Определение по дело №1197/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V -      1567                                       07.08.2018 г.                                            град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                     пети граждански въззивен състав

На:      седми август                                                              две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело № 1197 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.577, вр. чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частната жалба от адв.М.В. в качеството й на синдик на „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Черни връх, общ.Камено, обл.Бургас, против определение от 18.07.2018 г. на Съдия по вписванията при РС – Бургас, с което е постановен отказ № 28 за заличаване на искова молба, вписана под № 170, том ІІ, на 29.06.2018 г. в СВп-Бургас, подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД против „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/.

Жалбоподателят оспорва постановеното определение като незаконосъобразно и неправилно, като счита, че отказът е постановен в явно несъответствие с установените съдопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са пространни съображения за това, че изначално исковата молба на Беркут Корпорейшън“ ЕООД против „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/ е била неправилно вписана от съдия по вписванията, тъй като е била оставена без движение от съда като нередовна. В тази връзка се счита, че постановения отказ е в противоречие с приетото в т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като на основание чл.32а, ал.1  ПВп. съдията по вписванията въобще не е следвало да вписва исковата молба, защото същата е била придружена с необходимите доказателства, което според жалбоподателя е основание за заличаване на исковата молба. Посочва се също, че въпреки представеното Определение № 645/17.07.2018 г. по т.д.№ 310/2018 г. по описа на БОС за прекратяване на същото дело, съдията по вписванията отказал да заличи исковата молба с мотиви, че не е представена оригинална квитанция за платена държавна такса, като отказът е постановен и в противоречие с нормата на чл.13 ПВп. По горните съображения моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията като незаконосъобразен и да върне преписката на СВп-Бургас с указания до съдията по вписванията да извърши заличаване на вписаната искова молба. Към жалбата са представени писмени доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице – ответник по вписана искова молба и против подлежащ на обжалване акт – отказ на съдия по вписванията да заличи вписването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото се установява, че на по подадена на 19.06.2018 г. искова молба от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК ********* против „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/, с предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, е образувано т.д.№ 310/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С разпореждане от 20.06.2018 г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по нея, както и за вписването й в СВп-Бургас. На 29.06.2018 г. е извършено вписване на исковата молба, подадена от подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД против „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/, под № 170, том ІІ, вх.рег.№ 8524/29.06.2018 г. на СВп-Бургас.

С определение № 645/17.07.2018 г. по т.д.№ 310/2018 г. по описа на ОС-Бургас, производството по същото дело е прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК. Постановеното определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Бургас, като върху същото липсва отбелязване за влизането му в сила.

С молба от 18.07.2018 г., отправена до Служба по вписванията – Бургас, настоящият жалбоподател е поискал заличаване на вписването на исковата молба, подадена против него от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД. В молбата си е изложил съображения относно неправилното вписване на исковата молба, като е приложил и постановеното от съда определение от 17.07.2018 г. по т.д.№ 310/2018 г. на БОС за прекратяване на делото.

По молбата на „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/ съдия по вписваниято при СВп-Бургас се е произнесъл с обжалваното понастоящем Определение от 18.07.2018 г., с което е отказано заличаването на исковата молба, вписана под № 170, том ІІ на 29.06.2018 г. в СВп-Бургас, поради непредставяне на влязло в сила определение на БОС за прекратяване на производството по т.д.№ 310/2018 г. и на оригинална квитанция за платена държавна такса за заличаване.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за неоснователна, като споделя изводите на съдията по вписванията, че в случая не са налице предпоставките за исканото заличаване на вписаната искова молба.

Съгласно разпоредбата на чл.13 от Правилника за вписванията, заличаването на вписването на искова молба става като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. Ето защо, към молбата за заличаване следва да бъде представен и съдебният акт, в случая влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото, по което исковата молба е била вписвана, тъй като сама по себе си молбата няма самостоятелно значение – съгласно ПВп. молбата не подлежи на вписване в книгите, а приложеният към нея акт. Съдията по вписванията следва да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма, като в противен случай следва да постанови отказ. Съдията по вписванията може, но не длъжен сам да се снабдява с доказателства, които заинтересованата страната е следвало и е могла да представи.

В конкретния случай, жалбоподателят е представил препис от невлязло в сила определение на БОС за прекратяване на производството по т.д.№ 310/2018 г. по описа на същия съд, което не дава основание за заличаване на вписването на исковата молба. Към искането за заличаване не са били представени доказателства това определение да е влязло в законна сила, такива доказателства не са приложени и към частната жалба, а от извършената от настоящия съд служебна справка се установява, че производството по т.д.№ 310/2018 г. все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Тук следва да се отбележи, че едва с влизане в сила на прекратителното определение възниква основанието по чл.13 ПВп. за заличаване на вписването на исковата молба по искане на заинтересована страна, каквато очевидно не е настоящата хипотеза. Ето защо, в случая не са налице предпоставките за заличаване на вписаната искова молба, поради което постановеният отказ от съдията по вписванията е правилен и законосъобразен.

Ирелевантни за настоящото производство са наведените в частната жалба доводи, че вписването на исковата молба е било извършено незаконосъобразно, тъй като същата е били нередовна и това обуславяло допустимостта на поисканото заличаване. Съображенията, които са наведени в частта жалба биха имала значение в производството по допускане на вписването, което обаче веднъж извършено може да бъде заличено само при наличието на условията по чл.13 ПВп, която норма е императивна и не може да се тълкува разширително. Поради това, съдията по вписванията няма право да извършва допълнителна преценка за правилността на вече извършеното вписване. В този смисъл е разпоредба на чл.2 ПВп, която препятства такава последваща проверка, тъй като установява вписване, отбелязване и заличаване само в случаите, изрично предвидени в законите. В този смисъл са и задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГТК, на които постановения в случая отказ не противоречи. Ето защо, наведените в частната жалба доводи, че е била вписана нередовна искова молба, са извън предмета на охранителното производство по заличаване на вписването.

Що се отнася до мотива на съдията по вписванията за непредставяне към молбата за заличаване на оригинална квитанция за заплатена държавна такса, съдът намира, че същият не почива на закона, поради липсата на подобно изискване в ПВп. и в Тарифата за държавните такси събирани от АВ, но в случая това нарушение не променя извода за липса на предпоставките по чл.13 ПВп. за исканото заличаване на вписаната искова молба.

С оглед горните съображения, съдът намира, че частната жалба на „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/ е неоснователна, а отказът на съдията по вписванията да заличи вписаната искова молба, предявена против жалбоподателя, е правилен и постановен в съответствие с изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.07.2018 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Бургас, с което е постановен отказ № 28 да се заличи искова молба, вписана под № 170, том ІІ, на 29.06.2018 г. в СВп-Бургас, подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД против „Авес – 94“ АД /в несъстоятелност/.

 

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

             2.