгл. чл. 65, ал. 1, т.2, пр. 2 от ЗЛОД е *************** – престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК.

След анализ на събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ДРО е приел за безспорно установен факта, че ** Г.И.С. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл.339, ал.1, чл.325б, ал.2, т.2 и чл.237, ал.1 от НК. Описаното деяние в статиите публикувани на 29.07.2023 г. в електроните медии **************, **, съдържащи информация за извършени престъпления от С., с приложени негови снимки и такива на **, напълно кореспондират с повдигнатите срещу него обвинения и са станали достояние на голям кръг от обществото. Установеното поведение на ** С. според ДРО нарушава **************. Същото нарушава правилата определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието, и е тежко нарушение на служебната дисциплина, което по никакъв начин не би следвало да е пример за подражание, поради което и законодателят го е квалифицирал, като дисциплинарно нарушение (чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР), което се наказва с най- тежкото дисциплинарно наказание „*“. Посочено е още в обобщената справка, че държавният служител е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, а не сам да нарушава законите, респективно да създава впечатление за ненаказаност. ******************************* към ГДИН.

След направена проверка е установено, че служителят е запознат срещу подпис с Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към МП, за което обстоятелство е представена подписана от него декларация на 17.01.2018г.

Предложено е на ** Г.С. - ****************** да му бъде наложено дисциплинарно наказание „*” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР.

Жалбоподателят и подпомагащия го в защитата * Г. са запознати с Обобщената справка на 16.11.2023 г., като видно от отбелязването и положените подписи са получили и копие от същата. С възражение вх. № 15272/17.11.2023г. изразява категоричното си несъгласие с изводите на разследващия орган, тъй като не е изследвал причините за воденото срещу него ДП, което е било образувано по доноси срещу него от двама негови познати от ***. Отрича да е извършил *************************.

ДРО се е запознал с възражението, което подробно е обсъдил в изготвено до наказващия орган Становище рег. № 15658/21.11.2023г. и изтъкнатите защитни аргументи са приети за неоснователни, като противоречащи на събраните писмени доказателства. В становището хронологично са описани извършените процесуални действия по образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, обсъдени, подробно анализирани и оценени са събраните доказателства и е формиран извод, че предложеното в справката наказание „*“, съответства на тежестта на доказано извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.

С Покана рег. № 13533/01.12.2023 г., получена от жалбоподателя на 08.12.2023г., резюмирано са посочени извършените действия по дисциплинарното производство, установеното нарушение и предложеното наказание, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, на С. е предоставена възможност за допълнителни писмени обяснения. Такива са изготвени и депозирани с рег. № 16942/11.12.2023 г., като в тях служителят отново отрича да е извършил вменените му нарушения, а за публикациите в медиите твърди, че не отговарят на истината и не е ** на ГДИН.

Като е приел установеното нарушение за доказано, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, Главният директорът на ГДИН е издал оспорената в настоящото производство Заповед № Л-5305(12)/18.12.2023 г. /а не както е посочил жалбоподателя в жалбата си Заповед № Л-5305(13)/18.12.2023г./, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание * и е прекратено служебното му правоотношение.

При така установената фактическа обстановка и след извършена служебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Главен директор на ГДИН, който на основание  чл.13, ал.2, т.9, пр. 2, вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на служителите в Главната дирекция и териториалните й служби, какъвто е жалбоподателя. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, и съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР, с подробно описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани, нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено, настъпилите от деянието вредни последици, като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му, отчитайки Кадровата справка, в която е посочено, че служителят до този момент не е наказван, а има две награди.

С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на дисциплинарното производство не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл.215а ЗМВР Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., с която се урежда организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители по ЗМВР, oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021г. Налице са били данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в писмена справка рег. № 9257/02.08.2023 г., поради което в съответствие с чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, чл.40 и чл.44 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със Заповед № Л-3059/10.08.2023 г. Главен директор на ГДИН – София, е образувал дисциплинарно производство срещу ** Г.С.. В изпълнение на чл.44, ал.4 и ал.5 от цитираната по-горе Инструкция, жалбоподателят е запознат срещу подпис със заповедта. На основание чл. 205, ал.3 от ЗМВР е пожелал да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, което право му е осигурено.

Въз основа на материалите от извършеното дисциплинарно производство и след преценка на събраните и анализирани доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, подробно описано в Обобщена справка рег. № 15208/13.11.2023г., съдържаща реквизитите по чл.48 от Инструкцията и възпроизведено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят и подпомагащия го в защита адвокат са запознати срещу подпис със съдържанието на Справката, като са получили и копие от същата, при което е имал възможност да разбере в пълнота извършеното дисциплинарно нарушение и активно е участвал в дисциплинарното производство, отправяйки конкретни искания, които са удовлетворени и давайки писмени сведения и възражения, които са приети и обсъдени, поради което не са накърнени правата му.

Действително по делото няма данни да е запознат със Становището на ДРО, но този факт не води до извод за нарушаване на процесуалните правила, каквито твърдения са изложени в жалбата.

Становището по чл.207, ал.12 ЗМВР, което е изготвено от дисциплинарно-разследващия орган, след изготвяне на обобщената справка е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на разследващия орган, т.е. то  следва съдържанието на обобщената справка, по арг. на чл. 53 от Инструкцията. Казано по друг начин, доколкото със същото не са установени нови факти и обстоятелства различни от обективираните в обобщената справка, то няма характер на  такава, с оглед на което законодателят не е предвидил задължително изискване държавният служител да бъде запознат със същото. 

Дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл.195, ал.1 ЗМВР, която норма постановява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл.196, ал.1 ЗМВР повелява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл.196, ал.2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно това е моментът, в който  дисциплинарно наказващият орган разполага с информация и доказателства  за съществуващо и извършено нарушение, което е напълно индивидуализирано по своя характер, субект на извършване и последици.

Материалите от дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената Обобщена справка и Становището на ДРО, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Действително в случая липсва резолюция върху справката или друг нарочен документ, от който да се установи, кога ДНО се е запознал материалите от дисциплинарното производство, но дори да се приеме, че това е станало в същия ден когато са изготвени, за справката – 13.11.2023 г., а за становището – 21.11.2023 г., то издадената на 18.12.2023 г. заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно производство и наведените от жалбоподателя доводи, за противното са неоснователни, като некореспондиращи с посочените по-горе законови разпоредби.

ДНО е спазил разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, като преди издаването на заповедта е дал възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения по случая и е направил  преценка на всички доказателства, относими към процесния случай, в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР.

От съвкупната преценка на многобройните доказателства по делото, съдът приема, че с действията си жалбоподателят е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т. 4 от ЗМВР („*************************, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 („деяния, *************************“) от ЗМВР, за което законодателят е предвидил като единствено възможно наказание „*“. Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са категорично и безспорно установени от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство. Същите са анализирани от ДРО и преценени в тяхната пълнота и взаимна свързаност, като изводите за осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение на посоченото правно основание са обосновани, мотивирани и съответстват на приобщените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното разследване, включително и материалите по досъдебното производство, които са посочени и възпроизведени обстойно в обобщената справка и становището на ДРО и възпроизведени в оспорената заповед.

В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в дисциплинарното производство са ползвани единствено материалите от досъдебното производство. Съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Чл.206, ал.3 ЗМВР предвижда, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Ал.4 на същия текст от закона сочи, че наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Държавният служител - жалбоподател не е посочил и не е обективирал доказателствени искания, освен поведението отчетено от ДНО като защитна позиция да отрича обстоятелствата приети в обобщената справка. За реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. В случая в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия орган е извършил всички необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, както го задължава чл.207, ал.3 ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че са изискани материали от воденото досъдебно производство, които са приобщени по надлежния ред към дисциплинарното такова. Допустимо е прилагането към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събрани по надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в случая - наказателно досъдебно производство. Събрани, обсъдени и приложени към преписката са разпечатки от медийното отразяване на деянието. В хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта не е свързано само с материалите от досъдебното производство, а се основава на проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства. Мотиви се съдържат в справката и становището, в които още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с неоспоримостта на нарушение, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание.

Освен това, съгласно чл. 194, ал.3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Двете производства - по налагане на дисциплинарно наказание и за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго, като се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки и приключват при различни условия. Същите не са взаимно обусловени, като обстоятелства, които водят до изключване на едната или другата отговорност, не повлияват развитието и приключването на другото производство и реализирането на съответния вид отговорност. Наказателната отговорност може да не бъде реализирана при наличие на предвидените основания, например, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, но посоченото е неотносимо към възможността за носене на дисциплинарна отговорност. Няма пречка от ДНО да бъдат установявани факти относно извършването на дисциплинарното нарушение, дори същото да осъществява и състав или елементи от състав на престъпление. Нещо повече, няма пречка в рамките на дисциплинарното производство да бъдат ползвани материали, събрани в досъдебното производство, при условие, че същите са редовно събрани по предвидения в закона ред.

В случая е налице фактическият състав по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - действията на служителя са в нарушение на чл.15 „държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и чл.17 „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието. Действията на С. са станали известни на служители от МВР, на прокуратурата, а чрез медийното отразяване и на широката общественост, което несъмнено е довело до ** върху **. Дисциплинарно наказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи, относно извършените дисциплинарни нарушения и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са посочени и точно отнесени към съответното правило за поведение. Обосновано е крайното заключение на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Приложените медийни публикации от електронни медии показват, че **********************, което безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Поведението на служителя е представено на обществената аудитория като неглижиране на нормативно установения ред, точно поради служебното му положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на държавните служители от ГД „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието.

За извършените тежки дисциплинарни нарушения се предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание „*“, като ДНО се произнася в условията на обвързана компетентност. Тежестта на извършените дисциплинарни нарушения нормативно е преценена като обуславяща налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „*“. С деянието си жалбоподателят е нарушил закона, деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е довело до ****************, тъй като е станало достояние на широк кръг от хора, в това число и чрез публикации в различни медии.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Както бе посочено по-горе в настоящото изложение, законодателят е предвидил задължително да се налага дисциплинарно наказание „*“, когато извършителят на дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорен е фактът, че противно на задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични правила за поведение, жалбоподателят е извършил нарушението като е използвал служебното си положение в противоречие със законово определените норми на поведение, а на по-силно основание и етични норми, които са нарушавани.

В обобщение на изложеното, Заповед № Л-5305(12)/18.12.2023г. е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

Основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждениет, което съдът определя в размер от 100 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.С. ***, против Заповед № Л-5305/18.12.2023г., издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „*“ *******************************************************.

ОСЪЖДА, Г.И.С. ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.