РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 06.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти
граждански състав, в открито заседание на 06 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 7059 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявени от П.В.В. с ЕГН:********** *** срещу ОДМВР – гр.Русе, представлявано от директора Т. А. А., осъдителени искове с правно основание, както следва:
- по чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника ОДМВР – гр.Русе да му заплати
сума в размер на 1098,24 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на общо 183,04 часа, за периода от 01.09.2017г. до датата на завеждане на настоящия
иск - 27.11.2019г.
- по чл.181, ал.3 от ЗМВР за осъждане
на ответника
ОДМВР – гр.Русе да му
заплати сума в размер на 10,00 лева,
представляващи общ размер на дължимото ми обезщетение за забава от датите, на
които сумите са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба -
27.11.2019г. до окончателното изплащане. Претендира направени
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е служител
на МВР.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено
е и не се спори, че ищецът е служител в
Първо РУ при Областна Дирекция на МВР - гр.Русе, където към момента заема
длъжността „старши полицай". От представените по делото писмени доказателства се
установява, че през периода 01.09.2017г.
до 27.11.2019г. ищецът изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка от които с продължителност от 12 часа - дневни и нощни работни
смени, съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на работното време, по
правилата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
На основание чл.187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От 01.09.2017г. до настоящия момент са издавани
протоколи от органите на МВР за дежурства и отчитане на положения труд при
работа на смени на служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Надвишаването на нормата на работни часове за периода следва да се
заплати, като извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на възложеното от страна на ищеца, работодателят ОД МВР Русе неправилно отчитал
и изчислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през
посочения период е налице положен
извънреден труд, част от който не е заплатен.
Съгласно чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
/в редакцията му от 27.06.2014г., в сила от 01.07.2014г/ допълнителни
възнаграждения е и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд -
чл. 178, ал. 1, т. 3.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР - редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г, издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерство на вътрешните работи. В чл. З, ал. З от
същата е идентичен с този на чл. З, ал. З в двете предходно действащи Наредби -
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Текстовете на
чл. З, ал. З и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е
отменена с приемането на Наредба №81213-592/25.05.2015г, обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г, в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г, влязо в сила от датата на
постановяването и обнародването му.
В периода от отмяната на Наредба
№81213-407/11.07.2016г/ до издаването и обнародването на Наредба №81213-776
/02.08.2016г/ отново е имало изрично предвидено, в подзаконов нормативен акт,
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефицент 1.143,
тъй като е била приложима Наредба №81213-407.
В чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22:00 и 06:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две наредби - Наредба
№81213-592/25.05.2015г. /обн. в ДВ, бр.40/02.06.2015г/ и Наредба
№81213-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г./, липсва изрична
регламентация за преизчисляване аналогична на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Доколкото в цитираната Наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, то е налице празнота. При наличието на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално да намери субсидиарно приложение чл. 9,
ал. 2 от общата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент 1.143 равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през ноща при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
ноща при 5-дневна седмица е до 7 часа и коефицентът се определя, като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта и е равен на 1.143/8:7/.
По делото е изслушана ССчЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и от която се установява,
че ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, само в периода от 01.09.2017г. до
момента на подаване на исковата молба – 27.112019г. дадени в табличен вид от В.Л. - с общ брой часове нощен труд за периода - 1154 часа. Вещото лице е установило, че на
ищеца е заплащано по 25 стотинки на отработен час и няма съответно преобразуване на нощен към
дневен труд, с коефициент 1,143, в т.ч. че следва да се увеличи с 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с
коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране
на коефициента 1.143 - съгласно КТ.
От заключението на вещото лице се
установява, че паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд от ищеца, след
преобразуването на нощния към дневен труд и приспадането на платените от ответника ОДМВР-Русе извънреден труд е 1089,60 лева, след приспадане на данък по ЗДДФЛ.
От заключението на вещото лице се
установява, че дължимата мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение за
извънреден труд, положен за процесния период 01.09.2017г. – 26.11.2019г.
получен след преобразуването му от нощен към дневен, изчислена в размер на
законната лихва за периода от първо число на месеца, следващ всяко тримесечие
до 26.11.2019г. е в размер на 106,21 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР
предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР,
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а
именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция
за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд,
при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника,
че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1089,60 лева,
като до претендирания размер от 1098,24 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Претендираната мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение за извънреден труд,
положен за процесния период
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване
на делото. Ето защо, доколкото ответникът е направил принципно искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева и по делото има отхвърлителна част, на
ответника се дължи юрк.възнаграждение в размер на 30,00 лева.
След компенсация на дължимите между
двете страни разноски съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 270,00
лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ОД-МВР-Русе следва да бъде осъден да заплати по сметка на Русенски районен съд разноски в общ размер на 600,00 лева, представляващи
дължими държавни
такси съобразно
уважената част на исковете, в общ размер на 100,00 лева, както и сумата от 500,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши комисар Т. А. А. да заплати на П.В.В. с ЕГН:********** *** сумата
от 1089,60
лева,
представляваща обезщетение за положен 1319
часа извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода от 01.09.2017г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.В. с ЕГН:********** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши комисар Т.А.А. иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР за горницата над сумата от 1089,60 лева до претендираната от 1098,24 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши комисар Т.А.А. да заплати на П.В.В. с ЕГН:********** сумата от 100,00
лева, представляваща мораторна лихва върху
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, положен за процесния период
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши комисар Т.А.А. да заплати на П.В.В. с ЕГН:********** *** сумата от 270,00 лева, представляващи направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши комисар Т.А.А. да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 100,00 лева, съобразно уважената част на исковете,
както и сумата от 500,00 лева за
възнаграждение на вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата
на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/