№ 6039
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110140101 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. № 155721/26.07.2022г. на СРС, подадена от „**********“ АД срещу
„************“ АД. С определение от 28.03.2023г. съдът, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е
допуснал изменение на предявения иск досежно неговия размер.
Ищецът "**********" АД чрез юрк. В.С. е предявил срещу ответника
"************" АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 664,09 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета №
*********/12.07.2021г. за нанесени вреди на автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, рег. №
**********, при пътно-транспортно произшествие на 10.07.2021г. в град Варна на
крайезерния път, причинено виновно от водача на МПС с рег. № ************ и прикачено
към него ремарке с рег. № **********, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.07.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 10.07.2021г.
в град Варна на крайезерния път, водачът на МПС с рег. № ************ и прикачено към
него ремарке с рег. № **********, виновно причинил пътно-транспортно произшествие, при
което бил увреден автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, рег. № **********. Към датата
на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена имуществена застраховка
при уговорено покритие "Пълно Каско" (полица № ***********). За автомобила,
управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с
ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********/12.07.2021г. За отстраняване на щетите по
увредения автомобил застрахователят заплатил сумата от 1328,19 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, заедно
с 15,00 лева за ликвидационни разноски. Ответникът изплатил само част от сумата, а именно
679,09 лева. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща
1
представител, като изразява становище в писмен вид. Предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът "************" АД чрез адв. Н. Л. е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 212810/10.10.2022г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че застрахованият при него водач не е
извършил противоправни деяния, съответно произшествието не било по негова
изключителна вина, като другият водач бил допринесъл значително за настъпването на
вредоносния резултат. Претенцията в исковата молба била прекомерно завишена. Не
оспорва, че гражданската отговорност на сочения като причинител водач била застрахована
при него, както и че ищецът е изплатил за отстраняване на вредите обезщетение от 975,86
лева. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от
адв. Л., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представената на л. 5 застрахователна полица, за лек автомобил марка
„Пежо“, рег. № **********, при ищеца е сключена застраховка „Каско на МПС“, клауза
„Пълно Каско“ с покритие от 11.06.2021г. до 10.06.2022г.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото
като свидетели са разпитани водачите на двете превозни средства. Показанията им съдът
като цяло кредитира като вътрешно и помежду си в общи линии непротиворечиви, в
съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени
целенасочено пристрастно.
Свидетелят Д. Д. е управлявал камиона с ремарке. Спомня си процесното ПТП.
Същото станало на 10.07.2021г. на езерния път в град Варна преди светофар за връзка с
Аспаруховия мост. Имало две попътни ленти за движение, като камионът на свидетеля се
намирал в лявата, а другата кола - попътно в дясната лента на метър-два зад цялата
композиция. Имало задръстване. В лентата преди камиона имало аварирал автомобил и
свидетелят предприел маневра да го заобиколи. Дал сигнал, като сочи, че водачът на
„Пежо“-то му присветнал с фаровете, което той възприел като пропускане да извърши
маневрата. Въпреки това обаче автомобилът потеглил и последвал сблъсък. Колата се
ударила в степенката на кабината на камиона. Движели се с ниска скорост, свидетелят спрял
веднага, а другият автомобил минал малко напред. Твърди, че не е излизал от своята пътна
лента. Потвърждава подписа и съдържанието на представения по делото двустранен
протокол.
2
Свидетелят Д. Й. е управлявал лекия автомобил „Пежо“. Спомня си за процесното
ПТП. Намирали се на крайезерния път в град Варна. Имало задръстване на един светофар.
Имало две ленти в посока, от които едната за наляво, а другата – за направо. Имало камион
в лявата лента, а свидетелят бил в дясната. Бил почти успоредно с камиона, който започнал
да маневрира, вероятно не видял колата, тъй според свидетеля като била в мъртвата му зона,
и го одраскал. Заявява, че нямало как да види сигнализация от страна на водача на камиона,
дори и да е дал, от мястото, където се намирал. Ударил се в степенката на кабината.
Движели се много бавно, имало и някаква катастрофа. Не може да каже дали някое от
превозните средства е навлязло в съседната лента. Потвърждава подписа си и съдържанието
на двустранния протокол за ПТП.
Видно от същия, находящ се на л. 14 от делото, на 10.07.2021г. в 12.40ч. е настъпило
ПТП между камион „Волво“, рег. № ************, с прикачено към него ремарке с рег. №
********** и автомобил марка „Пежо“, рег. № **********. Водачът на камиона е отбелязал,
че произшествието е по негова вина.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Вещото лице е констатирало, че ПТП е реализирано на 10.07.2021г. около
12,40ч. в град Варна на ул. „Девня“ /Крайезерен път/, като двете превозни средства –
камионът с ремарке и автомобилът, са се движили попътно в посока от кръстовището с бул.
„Васил Левски“ към Т-образното кръстовище с бул. „Христо Ботев“ преди светофара за
Аспаруховия мост. Автомобилът „Пежо“ се е намирал в дясната пътна лента, а камионът
„Волво“ с ремарке – в лявата, предназначена за качване на Аспаруховия мост. Всеки от
автомобилите се е движел в колона с последователно спиране и тръгване поради усложнен
трафик и аварирало МПС в лявата пътна лента. При смяната на пътната лента от страна на
водача на камиона поради авариралото МПС, същият възприел другия автомобил, счел, че
същият му дава път /присветнал с фаровете/, като започнал маневрата. Водачът на „Пежо“-
то обаче не спрял, а продължил, при което в момента, в който предната част на колата се
изравнила с предната част на камиона, водачът на последния тръгнал с навлизане в дясната
пътна лента, като последвал удар между двете превозни средства, чийто механизъм и
динамика вещото лице е описало в подробности. В момента на удара скоростта на камиона е
била 7,66 км/ч, а на колата – 12,64 км/ч. Водачът на „Пежо“-то не е имал техническа
възможност да възприеме и реагира своевременно на появилата се опасност от потеглянето
на камиона и да спре, тъй като отстоянието е било по-малко от дължината на опасната зона
за спиране. От своя страна водачът на камиона е имал постоянна видимост към лекия
автомобил през огледалата за обратно виждане, включително към момента на удара.
Водачът на лекия автомобил не е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП.
Вещото лице е установило, че процесните увреждания са в пряка причинно следствена
връзка с механизма на ПТП. Пазарната стойност за отремонтиране на щетите се определя на
1328,18 лева, а размерът на обичайните ликвидационни разноски - на 15,00 лева.
Между страните не се спори относно това, че към 10.07.2021г. гражданската
отговорност на водача на МПС с рег. № ************ и прикачено към него ремарке с рег.
№ **********, е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, че ищецът е изплатил за отстраняване на причиненените вреди обезщетение
от 1328,19 лева, както и че ответникът е изплатил на основание регресна претенция сумата
от 679,09 лева.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на
камиона с ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Той не е
изпълнил задълженията си по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 91, ал. 3 ППЗДвП при пълно
3
или частично навлизане в съседната пътна лента с цел заобикаляне, преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на превозните средства, движещи се в
лентата, в която се навлиза, както и да пропусне същите да преминат преди извършване на
маневрата, както и задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Съдът приема, че, навлизайки в дясната лента и без да се съобрази, че там, успоредно на
него се движи друг автомобил, който е следвало да бъде пропуснат, същият е създал
опасност за движението и е причинил процесното ПТП. Действително свидетелят Д. твърди,
че водачът на „Пежо“-то му е присветнал с фарове /това означава, че го е виждал добре/.
Няма други доказателства по делото, които обаче да подкрепят това твърдение. Възможно е
отблясък от фаровете неправилно да е възприет от шофьора на камиона като знак. Дори и да
е имало присветване, то същото няма недвусмислено определено значение и следва да се
разглежда в контекста на конкретната ситуация. С оглед настоящата такава може напълно
резонно да се счита и за предупреждение за повишено внимание. Не са налице
обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове извод за съпричиняване, доколкото
не се установява противоправно и несъответно на пътната обстановка поведение от страна
на водача на автомобила „Пежо“. Известните минимални несъответствия между показанията
на двамата свидетели не могат да доведат до различен извод, като съдът отдава същите на
преценката на обективната действителност през призмата на собствената гледна точка и
сетивно възприятие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова
имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил
за отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 1328,19 лева. Вещото
лице е установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза
на 1328,18 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски от 15,00 лева, на 1343,18 лева. От нея ответникът е заплатил
679,09 лева. Следователно остават неплатени 664,09 лева, за колкото е предявен и искът.
Същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съобразно изхода от делото
и доказаните разноски в полза на ищеца следва да се присъдят 500,00 лева с включено
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „************“ АД, ЕИК
************, със седалище в град София, да заплати на „**********“ АД,
ЕИК **********, със седалище в град София, сумата от 664,09 лева,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение (с
4
включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по щета №
*********/12.07.2021г. за нанесени вреди на автомобил марка „Пежо“, модел
„3008“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на
10.07.2021г. в град Варна на крайезерния път, причинено виновно от водача
на МПС с рег. № ************ с прикачено към него ремарке с рег. №
**********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.07.2022г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК ************, да заплати на
„**********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500,00 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 40101/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5