№ 2
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500247 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260044 от 28.04.2021г., постановено по гр.д. №408/2020г.,
Окръжен съд-Габрово е отхвърлил предявения иск по чл.240 от ЗЗД от И. Л.
И. от гр.Габрово против В. Д. Д. от гр.Габрово, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 33 000 лева, заедно със законната лихва считано
от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан. Осъдил е И. Л. И. да заплати на В. Д. Д. сумата 200 лева,
направени разноски в първата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата И.И., подадена чрез
процесуален представител адвокат И.Б..
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Габрово, като неправилно и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
предявения иск като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 33 000
лева, заедно с лихвата до окончателното й изплащане, както и да присъди
1
направените разноски по делото в двете инстанции..
Във въззивната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита
въззивницата излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че
предявеният иск е основателен и доказан. Неправилно Първоинстанционният
съд бил игнорирал гласните доказателства. Свидетелките Ч. и А.
установявали по категоричен начин, че на 22.07.2019г. и на 30.08.2019г. в
паричния салон на Юробанк България АД в гр.Габрово ищцата предала на
ответника съответно два плика, в които е имало съответно 13 000 лева и
20 000 лева, като видно от извлечението от банковата сметка на ищцата тези
суми са изтеглени от нея на посочените дати. В този смисъл били и
показанията на дъщерята на страните В. Д.а. Според въззивницата
ограничението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за доказване със свидетели не било
приложимо, когато спорът не е за наличието на договорно отношение, а за
смисъла на постигнатите договорености между страните, за тяхната
действителна обща воля, поради което съдът следвало да съобрази
обстоятелствата, при които е сключен договора, характерът на постигнатите
между страните договорки, както и че при двете тегления на сумите
ответникът придружавал ищцата в банката, стоял до нея на гишето и още с
изтеглянето им от банковата сметка ги взел.
Въззиваемият ответник В.Д., в писмен отговор, оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли Апелативният съд да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно.
Обосновано и законосъобразно Окръжният съд бил приел, че не е
доказано с писмен документ наличието на договор за заем между страните и в
тази връзка правилно не бил обсъждал свидетелските показания, тъй като
такива били недопустими съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК,
тъй като се касаело за договор на стойност над 5 000 лева и за доказването му
било задължително началото на писмен документ.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
2
Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищцата И.И. твърди в исковата молба и по делото, че с ответника от
съвместно съжителство, продължило от 1999 година до 2015 година, имат
дъщеря В., а от 2004г. разработват заедно заведение под наем в гр.Габрово,
*********. След раздялата ищцата била принудена да напусне заведението.
Тя и брат й били обезщетение от Застрахователно дружество Лев инс АД със
сумите по 90 000 лева за всеки един от тях, представляващи застрахователно
обезщетение поради настъпила смърт на баща им при застрахователно
събитие, станало на 19.11.2015г. Ответникът поискал от ищцата да му даде в
заем първо 13 000 лева, за да погаси свои задължения към трети лица. На
19.07.2019г. в присъстваието на свидетелката Ч. и на ответника ищцата
изтеглила от специално разкритата й сметка в Юробанк България АД-офис
гр.Габрово сумата от 17 000 лева, 13 000 лева от която предала на ответника.
Тъй като тогава взаимоотношенията им били добри, ищцата не поискала
разписка. По искане на ответника, на 30.08.2019г. отново двамата в
присъствието на свидетелката А., отишли в паричния салон на Юробанк
България АД в гр.Габрово и след като изтеглила от сметката си сумата 20 000
лева, ищцата я предала в плик на ответника. Отново не поискала разписка.
Били се разбрали с ответника, че същият взема посочените суми в заем и че
ще ги върне до края на 2019 година. Междувременно отношенията им се
влошили, ищцата била изгонена от ответника от заведението и същият
отказал да й върне парите, включително при разговор пред дъщеря им, която
е студентка в София и се нуждае от издръжка, за каквато било заведено дело.
Предвид изложеното ищцата моли по реда на чл.240 от ЗЗД съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 33 000
лева, дадена в заем, заедно със законната лихва считано от 30.08.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът В.Д., чрез адвокат С.Б., в писмен отговор по реда на чл.131
от ГПК и по делото, оспорва изцяло иска, както по основание, така и по
размер. Моли съдът да го отхвърли, като неоснователен. Ищцата не била
3
доказала при условията на пълно и главно доказване наличието на заемно
правоотношение между страните за процесната сума от 33 000 лева.
Недопустимо било да се доказва договор за заем за над 5 000 лева със
свидетелски показания. За доказването на същия било задължително да има
писмен документ – договор или разписка. Моли съдът да игнорира
свидетелските показания.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Първоинстанционното решение е неправилно, тъй като в него не са
съобразени всички събрани по делото доказателства и Окръжният съд въз
основа на неизяснена фактическа обстановка по делото е направил
неправилни изводи относно фактите и обстоятелствата по делото, както и е
стигнал до неправилни правни изводи.
Фактическата обстановка е следната.
Безспорно е, че страните са били в съвместно съжителство,
продължило от 1999 година до 2015 година, имат дъщеря В., а от 2004г. до
2015 година са разработвали заедно заведение под наем в гр.Габрово,
*********. След раздялата ищцата била принудена да напусне заведението.
Тя и брат й били обезщетени от Застрахователно дружество Лев инс АД със
сумите по 90 000 лева за всеки един от тях, представляващи застрахователно
обезщетение поради настъпила смърт на баща им при застрахователно
събитие, станало на 19.11.2015г.
Видно от извлечение от банковата сметка на ищцата в Юробанк
4
България АД-офис гр.Габрово, на 22.07.2019г. същата изтеглила сумата от
17 000 лева, а на 30.08.2019г. – изтеглила сумата от 20 000 лева. И при двете
тегления ищцата била придружавана от ответника, който бил с нея в
паричния салон и присъствал на тегленето на сумите. На 22.07.2019г. в офиса
на Банката била и свидетелката А. Ч.. Свидетелката установява, че ищцата
отделила 13 000 лева и ги предала веднага след като ги получила на касата, на
ответника, в плик. На 30.08.2019г. случайно в офиса на Банката била
свидетелката Десислава А., която видяла, че касиерката броила на ищцата
сумата 20 000 лева, поставила ги в плик и веднага ищцата предала плика с
парите на ответника. Свидетелката В. Д.а – дъщеря на страните – твърди по
делото, че майка й, в нейно присъствие, многократно е молила ответника да й
върне дадените в заем пари, но той отказвал. Видно от удостоверение изх.
№5624/19.05.2021г., издадено от ЧСИ З. В., срещу ответника е имало заведено
изпълнително дело за негови публично правни задължения, по което били
наложени запори върху банковата му сметка и върху 5 моторни превозни
средства, негова собственост, което изпълнително дело било прекратено едва
на 05.11.2019г. Тези данни доказват ищцовите твърдения, че ответникът е
имал необходимост от пари, тъй като имал задължения към трети лица.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл.240 от Закона за далъженията
и договорите като ищцата моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата
от 33 000 лева, дадени му в заем, съответно 13 000 лева на 22.07.2019г. и
20 000 лева на 30.08.2019г., невърнати, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Два са основните спорни въпроса по делото. Съществува ли, в смисъл
възникнало е било, заемно правоотношение между страните и може ли
същото да се доказва в случая със свидетелски показания.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД. От даденото в тази разпоредба
определение е видно, че договорът за заем е реален договор, тъй като включва
освен съгласие на страните и предаване на парите, негов предмет. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290
от ГПК, за да има договор за заем следва да има постигнато съгласие за това
5
сделка между страните и реално предаване на сумата.
Според настоящия съдебен състав преценката дали в случая е налице
договор за заем, следва да се направи въз основа анализ на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, предвид
обстоятелството, че има начало на писмен документ, а именно с писмен
документ – извлечението от банковата сметка на ищцата – се доказва
тегленето от нейна страна на двете процесни суми, съответно 13 000 лева и
20 000 лева, първата на 22.07.2019г. и втората на 30.08.2019г. Т.е. в случая
този писмен документ следва да се цени във връзка с показанията на
свидетелките Ч. и А., които са присъствали на тегленето на двете суми, както
и са присъствали на тяхното предаване от ищцата на ответника. Без значение
е, че първата свидетелка е съпруга на брата на ищцата Нормално е отношения
между страните от такъв характер да са известни само на най-близките им
кръг. Доказано е по делото, че в този период от време ответникът е имал
финансови затруднения.
Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: т.3
установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен
акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000
лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по
съребрена линия до 4-та степен и по сватоствство до 2-ра степен
включително.
Съгласно съдебната практика по приложението на чл.164 ал.1 т.3 от
ГПК, обективирана например в решение №546/23.07.2010г. по гр.д.
№856/2009г. на ВКС, 4-то г.о. и решение №240/26.10.2016г. по гр.д.
№922/2016г. на 4-то г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК,
ограничението по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания
за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева, не е
приложимо, когато спорът е за смисъла на постигнатите договорености. В
този случай свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и каква е била
действителната обща воля на страните, включително и досежно уговорките
относно изпълнението на договора, а при наличие на документ за предаване
на сумата, няма забрана за установяване със свидетелски показания на
6
останалите елементи на договора.
По изложените съображения и при приетите за установени факти, въз
основа на всички събрани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че въпреки липсата на писмен договор между страните по
делото – бивши съжители, се установява по категоричен и убедителен начин,
че ищцата на два пъти е дала на ответника общо сумата от 33 000 лева в заем
т.е. срещу уговорка да й бъде върната, като сумите са предадени в
присъствието на свидетели и при уговорка за предване на същите в заем.
Поради това, като основателен и доказан, предявеният иск следва да
бъде уважен, така както е предявен. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата исковата сума от 33 000 лева, дадени в заем и невърнати,
заедно със законната лихва от датата на изискуемостта на вземането
30.08.2019г. до окончателното й изплащане.
В обжалваното решение Габровският окръжен съд е стигнал до
противоположен краен решаващ извод.
Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него при
произнасяне по съществото на спора Въззивният съд следва да уважи
предявения иск изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззиваемият
следва да заплати на въззивницата всички направени по делото разноски в
двете инстанции в размер на сумата 4 285 лева общо, от която 2865 лева,
направени разноски в първата инстанция и сумата 1420, разноски в тази
инстанция, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260044 от 28.04.2021г., постановено по гр.д.
№408/2020г., на Окръжен съд-Габрово, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.240 от Закона за задълженията и договорите
В. Д. Д., с ЕГН ********** от с.********, Община Габрово, Д.а къща или
гр.Габрово, ******, да заплати на И. Л. И., с ЕГН ********** от гр.Габрово,
7
ул.*********** сумата 33 000 лева /тридесет и три хиляди лева/, дадена в
заем на два пъти съответно на 22.07.2019г. и на 30.08.2019г., заедно със
законната лихва считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН ********** от с.********, Община Габрово,
Д.а къща или гр.Габрово, ******, да заплати на И. Л. И., с ЕГН ********** от
гр.Габрово, ул.*********** сумата 4 285 лева, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8