Решение по дело №20/2011 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 22
Дата: 23 януари 2012 г. (в сила от 20 декември 2012 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20111500100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  

 гр.Кюстендил, 23 януари 2012г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА първи декември  през  две хиляди и  единадесета година В СЪСТАВ:        

 

                                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :Евгения Стамова

 

 

при участието на секретаря:Л.Н., след като разгледа докладваното от  съдия Стамова гр.дело № 20/2011г. по описа на КОС и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба подадена от Н.Г.К. и Й.Б.К.,*** срещу Е.Ц.Д. ***  с искане за осъждане на ответницата да заплати на първата ищцата сумата от 20 000 лева, а на втория ищец сумата от 40 000 лева, като обезщетение за понесените от всеки от тях болки и страдания вследствие на смъртта на лицето Б.К.К., съпруг на първата ищца респ.баща на втория ищец.В исковата молба се твърди, че на 03.10.2009г. е починал наследодателят на страните, както и, че смъртта му е настъпила в резултат на травматични увреждания причинени от ответницата Д., за което същата е призната за виновна със споразумение по н.о.х.д.№467/10г. по описа на КОС.Посочено е, че в резултата на жестокото престъпление, извършено от ответницата, ищците са загубили близък човек –лице с което ги свързват дълбоки емоционални връзки,от загубата на което са претърпяли и продължават да търпят дълбока скръб.Претендира се заплащане и на законната лихва върху посочените главници, считано от 03.10.2009г. до окончателното им изплащане.

 

В писмения отговор на исковата молба ответницата оспорва основателността на предявените искове.Твърди, че между ищците и починалия не е съществувала дълбока емоционална връзка.Тезата си основава на фактите, че починалият е живял в лоши битови условия, че повече от 15 години преди смъртта му ищцата го е била напуснала,като както тя така и синът му не били полагали грижи за него.Това становище е поддържано от служебния представител на ответницата-адв.С. в хода на съдебното дирене и устните състезания.

 

 

КОС, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

Ищците са наследници по закон респ. съпруга и син на бившия жител *** Б.К.К..Видно от представеното като доказателство по делото нохд №467/10г.е, че на основание одобрено от съда споразумение ответницата Ц.  е призната за виновна в това, че на 03.10.2009г по непредпазливост е причинила смъртта на лицето Б.К.К. в резултат на умишлено нанесена му телесна повреда, изразяваща се в счупване на седем ребра, счупване на бодилестия израстък на гръдния прешлен, разкъсно-контузни рани и множество мекотъканни увреждания, както и развила се в резултат на травматични увреждания мастна емболия в белия дроб и мозъка, като непосредствената причина за настъпилата смърт е остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, настъпили в резултат на мастна емболия в белия дроб и мозъка, дължаща се на получ(ените травматични увреждания-навлизане на мастна тъкан в кръвоносната система и отлагането и в съдовете на белия дроб и мозъка-пряка причинно следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт поради което на основание чл.124, ал.1 пр.2 и чл.54 НК и е наложено наказания „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 4 години.От показанията на разпитаните свидетели и обясненията на ищцата К. се  установи, че около 10 години преди смъртта на съпруга и, тя е била напуснала семейното жилище – първоначално отивайки на работа в Русия и впоследствие поради настъпило разочарование от поведението на съпруги и.Въпреки настъпилата фактическа раздяла, те все пак се виждали от време на време, като тя го е молила да се премести да живее при нея в близко до гр.Кюстендил село в жилище на синът им.Свидетелките П. и С. сочат, че ищецът К. е полагал грижи за баща си до смъртта му, осигурявайки му средства за издръжка, посещавал го.Свидетелката С. заявява,че  след смъртта на баща му, ищецът К. е скърбял за него,било му е тежко.Майката на К. също изглеждала тъжна, носила е траурни дрехи.Обстоятелството, че от 2008г.след ПТП при което починалия е бил пострадал, домашни асистенти са полагали непосредствени грижи за него, включващи почистване на жилището му,пазаруване, готвене и пр. се потвърждава и от показанията на свид.Г.Г.(съсед) и Г.А.(домашен асистент).   

 

С оглед на така описаната фактическа обстановка,установяваща се от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се налага извода за частична основателност на предявените искове.Съображения:

Съгласно чл. 45 ЗЗД увреждащият дължи обезщетение за причинените от него вреди, както имуществени, така и неимуществени. Фактическият състав на непозволеното увреждане съдържа поведение на определено лице, противоправност, вреда, причинна връзка между поведението и противоправния резултат, както и вина,като съгласно ал.2 на чл.45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК доказателствената тежест за установяването на произтичащите от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки, с изключение на вината пада върху ищците.В случая се претендира обезщетение за понесени от ищците неимуществени вреди вследствие смърт на техен близък – съответно съпруг и баща.Безспорно с оглед изявленията на страните и представения протокол обективиращ одобрена от съда спогодба по нохд№467/2010г. е наличието на противоправно поведение на ответницата в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците.Спорът в случая се свежда до това, претърпяли ли са ищците болки и страдания от загубата на своя роднина, с оглед възраженията на ответницата, че  между тях не е съществувала дълбока емоционална връзка.С оглед данните по делото за това, че от около 10 години преди смъртта му съпругата на К. не е живяла с него,факта, че не се установи те да са поддържали някаква връзка и тя да е полагала грижи за него от една страна и показанията на свид.С., че същата е била тъжна и е носила траурни дрехи от друга, съдът намира, че въпреки дългогодишната фактическа раздяла то все пак ищцата К. е претърпяла болка и страдание от смъртта на човек с който я свързва дългогодишен брак, който не е бил прекратен и имат син.Интензитета на това страдание не може да сравни с интензитета на страданията ,които понася от загубата на близък човек, лице поддържало близки отношения с починалия, като това според настоящата инстанция намира отражение при определяне размера на следващото се обезщетение.Изхождайки от описаните обстоятелства,както и отчитайки и възрастта на починалия,съдът намира, че обезщетение в размер на 7000 лева се явява справедливо такова за репариране на понесените от К. болки и страдания то смъртта на съпругът и.Що се отнася до претенцията на ищеца Й. К., то с оглед показанията на свидетелите за това, че същият е осигурявал средства за издръжка на баща си, интересувал се е от него, ангажирал е лица, които да се грижат за домакинството му и видимо е бил разстроен от смъртта му, съдът намира за доказано твърдението му, че е претърпял болки и страдания от смъртта на баща си.Отчитайки тези обстоятелства, както и факта на проявената жестокост при причиняване смъртта на пострадалия от една страна и от друга, че все пак се касае за възрастен човек съобразявайки се с принципа на справедливост,съдът намира, че сума в размер на 25 000 лева, би била справедливо обезщетение за понесените от Й. К. болки и страдания от смъртта на баща му.

За разликата над 7000 лева до 20000 лева, предявеният от Н.К. иск  по чл.45, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Неоснователен за разликата над 25 000 лева до 40 000 лева е  и предявеният от Й.  К. иск, който в тази му част следва да бъде отхвърлен.

 Върху двете суми на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.84 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва,считано от датата на увреждането – 03.10.2009г. до окончателното им изплащане.

Съразмерно уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на КОС в размер на 1280 лева,а  на ищците деловодни разноски в размер на 170 лева.

Водим от горното съдът,

Р       Е     Ш      И:

ОСЪЖДА Е.Ц.Д.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Кюстендил, ул.”***”№***,ет.*** ап.*** и настоящ адрес гр.Кюстендил, ул.”*** ”№***, ет.*** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Н.Г.К.,*** сумата от 7000 лева/ седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди- неблагоприятни усещания и преживявания в това число мъка и скръб от смъртта на съпругът и Б.К.К., настъпила на 03.10.2009г.,в резултат на травматични увреждания причинени от ответницата Д., за което същата е призната за виновна със споразумение по н.о.х.д.№467/10г. по описа на КОС, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение от 7000 лева считано от 03.10.2009г. до окончателното му изплащане, като за разликата над 7000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева предявеният иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Ц.Д.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Кюстендил, ул.”***”№***,ет.***, ап.*** и настоящ адрес гр.Кюстендил, ул.”*** ”№***, ет.*** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Й.Б.К.,*** сумата от 25 000 лева/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди- неблагоприятни усещания и преживявания, в това число мъка и скръб от смъртта на бащаму- Б.К.К., настъпила на 03.10.2009г.,в резултат на травматични увреждания причинени от ответницата Д., за което същата е призната за виновна със споразумение по н.о.х.д.№467/10г. по описа на КОС, ведно със законната лихва върху посоченото обезщетение от 7000 лева считано от 03.10.2009г. до окончателното му изплащане, като за разликата над 25000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева предявеният иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Ц.Д.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Кюстендил, ул.”***”№***,ет.***, ап.*** и настоящ адрес гр.Кюстендил, ул.”*** ”№***, ет.***да заплати по сметка на КОС държавна такса в размер на 1280 лева/ хиляда двеста и осемдесет лева/.

ОСЪЖДА Е.Ц.Д.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Кюстендил, ул.”***”№***,ет.***, ап.*** и настоящ адрес гр.Кюстендил, ул.”***”№***, ет.*** да заплати общо на  Н.Г.К. и Й.Б.К.,*** деловодни разноски в размер на 170 лева( сто и седемдесет лева).

 

Решението може да се обжалва от страните пред САС в двуседмичен  срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: