МОТИВИ към присъда № 8, постановена на 14.02.2020г. по НОХД № 119/2020г. по описа на Районен съд
- Търговище.
Подсъдимият Д. С. В. ***
с ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.195, ал.1, т.4 от НК за
това, че на 25.01.2020г. в с.Р., общ.Търговище чрез използване на техническо
средство – клещи, извършил кражба на чужди движими вещи, а именно медна
пръскачка на стойност 70лв., електромотор за водна помпа на стойност 18,90лв.,
и 2 метра четирижилен кабел със сечение 4 кв. мм., на стойност 3,50 лв., всичко
на обща стойност 92,40 лв., собственост на М.М. ***.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е повдигнато. Намира същото за безспорно доказано и пледира на подс. В. да бъде
наложено наказание при условията на чл.55 от НК, съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК. Счита, че следва да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 4 до 6 месеца,
което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият Д.
С. В. се признава за виновен, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК и моли за по- леко наказание.
Защитникът на подс.В.
намира обвинението по чл.195, ал.1, т.4 от НК за безспорно доказано. Пледира за
налагане на справедливо наказание - при наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липса отегчаващи
такива.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.В. е неосъждан /реабилитиран/.
Пострадалият М. М. притежавал къща в с. Р., общ. Търговище.
Същата не се обитавала, но пострадалият периодично я посещавал, за да храни
кучето, което отглеждал на двора.
Подсъдимият Д.В. ***. Знаел обаче къщата на
пострадалия в съседното с. Р., както и обстоятелството, че в нея не живеел
никой и решил да извърши кражба на метални изделия, по възможност медни.
На 25.01.2020 г.
се отправил пеша за с. Р., като носел сак, в който да сложи откраднатите вещи.
Влязъл в двора на къщата, а след това и в самата къща, която не се заключвала.
Веднага намерил лозарска медна пръскачка, както и електромотор от водна помпа,
който имал медна намотка. Взел пръскачката и електромотора и излязъл от къщата.
Отвън обаче забелязал по фасадата й прикрепен захранващ електрически кабел и с
помощта на клещи, които носел отрязал около 2 метра от него. В сака си сложил
електромотора и парчето кабел, а пръскачката преметнал през рамо. Прибрал се
пеша до с. Р.. Там намачкал пръскачката, демонтирал медната намотка от
електромотора и изгорил изолацията на кабела, който също бил меден със сечение
4 кв. мм.
На 27.01.2020г. подсъдимият продал медните
изделия в гр. Търговище в пункт за изкупуване на отпадъчни метали, собственост
на „Екостийл“ ЕООД.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от самопризнанието на подс.Д.В., подкрепящо
се от показанията на свидетелите М.М., А.Ц. и Б.Ц., заключението
на съдебно - оценъчната експертиза,
протокола за доброволно предаване от 31.01.2020г. и останалите писмени
доказателства, приложени към делото. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват
описаната по –горе фактическа обстановка, респ. доказват, че на 25.01.2020г. в
с.Р., общ.Търговище чрез използване на техническо средство – клещи, подс.В. извършил кражба на чужди движими вещи, а именно
медна пръскачка на стойност 70лв., електромотор за водна помпа на стойност
18,90лв., и 2 метра четирижилен кабел със сечение 4 кв. мм., на стойност 3,50
лв., всичко на обща стойност 92,40 лв., собственост на М.М.
***.
От субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял настъпването им.
Следователно подс.В.
е осъществил престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.4 от НК, за което съдът го
призна за виновен.
Квалификацията на деянието по т.4 на чл.195,
ал.1 от НК се обосновава от обстоятелството, че за отнемането на кабела от
фасадата на къщата в с.Р., подсъдимият
използвал клещи т.е. използвал техническо средство.
При индивидуализацията на
наказанието, следващо
се на подсъдимия В. за извършеното
престъпление, съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, регламентираща приложение
на чл.58а от НК. За извършеното
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК,
законът предвижда наказание от 1 до 10 години
„лишаване от свобода”. При определяне тежестта на наказанието, съдът отчете от една страна липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание, ниската стойност на
предмета на престъплението, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, мотивът за извършване на
деянието, а именно - липсата на достатъчно средства за издръжка през зимния
период. На тази база, съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и приложи чл.55, ал.1, т.1 във вр. с чл.58а, ал.4 от НК, като наложи на подс.В. наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът
прие, че в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намери, че посредством така
определеното наказание ще бъдат
постигнати целите визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Търговище сумата от 54,90лв., представляваща разноски за вещо лице,
направени в досъдебната фаза на процеса.
Въз
основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: