РЕШЕНИЕ

 

№                                             28.12.2009г.                      Град П

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пски Районен съд                                  І граждански състав

 

На двадесет и осми декември                       две хиляди и девета година

 

В  открито  заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Л.К.

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7611 по описа за  2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                     

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

Ищецът Н.Т.Ч., ЕГН **********,  твърди, че е работил при ответника – СМТЛ “П”ЕООД – гр.П, по трудов договор,  на длъжността “...”. Било договорено месечно възнаграждение в размер на 1000лв. Работодателят му отправил предизвестие от 15.05.2009г. за прекратяване на трудовия договор след изтичане на тридесет дни, т.е. от 15.06.2009г. договорът бил прекратен. От датата на сключване на трудовия договор – 13.11.2008г., до датата на прекратяването му ответникът не му заплащал трудово възнаграждение. С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения в общ размер на 6050лв. – за м.ноември 550лв., по 1000лв. за всеки от месеците в периода м.декември 2008г. – м.април 2009г., както и 500лв. за м.май и юни 2009г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че поради преместване на л на нов адрес и прекратяване на договор за наем на предходния такъв, дейността била спряна към 31.12.2008г. С оглед спряната дейност работодателят предоставил възможност на ищеца да поема поръчки от ..., с които поддържа контакти, като се използват оборудване и консумативи на л. Работодателят предложил на ищеца да работи на процент внесена работа – 30% от стойността, като му казал и че поради финансовата криза не е в състояние да изплати месечните му възнаграждения. Ищецът спрял да внася уговорените проценти, като продължил да ползва ресурса на л. При прекратяване на взаимоотношенията на ищеца били предоставени материали и консумативи на стойност 6000лв. Формално договорът бил продължен до м.юни 2009г. С оглед инициирана проверка от ищеца от Инспекция по труда, взаимоотношенията между страните се обтегнали, като работодателят отправил предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовия договор. Счита исковете за неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – препис от трудов договор № ... от 11.11.2008г., е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор, на длъжност „...”. От същия трудов договор се установява, че договореният размер на трудовото възнаграждение възлиза на 1000лв. месечно. Правоотношението било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 15.06.2009г.

Ищецът твърди, че за периода на съществуване на трудовото правоотношение ответникът не му е заплащал уговореното трудово възнаграждение. Ответникът оспорва полагането на труд от ищеца в процесния период, като твърди, че л не работила, а ищецът поемал поръчки, ползвайки консумативи и оборудване на л. За доказване на сочените възражения на законния представител на ответното дружество за съществуващи уговорки за временно поемане на поръчки и внасяне на определен процент в полза на работодателя от страна на служителя, не бяха ангажирани доказателства при лежаща върху ответника доказателствена тежест да докаже възраженията си. В отговора същият признава факта на неизплащане на дължимите трудови възнаграждения. В съдебно заседание същият призна факта, че в дружеството не се води присъствена форма. С оглед обстоятелството, че по време на съществуване на трудовото правоотношение работодателят следва да осигури условия за изпълнение на трудовите задължения на служителя и при неосигуряването им следва да заплаща трудово възнаграждение, то с оглед признанието на законния представител на ответника, че поради преместване на л не е създал условия на ищеца да престира работната си сила, то съдът намира, че уговореното трудово възнаграждение се явява дължимо от страна на работодателя. От друга страна, с оглед липсата на водена присъствена форма, а и при липса на твърдение и доказателства за наличие на обстоятелства, освобождаващи работодателя от задължението да заплаща на служителя трудово възнаграждение, съдът намира за доказано възражението на ищеца, че е престирал труд по трудовото правоотношение в процесния период. В тежест на работодателя, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се явява задължението да докаже изплащането на претендираните суми. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове по чл. 128.т.2 от КТ се явяват доказани по основание и размер, поради което и ще следва да се уважат изцяло. Относно претендираното обезщетение за забавено плащане, то същото ще се присъди от датата на предявяване на исковете – 26.06.2009г., до окончателното изплащане на сумите. Ответното дружество следва да заплати по сметка *** – 242лв. ДТ.

Ищецът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “См – тл П”ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. “ЛК” № , представлявано от управителя А.К.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв.П, СУМАТА от 6050лв./шест хиляди и петдесет лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения съответно за м.ноември 2008г. в размер на 550лв., по 1000лв. за всеки от месеците в периода м.декември 2008г. – м.април 2009г., и 500лв. за м.май и юни 2009г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2009г.,  до окончателното им изплащане, както и сумата от 500лв./петстотин лева/ -разноски по производството.

ОСЪЖДА “См – тл П”ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. “ЛК” № , представлявано от управителя А.К.Ш., ДА ЗАПЛАТИ  ПО СМЕТКА *** – 242лв./двеста четиридесет и два лева/ ДТ.

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 04.01.2010г., като препис от него се връчи на страните.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

 

Вярно с оригинала.

ЛК