№ 1468
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100500917 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 287403/07.12.2020 г. , депозирана от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Македония” № 3, действаща чрез пълномощника си гл. юрк. на Областно
пътно управление – Варна, Л.Ч.–Т., срещу Решение № 261195/13.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 707/2020г. по описа на ВРС, VIII състав, в частта, с която са уважени исковете,
предявени от К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 19, и Г.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4,
ап. 18, действащ лично и със съгласието на неговия баща К. Г. М., срещу въззивника, и
Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на двамата ищци следните суми:
– на К. Г. М. - сумата от 2667,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден ляв,
подкалник ляв, кора под двигател, броня предна, решетка предна, основа за броня, преден
панел (горен), фар преден ляв, мигач преден ляв, халоген преден ляв, допълнителен мигач,
1
амортисьори капак (двигател), воден радиатор, радиатор климатик, кондензатор климатик,
вентилатор двигател, интеркулер и хидравлична помпа на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В **** РТ (настъпила тотална щета),
причинени в резултат на реализирано ПТП на 02.01.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, на
около 2 км от разклона за с. Слънчево в посока гр. Варна, представляващи пряка и
непосредствена последица от противоправното неизпълнение на задължения на длъжностни
лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на процесния участък от пътя,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. - сумата от 110,00 лева, представляваща необходим разход за
репатриране на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В **** РТ, който е
бил технически негоден за самостоятелно движение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. - сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното ѝ изплащане;
– на К. Г. М. - сумата от 203,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв. за периода 02.01.2019 г. –
02.01.2020 г.;
– на Г. К. М. - сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП,
представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното неизпълнение на
задължения на длъжностни лица – служители в ответната агенция – за стопанисване на
процесния участък от пътя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното ѝ изплащане;
– на Г. К. М. - сумата от 254,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500,00 лв. за периода 02.01.2019 г. –
02.01.2020 г.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност и
необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на съда за установеност по делото на
предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на ответната агенция по чл. 49 от
ЗЗД. Застъпва се становище, че се касае за случайно деяние, а не за неизпълнение на
законово задължение, поради което Агенция „Пътна инфраструктура“ не следва да носи
2
отговорност в конкретния случай. Твърди се, че присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени вреди са в завишен размер, който не съответства на степента и характера на
причинените вреди.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите
претенции, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Г. М.
и Г. К. М., действащ лично и със съгласието на неговия баща К. Г. М., двамата
представлявани от пълномощника си адв. И.В. - ВАК, в който се сочи, че в обжалваните от
Агенция „Пътна инфраструктура“ части решението на ВРС е правилно и законосъобразно,
поради което се моли да бъде потвърдено в същите. Излагат се подробни съображения в
тази насока. Претендират се разноски.
В депозирания писмен отговор е обективирана и насрещна въззивна жалба вх. №
272633/17.02.2021 г. , с която първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за
неправилност, в следните части:
– частта, с която е отхвърлен искът на К. Г. М. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, за разликата над 2000,00 лева до
претендираните 5500,00 лева;
– частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. М., действащ лично и със съгласието на
неговия баща К. Г. М., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, за разликата над 2500,00 лева до претендираните 5500,00 лева.
Излага се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5500,00 лева за всеки един от ищците поотделно е справедливо и именно в този размер
същото би могло да компенсира до някаква степен болките и страданията, които ищците
търпят и понастоящем.
Моли се за отмяна на решението в посочените отхвърлителни части и уважаване на
претенциите за неимуществени вреди изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез гл. юрк. на Областно пътно управление – Варна,
Л.Ч.–Т., в който е застъпено становище за нейната неоснователност и се претендират
разноски за двете съдебни инстанции.
Третото лице - помагач на страната на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ
ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Алеко Константинов” № 8, не е подало отговор на насрещната въззивна жалба.
3
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбите.
В съдебно заседание въззивната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от гл. юрк. на Областно пътно управление – Варна, Л.Ч.–Т..
Поддържа въззивната жалба, оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира разноски за
две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемите.
В съдебно заседание въззиваемите К. Г. М. и Г. К. М., действащ лично и със съгласието на
неговия баща К. Г. М., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. И.В..
Оспорва въззивната жалба; поддържа депозирания писмен отговор и насрещната въззивна
жалба. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание Третото лице - помагач на страната на ответника –
„АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ” АД, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна,
редовно призована, не изпраща представител.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от К. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 19, и Г. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4, ап. 18, действащ лично и
със съгласието на неговия баща К. Г. М., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония” №
3, искове, както следва:
1) от К. Г. М. – обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 5419,93 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на капак преден, калник преден ляв, подкалник ляв, кора под двигател, броня предна,
решетка предна, основа за броня, преден панел (горен), фар преден ляв, мигач преден ляв,
халоген преден ляв, допълнителен мигач, амортисьори капак (двигател), воден радиатор,
радиатор климатик, кондензатор климатик, вентилатор двигател, интеркулер и хидравлична
помпа на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В
**** РТ (настъпила тотална щета), причинени в резултат на реализирано на 02.01.2019 г.
ПТП на автомагистрала „Хемус“, на около 2 км от разклона за с. Слънчево в посока гр.
Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 150,00 лева, представляваща
4
заплатена сума за репатриране на процесния автомобил, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата; сумата 5500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на реализираното на
02.01.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 559,17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5500,00 лева за периода от 02.01.2019 г. до 02.01.2020 г.;
2) от Г. К. М., действащ лично и със съгласието на неговия баща К. Г. М. - обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на реализирано на 02.01.2019 г. ПТП на автомагистрала "Хемус", на
около 2 км от разклона за с. Слънчево в посока гр. Варна, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 559,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500,00 лева за периода
от 02.01.2019 г. до 02.01.2020 г.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 11084/10.02.2020 г., се излага, че на 02.01.2019 г.,
около 21:40 часа, при движение в дясната лента на автомагистрала "Хемус", приблизително
на два километра от разклона за с. Слънчево, пред управлявания от ищеца К. Г. М. лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег. № В **** РТ – негова собственост,
внезапно навлезли няколко диви прасета, които преградили цялата ширина на
магистралните ленти. Въпреки своевременната реакция на водача, употребата на спирачки и
опит за спасителна маневра, автомобилът претърпял тежко ПТП - ударил се в едно или в
няколко от животните и в мантинелата, като останал там в неузнаваемо състояние. Сочи се,
че в автомобила пътували общо четирима души, в това число и вторият ищец Г. К. М. – син
на К.М.. След като били извадени от автомобила с помощта на други движещи се по
магистралата водачи и пътници, сигнализирали органите на Пътна полиция. Съставен бил
протокол за ПТП № *******. Направен бил оглед на убитото вследствие на удара животно и
на още няколко ранени - прасетата били черни на цвят и тежали около 100-120 кг, сред
ранените имало и няколко малки. От служители на пътна полиция и от други пристигнали
на местопроизшествието водачи научили, че огражденията, които следва да препятстват
излизането на диви животни на магистралата, са нарушени или липсват в продължение на
километри.
Посочено е, че за репатрирането на автомобила от мястото на инцидента ищецът К.М.
заплатил сумата 150,00 лева, за която не му била издадена фактура. При оглед на
автомобила от автомонтьор била съставена Работна карта с описание на операциите,
необходими за възстановяване на превозното средство, като стойността за извършването им
5
била определена на 5419,93 лева.
Излага се, че в резултат на описаното ПТП ищците получили натъртвания, охлузвания и
хематоми, на които в онзи момент и под въздействието на преживения ужас не обърнали
сериозно внимание. Впоследствие обаче, осъзнавайки реалната опасност и възможните
фатални последствия, изпаднали в паника и ступор, от които не можели да се отърсят и до
настоящия момент. Оказало се, че от удара в кормилото ищецът К.М. има сериозно
натъртване на гръдната кост, охлузвания по коленете, бедрата и дланите. Подобни
наранявания имал и ищецът Г.М.. Твърди се, че вследствие на инцидента К.М. получил
световъртеж, прилошавания, ограничил контактите си с близки и приятели, затворил се в
себе си, изпадал в депресивни състояния, страхувал се да пътува. Синът му получил леки
контузни наранявания, преживял стрес и шок, сънят му станал неспокоен, с чести
събуждания, страхувал се да пътува, ограничил контактите си с близки и приятели, намалил
учебната си успеваемост. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 5500,00 лева за всеки от ищците.
Изтъква се, че ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, която
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, се управлява от ответника, като, съгласно
чл. 30, ал. 1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. Твърди се, че в участъка, в който е настъпил инцидентът, е
липсвала предпазна телена ограда. Поддържа се, че е налице пряка причинна връзка между
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на
вменените му със законови норми задължения, и настъпилите вреди.
Настояват за уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Агенция "Пътна
инфраструктура", чрез гл. юрк. на Областно пътно управление – Варна, Л.Ч.. Поддържа
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че път
А2 (Автомагистрала "Хемус") е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се
поддържа от АПИ. Оспорва твърдението, че причинените на ищците вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 02.01.2019 г. – удар в диви животни,
внезапно появили се на пътя. Заявява, че на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва съставения
протокол за ПТП № *******/02.01.2019 г. в частите, описващи механизма на ПТП и щетите
по МПС, тъй като фактическата обстановка, описана в протокола, не се препокрива с
твърдяната от ищците. Счита, че претендираният размер на обезщетението е завишен по
отношение на уврежданията на автомобила. Поддържа, че АПИ не следва да носи
отговорност за появата на диви животни на пътното платно, като отговорността в случая е
по чл. 50 от ЗЗД. В евентуалност твърди, че налице е "случайно деяние", а не неизпълнение
на законово задължение. Сочи, че процесното ПТП е станало между две съоръжения
(премостващи препятствия) - път VAR1020 (за с. Слънчево) и селскостопански път. Излага,
че съгласно разпоредбите на „Технически правила за приложение и техническа
6
документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали“, издание на ГУП, 1995 г.,
при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се
затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на
съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна
на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние
най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Счита, че
животните, които са се намирали на пътното платно на магистралата, биха могли да влязат
на пътя именно от такива места. Твърди, че е АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по
чл. 30, ал. 1 от ЗП за обезопасяване на движението на автомобилите. Сочи, че между АПИ и
„Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********** – гр. Шумен, има сключен Договор за
обществена поръчка от 15.05.2015 г. с предмет: "Извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на
автомагистрали "Хемус" и "Марица" на територията на ОПУ - Варна, ОПУ - Шумен, и ОПУ
- Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП". Излага, че през м. юни
2016 г. и през месеците април и май 2017 г. по този договор са изпълнени дейности по
монтаж на нова оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове, ремонт,
възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа с променлива дистанция на
хоризонталните телове, като посочените дейности са извършени в близост до процесния
участък от магистралата, в южното и северното платно. Счита, че поради изложеното АПИ
не следва да носи отговорност в конкретния случай. Поддържа, че не съществува причинна
връзка между настъпилите вреди и неизправност на пътя, стопанисван от ответника. В
условията на евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Счита предявените искове за
заплащане на претърпените от ищците неимуществени вреди за завишени по размер и
несъответстващи на степента и характера на причинените вреди. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Третото лице - помагач на страната на ответника – „Автомагистрали – Черно море"
АД, депозира становище чрез процесуалния си представител юрк. В.П.. Оспорва като
неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Оспорва предявените искове за заплащане на претърпените от
ищците неимуществени вреди като завишени. Присъединява се към отговора на исковата
молба и твърденията в него. Прави уточнение, че за процесния период Агенция "Пътна
инфраструктура" не е възлагала със задание на дружеството дейности по изграждане или
възстановяване на предпазна телена ограда и поради това не е налице бездействие от страна
на дружеството като Изпълнител по Договора за обществена поръчка. Настоява предявените
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, в условията на
алтернативност – размерът им да бъде намален.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
7
Видно от копие от Удостоверение за раждане серия КМР № 32004 от 05.01.2004 г., Г.
К. М., ЕГН **********, е син на К. Г. М., ЕГН **********.
Видно от свидетелство за регистрация № *********, част I, ищецът К. Г. М. е собственик на
лек автомобил "Ланчия Либра", с рег. № В **** РТ.
От Протокол за ПТП № ******* от 02.01.2017 г. се установява, че на същата дата,
около 21:40 часа, по АМ "Хемус", на около 2 км от разклона за с. Слънчево, в посока гр.
Варна, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил "Ланчия" с рег. № В **** РТ,
управляван от К. Г. М., ЕГН **********. В раздел „Обстоятелства, причини и условия за
ПТП“, е отразено, че на горепосоченото място, при движение направо, лекият автомобил
блъска внезапно излязло на пътя безстопанствено диво животно (прасе). Посочено е, че при
ПТП са получени щети по автомобила – деформация на предната част.
Видно от „Технически правила за приложение и техническа документация за огради
(предпазни мрежи) за автомагистрали“, издание на ГУП, 1995 г., в т. 3.2 на същите е
указано, че при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на
съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като
отворът на съоръжението остава свободен. Съгласно т. 3.3, при пътните възли мрежата се
поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и
продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката
във второстепенния път.
Видно от Договор за обществена поръчка за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на автомагистрали "Хемус" и "Марица" на територията на ОПУ - Варна, ОПУ - Шумен, и
ОПУ - Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, същият е сключен
на 15.05.2015 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ – възложител, и „Автомагистрали
– Черно море“ АД – изпълнител. В чл. 12, ал. 5 е отразено, че изпълнителят е длъжен, в
рамките на своите права по Договора, да предприеме всички необходими действия за
опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел осигуряване на безопасни
условия на движение. Съгласно чл. 5, дейностите по поддържане се възлагат от възложителя
на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. От приложените към
Договора протоколи за установяване извършването на натурални видове СМР от дати
30.06.2016 г., 30.04.2017 г. и 31.05.2017 г. се установява, че през съответните месеци е
извършен ремонт и възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа, както и
поставяне на нова такава.
От заключението на допуснатата пред първа инстанция Автотехническа оценителна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установяват
следните обстоятелства по делото:
На 02.01.32019 г. около 21.40 часа на АМ „Хемус“, след пътен възел за с. Слънчево,
8
при движение на лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № В **** РТ в лява лента на
магистралата в посока гр. Варна, е настъпило ПТП, като водъчът е допуснал удар с навлезли
на пътното платно диви прасета. Според съставения протокол за ПТП № *******,
вследствие на удара са настъпили конкретни деформации в предната част на автомобила.
След описания удар автомобилът се е ударил и в мантинелата и се е установил на пътното
платно.
След оглед на автомобила, вещото лице е установило, че същият е с тежък централен
преден удар и ляв преден страничен удар, като централният такъв не е причинен от твърдо
трудно деформируемо тяло – т. е. отговаря на описания в протокола за ПТП и исковата
молба удар с диво прасе, а левият преден удар отговаря на съприкосновение с диво животно
и настъпил вторичен удар на преден ляв калник в твърдо трудно деформируемо тяло,
каквото е мантинелата.
При извършен оглед на процесния участък от автомагистрала „Хемус“ - в платното в
посока гр. Варна, след изхода на разклона за с. Слънчево, вещото лице е установило, че
същият е заключен между километрични знаци № 413 и № 415. Излага, че след изхода за с.
Слънчево до първия километричен знак вдясно на протежение от около 300 м има
значителна денивелация и оградна мрежа на около 10 м вдясно. Сочи, че на около 1,3 км
след километричния знак се установява разграждане на оградната мрежа, след което, на
около 300 м след разграждането, започва отново значителна положителна денивелация. При
достигане на километричен знак № 415 се установява наличие на мостова конструкция на
магистралата с отрицателна значителна денивелация. Вещото лице сочи, че вероятното
място на навлизане на диви животни безпрепятствено е било именно на около 2 км след
разклона, спрямо разградената част от мрежата и наличие на посевна нива след нея вдясно.
В заключението си вещото лице излага, че при движение в тъмната част на
денонощието водачите разпознават навлизането на човешка фигура на разстояние до 70 м -
при къси светлини, и до 100-110 м – при дълги светлини. Отбелязва, че вертикално
животните са по-трудно разпознаваеми, откъдето следва, че при тях разстоянието следва да
се редуцира: до около 50 м – на къси светлини, и до около 78 м – на дълги светлини. Сочи,
че при движение на автомобила с максимално разрешената на магистрала скорост от 140
км/ч, или 38,9 м/с, при необходимите 2 секунди за реакция на водача за предприемане на
аварийно спиране, последният е имал възможност да започне намаляването на скоростта
след като е изминал около 78 м от мястото, на което е забелязал животните. Изтъква, че това
разстояние е съизмеримо с разстоянието на видимост и при движение с позволената за
участъка скорост автомобилът технически е нямал възможност да спре преди достигане на
точката на ПТП. Според направените изчисления, аварийно спиране в рамките на 80 м би
било възможно при скорост на движение от 83 км/ч.
В оценителната част на експертизата вещото лице посочва, че за ремонт на
автомобила, с оглед описа на частите, за които е необходима подмяна, средната пазарна
9
цена е в размер на 5619,66 лева. Същевременно средната пазарна стойност на автомобила
към датата на ПТП е била 2667,00 лева. Стойността на възстановителните дейности по
същия надхвърля 80% от заместителната му стойност, като съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ
настъпилото увреждане се явява тотална щета.
Сочи, че след ПТП процесният автомобил е бил технически негоден за
самостоятелно движение, като средният разход за репатрирането му от точката на ПТП до
адреса за оглед е бил в размер на около 110 лева.
В съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 г., експертът изтъква, че навлизането
на животни на магистралата е станало именно в участъка с разградена мрежа, тъй като
навсякъде другаде се установява голяма денивелация. Уточнява, че оградата липсва в
продължение на 6-7 м, като проверката е направена в края на месец юли 2020 г.
От заключението на допуснатата пред първа инстанция КСМЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че поради липса на медицинска документация
за травматични увреждания, най-
вероятно, съобразно деформацията на колата вследствие на претърпяното ПТП, К.М.
е получил контузия на главата и гръдния кош. Посочено е, че подобни лекостепенни
контузии преминават с обезболяващи за около 10 дни. В резултат на преживяното ПТП
всеки един от ищците първоначално е проявил симптоми на Остра стресова реакция - код F
43.2, със симптоми на психологичен шок, свръхвъзбуда, натрапливо припомняне на
ситуацията, емоционална лабилност, нарушен сън, главоболие, гадене, а по-късно
Разстройство в адаптацията - код F 43.2, като и двете състояния са включени в раздел
„Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“ под код F43 на МКБ 10. Симптомите
са включвали натрапливи спомени, нарушен сън, кошмари, изразена фобия от шофиране и
придвиждане с автомобили. Отразено е, че при К.М. и до момента съществуват остатъчни
фобийни изживявания, свързани с процесното ПТП, които могат да се класифицират като
Специфична (изолирана) фобия. Тежестта и продължителността на последните е обяснима и
с личностната структура на същия и анамнезата за други прости фобии. При Г.М. проявите
на стрес също са били изразени около два месеца – с нарушен сън, кошмари и страх (фобия)
от пътуване с различни превозни средства. Последният е реагирал предимно
психосоматично, с рязко покачване на телесното тегло в рамките на месец – проява на
ендокринна реактивност, като същото и до днес не е нормализирано. В съдебно заседание,
проведено на 10.09.2020 г., вещото лице Т.А. уточнява, че предразположеността към фобии
на ищеца К.М. до известна степен е усилила симптомите, свързани с фобията от процесното
ПТП. Това е причината и към момента той да има такива фобии и те вероятно ще продължат
доста дълго време.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля С.Р.С., без дела и родство със страните. В показанията си
свидетелят излага, че е бил изпратен на ПТП от дежурната част на автомагистрала "Хемус",
10
като в близост до разклона за с. Слънчево, посока Варна, водач на лек автомобил бил
блъснал диво животно. По данни на водача, това било диво прасе. Сочи, че по пътното
платно имало следи от козина, кръв, вследствие на което издал протокол за ПТП. Не може
да каже какви точно са били деформациите по автомобила, но заявява, че при такива случаи
обикновено се уврежда предната част на МПС. Не си спомня дали е видял животното. Не си
спомня и дали е имало мост близо до мястото на инцидента, тъй като е било тъмно. Заявява,
че не е извършвал проверка относно наличието на предпазна мрежа.
В показанията си свидетелят М.Й.Й., без дела и родство със страните, излага, че с
ищеца са колеги и поддържат приятелски отношения. Заявява, че знае, че последният и
синът му са претърпели катастрофа на автомагистрала "Хемус", близо до отбивката за с.
Слънчево, в посока гр. Варна, на 02.01.2019 г. към 22:30 часа. Тогава К. му се обадил по
телефона и му казал, че е катастрофирал, обяснил му къде се намират и свидетелят тръгнал
веднага. Сочи, че колата била потрошена тотално, имало разпилени трупове на животни, на
прасета. Излага, че ищецът е бил в колата със сина си, жена си и тъща си. Последните
стоели по-настрани, видимо уплашени. Доколкото разбрал, били предимно натъртени.
Когато пристигнал, репатриращият автомобил бил там и К. говорел с шофьора. След това
свидетелят отишъл до него – видимо му нямало нищо, но ищецът му казал, че ударът е бил
от неговата страна и споделил, че е доста натъртен. Свидетелят твърди, че близо до мястото
на инцидента няма мост. Заявява, че след този инцидент К. често си вземал отпуск,
болнични и ходел на терапия. Казал му, че не се чувства добре, че има болежки в
прешлените. Споделил му, че е водил сина си Г. на лекар. След случилото се момчето
видимо доста напълняло. Свидетелят разбрал от ищеца, че Г. се страхува да се качи в кола,
че е стресиран, не спи спокойно. Знае, че след инцидента К. управлява автомобил по-рядко,
доколкото това е свързано с работата му. Споделял му е, че доста време след случката
същата постоянно се върти в главата му. Не знае дали след инцидента ищецът е приемал
медикаменти. Забелязал е, че след катастрофата той е малко по-затворен в себе си, преди
бил по-весел, по-контактен.
От показанията на свидетелката В.И.В.-Т., баба на ищеца Г.М., ценени по реда на чл.
172 ГПК, предвид възможна заинтересованост от изхода на спора, се установява, че същата е
била в автомобила, когато станала катастрофата през 2019 г. Била на задната седалка,
усетила удар, звуковата и светлинната сигнализация на колата се включили. Свидетелката
излага, че не е видяла, но К. й казал, че са ударили прасета. Видяла, че е смачкана лявата
предна част на колата. Заявява, че след инцидента всички били стресирани, но най-много К.
и Г.. Не си спомня ищците да са имали физически травми. Оплаквали се от безсъние,
главоболие. Г. ставал вечер, разхождал се. Не искал да пътува доста време, напълнял много.
Знае, че К. известно време е вземал някакви успокоителни. След катастрофата той бил в
болнични, а Г. няколко дни не ходил на училище. К. й е споделял, че страда от безсъние, от
главоболие, че има болки в гърба и врата. Сочи, че към днешна дата К. управлява
автомобил, като по нейни наблюдения е много внимателен шофьор, все си има едно наум, че
11
нещо може да се случи.
От показанията на свидетеля И.Н.П., без дела и родство със страните, се установява,
че същият е служител в Агенция "Пътна инфраструктура". Заявява, че задълженията му са
инвестиционно-ремонтни дейности по обектите, които са в неговия район, като последният
обхваща магистралата, път 1.2 и път 2008. Отговаря за пътния участък от гр. Варна до кв.
„Повеляново“. Обяснява, че около километър 413-ти на разклона за с. Слънчево е голямото
кръстовище, което свързва четвъртокласната мрежа с магистралата, има съоръжения, които
обслужват селскостопанска дейност. Сочи, че не е бил уведомяван от полицията за
катастрофа, настъпила на 02.01.2019 г. на 2 км след разклона за с. Слънчево, посока Варна, и
не е ходил на автомагистрала „Хемус“ на процесната дата. Излага, че ежедневно посещава
този пътен участък. Твърди, че на същия няма указателни табели за преминаващи диви
животни. Сочи, че разклонът близо до с. Слънчево - самият възел, започва на 412-и
километър и завършва на 412,500 км.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
изискват доказването на следните предпоставки за уважаването им: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, който включва: противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения
изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Спорни по делото се явяват обстоятелствата относно изпълнението от ответника на
задълженията му по обезопасяване на пътния участък, причинната връзка между вредите и
настъпилото ПТП, както и наличието на съпричиняване на ПТП от водача на автомобила
чрез конкретно негово противоправно поведение, своевременно въведено като възражение с
писмения отговор на исковата молба.
12
Процесното ПТП е настъпило на главен път, част от републиканската пътна мрежа,
която се управлява от ответника – Агенция "Пътна инфраструктура", като в тежест на
последната е установено задължението да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища - чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата. С оглед регламентацията по чл. 19, ал. 1, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 4 и т. 14 от
ДР на ЗП, на Агенцията, чрез нейните служители, са възложени задълженията по
спопанисването и създаването на безопасни условия за пътуване по автомагистралата,
включително поддържането в изправност на предпазната ограда и защитната мрежа,
препятстващи навлизането на животни на пътя.
Ответната Агенция отговаря и за поведението на третото лице -"Автомагистрали
Черно море" АД, на което с Договор за обществена поръчка от 15.05.2015 г. е възложила
поддръжката на автомагистрала „Хемус“ на територията на ОПУ Варна, съответно
извършването на необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности
към тях за осигуряване на безопасни условия на движение, включително и поддържането в
изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на
животни на пътя. Дейностите по поддържане, съгласно чл. 5 от Договора, се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като от
данните по делото не се установява конкретни задачи в тази насока и в този участък от
магистралата да са поставяни на изпълнителя след 31.05.2017.
С оглед вменените по закон функции на Агенцията, липсват предпоставки за
ангажиране гражданска отговорност на съответната община или ловно стопанство, които
биха отговаряли при други обстоятелства, поради което и възражението на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в тази насока се явява неоснователно.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице причинно-следствена
връзка между констатираната в заключението на изготвената пред първа инстанция
Автотехническа оценителна експертиза липса на предпазна ограда в процесния участък на
магистралата и излизането на дивото прасе на платното на същата, последвалото ПТП и
причинените на ищците вреди. Както вече беше посочено, от заключението на вещото лице
Й. М. и от дадените от същия обяснения в ОСЗ се установява, че мястото на инцидента е
участъкът на около 2 км след разклона за с. Слънчево, посока Варна, с липсваща оградна
мрежа в продължение на 6-7 м, от където навлизането на животни е възможно.
Предвид констатираното неизпълнение на законоустановеното задължение на
ответника да обезопаси тази част от републиканската пътна мрежа чрез поставяне, съобразно
изискванията, на защитни мрежи и предпазни огради, съдът намира, че не е налице случайно
събитие.
Установената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.
Вследствие на бездействието от страна на ответника, на ищеца са причинени имуществени
13
и неимуществени вреди, които подлежат на репариране.
По отношение на причинените имуществени вреди, съдът намира, че такива
безспорно се установяват от заключението на вещото лице по допуснатата Автотехническа
оценителна експертиза. В оценителната й част експертът посочва, че за ремонт на
автомобила, с оглед описа на частите, за които е необходима подмяна, средната пазарна
цена е в размер на 5619,66 лева. Същевременно средната пазарна стойност на автомобила
към датата на ПТП е била 2667,00 лева. Стойността на възстановителните дейности по
същия надхвърля 80% от заместителната му стойност, като съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ
настъпилото увреждане се явява тотална щета. Предявената претенция следва да бъде
уважена и ищецът да бъде компенсиран до посочения размер на средната пазарна стойност
на процесния автомобил към датата на инцидента, а именно 2667,00 лева.
Вещото лице посочва още, че след ПТП процесният автомобил е бил технически
негоден за самостоятелно движение, като средният разход за репатрирането му от точката на
ПТП до адреса за оглед е бил в размер на около 110 лева, за който размер предявеният иск
следва да бъде уважен.
Възражението за съпричиняване не може да се изследва служебно от съда; то става
част от предмета на доказване само ако е направено от ответника в предвидените в
процесуалния закон преклузивни срокове – в настоящия случай същото е релевирано с
отговора на исковата молба. Съдът дължи произнасяне само по наведеното основание за
съпричиняване, че ищецът е управлявал процесния лек автомобил със скорост, несъобразена
с пътната обстановка и времето – през тъмната част на денонощието, при липса на
осветеност на пътното платно.
Изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а изисква
ответникът, направил съответното възражение, да го докаже, като следва то обективно да е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В
конкретния случай възраженито е неоснователно, същото не само не е доказано, но дори се
опровергава от събрания по делото доказателствен материал, и по-конкретно от
заключението по допусната Автотехническа оценителна експертиза, според което ударът е
бил технически непредотвратим за водача.
Отделно, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на ППС при
избиране на скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, но автомагистралите са пътища,
14
предназначени за движение на автомобили с висока скорост – до 140 км/ч за пътни превозни
средства категория В, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 2 на същата разпоредба,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По делото не се установи преди процесния участък
да е имало забранителни или предупредителни пътни знаци, което да повиши вниманието на
водача за евентуална възможност за възникване на опасност за движението: напротив, от
събраните гласни доказателства се установи именно липсата на такива. Следва да се
отбележи, че поставянето на пътен знак от типа А22 - "Възможна е поява на диви животни",
според чл. 34 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, е
наложително за сигнализиране на пътен участък, в който е възможно внезапно навлизане на
животни върху платното за движение.
В конкретния случай именно неизпълнението на законовите изисквания за
организиране и осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради, от страна на служители на
ответника е довело до неосигуряването на безопасни условия за движение.
Ангажираните от ответника писмени доказателства не променят този извод. Видно от
„Технически правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни
мрежи) за автомагистрали“ (издание на ГУП, 1995 г.), при мостове предпазната мрежа се
прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или
подпорни стени, като отворът на съоръжението остава свободен - т. 3.2; при пътните възли
мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и
продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката
във второстепенния път – т. 3.3. Съдът намира възражението на въззивника, че животните
са навлезли на пътното платно на магистралата от такива места, за неоснователен. Доказано
по безспорен начин от заключението на вещото лице по САТЕ и останалите гласни
доказателства е, че процесното ПТП е осъществено на АМ „Хемус“ след пътен възел за с.
Слънчево, посока гр. Варна. Вещото лице сочи, че на около 1,3 км след километричен знак
413 се установява разграждане на оградната мрежа, след което, на около 300 м след
разграждането, започва отново значителна положителна денивелация. При достигане на
километричен знак № 415 се установява наличие на мостова конструкция на магистралата с
отрицателна значителна денивелация. Вещото лице излага, че вероятното място на
навлизане на диви животни безпрепятствено е било именно на около 2 км след разклона,
спрямо разградената част от мрежата и наличие на посевна нива след нея вдясно. Видно от
изложеното в Автотехническата оценителна експертиза, мостовата конструкция е на
разстояние от над 500 м. от мястото на инцидента, при това в участък с голяма денивелация,
а разклонът за с. Слънчево – на 2 км от същото, като оградната мрежа, съгласно цитираната
по-горе т. 3.3 от Техническите правила, следва да продължава поне още 100 м по пътя към
селото. Горното се подкрепя и от показанията на свидетеля И.Н.П. – служител на АПИ,
отговарящ за района, който сочи, че разклонът близо до с. Слънчево - самият възел, започва
на 412-и километър и завършва на 412,500 км. Значителното отстояние на посочените места
15
от мястото на инцидента, както и липсата на оградна мрежа непосредствено до същото,
обуславят заключение, че навлизането на животните на магистралата е станало именно в
участъка с разградена оградна мрежа.
От всичко изложено се налага извод, че ответникът не е изпълнил задължението,
вменено му нормативно по силата на чл. 19 ЗП, да осигурява поддръжка на републиканската
пътна мрежа, в това число и на пътните принадлежности. Неизпълнението на това
задължение от страна на длъжностните лица, на които ответникът го е възложил, ангажира
обективната безвиновна гаранционна отговорност на последния.
По отношение на предявените претенции за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, настоящият състав намира следното:
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл.
52 от ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
претърпени от увреденото лице във всеки отделен случай конкретно. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото (заключението на допуснатата
комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза и свидетелски показания) се
установиха както настъпилите лекостепенни физически уреждания, така и влошаване на
психоемоционалното състояние на ищците, като и за двамата произшествието се е оказало
съществен стресогенен фактор. Вещите лица дават категорично заключение относно
причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите последици.
При преценката си съдът съобрази необходимия период за въстановяване на
лекостепенните контузии при ищеца К.М. – около 10 дни, липсата на провеждане на
специализирано болнично лечение и интервенции, липсата на констатирани усложнения
или прогнози за такива относно здравословното му състояние, констатираната редукция по
отношение на стресовите симптоми в рамките на няколко месеца. От свидетелските
показания се установи, че ищецът К.М. към настоящия момент управлява автомобил. Съдът
отчита и предразположеността на ищеца към фобии. В проведеното съдебно заседание на
10.09.2020 г. вещото лице – психиатър, д-р Т.А. уточнява, че именно горепосочената
предразположенот е усилила симптомите, свързани с фобията на последния, поради което
към момента остатъчни такива са налице и ще бъдат в продължителен период. Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца К.М. е 2000,00 лева.
В съответсвие с уважения размер на обезщетението, акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва върху същото за периода от 02.01.2019 г. до 02.02.2020 г.
следва да бъде уважена до размера от 203,33 лева.
16
По отношения на ищеца Г.М., от доказателствата по делото се установява, че при
същия проявите на стрес са били изразени около два месеца – с нарушен сън, кошмари и
страх (фобия) от пътуване с различни превозни средства. Изложено е, че ищецът е реагирал
предимно психосоматично, с рязко покачване на телесното тегло в рамките на месец, като
същото и до днес не е нормализирано. Съдът счита, че следва да бъде съобразено и
естеството на причинените му телесни увреждания – натъртвания по тялото, без други
установени белези или травматични увреждания. Следва да бъдат взети предвид и
неблагоприятните последици, настъпили в психическата, емоционална и волева сфера на
ищеца Г.М. в резултат на произшествието. При преценката си съдът съобрази
интензивността на изразяването на стресовите прояви за период от около два месеца, както
и тяхната редукция. Предвид горното, съдът настоящият съдебен състав счита, че
предявният иск следва да бъда уважен до размер от 2500,00 лева.
В съответсвие с уважения размер на обезщетението, акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва върху същото за периода от 02.01.2019 г. до 02.02.2020 г.
следва да бъде уважена до размера от 254,17 лева.
Предвид изложеното въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват
неоснователни, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваните части.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, направените от страните разноски за собствените им
въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. И на двете
страни обаче се следват разноски за защита срещу неоснователна въззивна жалба.
К. Г. М. и Г. К. М. претендират разноски в размер на сумата от 1200,00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Тъй като в представения от
същите Договор за правна защита и съдействие не е определено каква част от посоченото
възнаграждение е за процесуално представителство по депозираната от страната въззивна
жалба и каква част – за защита срещу въззивната жалба, подадена от насрещната страна,
съдът служебно определя, че възнаграждението се разпределя поравно между двете.
В приложения Списък на разноските по чл. 80 от ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“ претендира юристконсултско възнаграждение в законов размер. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
както и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в полза на
страната юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300,00
17
лева, от които половината – за представителство по депозираната въззивна жалба, и
половината – за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна.
По възражението за прекомерност:
В ОСЗ процесуалният представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. По
същото съдът намира, че доколкото се касае за оказана правна защита и съдействие на двама
души по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, при съобразяване на материалния
интерес и фактическата и правна сложност на спора, възнаграждението не се явява
прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261195 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 707/2020 г. по описа
на ВРС, VIII състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 19, и Г. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4, ап. 18, действащ лично и
със съгласието на неговия баща К. Г. М., сумата в размер на 600,00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 19,
действащ в лично качество и от името на сина си Г. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, вх. 8, ет. 4, ап. 18, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Македония” № 3, сумата в размер на 150,00 лева, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.
18
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19