№ 1397
гр. София, 30.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
́
Образувано е по частна жалба от В. Ж. В., в качеството и на
́
процесуален представител на Й.М.И., чрез повереника и адв. Ж. срещу
́
определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав
от 18.04.2022г., постановено по н.ч.д.№ 4255/2022 г. по описа на СРС, с което
́
е оставена без разглеждане жалбата на В. Ж. В., в качеството и на
́
процесуален представител на Й.М.И., чрез повереника и адв. Ж. срещу
́
Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №1251/2021г. по опис на 01 РУ СДВР, пр.пр. №ДН
19518/2021г. по опис на Софийска районна прокуратура.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като погрешно било прието, че жалбоподателката не
била процесуално легитимирана да обжалва постановлението, тъй като
същата търпяла лично вреди от неизпълнението на съдебното решение, а
също изразявала воля от името и за сметка на малолетната си дъщеря в
качество на законен представител. Поддържа, че освен общия и
непосредствен обект на престъплението – обществените отношения
гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната система, е налице
и допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето, в чиято
полза е било постановено неизпълненото влязло в сила съдебно решение на
гражданския съд. Формалния характер на престъплението не изключвал
възможността за възникване фигурата на пострадал със следващите от това
права по чл. 74 и следващите от НПК. Изложени са и доводи по същество
срещу постановлението на Софийска районна прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство. В тази връзка се твърди, че изводът
за липсата на доказателства М.И. да е бил запознат с Решение от 06.03.2020г.
по гр.дело №4875,/2019г. по опис на Софийски районен съд, 91-ви състав, тъй
1
като не било връчено лично на неговия процесуален представител адв.
Пашова, бил неправилен, след като се установило, че било връчено на
колегата и от същата адвокатска кантора адв. К.Б.. Жалбоподателят се е
́
позовал в това отношение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, предложение второ
от ГПК. Освен това се изтъква, че съдържанието на заповедта за защита,
обективирана във въпросното решение било идентично със забраната спрямо
М.И., наложена със Заповед за незабавна защита по същото дело, имаща
действие до приключването му, но въпреки това Иванов не се е съобразил да
се въздържа от това да упражнява домашно насилие спрямо непълнолетната
си дъщеря Й.. Прави се искане определението на Софийски районен съд да
бъде отменено и постановено друго, с което делото да бъде върнато на СРП
със задължителни основания относно прилагането на закона.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата,
материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Атакуваното определение е законосъобразно и правилно, а
депозираната жалба – неоснователна.
С атакуваното разпореждане съдът е приел, че разглеждането на
́
подадената от В. Ж. В., в качеството и на процесуален представител на
́
Й.М.И., чрез повереника и адв. Ж. срещу Постановление за прекратяване на
́
наказателното производство по досъдебно производство №1251/2021г. по
опис на 01 РУ СДВР, пр.пр. №ДН 19518/2021г. по опис на Софийска районна
прокуратура е процесуално недопустимо. Съдът се е позовал на кръга на
лицата, дефинитивно изброени в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК, като е
приел, че жалбоподателят няма качество на пострадало от престъплението
лице, включително с оглед характера на престъплението по чл. 296, ал. 1 от
НК като престъпление против правосъдието, което е формално, на просто
извършване, в чиито състав не е предвидена съставомерна вреда и с
извършването му не се засягат права и законни интереси на физически лица.
Въззивният съдебен състав намира за правилни правните изводи на
първостепенния съд. В конкретния случай жалбата срещу постановлението на
СРП не е изхождала от легитимирано лице, имащо подлежащ на защита
правен интерес да претендира отмяната на атакувания акт на СРП. Това е
така, тъй като жалбоподателката няма качеството на "пострадал" по смисъла
на чл. 243, ал. 3 от НПК и е лишена от възможността да инициира съдебния
контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство. За изясняване кръга на лицата, процесуално легитимирани с
права да оспорят прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство значение има обекта на престъплението, а именно охраняваните
обществени отношения с престъпния състав. Наказателното производство е
образувано и водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, който състав на
престъпление систематически се съдържа в глава VІІІ от Особената част на
НК "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции", раздел ІІІ –
"Престъпления против правосъдието", обект на посегателство при които са
обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране
2
на правораздавателните органи и в частност на съдебните такива, респ.
обществените отношения гарантиращи спазването от страна на гражданите и
другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото
единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на
закона, още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред
закона.
Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, на просто
извършване, както правилно сочи районния съд, а в състава му липсва
предвиден съставомерен вредоносен резултат. От изложеното следва извод,
че специфичният обект на нарушаване при престъпленията по чл. 296, ал.1 от
НК изключва наличието на "пострадал", тъй като за осъществяването на
престъпния състав е неотносимо дали се нарушават права на отделната
личност. Ето защо и лицата, засегнати от престъплението, не могат да бъдат
конституирани в качеството на граждански ищци и/или частни обвинители.
Законът дава възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от
престъплението, да защити интересите си и по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
В настоящия случай това не е така и жалбоподателят няма подлежащ на
защита интерес. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване
на понятието "пострадал", респ. за кръга на лицата, легитимирани да
инициират производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК в ТР№ 2/2002 г. на
ОСНК, ВКС. Въпреки, че с неизпълнението или осуетяването изпълнението
на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие се засягат
признати с решението, съответно със заповедта за защита права и законни
интереси, същите не намират пряка наказателноправна защита от престъпния
състав на чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като тези обществени отношения се
намират извън непосредствения и общ обект на престъплението. В този
смисъл е и решението прието с ТР №2 от 25.11.2020г. по тълк.дело №2/2019г.
на ОСГК ВКС.
В това отношение следва да се уточни, че макар с деянието може
едновременно да е засегнат както обсъдения обект на защита обществените
отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на
правораздавателните органи, така и обществените отношения, свързани със
защита на личността и правата на гражданите от различни други
посегателства, това не означава че е налице комплексност на обекта на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
В случаите, когато поведението на дееца осъществява едновременно
състава на две различни по вид престъпления, имащи различен обект на
засягане, то тогава е налице идеална съвкупност от престъпления, като е
възможно от едното престъпление да има пострадал, а от другото- не, с оглед
на това, че самата наказателно правна норма не предвижда настъпването на
съставомерни вреди последици за конкретен субект на правото като елемент
от фактическия състава на едното престъпление. По този начин е решен
въпроса в съдебната практика при друго формално престъпление –
престъпното хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, когато с деянието са
причинени несъставомерни вреди, предвидени в съставите на други
престъпления – унищожаване и повреждане, телесна повреда извършена по
3
хулигански подбуди и др.
Така възможно е нарушаването на забраната за защита от домашно
насилие, да е било реализирано чрез активно поведение на дееца изразяващо
се например в нанасянето на телесна повреда на лицето, в чиято полза е
издадена заповедта, в отправянето на заплахи срещу това лице, дори и в опит
за убийството му. В този случай и ако се установи, че има издадена такава
заповед и тя не е била изпълнена, респ. нарушена от дееца умишлено, ще е
налице съвкупност от няколко престъпления- едното по чл. 296, ал.1 от НК, а
другото- с оглед на конкретните дадени примери може да е убийство по чл.
116, ал. 1, т. 6а от НК, телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, принуда
по чл. 143, ал. 3 от НК, закана за убийство по чл. 144, ал. 3 от НК,
преследване по чл. 144а, ал. 3 от НК, които престъпни състави с
квалифициращ признак за извършване на деянието в условията на домашно
насилие – чл. 93, т. 31 от НК, са приети с изменението на закона със ЗИД НК,
обнародвано в ДВ бр. 16/2019г. Със законопроекта за изменение и
допълнение на НК вх. №854-01-76/24.10.2018г. на Народното събрание се
цели, както е посочено „необходимостта да се гарантира всеобхватна
наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени,
включително домашно насилие“. Поради изложеното и т.нар. „допълнителен
обект“ на закрила, на който се позовава жалбоподателя в жалбата си, е
изведен като непосредствен обект на закрила в новите разпоредби, касаещи
конкретните проявни форми на домашното насилие. С обсъденото изменение
и допълнение на НК съдът намира, че ефективно са били въведени
принципите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Затова и доколкото освен престъпление против правосъдието ще има
извършено едновременно и друго престъпление - в случая такова против
личността, то ще е налице пострадал, но не от престъплението против
правосъдието - т.е. не от престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, а от това
против личността. В случая обаче наказателното производство е било
образувано и водено единствено и само във връзка с данни за евентуално
извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, а не и за такова по чл. 131,
ал. 1, т. 5а от НК, поради което жалбоподателката не може да се позовава на
права на пострадало от престъплението лице.
В случаи като настоящия лицата, засегнати от определено деяние,
разполагат единствено с възможността, визирана в чл. 46, ал. 3 от НПК – да
обжалват актовете на прокурора пред по-горестоящия прокурор по реда на чл.
243, ал. 10 от НПК по пътя на инстанционния контрол, като оспорят
постановлението на СРП с аргумент за осъществено с деянието и друго
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК. Именно в този случай и при
проведено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 5а от НК пострадалото лице би могло да осъществи правата си,
включително предвидените в чл. 76, ал. 1 от НПК и чл. 84, ал. 1 от НПК,
функционално свързани с качеството им по чл. 74, ал. 1 от НПК, които иначе
4
не биха могли да бъдат реализирани при водено наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
По изложените съображения, възззивният съд намира, че обжалваното
определение на СРС е законосъобразно, тъй като жалбата на В. Ж. В., в
́
качеството и на процесуален представител на Й.М.И., чрез повереника и адв.
́́
Ж. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №1251/2021г. по опис на 01 РУ СДВР, пр.пр. №ДН
19518/2021г. по опис на Софийска районна прокуратура е била процесуално
недопустима и съдът не е дължал произнасяне по съществото на спора, а
правилно е прекратил производството по делото. С оглед на изложеното
въззивният съдебен състав не следва да се произнася по доводите за
незаконосъобразност на оспореното постановление на Софийска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 93-ти състав от 18.04.2022г., постановено по н.ч.д.№ 4255/2022 г.
по описа на СРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Ж. В., в
́
качеството и на процесуален представител на Й.М.И., чрез повереника и адв.
́́
Ж. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №1251/2021г. по опис на 01 РУ СДВР, пр.пр. №ДН
19518/2021г. по опис на Софийска районна прокуратура.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5