№ 9567
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20221110155262 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Н. срещу „., вписано
в Търговския регистър на ., чрез „У.“ – клон ., която искова молба е редовна, а предявените с
нея искове – допустими.
В конкретната хипотеза по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което
от страна на ищеца е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване на
недействителни поради противоречие със законна на клаузите на т. 14 от трудов договор от
30.06.2015г. и на т. 13 от трудов договор от 27.12.2016г, в частта в която е предвидено, че
общият размер на основния платен годишен отпуск на ищеца и допълнителния отпуск за
работа при ненормирано работно време е 25 работни дни. Препис от молбата, с която
инцидентният установителен иск е бил предявен е връчена на ответника, който е депозирал
отговор в определение за това срок, с аргументи за недопустимост и неоснователност на
предявения инцидентен установителен иск.
По искането по чл. 212 ГПК:
Според чл. 212 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищеца може да
поиска от съда да се произнесе в решенето си и относно съществуването ли
несъществуването на едно спорно правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти
изхода на спора. Следователно предпоставките за приемане за съвместно разглеждане на
инцидентен установителен иск са той да се отнася до съществуването или несъществуването
на едно оспорено правоотношение, от което зависи изхода на делото и да бъде предявен в
предвидения в ГПК преклузивен срок, който за ищеца е първото по делото открито съдебно
заседание.
Настоящият състав, приема, че в конкретната хипотеза искът е предявен в
предвидения преклузивен срок – първото по делото съдебно заседание. Същевременно е
налице преюдициалност между правоотношението предмет на инцидентния установителен
иск – клаузата касаеща броя на полагащите сена ищеца дни платения годишен и предявения
1
иск по чл. 224 КТ. Ето защо доколкото липсва изрично произнасяне на съда, настоящият
състав намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен
установителен иск в настоящото производство. Изложените от ответника аргументи в
отговора на исковата молба, с която е предявен инцидентния установителен иск, касаят
основателността на исковата претенция и прилаганите от ответника Политики, с които се
твърди, че работодателят е предоставил удължен годишен отпуск на ищеца.
Обстоятелството, че трудовия договор е прекратен, не може в конкретната хипотеза да
доведе автоматично до отпадане на правния интерес на ищеца да иска прогласяване на
недействителност на клауза от договора, в случая при който прогласяването на нищожност
на тази клауза би довело до получаване на обезщетение по чл. 224 КТ в по-голям размер.
Доклад по делото:
Настоящият състав констатира, че същински доклад по делото не е бил изготвен, като
не е разпределена надлежно доказателствената тежест на страните по предявените искове,
независимо, че формално в протокола от проведеното първо по делото съдебно заседание е
обективирано определение за обявяване на окончателен на доклада по делото. Ето защо
обявеният за окончателен доклад следва да бъде допълнен по следния начин:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. Н. Н. срещу „., вписано
в Търговския регистър на ., чрез „У.“ – клон ., а именно:
-Иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителна поради
противоречието й със закона и при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона
следната клауза от чл. 5б от трудовия договор от 30.06.2015 г. и и от чл. 56 от трудовия
договор от 27.12.2016 г., а именно „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера
на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“
-Иск по чл. 128, т. 2 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните сумата от 22149.14 лева, представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.
„.“, дължими за периода 01.09.2019 г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 3722.82
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху плащането
на „се.“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2022;
-Иск по чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 18199.27
лева, представляваща неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел . от Наредба
за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.09.2019
г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
12.10.2022 г., до окончателното плащане;
-Иск по чл. 177 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 5380.26 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ,
дължими за дните, през които ищеца е ползвал платен годишен отпуск през посочени месеци
2
в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 1193.04 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по
чл. 177 КТ за период от падежа на съответното плащане до 10.10.2022;
-Иск по чл. 264 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 655.66 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода
01.09.2019 г.-15.09.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 12.10.2022 г., до окончателното плащане и сумата от 83.37 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното неплатено
възнаграждение за работа на официални празници в периода от падежа на съответното
плащане до 10.10.2022г;
-Иск по чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 7272.84 лева,
представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни за 2015 и за
2016;
Предявен е и инцидентен установителен иск по чл. 74, ал. 4 КТ от А. Н. Н. срещу „У.
инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителни поради противоречие със
законна на клаузите на т. 14 от трудов договор от 30.06.2015г. и на т. 13 от трудов договор от
27.12.2016г, в частта в която е предвидено, че общият размер на основния платен годишен
отпуск на ищеца и допълнителния отпуск за работа при ненормирано работно време е 25
работни дни.
В исковата молба и уточнителна молба от 23.03.2023г. от името на ищеца се твърди, че
е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „.“ с код съгласно ., въз
основа на трудов договор, като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявал
международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника
въздухоплавателни средства. Посочва се, че с подписването на трудовия договор от
30.06.2015г. било уговорено заплащането на брутна заплата в размер на 7237 лева, платима
на 12 равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително
отработените при работодателя месеци, като общата брутна заплата включвала следните
допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата:
брутна сума в размер на 4558 лева годишно, брутна еднократна сума в размер на 362 лева
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над
изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от Кодекса на
труда, брутна еднократна сума в размер на 724 лева годишно за часовете, в които
служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим
на готовност, брутна еднократна сума в размер на 1085 лева годишно за часовете на работа
по време на следобедни и нощни смени и брутна еднократна сума в размер на 508 лева
годишно за прослужено време. Поддържа се, че на ищеца следвало да се заплаща и „с.“,
като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят
3
няма да прави отделни плащания за тези сектори, както и между страните било постигнато
съгласие, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден ще
се заплащат допълнително в размер на 20.54 лева месечно. Страните договорили и че
ищецът следвало да получава за времето на изпълнение на международни полети
допълнителни командировъчни, съобразно на Раздел . от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина /.. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за
задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се
заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия, като плащанията следвало да бъдат в
български левове по фиксирания обменен курс на .. Поддържа се, че между страните бил
сключен втори трудов договор на 27.12.2016г, който също като първия е бил сключен за срок
от 18 месеца считано от 01.01.2017г. При подписване на новия трудов договор били
променени размерите на дължимите плащания, като например основната заплата била
уговорена в размер на 5 040 лева годишно. Промяна имало и в останалите суми включени в
общата брутна заплата на ищеца. Подчертава се, че и в новия трудов договор била включена
клаузата за заплащане на „.“. Твърди се, че на 25.06.2018г. между ищеца и ответника е
сключен трудов договор за неопределен период, като това трудово правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ на 15.09.2022г.
В исковата молба се твърди, че през периода 01.09.2019 г.- 15.09.2022 г., ответникът е
следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищеца следните суми - брутната заплата,
посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 30.06.2015г.,респективно и по този от
27.12.2016г представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния
трудов договор допълнителни възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни
еднократни суми“; .- в размер на 20,54 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 24,45
лева за всеки изпълнен „среден сектор“ и 18,40 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“,
командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на
екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо
международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и
допълнителни командировъчни пари. Поддържа, че „се.“ за периода 01.09.2019 г.- 15.09.2022
г. не са му били изплащани в пълен размер. Ищецът твърди, че клаузата от процесните
трудови договори, съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора
за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради
противоречие със закона и в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в
частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че на
ищеца не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел . от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на
работодателя. Поддържа се, че ищецът полагал труд по време на официални празници, като
работодателят не му заплащал удвоен размер на следващото му се трудово възнаграждение.
Излагат се аргументи и, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имал
4
неизползван платен годишен отпуск в размер на 98 дни, като е следвало да му се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но същото било изплатено в по-нисък размер от
действително дължимия – само за 60 дни, като размерът на обезщетението бил определен
без да бъде съобразен общият размер на „се.“, които ищеца следвало да получи за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. С оглед
изложеното моли исковете му да бъдат уважени, като в негова полза да бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Депозирани са и допълнителни становища с молби от
12.05.2023г и 20.06.2023г. Оспорва да е пасивно легитимирана страна по предявените искове
с довод, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу клона на дружеството в
Република ., с което е възникнало трудовото правоотношение. Оспорва да е налице
недействителност на оспорената от ищеца клауза с довод, че същата е формулирана със
соченото от ищеца съдържание по съгласие на страните, като е уговорено, че се. са дължими
след втория сектор за деня, т.е. условието е било служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр.
сектор за деня, в който случай се дължало плащане. Заявява, че плащането за сектори не е
част от основната заплата, поради което представлява допълнително възнаграждение, при
което работодателят може да постави условия, при изпълнението на които допълнителното
възнаграждение се дължи. Ето защо счита, че клаузата е действителна. Поддържа, че
претенцията по отношение на „.“ е неправилно изчислена в претендирания размер,
доколкото съгласно т. 5b от договора, тези плащания се дължали след втория сектор за деня,
т.е. за приключени през деня сектори 3, 4, 5 и т.н., а ищецът изчислявал дължимите
възнаграждения на база всички прелетени сектори, включително първи и втори, като били
дължими единствено такива след втория сектор. Навежда довод, че неоснователно се
претендира вземане за командировъчни пари, тъй като размерът от 55 евро на ден бил
приложим само за екипажите на въздухоплавателните средства, които летят с национални и
регистрационни знаци на Република ., а самолетите на ответното дружество не летят с
национални и регистрационни знаци на Република .. Пояснява, че размерът на следващите
се командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било посочено и в
сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще имат
характер на командировъчни, а . определял максималния размер, в рамките на който
следвало да се определят командировъчните пари, поради което не следвало да се съобразява
Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от .. Относно иска по чл. 177 от КТ посочва, че на
основание чл. 17 от Н. и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане според
„времетраенето на работата“, поради което била определена фиксирана основна годишна
брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на ищеца бил
заплатен с уговорената основна работна заплата. Не била налице „с.“ по смисъла на чл. 4, ал.
1 от Н.. Поддържа, че добавките за . не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с
променлив характер, поради което не можели да се причислят към елементите, които
формират базата за изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ. По
изложените съображения, ответникът оспорва и претенцията по чл. 224 КТ, като релевир
5
възражение, че вземане за същото е погА.о по давност. Относно вземането за
възнаграждението за дните за официални празници, поддържа, че на основание чл. 5а от
трудовия договор за работа през дните на официални празници се заплащала фиксирана
сума, която покривала и труда, положен през официални празници. При условията на
евентуалност е релевира възражение за погасителна давност. Предвид изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени, като се претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
По доказателствената тежест:
По исковете по чл. 74, ал. 4 КТ /в това число и инцидентния установителен иск/ в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице противоречие на клаузата от трудовия договор с
повелителни правни норми, респ., че е налице заобикаляне на повелителни правни норми.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения
период, настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „.“ през процесния период
и техния размер, както и падежа на това задължение.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
бил командирован от надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън
мястото на постоянната му работа в посочения период, размера на командировъчните пари
за всеки ден командировка.
По иска с правно основание чл. 177 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за съответния
период; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищецът е отработил най-малко 10
работни дни.
По иска с правно основание чл. 264 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответника и че е полагал труд по време на официални празници,
както и продължителността на положения от него труд и размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и че в негова полза е възникнало правото
на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и неговият размер, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери и настъпването на забавата.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията си.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че
между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
6
длъжност „.“ през исковия период, както и че трудовото правоотношение е било прекратено.
По доказателствените искания:
Към исковата молба, към отговора на исковата молба и към допълнително депозирани
молби от страните са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде уважено и направеното от ищеца доказателствено искане за
задължаване на ответника да представи надлежно заверен препис от подписаното между
страните допълнително споразумение от 01.05.2020г към трудов договор от 27.12.2016г.,
подписано от страните. Такова съдът не установи да е представено до момента от ответника,
а същото е от значение за установяване на уговореното между страните през исковия период.
От страните е релевирано искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
поставени в исковата молба от ищеца, а в отговора на исковата молба от 28.11.2022г. от
ответника задачи – в т.20 и т. 22, като задачите на ответника са били доуточнени с молба от
12.05.2023г /наименувана отговор на допълнителна искова молба/- 2023г - т.III в табличен
вид, без допълнително поставения въпрос извън таблицата. Тези искания съдът намира, че
следва да бъдат уважени, доколкото поставените задачи от допустими, относими и
необходими за изясняване на правния спор между страните. Следва да бъдат допуснати и
допълнително поставените задачи от ответника в молба от 06.06.2023г. в т. 1 от същата, като
при изготвяне на заключението вещото лице следва да извърши проверка и в дружеството,
за което се твърди да е осигурявало храната – „С. .“ ООД. Без уважение обаче следва да бъде
оставено искането на ответника направено в молбата от 12.05.2023г за допускане на въпрос
към вещото лице касаещо образуването на дисциплинарно производство спрямо ищеца и
налагането на дисциплинарно наказание. Тези въпроси са неотносими към настоящия правен
спор.
От ответника в отговора на исковата молба в т. 23 е направено искане за допускане на
експертиза, която да отговори на задачи, които са неотносими към предявените искове, а
касаят допустимостта на исковото производството срещу чуждестранното дружество, а не
срещу клона на същото в страната. Този спор е относно допустимостта на предявените
искове и вече е решен от СГС в производство по обжалване на постановено определение за
прекратяване на настоящото производство. Ето защо искането за допускане на експертиза
по поставените в отговора на исковата молба в т. 23 задачи следва да бъде оставено без
уважение.
Без уважение следва да бъде оставено и направеното от ответника искане в отговора на
исковата молба за задължаване на ищеца да представи трудовата си книжка. Фактите
удостоверение в трудовата книжка касаещи наличието на трудово правоотношение и
прекратяването му не са спорни между страните.
Съдът намира, че следва да бъде оставено и без уважение искането на ответника,
направено в молба от 06.06.2023г по реда на чл. 176 ГПК да бъде задължен ищецът да
7
отговори на поставените от ответното дружество въпроси, доколкото за тези обстоятелства
са ангажирани други доказателства, с оглед на което обясненията на ищеца не се явяват
необходим за изясняване на правния спор.
С молба от 20.09.2023г от името на ищеца е направено искане за допускане за
експертиза, която да се изготви от вещо лице специалист в областта на храненето и
диетиката по поставени задачи, както и да се допуснат допълнителни задачи към съдебно-
счетоводната експертиза. Направено е и искане за задължаване на ответника да представи
заверено копие от Наръчник за обслужване на кабинния персонал и на всички .. формуляри.
Така релевираните искания по т. 19, т. 20 и т. 21 от молба на ищеца от 20.09.2023г. съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение като неотносимо към правния спор.
С молба от 22.02.2024г. от ответника е направено искане по реда на чл. 192 ГПК да
бъде задължено трето неучастващо по делото лице „С. .“ ООД да представи доказателства и
да бъдат допуснати до разпит двамата управители на дружеството за установяване на
обстоятелства във връзка с доставката на храна. Така направените искания следва да бъдат
оставени без уважение. На първо място механизма за доставка на храна на борда сам по себе
си няма отношение към правния спор, а на следващо място при отговора на вече
поставените задачи, съдът е указал на вещото лице да извърши проверка в посоченото
дружество, поради което не се явява необходимо и приобщаването на голям обем от
писмени доказателства, които вещото лице ще провери.
С молба от 26.02.2024г. /л.819 от делото/ от ищеца са релевирани доказателствени
искания за назначаване на компютърно-техническа експертиза и е преповторено искането за
допускане на експертиза, която да се изготви от вещо лице специалист в областта на
храненето и диетиката по поставени задачи. Направено е и искане за задължаване на
ответника да представи допълнително документи. Тези искания следва да бъдат оставени
без уважение, доколкото не се явяват необходими за изясняване на правния спор.
В молбата от 26.02.2024г са поставени и допълнителни задачи към допусната съдебно-
счетоводна експертиза, като съдът намира, че следва да бъдат допуснати само въпросите по
т. 3 и т. 4 от раздел 5, а в останалата част искането следва да бъде оставено без уважение.
В молба от 02.05.2024г. от ищеца са поставени допълнителни задачи към съдебно-
счетоводната експертиза, като съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца обективирано в молба от
02.05.2024г. за допускане до разпит на двама свидетели. Това искане съдът намира, че следва
да бъде оставено без уважение, доколкото с показанията им се цели установяване на
обстоятелства, за които вече е допусната експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявен по реда на чл. 212 ГПК от А. Н. Н.
8
срещу „У. инцидентен установителен иск по чл. 74, ал. 4 КТ за прогласяване на
недействителни поради противоречие със законна на клаузите на т. 14 от трудов договор от
30.06.2015г. и на т. 13 от трудов договор от 27.12.2016г, в частта в която е предвидено, че
общият размер на основния платен годишен отпуск на ищеца и допълнителния отпуск за
работа при ненормирано работно време е 25 работни дни.
ДОПЪЛВА доклада по делото съобразно мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените всички представени от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „У. в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото надлежно заверен
препис подписаното между страните допълнително споразумение от 01.05.2020г към трудов
договор от 27.12.2016г., подписано от страните, като го предупреждава, че непредставянето
на документа може да се прецени по ред на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени:
- от ищеца в исковата молба;
- от ответника в отговора на исковата молба от 28.11.2022г. по т.20 и т. 22, които
задачи на ответника са доуточнени с молба от 12.05.2023г в т.III в табличен вид/без
допълнително поставения въпрос извън таблицата/;
-от ответника в молба от 06.06.2023г. в т. 1 от същата, като при изготвяне на
заключението вещото лице следва да извърши проверка и в дружеството, за което се твърди
да е осигурявало храната – „С. .“ ООД;
-от ищеца в молба от 26.02.2024г. /л.819 от делото/ раздел 5), т. 3 и т. 4;
-от ищеца в молба от 02.05.2024г. /л.974 от делото/ - в т. 5 от молбата,
при депозит в размер на 1400 лв., от които 700 лева, вносими от бюджета на съда и
700 лева, вносими от ответника, по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщаването, в
който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице – .., която да бъде уведомена за поставените и задачи, след
представяне на доказателство за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, обективирано в отговора на
исковата молба в т. 23 за допускане на експертиза и за задължаване на ищеца да представи
трудовата си книжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника направено в молбата от
12.05.2023г за допускане на въпрос към вещото лице касаещо образуването на
дисциплинарно производство спрямо ищеца и налагането на дисциплинарно наказание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, направено в молба от
06.06.2023г по реда на чл. 176 ГПК да бъде задължен ищецът да отговори на поставените от
ответното дружество въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по т. 19, т. 20 и т. 21, направени в
молба от 20.09.2023г , а именно за допускане за експертиза, която да се изготви от вещо лице
9
специалист в областта на храненето и диетиката по поставени задачи, за допускане на
допълнителни задачи към съдебно-счетоводната експертиза и за задължаване на ответника
да представи заверено копие от Наръчник за обслужване на кабинния персонал и на всички
.. формуляри.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника, обективирани в молба от
22.02.2024г. за задължаване по реда на чл. 192 ГПК на трето неучастващо по делото лице -
„С. .“ ООД да представи доказателства и за допускането до разпит на двамата управители на
дружеството за установяване на обстоятелства във връзка с доставката на храна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца, направени в молба от 26.02.2024г
за допускане на компютърно-техническа експертиза, за допускане на експертиза, която да се
изготви от вещо лице специалист в областта на храненето и диетиката по поставени задачи и
за задължаване на ответника да представи допълнително документи, както и в частта за
поставяне на допълнителни задачи към съдебно-счетоводната експертиза по т. 1 и т. 2 от
раздел 5.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца, направено с молба от 02.05.2024г.
за допускане до разпит на двама свидетели.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2025г. от
11:30 часа, за което страните и вещото лице да бъдат призовани, като на страните се връчи
препис от настоящото определение, в което е обективирано допълнението на доклада по
делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Н.а, Мария
Георгиева - тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10