Решение по дело №1254/2021 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Образувано е по предявен от Д. А. П. от [населено място] иск против Община Хасково, с правно основание чл. 121, ал.1,т.3 от ЗДСл., вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл. с цена на иска 4741.92 лева, като размера на претендираното обезщетение е формирано въз основа на основна заплата в размер на 1750.00 лева.

Видно от уточнението към исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 219 постановено на 24.03.2023г. по адм.дело № 559/2021г. на АдмС-Хасково и влязло в законна сила на 23.01.2024г. е отменена заповед ЧР 39 от 18.05.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която е било прекратено служебното й правоотношение, въз основа на наложеното й със Заповед № ЧР 45 от 13.05.2021г. на Кмета на Община Хасково дисциплинарно наказание „уволнение“. Предвид това ищцата претендира присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на държавна служба поради прекратяването на служебното й правоотношение за периода 18.05.2021г.-08.08.2021г.вкл., като същото бъде определено въз основа на основната й заплата в размер на 1750.00 лева.

Поради изложеното се иска осъждане на Община Хасково да изплати на ищцата обезщетение в размер общо на 4741.92 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимата й сума.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата чрез процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответникът, Община Хасково, чрез процесуален представител в писмено становище(л.129)ангажира становище, че не оспорва иска по основание и размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЧР-45 от 13.05.2021. на Кмета на Община Хасково на ищцата е наложено дисциплинарно наказание“Уволнение“.

Няма спор между страните , а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че със Заповед № ЧР-39 от 18.05.2021г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата на длъжността „Главен архитект на Община Хасково“ при Община Хасково, считано от 18.05.2021г.

С Решение № 219 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 559/2021г. на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 23.01.2024г.(л.84) е отменена Заповед № ЧР39 от 18.05.2021г. на Кмета на Община Хасково.

По делото са представени трудова и служебна книжка на ищцата. Видно от служебна книжка сер. А-2007, бл. №008328(л.103) за периода от 24.07.2020г. до 18.05.2021г. същата е изпълнявала длъжността“Главен архитект на Община Хасково“, с определено основно месечно възнаграждение в размер на 1750.00 лева, както и че на 09.08.2021г. същата е била назначена на длъжността „Началник на РДНСК Хасково“, с основно възнаграждение в размер на 2100 лева.

От трудова книжка сер. Т, бл. № 275983(л.107) и тр. книжка, сер.А, бл. № 104124(л.110)се установява, че след 02.07.2019г. ищцата не е работила по трудово правоотношение.

В хода на съдебното производство е било допусната и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.

От заключението на същата и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че основната заплата на ищцата Д. А. П. към момента на признаване на уволнението й за незаконно на 23.01.2024г. с влязло в сила Решение № 219 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 559/2021г. по описа на АдмС-Хасково е в размер на 1750.00 лева. По въпрос 2 от заключението вещото лице посочи, че дължимото на ищцата обезщетение за периода 18.05.2021г.-08.08.2021г. вкл. е общо в размер на 4824.20 лева, от които: за времето от 18.05.2021г.-31.05.2021г., за 9 работни дни е в размер на 926.47 лева, за времето от 01.06.2021г. до 30.06.2021г. и 22 работни дни е в размер на 1750.00 лева, за времето от 01.07.2021г.-31.07.2021г. и 22 работни дни е в размер на 1750.00 лева и за периода от 01.08.2021г. до 08.08.2021г. вкл. при 5 работни дни, е в размер на 397.73 лева.

Заключението е прието с оспорване от ответника в частта му по въпрос 2.

Във връзка с оспорването е допуснато изготвянето на допълнително заключение по въпрос 2, но при извършване на допълнителна проверка в НАП и при съобразяване на декларираните данни от ищцата за доходи от друга стопанска дейност.

При извършване на допълнителните проверки вещото лице е установило, че ищцата е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. с вх.№ 2600И315141 от 12.04.2022г., в която са попълнени приложения, неразделна част от ГДД, както следва:

Приложение № 1 доходи от трудови правоотношения, с код 101, където е деклариран получен доход от ДНСК в размер на 10537.73 лева и Приложение № 3 за доходи от друга стопанска дейност с код 307, където е деклариран доход получен от „Билд-Инвест“ ООД, в размер на 33 000 лева. Облагаемият доход от дейността след приспадане на разходите за дейността 25% е в размер на 24 750.00 лева, годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност е в размер на 24 560.13 лева след приспадане на ЗОВ по реда на КСО и ЗЗО на задължителни осигурителни вноски. Във връзка с така декларирания доход вещото лице е извършило справка в счетоводството на „Билд-Инвест“ООД, при която е установило, че между процесното дружество като възложител и ищцата като изпълнител е бил сключен договор, по силата на който последната се е задължила да извърши предпроектни проучвания за изграждане на многофамилна жилищна сграда, изработка на тримерен модел на обекта в три варианта, изработка на 3D визуализации на обекта в три варианта и изработване на примерни интериорни решения и 3D визуализации на апартаментите на сградата. Уговореният срок за изпълнение на възложените дейности е бил 31.12.2021г., на която дата е подписан и приемо-предавателен протокол от 31.03.2021г. Сметката за изплатените суми е от 29.12.2021г., на която дата е сключено и споразумение по чл. 103 и 104 от ЗЗД между страните по този договора, за прихващане на вземания срещу задължения. Съответно вещото лице е дало заключение че възложената работа по този договор от 01.03.2021г. е изпълнена в периода 01.03.2021г.-31.03.2021г., а сумата по договора не е изплатена, а е приспадната съгласно протокол за взаимно прихващане от 29.12.2021г. Експерта е приел, че работата по договора е извършена преди исковия период и не следва да се включва при изчисляване на обезщетението. Предвид това вещото лице отново е дало заключение, че дължимото на ищцата обезщетение за периода 18.05.2021г.-08.08.2021г. вкл., е общо в размер на 4824.20 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по иска, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и е допустим. По отношение основателността на иска съда намира следното:

Съобразно чл. 104, ал.1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От приетото по делото заключение на вещото лице, се установява, че размерът на основната месечна заплата на ищцата, към момента на влизане в сила на решението с което заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е отменена, възлиза на сумата 1750.00 лева. От представените по делото писмени доказателства – служебни книжки е видно че такъв е бил размерът и на основната месечна заплата на ищцата и към датата на влизане в сила на решението(удостоверен в решението постановено по а.д. № 559/2021г. по описа на АдмС-Хасково), с което е отменена Заповед № ЧР 45 от 13.05.2021г. на Кмета на Общината, с която й е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение“. Този въпрос междувпрочем не спорен по делото. Следователно и по арг. от чл.104, ал.1 от ЗДСл. въз основа на именно този размер следва да бъде изчислявано и дължимото на ищцата обезщетение.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл. 104,ал. 1 ЗДСл е необходимо да се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл., а именно: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно, трудово или друго правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълг от шест месеца.

В случая изброените по-горе предпоставки са налице. С влязло в законна сила на 23.01.2024г. съдебно решение № 219 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 559/2021г. по описа на АдмС-Хасково е отменена Заповед № ЧР39 от 18.05.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която е било прекратено служебното правоотношение на ищцата на длъжността „Главен архитект на Община Хасково”, при Община Хасково. Несъмнено от приетите по делото писмени доказателства се установява, че за периодите от 18.05.2021г. до 08.08.2021г. вкл. ищцата не е работила по служебно и трудово правоотношение или друго приравнено на тях и за същия период, съгласно приетото заключение на вещото лице, дължимото й обезщетение по чл.104, ал.1, изр.1-во от ЗДСл. възлиза съответно на 4824.20 лв.

При така установеното, дължимото шесткратно обезщетение по см. на чл.104, ал.1 от ЗДСл. е в общ размер от 4824.20 лева, който период не надвишава максимално предвидения в закона от шест месеца. Основният иск по делото е предявен в по-нисък от този размер, а именно за 4741.92 лева.

От изготвеното първоначално и допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза, които съдът кредитира, безспорно се установява, че това обезщетение не е заплатено на ищцата, т.е. то е дължимо и към настоящия момент, а и този въпрос отново не е спорен между страните по делото.

Следователно налице са предпоставките на чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл., вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл., поради което иска се явява доказан и по основание и по размер.

С оглед основателността на главния иск основателен се явява и предявения акцесорен такъв за законна лихва и такава следва да се присъди считано от датата на завеждане на иска – 28.05.2021г., на която дата в АдмС-Хасково е депозирана жалба срещу Заповед № ЧР-45 от 13.05.2021. на Кмета на Община Хасково на ищцата е наложено дисциплинарно наказание“Уволнение“, в която е бил обективиран и насочения срещу Община Хасково иск.

Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на съдебни разноски в размер общо на 1400 лева, от които 200.00 лева внесен депозит за вещо лице, внасянето на което е удостоверено от извършена служебна проверка от главния счетоводител на АдмС-Хасково(л.135) и 1200.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024г. Възражението за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар е допустимо, но по същество неоснователно. Посочения размер е адекватен на фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и осъществения обем на дейност от пълномощника по делото.

Мотивиран от изложените съображения съда

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д. А. П., с [ЕГН] от [населено място], сумата от 4741.92 лева представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 18.05.2021г. до 08.08.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска - 28.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д. А. П., с [ЕГН] от [населено място], направените по и.а.д.№ 1245/2021г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 1400 .00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.