№ 643
гр. П., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
************** по описа за **** година
По изложените в исковата молба съображения, ищеца "Пътнически превози-П."
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул."Станционна" №6,
представлявано от управителя- инж.В.А.В., моли да се постановени решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника „СТРОЙМАНИЯ“ ЕООД, вписано в
Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление : гр.П. п.к.2300, ул. “Протожерица” №112, представлявано от К.Б.Н.,
че дължи на ищцовото дружество, сума в размер на 3064,15/три хиляди и шестдесет и
четири лева и 15 стотинки/ лева, от която 2820,00 лева/две хиляди осемстотин и двадесет/
лева, представлява неизплатени, дължими се суми за наем по договор за наем, сключен
между страните на 01.08.2007г., за периода от месец април 2021 г. до месец март **** г.
включително, сумата от 244, 15 лева/двеста четиридесет и четири лева и 15 стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 2820, 00 лева. считано от деня, следващ
датата, на която е следвало да бъде заплатена съответната фактура, а именно до 15 число на
текущия месец, съгласно раздел ЦЕНА И НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ, т.1 от договора за наем,
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.08.****г., ведно със
законната лихва върху главницата от 2820, 00 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда, а именно: 15.08.**** г. до
окончателното изпълнение на паричното задължение, като се присъдят и направените по
делото разноски.
Ответника, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и
размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи, че не са
били подписване надлежно анекси към договора за продължаване срока му, както и че
1
помещенията не са се ползвали от ответното дружество за процесния период, тъй като са
негодни за извършване на търговска дейност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено и доказано следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен на 01.08.2007г., Договорът за наем, за помещение с площ от 50
кв.м., находящо се в гр. П., в сервиз в кв. “Т.Л.”, за търговски цели, като наемателят се е
задължил да заплаща на наемодателя ежемесечен наем в размер на 200 лева до 15 то число
на текущия месец. С Анекс от 07.07.2008г., е бил договорен наем в размер на 240.00 лева
считано от 01.07.2008г. С Анекси от 28.01.2013 г., 21.01.2015 г. и 28.09.2017 г. към договора
за наем, срока на същия е бил продължаван във времето. Договора за наем е прекратен,
считано от 01.04.**** г., с Анекс от 04.04.**** г., подписан от двете страни. Ищеца твърди,
че ответника е ползвал наетото помещение по процесния договор до неговото прекратяване
с посоченият по-горе анекс от 04.04.**** г.
До ответното дружество е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.
**/03.05.**** г., получена от наемателя, видно от обратната разписка на гърба на поканата,
с която управителя на дружеството е уведомен, че дължи на наемодателя суми за наем на
обща стойност 2820,00 лева. За посочените задължения ищцовото дружество е издало
доверителя 12 /дванадесет/ броя фактури, Фактура №***********/08.04.2021г., за сумата в
размер на 180 лева /сто и осемдесет/ лева, представляваща остатък за наем за месец април
2021 г. за описаният обект. Платена е сума по фактурата 60 лева; Фактура
№**********/11.05.2021 г., за сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща наем за месец май 2021 г. Фактура №***********/09.06.2021г., за сума в
размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева, представляваща наем за месец юни 2021г.
Фактура №**********/08.07.**** г.; за сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/
лева, представляваща наем за месец юли 2021 г. Фактура №***********/10.08.2021г., за
сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева, представляваща наем за месец август
2021г. Фактура №***********/13.09.2021г., за сума в размер на 240 лева /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща наем за месец септември ****г. Фактура
№***********/12.10.2021г., за сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща наем за месец октомври 2021г. Фактура №***********/11.11.2021г., за сума
в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева, представляваща наем за месец ноември
2021г. Фактура №***********/14.12.2021г., за сума в размер на 240 лева /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща наем за месец декември 2021 г. Фактура
№***********/13.01.****г., за сума в размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща наем за месец януари ****г. Фактура №**********/14.02.****г., за сума в
размер на 240 лева /двеста и четиридесет/ лева, представляваща наем за месец февруари
**** г. Фактура №***********/15.03.****г., за сума в размер на 240 лева /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща наем за месец март ****г. за описаният обект.
Ответното дружество е оспорило истинността на цитираните анекси от
2
07.07.2008г., от 01.07.2008г., от 28.01.2013 г., 21.01.2015 г. и 28.09.2017 г. към договора за
наем, с които срока на същия е бил продължаван във времето и Анекс от 04.04.**** г., с
който договора е бил прекратен, с твърдението, че същите документи не са били подписани
от управителна ответното дружество. В тази връзка съдът е открил процедура по реда на
чл.193 ГПК по повод на което са били изслушани две съдебно графологически експертизи.
Видно от заключението на вещото лице Е.К. от 07.04.2023г., подписът, положен в
графа „Наемател“ в Анекс от 28.09.2017г. към договор за наем, сключен между „Пътнически
превози - П.“ ЕООД и „Строймания“ ЕООД не е изпълнен от К.Б.Н.. Подписът, положен в
графа „Наемател“ в Анекс от 04.04.****г. към договор за наем, сключен между „Пътнически
превози - П.“ ЕООД и „Строймания“ ЕООД не е изпълнен от К.Б.Н.. В Анекс от
21.01.2015г., към договор за наем, сключен между „Пътнически превози - П.“ ЕООД и
„Строймания“ ЕООД в графа „Наемател“ не е положен подпис.
Съответно в заключението от 22.05.2023г. вещото лице Е.К. е посочило, че
подписите, положени в графа „Наемател“ в Договор за наем от 01.08.2007г. сключен между
„Пътнически превози - П.“ ЕООД и „Строймания“ ЕООД и в Анекс от 07.07.2008г., са
изпълнени от К.Б.Н.. Подписите, положени в графа „Наемател“ в Анекс от 28.09.2017г. и в
Анекс от 04.04.****г. към договор за наем, сключен между „Пътнически превози - П.“
ЕООД и „Строймания“ ЕООД са изпълнени от Б.С.Н.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Б.С.Н.е съпруг на
К.Б.Н.. Свидетеля В.П.П. заявява, че в ищцовото дружество имало практика и той
няколкократно е носил документи в кафе аперитив в съседство на наетия имот и
стопанисван от Б.С.Н. тъй като работното място на свидетеля било в съседство.
Документите били по повод сключения договор за наем, включително анекси към договора,
като свидетеля ги е оставял на съпруга на управителката на ответното дружество в
кафенето, за да могат да се запознаят на спокойствие със съдържанието им, след което на
другия ден ги е вземал подписани и ги е връщал в счетоводството на ищцовото дружество.
Горните показания се потвърждават и от показанията на свидетелката Д.С.К., която заявява,
че контактите с ответното дружество са били осъществявани, чрез съпруга на управителката
му.
В случая съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 301 ал.1 ТЗ, доколкото
и двете страни са търговци и договора за наем е бил сключен с цел осъществяване търговска
дейност, в която разпоредба е предвидено, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая следва да се приеме, че след като част от
анексите по процесния договор са били подписани от съпруга на управителя на ищцовото
дружество, то същия е узнал за тях, като се има предвид, че се касае за периодично
сключвани анекси за продължаване действието на договора, и след като търговеца не е
възразил, то същите са произвели действие. Следва да се има предвид, че дори и анекса
подписан през 2017г. да е бил подписан от съпруга на управителя на ответното дружество,
то са последвали плащания по договора до месец април 2021г., когато наема е бил заплатен
3
частично, което сочи, че управителя на дружеството е знаел и е приел, че е в наемни
правоотношения с ищцовото дружество.
Въз основа на гореизложеното, макар и част от представените документи да не са
автентични, съдът намира, че същите не следва да бъдат изключение от доказателствения
материал по делото, тъй като същите са произвели действие съгласно в чл. 301 ал.1 ТЗ.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на ответната страна, че за част от
процесния период ответното дружество не е осъществявало търговска дейност, поради което
и не е ползвало имота, в която насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели
В.В.С. и Р.Д.Б.. Същото не е част от договора за наем и веща може да е била ползвана и за
нетърговски цели, което не прави договора за наем нищожен, още повече че редовно са били
подписвани анекси за продължаване действието на договора за наем и заплащан такъв. В
случая и доводите на ответната страна, че наетото помещение не е годно за ползване след
настъпилото земетресение, поради увредени стени и покрив, също се явяват несъстоятелни.
Лошото състояние на наетото помещение се установява по безспорен начин от изслушаната
по делото съдебно техническа експертиза на в.л. Е.В. и необходимостта от ремонтни
дейности, както и от показанията на цитираните по горе свидетели С. и Б.. В случая обаче
ответната страна е имала възможността да прекрати договора за наем едностранно, ако е
приела, че веща не е бил в годно състояние за ползване съгласно договора, което по своята
същност е неизпълнени е на задълженията на ищцовата страна. По делото няма
доказателства това да е било сторено. Напротив, вещото лице сочи, че в наетото помещение
има паркиран лек автомобил и други вещи, което сочи на ползване на помещението.
Въз основа на всичко гореизложено съдът приема, че за периода 01.08.2007г. –
01.04.****г., е бил налице валиден договор за наем между двете страни при договорено
възнаграждение в размер на 240.00 лева месечно.
С оглед на горното, съдът намира, че иска с правно основание чл.232 е доказан по
основание и размер. Сключените между страните договори са уредени в чл.228 и
следващите от ЗЗД. Съгласно чл.228 с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да плати определена
цена. Както бе посочено е установено, че ищеца е изпълнил задълженията си към ответника,
като му е предал владението върху помещението. В случая ищцовата страна се позовава на
отрицателен факт /липса на плащане на наемната цена/, т.е. нещо което не съществува и
няма как да бъде доказано, а на доказване подлежи изпълнението, но то следва да се докаже
от този, който го твърди, евентуално от ответника, но последният не е ангажирал
доказателства в тази насока. Предвид горното, съдът намира, че така предявените искове,
като основателни и доказани, ще следва да бъдат уважени до пълния предявен размер.
Съгласно чл. 86 ЗЗД, когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, ще следва да бъде уважено
и искането за заплащане на законната лихва върху размера на неплатените наеми. След
изчисление с програмен продукт АПИС, съдът намира, че и този иск следва да бъде уважен
до пълния претендиран размер.
4
На същото правно основание, ответника следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца и законната лихва върху присъдената сума за неплатени наеми, считано от датата на
предявяване молбата за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.****г., до окончателното
им изплащане.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски и сторените такива в заповедното производство в общ
размер на 1011.28 лева, за заплатена държавна такса, съобразно представения списък с
разноските по реда на чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СТРОЙМАНИЯ“ ЕООД,
вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр.П. п.к.2300, ул. “Протожерица” №112,
представлявано от К.Б.Н., че дължи на ищцовото дружество "Пътнически превози-П."
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул."Станционна" №6,
представлявано от управителя- инж.В.А.В., сума в размер на 3064,15/три хиляди и
шестдесет и четири лева и 15 стотинки/ лева, от която 2820,00 лева/две хиляди осемстотин и
двадесет/ лева, представлява неизплатени, дължими се суми за наем по договор за наем,
сключен между страните на 01.08.2007г., за периода от месец април 2021 г. до месец март
**** г. включително, сумата от 244, 15 лева/двеста четиридесет и четири лева и 15 стотинки/
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2820,00 лева. считано от деня,
следващ датата, на която е следвало да бъде заплатена съответната фактура, а именно до 15
число на текущия месец, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
15.08.****г., ведно със законната лихва върху главницата от 2820,00 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 15.08.**** г. до
окончателното изпълнение на паричното задължение.
ОСЪЖДА „СТРОЙМАНИЯ“ ЕООД, вписано в Търговски регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.П.
п.к.2300, ул. “Протожерица” №112, представлявано от К.Б.Н., да заплати на "Пътнически
превози-П." ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр.П.,
ул."Станционна" №6, представлявано от управителя- инж.В.А.В., направените по делото
разноски и сторените такива в заповедното производство в общ размер на 1011.28 лева.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****/****г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на
5
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6