Решение по дело №345/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 159/ 10.01.2014г. постановено по гр.дело № 290/2013г., М. районен съд признал за установено по отношение на А. А. М. с ЕГН * с постоянен адрес с. С., ул. Г. С. № *, О. П. Б., О. С. З., че Ф. Х. М. от с.П., О.Д., с ЕГН * и Е. Х. А. от Г., кв.Б. *, с ЕГН * са съсобственици на 2/4 ид.ч./две четвърти идеални части/ по силата на наследствено правоприемство от недвижим имот НУПИ /неурегулиран поземлен имот/ в урбанизираната територия на с.З., О.М., с площ 699кв.м, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м, състояща се от първи етаж-две стаи, коридор и антре, втори етаж- две стаи, коридор и антре и масивна стопанска сграда със застроена площ 19кв.м, при граници и съседи на имота: изток-НУПИ/двор/ с ползвател Ш. Х.А. и НУПИ с ползвател Ю. М. А., запад-НУПИ /двор/ с ползвател наследници на Е.Е.Ш., север - ПИ по КВС землище на З. и юг-път на Община М.и осъдил А. А. М. да отстъпи собствеността и предаде владението м¾, на основание чл. 108 от ЗС. На основание чл. 587, ал.2 ГПК отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 7, том I, рег.№ 82, дело № 7/2012г. по описа на нотариус с район на действие РС-М., съставен на 17.01.2012г., в частта, в която А. А. М. е признат за собственик по давностно владение на 2/4 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.Загорско, О.М., ЕКАТТЕ 30154, с площ 699кв.м, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м, състояща се от първи етаж-две стаи, коридор и антре, втори етаж- две стаи, коридор и антре и масивна стопанска сграда със застроена площ 19кв.м, при граници и съседи на имота: изток-НУПИ /двор/ с ползвател Ш.Х.А. и НУПИ с ползвател Ю.М.А., запад-НУПИ /двор/ с ползвател наследници на Е.Е.Ш., север - ПИ по КВС землище на З. и юг-път на Община М.. С решението съдът осъдил А. А. М. да заплати на Ф. Х. М. и Е. Х. А. сумата в размер на 1200лв., представляващи деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от А. А. М. чрез представител по пълномощие, който обжалва постановено решение като недопустимо и необосновано. Събраните по делото доказателства обосновавали извода, че вещта, предмет на иска по чл. 108 ЗС не съществува към момента на предявяването ум – старата сграда била съборена и на нейно място жалбодателят построил нова сграда изцяло със свои средства. Поради това за ищците не бил налице правен интерес от водене на иска и същият бил недопустим. По отношение на дворното място претенцията била неоснователна, тъй като ищците никога не се били грижили и не били събирали плодовете от там. За двора грижи се полагали изцяло от жалбодателя и съпругата му. Експертизата сочела, че имотите са частично идентични, че къщата е строена на два етапа, което не отговаряло на свидетелските показания. Касаело се за изцяло нова сграда, която била собственост изцяло въззивника. Поради изложеното, въззивникът моли да се отмени като неправилно обжалваното първоинстанционно решение и се постанови друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски. В съдебно заседание представителят по пълномощие на жалбодателя поддържа въззивната жалба.

Ответниците по въззивната жалба чрез представителя си по пълномощие с отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание оспорват същата като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците Ф. Х. М. и Е. Х. А. твърдят, че като наследници на общия им с ответника наследодател Х. М. А. /Х. М. М./- техен баща, са съсобственици на по ¼ ид. част от неурегулиран поземлен имот в с. Загорско, О. М., целият от 699 кв.метра, ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ 76 кв.метра и масивна стопанска постройка със застроена площ от 19 кв.метра. За претендирания имот, ответникът А. А. М. се снабдил с НА за собственост на недвижим имат, придобит по давност № 7, том I, рег.№ 82, дело № 7/2012г. по описа на нотариус Гр.Гр., вписан под № 459 с район на действие РС-М., съставен на 17.01.2012г., без да е владял имота и без да има основание за това. През 2012г. се настанил трайно в имота и отказвал да допусне ищците в същия, което обуславяло правния им интерес от водене на собственическия иск.

Във връзка с твърдяните в исковата молба обстоятелства и оспорвания от ответника, първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните, допустими и относими към изясняване на правния спор доказателства. Обсъдил е същите, като е достигнал до фактически и правни изводи, които се възприемат изцяло от въззивнÞя съд като обосновани и непротиворечащи на събраните доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите във въззивната жалба въззивният съд приема следното: не се установява по делото предявеният иск по чл. 108 ЗС да е без предмет, т.е. да е налице нов обект на собственост, като в тази връзка не е доказано твърдението на въззивника, че разрушил старата наследствена къща, и на нейното мястото, със свои средства и за себе си построил нова къща, предмет на собственост на НА № 7/2012г. Така, установява се по делото, че жилищната сграда в дворното място по НА № 54/1975г., собственост на общия наследодател на страните, е надстроена и пристроена, за да достигне площта си по НА № 7/2012г. Установява се също така, че това разширение и надстрояване на къщата е извършено именно от наследодателя, без строителни книжа, но в поземлен имот, негова собственост. Неоснователна е и претенцията на въззивника за придобиване на процесния имот по давност. В тази връзка е установено по делото, че бащата на страните, техен наследодател, е починал през 2011 г. и до смъртта си е живял в къщата. Това обстоятелство изключва възможността, при жив собственик, въззивникът да е владял имота за себе си. Още повече, че е установено по делото, че въззивникът е напуснал бащината къща и заминал за гр. Казанлък през 1975-1976г., където се установил да живее, а след 1989 г. заминал за РТ. Едва след смъртта на баща си предявил претенции към целия имот. Т.е., от събраните по делото доказателства категорично се опровергават констатациите по НА № 7/2012г. за придобиване на имота от ответника вследствие на необозпокоявано, непрекъснато и явно владение в продължение на 20-25 години. При това положение, се налага изводът, че ищците са собственици на по 1/4 ид. части от процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, до каквито правилни и обосновани изводи е достигнал и първоинстанционният съд.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по въззивната жалба направените в това производство разноски за адвокат в размер на 500 лв. съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА решение№ 150/10.01.2014г. по гр.д. № 290/2013г. по описа на Районен съд-М..

ОСЪЖДА А. М. с ЕГН * с постоянен адрес с. С., ул. Г. С. № 8, О. П. Б., О. С. З. да заплати на Ф. Х. М. от с.П., О.Д., с ЕГН * и Е. Х. А. от Г., кв.Б. *, с ЕГН * направените разноски за адвокат във въззивното производство в размер на 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.