№ 916
гр. Варна, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100502560 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:51 часа се явиха:
Въззивната страна М. Ж. К., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. С. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна М. Ж. Ж., редовно и своевременно призован, явява се лично и
се представлява от адв. Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Ж. Б. Б., редовно и своевременно призован, не се явява.
Вещото лице Т. Х. О., редовно и своевременно призован, не се явява.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх. № 94625/22.11.2024г.
от М. Ж. К. срещу Решение № 3933/06.11.2024г., постановено по гр.д. № 16680/2023г. на
ВРС, 48 с-в, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. К., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. В.Л. №20
срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. В.Л. № ** иск с правно основание
чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на
извършеното от Н.А. Ж.а, починала на 05.08.2023г. в полза на М. Ж. Ж. дарение,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том VII, н.д. 2037/1992г.
на нотариус Ал. Г. при ВРС до размера на запазената 1/3 част от наследството на Н.А. Ж.а,
починала на 05.08.2023г.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че правилно от първоинстанционния съд е
намерено, че е необходимо да се образува наследствена маса от имотите, притежавани от
наследодателя Н. Ж.а към момента на смъртта му, но неправилно е определена общата
стойност на наследствената маса и оттам неправилно са остойностени запазените части на
всеки един от наследниците на Н.А. Ж.а - М. Ж. К. и М. Ж. Ж.. Неправилно е приложен чл.
31 от ЗН, който цели „възстановяване" на наследството такова, каквото би било в деня на
смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания.
На първо място в образуваната наследствена маса съдът не е включил недвижимият имот,
предмет на дарственото разпореждане в полза на ищцата М. Ж. К., обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том XLI, н.д №15466/1994г. Респективно
на това дворно място не е дадена пазарна оценка от вещото лице. Съдът е допуснал
процесуално нарушение, като по аргумент от извършената по делото СТЕ, от стойността на
един имот е определил стойност на друг по аналогия, но не може по аналогия да бъде
включван друг имот в наследствената маса по чл. 31 ЗН, без този имот да е бил предмет на
оценка по СТЕ. Произволното остойностяване на дареното на ищцата М. К. дворно място е
довело до неправилно определена обща стойност на наследствената маса.
Първоинстанционния съд е процедирал в противоречие с установения от закона
алгоритъм по чл. 30, ал. 1 ЗН. Въз основа на това е прието, че в конкретния случай е налице
достатъчно имущество, което позволява да се приеме, че не е накърнена запазената част на
ищцата. ВРС не е съобразил, че от стойността на свободното имущество, което не е предмет
на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи
тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи
дали е накърнена. Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-
висока или равна на стойността на запазената част на съответния наследник, то запазената
му част е накърнена.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, както и молба от 29.01.2025г. с уточнения и доказателствени искания. В тях се
излага становище, че крайното решение на съда е правилно, макар че някои от анализите на
фактите и доказателствата, както и изложените мотиви не могат да бъдат споделени.
Поддържа се, че неправилно ВРС не е включил в наследствената маса земеделските
земи, които са възстановени с Решение № 06/18.12.1997 година на ПК - Б. на името само на
ищцата като наследница на Ж. М.в - М. К.. Макар и издадено на името на М. К., Решението
възстановява земи на наследниците на Ж. М.в Ж., а не само на М. К., тъй като е издадено на
основание Заявление - по преписка № 657/04.12.1991 година, подадено от Ж. М.в Ж..
Възстановените земи се притежават в идеални части - по една трета за всеки наследник, а
след смъртта на Н. Ж.а, по една втора за М. Ж. и М. К.. От друга страна, макар че в Решение
2
06/18.12.1997 година на ПК – Б. /л.266 от делото/ е вписано името само на ответника М. Ж.
Ж., съдът е приел тези земеделски земи за общо с ищцата наследствено имущество.
Незаконосъобразен е различен подход при правния анализ на напълно еднородни факти.
С Решението от 26.11.1992 г са възстановени имоти, наследени от Ж. М.в от дядото
на страните М. М. Ж., а с Решението от 18.12.1997 година са възстановени земи, закупени от
бащата на страните Ж. М.в Ж. със сделката от 1950 г между М. М. Ж. като продавач и сина
му Ж. М.в като купувач. Освен изброените земеделски земи по двете реституционни
решения, в наследствената маса следва да се включи и Нива, находяща се в землището на
село К., Община Варна, Област Варна от 4 671 дка, девета категория, местност М., имот №
***** по плана за земеразделяне на землището на село К., като нива, която ищцата е
получила за разлика до пълната площ на заявените 10 декара в местността „К.". Счита, че
съдът е допуснал процесуално нарушение като не включил в задачата на вещото лице
остойностяване на всички изброени имоти.
Твърди се допуснати нарушения на материалния закон и на производствените
правила при остойностяване и включване в наследствената маса на направените дарения.
Не е прихванато дарението, извършено с нотариален акт с НА 181 том II дело
645/1968 г. Това е имота по т.8 от НА/50 г. - 2 дка в местност Ю.Б.. С акта за дарение Ж. М.в
Ж. е дарил на М. Ж. М.ва /сега К./ един декар, тогава представлявана поради непълнолетието
й от Н. М.ва като нейна майка.
В наследствената маса не са включени два застроени имота:
Ж. М.в Ж., бащата на страните, е придобил чрез покупко-продажба през 1950 г. /с
посочения и приложен нотариален акт/, един недвижим имот, който с приетия през 1974 г
регулационен план на с. К., е бил разделен на два имота. Първият от тях наследодателят и
съпругата му са дарили на сина си М. Ж. Ж., през 1992 година с НА 80 том VII дело
2037/1992 година, а вторият през 1994г. с НА 94 том XLI дело 15466/1994 г. - на дъщеря си
М. К.. Понастоящем съгласно КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018 година
двата имота имат идентификатори съответно № ***.****.** за М. Ж. и № ***.***.** за М.
К.. Границита между двата имота никога не е била материализирана на място. Дарението
през 1994 г. в полза на ищцата не включвало само празно дворно място. В имота е била
изградена къща с площ от 158 кв.м. и избен етаж. Строежът е започнал през 1972 г. и е
завършен през 1973-1974 г. Къщата съществува и към настоящия момент, като не е
претърпяла каквито и да е промени. Строежът е извършен без строителни книжа по време
на притежавани вещни права върху земята от родителите Ж. и Н. М.ви и изцяло с техни
средства и труд. С построяването си жилищната сграда е станала собственост по
приращение на наследодателите/чл.92 ЗС/.
Твърдят, че своевременно са оспорили записаните имена на М. и С. К. на одобрените
проекти за тази къща от 1972 година, и са направили доказателствени искания за доказване
на оспорването, но съдът не се е произнесъл по тях.
Къщата не е включена изрично в акта, тъй като не е имала изрядни строителни книжа
3
и не е била нанесена в плановете на селото. Съгласно утвърдената съдебна практика, при
прехвърляне на вещни права върху дворно място, се счита, че се прехвърлят и всички
подобрения и насаждения, вкл. сгради, освен ако изрично не се изключи постройката от
предмета на сделката. Тъй като няма изрично изключване на съществуваща в това дворно
място жилищна сграда, то същата е предмет на прехвърлянето. В този случай, към
стойността на дворното място на ищцата следва да се добавят и остойностят хамбар с площ
от 28 кв.м. и жилищна сграда с площ от 158 кв.м.
При условия на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че описаната жилищна
постройка не е включена в предмета на дарението, а предмет на същото е само дворното
място, то постройките /хамбар от 28 кв.м. и жилищна сграда от 158 кв.м. / се явяват
съсобствени между страните, при равни квоти и двете сгради също следва да бъде включени
в наследствената маса и остойностени до размер 4/6 идеални части, като имущество, което
Н. Ж.а е притежавала към момента на смъртта си. Относно хамбар от 28 кв.м. е налице
силата на пресъдено нещо.
Съдът не е зачел възраженията на страната срещу действителността на сделката, с
която М. К. е прехвърлила три ниви в полза на снаха си с НА 194 том втори рег.2456 дело
37/2007 г. Твърдят, че следката е недействителна спрямо ответника тъй като никой не може
да прехвърли повече права на собственост, отколокото притежава - М. Ж. М.ва не може да се
разпореди и с идеалната част, приетажавана по наследство от брат й М. Ж. М.в и от майка й
Н.А. М.ва. Към 2007 г. бащата на страните Ж. М.в Ж. е жив, той е починал през 2012г. и се
явява единствен наследник на възстановените земи. Искат отмяна на КНА 101 том десет
дело № 4652 от 1998 година, а сделката по НА 194 да бъде обявена за недействителна,
съответно имотът включен в наследствената маса по чл.31 ЗН.
Считат, че изводът на съда относно липса на основание да се приеме, че е налице
накърняване на запазена част на М. К., щеше отново да е същият, но при друго съотношение
на стойности.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.
Адв. Ц.: Запозната съм с доклада. Заявила съм с една от молбите си, че нямам
възражения към доклада, съобщен ни по надлежния ред от въззивния съд, поради което моля
да бъде приет за окончателен.
Моля да бъде допълнен с последващите ни след съобщения ни доклад доводи и
съображения.
Адв. Ш.: Поддържам отговора и оспорвам жалбата. Също съм изложила в отговора
съображенията си относно произнасянето на първоинстанционния съд.
По отношение на доклада, моля да се приеме. Преди да влезем в залата доверителите
ми казаха, че в експертизата не е включен хамбара, който е предмет на установяване на
масата на наследство. Същият не е оценен, не е включен в оценката. Ако това наистина е
така, моля да се допълни.
Адв. Ц.: Хамбарът не е строен от бащата на двете страни по спора, а от техния дядо.
4
Поддържам изцяло предявената въззивна жалба, ведно с всички уточнения и
допълнения, които съм подала с молбите си пред въззивния съд.
С оглед издаденото ми съдебно удостоверение и с последно депозираната преди
днешното съдебно заседание молба съм представила документи, предоставени ми от
Община Б. от трудовото досие на С. Ж..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 13562/13.05.2025 г. от въззивницата,
чрез адв. Ц., в която се иска да бъде допусната като свидетел С.К. Ж., за установяване на
обстоятелствата, свързани с извършеното строителство, от кого са дадени строителните
материали, кои лица са взели пряко участие в построяването на къщата, какви
административни действия са извършени от Кметство село К., в частност от нея, в
качеството й на секретар на Кметството към 1994 г., когато е написана, подписана и заверена
декларация № 33/13.09.1994 г., във връзка с отстъпеното право на строеж.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 13675/14.05.2025 г. от въззиваемата
страна, чрез адв. Ш., в която се изразява становище по исканията на насрещната страна.
Адв. Ш.: В молбата е изписано изречението „М. Ж. твърди, че къщата в имот
***.***.** е строена от двамата родители на страните по делото, с техни средства и труд“.
Ако допуснете искането за свидетел на въззивната страна, за опровергаване на твърденията
им, ние също искаме свидетел. Изразила съм становище, че ако няма спор между страните,
тази къща е строена през 1972 г.
Имаме оспорване на строителната документация, която не е приета по делото, а е към
корицата. Не поддържаме искането си, в случай и сега не се променя становището по
отношение на тези доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 16282/09.06.2025 г. от въззивника,
чрез адв. Ц., с която представя заповед за назначаване на С.К. Ж. от 1981 г., докладна записка
от 1981 г., заповед от 1999 г., с която е прекратен трудовия договор на С.К. Ж. и
допълнителни споразумения.
СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от молбата, ведно с доказателствата към нея на насрещната
страна.
Адв. Ц.: Допълнителните споразумения са към трудов договор на Н.Г.К., която към
момента на заверка е била кмет. Аз съм обяснила, че съм била в Регионалния държавен
архив тук срещу Окръжен съд – Варна и съм видяла други документи. С. винаги е била
секретар. Нося оригиналните трудови книжки на С.К. Ж., за сведение на съда. Те се връщат
след прекратяване на трудовото правоотношение, поради навършване на пенсионна възраст
на лицето и тя ми ги предостави.
Разбрах, че нашите строителни документи са приложени към корицата на делото. Аз
ги нося в оригинал. Защото съм ги копирала цветно, първоинстанционния съд ги приложи
към корица. Искам копията да бъдат приети, а оригиналите ще ги представя на вещото лице.
Насрещната страна навежда твърдение, че къщата, ведно с гаража и другите
5
постройки, за които няма строителни книжа и това е ноторно известен факт, са строени от
родителите и на двамата – ищец – ответник или въззивник – въззиваем. Напомням
обстоятелството, че още към исковата молба под № 21 съм приложила Решение №
1505/30.04.2008 г., в заверено за вярност копие на заверен препис от съда. Това решение е
постановено по гр. д. № 2751/2007 г., по описа на 24-ти състав. Образувано е по искова
молба на Ж. М.в Ж. и Н. А. Ж.а, родители на двете страни, с която са отправили искане до
съда да бъде развалено дарственото разпореждане в полза на моя доверител – въззивника,
обективирано в Нотариален акт № 94/1994 г. Предвид това, че мотивите на съдебното
решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, но от тях могат да се извлекат доводи и
съображения на съда, защо постановява съответния съдебен акт, било е прието в това
съдебно производство за безспорно, съответно и е нямало спор между страните, че предмет
на дарственото разпореждане е само и единствено празно дворно място – процесното такова.
Това е доказателство, което не е взето предвид. Прието е, но не е кредитирано.
Адв. Ш.: По отношение на искането за свидетел, вече казах, че моля, в случай, че
бъде уважено, да бъде допуснат свидетел и на нас.
Относно строителните книжа, същото искане следваше да бъде направено с
въззивната жалба и съдът да се произнесе по него, както и в последващите няколко молби,
които са уточнителни спрямо въззивната жалба. В този смисъл смятам, че искането към
настоящия момент е преклудирано, то не е направено като такова и не следва да бъде
уважавано.
Относно писмените доказателства, тъй като няма експертизи по делото, които са
назначени, моля за възможност да изразя становище, след като и те се запознаят с тях.
Адв. Ц.: Относно писмените доказателства от трудовото досие на С.К. Ж., което аз
лично видях и ми беше дадена възможност от секретаря на Община Б., в присъствието на
служител на длъжност „Личен състав“ да го разгледам, наред с много други документи, не
съм приложила единствено една оценка, която е за С.К. Ж., досежно длъжността, която
изпълнява. Не е подписано от Председателя.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените пред първата инстанция и
неприети писмени доказателства – строителни книжа.
Също така, следва да приемете представените с молба с вх. № 16282/09.06.2025 г.
писмени доказателства от въззивницата, като относими към предмета и допустими
съобразно нормите на ГПК.
Следва да бъде дадена възможност на въззивницата да води свидетелката С.К. Ж., за
установяване на посочените обстоятелства, както и да бъде дадена възможност на
въззиваемата страна да води един свидетел за установяване, че къщата е строена от двамата
родители на страните по делото с техни средства и труд.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените доказателства, приложени към Молба с
вх. № 16282/09.06.2025 г. от адв. Ц., а именно: писмо изх. № 1100-51-/1/03.06.2025 г. по
описа на Община Б.; Заповед № 38/27.08.1981 г. за назначаване на С.К. Ж.; Докладна записка
№ /ОД-9003/22/25.08.1981 г. по описа на Общински народен съвет; Заповед № 6/28.10.1999 г.
за прекратяване на трудов договор на С.К. Ж.; Допълнително споразумение към трудов
договор № 229/20.09.1994 г. по описа на Община Б.; Допълнително споразумение към трудов
договор № 270/01.07.1994 г. по описа на Община Б..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото, представените пред първата инстанция и
приложени към корицата писмени доказателства – строителни книжа, както следва:
Строителни книжа за собственика № 485/13.07.1972 г. от Районна проектантска организация
– Варна; Архитектурен план от 13.07.1972 г. по описа на Окръжен народен съвет – Варна;
Проект на жилищна сграда от 13.07.1972 г.-2бр.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да ангажира гласни доказателства,
посредством разпита на лицето С.К. Ж. при режим на водене за установяване на
обстоятелствата, свързани с извършеното строителство, от кого са дадени строителните
материали, кои лица са взели пряко участие в построяването на къщата, какви
административни действия са извършени от кметство село К., в частност от нея, в
качеството й на секретар на кметството към 1994 г., когато е написана, подписана и заверена
декларация № 33/13.09.1994 г., във връзка с отстъпеното право на строеж.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да ангажира гласни доказателства,
чрез разпита на един свидетел, при условията на водене, за установяване, че къщата е
строена от двамата родители на страните по делото с техни средства и труд.
Адв. Ш.: Подновявам искането си, което съм направила в молбата от 14.05.2025 г. по
отношение оспорване на приложените от ищцата документи – одобрени проекти за
строителството, като пред първата инстанция сме направили искане за назначаване на
съдебно – почеркова експертиза относно дописания текст, тъй като твърдим, че имената са
дописани много по- късно, с различен химикал и без яснота от кого. Експертизата да даде
заключение относно дописания текст и разликите с останалия текст в проектите, както и
вероятното време на дописване.
Адв. Ц.: Разбирам, че насрещната страна иска откриване на производство по чл. 193
от ГПК. На мен не ми стана ясно, кой точно текст е дописан според тях, след като има
нужните печати и регистрационни номера, поставени от Окръжен народен съвет.
Оригиналните документи са, както по отношение на къщата, така и по отношение на
гаража, който е строен през 1978 г. В една от молбите съм посочила, че тази строителна
документация, тъй като до 2000 г. Кметство с. К. е било към Община Б., не се съхранява
нито в Община Б., нито има в Кметство К.. Тя преди известен брой години, някакси е
изчезнала от Кметство с. К.. Нося екземплярите, съхранявани от моя доверител, тъй като
когато се открива едно производство по издаване на разрешение за строеж или други
строителни документи, екземпляр от тези документи се съхраняват от заявителя, или
7
молителя, или лицето, в чиято полза те са издадени. Аз затова разполагам с тези документи.
Видът им е доста архаичен. Документите затова не се съхраняват в Кметство с. К.. В
първото по делото открито съдебно заседание пред ВРС, проведено на 15.05.2024 г., когато
ние представихме на съда цветни копия на въпросната строителна документация, говоря
само по отношение на къщата, не и цялата за гаража, от насрещната страна бяха много
изненадани. Дори чухме адв. Ш., как попита доверителя си „Това откъде излезе?“
Моля да дадете указания на въззиваемата страна да каже, какви точно факти и
обстоятелства ще установява с провеждането на това производство.
Аз съм против искането на адв. Ш.. Ако съдът уважи искането, изрично заявявам, че
ще се ползвам от въпросните документи.
Съдът намира, че следва да остави без уважение искането за назначаване на съдебно
– графологична експертиза, доколкото твърдението, че в строителните документи имената
на М. и С. К., на одобрените проекти от 1972 г. са дописани много по- късно спрямо текста,
не е оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за назначаване на съдебно – графологична експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 16261/06.06.2025 г., депозирана от
вещото лице Т. Х. О., в която същият посочва, че два от имотите са по неприет ПНИ на
землището на с. К., които няма как да идентифицира без помощта на геодезист, а един от
обектите - № 8 е залесена горска територия, за оценката, на която не притежава
правоспособност.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 16928/12.06.2025 г., депозирана от
вещото лице Ж. Б. Б., в която заявява, че поради краткото време не е успял да изготви
назначената експертиза.
Настоящият състав на съда намира, че следва да определи вещо лице геодезист и
вещо лице - специалист по оценка на гори -, които да се включат в състава на назначената
съдебно – оценителна експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – геодезист С. Н. К. и за вещо лице – оценител на горски
територии – П. Ц. П., които да се включат в състава на назначената съдебно – оценителна
експертиза.
Адв. Ц.: Към момента нямам други доказателствени искания.
Адв. Ш.: Към момента нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 06.10.2025 г. от 10:30 часа, за
8
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Ж. Б. Б., Т. Х. О., П. Ц. П. и С. Н. К..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9