Решение по дело №4326/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260554
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205330204326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   №260554

гр. Пловдив, 16.11.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 23.09.2020 г. в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4326/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Делото е образувано е по жалба на М.Л.К. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 36-0000357/03.07.2020г., издадено от Началник ОО“АА“ към РД "АА" - Пловдив, с което му е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б.‘‘А‘‘ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.

С  жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна  взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят е наказан за това, че на 27.05.2020г. в с.Калояново, като ********** на комисия за извършване на технически прегледи на ППС е извършил периодичен преглед за проверка на техническа изправност на лек автомобил от категория М1, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. номер РВ ******, собственост на „Мобил Перфект 2014“ ЕООД, с протокол № 22389329/27.05.2020г., като не е спазил изискванията за извършване на технически преглед, а именно – автомобилът не е представен в КТП.

За така описаното нарушение са представени писмени доказателства-АУАН, доклад, заповед, протокол за извършен преглед на лек автомобил Фолксваген Поло с рег. номер РВ ******, както и видеозапис.В същия смисъл са и показанията на актосъставителя св.Х.Ч. и свидетеля по акта св. К.К., от показанията на които става ясно, че автомобилът не е бил представен за технически преглед.Поначало фактите не се оспорват, а се навеждат доводи за процесуални нарушения в хода на производството. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, извършили и проверката по случая, както и писмените доказателства и вещественото доказателство-диск с видеозапис, приложени по делото и приема, че действително има извършено нарушение.

От представената Заповед № РД-08-30/24.01.20г. е видно, че обжалваното НП е издадено от орган с необходимата представителна власт. В тази насока неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление в насока липса на материална компетентност на Началника на ОО „АА“ Пловдив да издава НП. Коментираната от процесуалния представител на жалбоподателя заповед № 1278/10.07.2020г., макар да касае същото лице, е заповед, с която се възлагат на Началника на ОО „АА“ Пловдив допълнително функциите на Директор на дирекция „АА“ Пловдив. Компетентност за съставянето на НП обаче притежават както Директорът на Дирекция „АА“ Пловдив, така и Началникът на ОО „АА“, съгласно  т. 6 и т. 9 от Заповед № РД-08-30/24.01.20г.

Правилно в АУАН и НП е било квалифицирано нарушението като такова по чл.44, ал.1, т.3, б.‘‘А‘‘ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и е приложена и точната законова норма.Правилно е приложена и санкционната норма от наказващия орган по чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДВП.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В случая обаче има допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно наказателното производство. Актът е съставен на 08.06.2020г. в отсъствие на нарушителя и му е предявен на 10.06.2020г.Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя винаги в присъствието на нарушителя. Нарушаването на тази разпоредба винаги е съществено процесуално нарушение и в този смисъл е постоянната практика и на Административен съд-Пловдив. Изключения от това правило, когато нарушителят е известен, какъвто е и настоящия случай, се съдържат в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съгласно които е възможно актът да се състави и в отсъствието на нарушителя, но само ако е налице една от алтернативно предвидените предпоставки  - нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта.

В случая безспорно не е била налице първата хипотеза, тъй като нарушителят е могъл лесно да бъде намерен, имал е установен както личен адрес, така и адрес на месторабота. По отношение на втората хипотеза, в случая жалбоподателят във възражението срещу акта е посочил, че е бил поканен да се яви в дирекцията на 05.06.2020г., като се е явил на упоменатата дата и час, но акт не е бил съставен, а впоследствие не е получавал втора покана за явяване и подписване на актове, а само телефонно обаждане. При разпита си актосъставителят потвърждава посоченото във възражението, че нарушителят е следвало да се яви на 05.06. заедно с управителя на фирмата и председателя на комисията. Посочва обаче, че тримата нарушители не са се явили. Съдът констатира, че в показанията на актосъставителя липсва конкретика и убедителност, той посочва, че не са се явили общо тримата нарушители, а не конкретно жалбоподателя и сочи неубедително, че са били налице някакви бъбречни кризи, като посочва, че най-вече Л. К. е бил с бъбречна криза, а за жалбоподателя и управителя на фирмата не си спомнял. Сочи, че разговорът се е провел с М.. С оглед на тази неубедителност съдът кредитира тезата на жалбоподателя, изложена във възражението срещу акта, че се е явил на уречената дата, но поради неявяването и на тримата нарушители (респ. представител на дружество-нарушител) на 05.06.2020г., не са били съставени актове срещу никого от тях. Впоследствие, актосъставителят е пристъпил към съставянето на акта на 08.06.2020г. в отсъствие на нарушителя.

Дори да се приеме, че К. е бил надлежно поканен на 05.06.2020г. и не се е явил на тази дата, то по делото са налице достоверни доказателства, а именно гласните показания на актосъставителя Ч., че на този ден е имало уважителна причина за неявяването на нарушителите. Нещо повече – М.К. е посочил, че ще дойдат при първа възможност, което се е и случило на 10.06.2020г. В тази връзка остава неясно защо актосъставителят е пристъпил към издаването на акта в отсъствието на нарушителя, без да се разбере с него за дата, респ. да му изпрати покана. Св. Ч. изрично посочва, че е съставил няколко акта за установени нарушения предварително. В случая, издаването на акта е следвало да стане на 10.06.2020г. когато К. се е явил и е подписал вече съставения в негово отсъствие акт.

Следва да се посочи също, че ако нарушителят е бил надлежно поканен и не се е явил за съставяне на АУАН, то актосъставителят е следвало да състави АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2, предл.2 от ЗАНН, което обстоятелство следва да се отрази изрично в АУАН-а – че актът е съставен в отсъствието на нарушителя и какви са причините затова. Същото в случая не е сторено. С оглед на изложеното, съдът намира, че макар нарушителят да е бил известен, незаконосъобразно актосъставителят е съставил АУАН в негово отсъствие, без надлежно да го е поканил за това. Налице е съществено нарушение на административно-наказателната процедура, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира и с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно. В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

С оглед всичко изложено, според съда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000357/03.07.2020г., издадено от Началник ОО“АА“ към РД "АА" - Пловдив, с което на М.Л.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б.‘‘А‘‘ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

Е.Н.