№ 18462
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110115641 по описа за 2024 година
Производството е образувано искова молба, подадена от Р. Г. М. срещу
******** с която срещу ответника са предявени искове с правно основание
чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество
суми, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2006 г. за които суми срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 148/ 2011 г. на РС Смолян в полза на Б***********.
От служебно изисканата справка от Национална база данни "Население"
се установява, че настоящият адрес на ищеца е на територията на /адрес/.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г. / исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В разглеждания случай се касае за предявен иск по чл. 439 ГПК
за установяване недължимостта на суми по договор за кредит, сключен между
ищеца и праводателя на ответника. Предвид това и несъмнено е че по същия
ищецът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на закона за
защита на потребителите/ ЗЗП /, като потребителският характер на
настоящото дело се запазва независимо, че искът е предявен като такъв по чл.
439 ГПК и след като вземанията по този договор са били предмет на договор
за цесия. Несъмнено е също така, че предметът на делото произтича от сделка
с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , следователно спорът е
потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и
уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Аргументи в този смисъл се
съдържат в Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. на
ВКС, ІІ т. о, Определение № 547 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г., на
ВКС, IV г. о., определение № 117 от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 821/2018 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на
Наредба № 14/2009 г. справка и данните от приложената заповед за
1
изпълнение на парично задължение по гр. д. №148/2011 г., по описа на РС
Смолян, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд. С
оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г. /, вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да
прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го
разгледа съд – Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15641/2024 г.,
по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 166 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2