№ 9765
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110142932 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Я. К., чрез адв. Л.,
срещу Н. Б. Н..
Предявен е и насрещен иск от Н. Б. Н., чрез адв. Д., срещу И. Я. К..
Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба отговарят
на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена
процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр.
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът И. Я. К., чрез адв. Л., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът Н. Н. е страна по сключен Договор за банков кредит №
191325/31.10.2013 г., по който И. К. е съдлъжник. Поддържа, че след 01.02.2016 г.
ответникът преустановил редовното плащане и обслужване на кредита, който бил отпуснат
с цел финансиране покупка на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в чл. 1.2.1
от договора. Недвижимите имоти били придобити от Н. и К. поравно, поради което
последните следвало да заплащат поравно ипотечните вноски. Отделни части от договора
били изменяни и допълвани между страните, като с Анекс № 3 от 05.06.2017 г. към
договора, страните се съгласили, считано от датата на подписването му, дължимите суми по
кредита да се издължават към банката по посочена сметка, с титуляр ответника. С
електронно писмо до ищеца ответникът заявил, че нямало да заплаща нищо по кредита,
1
считано от 01.02.2016 г., поради което в изпълнение на задълженията по чл. 5.12 от договора
за кредит във връзка с чл. 8.1 от същия, И. К. се принудила да заплаща в пълен размер
дължимите се ипотечни вноски по посочената сметка, за да предотврати обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от банката и изнасянето на имотите на публична продан.
Твърди, че надвнесените от ищеца вноски до октомври 2021 г., включително, били надлежно
предявени като претенция по сметки в делбено производство по гр.д. № 66305/2016 г. на
СРС, 144 състав, като делото било обявено за решаване на 02.11.2021 г., поради което
процесната вноска за месец ноември 2021 г. останала непредявена и била предмет на
настоящото дело. Поддържа, че на 20.11.2021 г. заплатила по посочената сметка, изрично
създадена за погасяване на кредита, ипотечна вноска в пълен размер от 1065,51 лв., с падеж
20.11.2021 г. (отнасяща се за периода 20.11.2021 г. – 20.12.2021 г.) отново поради отказа на
ответника да изпълнява задълженията си на кредитополучател и да заплаща половината
вноска по ипотечния кредит. Твърди, че като не заплатил своята част от ипотечната вноска и
като не възстановил платеното от К. вместо него, Н. се обогатил за сметка на ищеца, поради
което за К. възникнало вземане в размер на 532,76 лв., предмет на настоящото
производство. Предвид заплащането на вноската на падежа по договора за кредит от страна
на И. К. и невъзстановяването на половината от сумата от страна на длъжника, ищецът
претендира и заплащане на обезщетение за забава. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като признае за установено, че Н. Б. Н. дължи на И. Я. К. сумата в общ
размер на 552,10 лв., формирана, както следва: 532,76 лв. – припадаща се, но незаплатена ½
част от месечна погасителна вноска № 8 на длъжника Н. Н., съгласно погасителен план от
01.04.2021 г. по Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., заплатена изцяло от И. К.
на 20.11.2021 г.; 19,34 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2021 г. до
30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.03.2022 г. до
окончателното заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди,
че исковата молба била недопустима, поради наличието на висящ съдебен процес по
претенцията на ищеца (предмет и на настоящото производство), а именно гр.д. №
66305/2016 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, по което И. К. предявила на 23.11.2021 г.
претенция по сметка, с която поискала Н. Н. да бъде осъден да заплати сумата от 54 360,49
лв., на основание вноски по ипотечен кредит № 191325/31.10.2013 г., в това число и сумата
от 532,75 лв., представляваща вноска по процесния ипотечен кредит за периода 20.11.2021 г.
– 20.12.2021 г. В условията на евентуалност поддържа, че исковата молба била
неоснователна с оглед липсата на задължение на ответника по предявената претенция на
ищеца. Твърди, че с банков превод от 09.03.2015 г. ответникът превел на ищеца по посочена
специална сметка сумата в размер на 77 071,10 лв., като И. К. многократно заявявала, в това
число и писмено, че сметката била специална по Закона за адвокатурата и средствата не
били нейни. Поддържа, че впоследствие преводът, който И. К. извършила по сметка на Н. Н.
за вноска по процесния ипотечен кредит, предмет на претенцията й по настоящото дело, бил
2
извършен от същата сметка, т.е. ответникът сам осигурил сумата, с която ищецът погасил
процесната вноска по банковия кредит. В тази връзка и доколкото предоставената от Н. Н.
на И. К. сума от 77 071,10 лв., лични негови средства, надвишавала исковата претенция от
532,76 лв., то същата се явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна била и претенцията за заплащане
на лихва за забава, а отделно от това ищецът не отправил надлежна писмена покана до
ответника. Релевира възражение за прихващане на евентуално установената в хода на
процеса сума (по исковата претенция на ищеца) с вземането, което ответникът има към
ищеца. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото в частта относно
предявената от ищеца искова претенция, евентуално - да отхвърли предявените искове, като
уважи релевираното възражение за прихващане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба Н. Б. Н., чрез адв. Д., предявява насрещни
искове срещу И. Я. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на
следните съсобствени между страните недвижими имоти, а именно: 1/ Апартамент – *
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр.
София, ул. ********** № 28, ет. 2, ап. 8; 2/ Гараж, съставляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******.
Поддържа, че описаните недвижими имоти били придобити за обща продажна цена от
244 478,75 лв., от която сума в деня на сключване на нотариалния акт Н. Н. заплатил сума в
размер на 36 678,75 лв., а останалата част от продажната цена в размер на 207 800,00 лв.
била заплатена чрез отпуснат и усвоен на името на ответника банков кредит от „р.
(България)“ ЕАД, съгласно договор за банков кредит от 31.10.2013 г., на два транша: 1/ сума
в размер на 200 900 лв., платена на 12.11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата; 2/
сума в размер на 6900 лв., платена на 28.11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата.
Твърди, че на 26.08.2015 г. отправил до И. К. едностранно писмено волеизявление с искане
за заплащане на обезщетение, дължимо с оглед личното ползване на имотите от К., за бъдещ
период – считано от момента на неговото освобождаване на общите недвижими имоти.
Изявлението било получено от И. К., като същата отговорила изрично на същото. Ето защо
моли съда да уважи предявените насрещни искове, като осъди И. Я. К. да заплати на Н. Б. Н.
следните суми: 1116,00 лв., от които: 558 лв. – обезщетение за лишаване от правото на
ползване на съсобствен имот, представляващ Апартамент – * съставляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр. София, ул. ********** №
******* за месец ноември 2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 558 лв. – обезщетение за
лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ Апартамент – *
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр.
София, ул. ********** № ******* за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.),
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното плащане; 224,00 лв., от които:
112 лв. – представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен
имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец ноември 2021 г.
3
(01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 112 лв. - обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец
декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.); 49,92 лв. – лихва за забава върху главницата
от 558 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г.,
включително; 45,11 лв. – лихва за забава върху главницата от 558 лв., дължима за месец
декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително; 10,01 лв. –
лихва за забава върху главницата от 112 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода
от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително; 9,05 лв. - лихва за забава върху главницата от
112 лв., дължима за месец декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г.,
включително. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове И. Я. К., чрез адв. Л., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че Н. не е бил лишен от ползването на посочените
апартамент-мезонет и гараж. Твърди, че Н. разполагал с ключове (за гаража дистанционно
устройство) от въпросните имоти, като дори същият разполагал с единствената карта –
сертификат, която позволявала само на него снабдяване с ключове за вратата на
апартамента. По този начин на практика не И. К., а Н. Н. създавал неудобство на другия
съсобственик на имотите, тъй като при унищожение или загуба на ключ, ответникът по
насрещните искове бил невъзможност да се снабди с нов. Поддържа още, че Н. ползвал
имотите по начин, който сам преценил, като и към настоящия момент същият държал в тях
свои лични вещи, което на практика съставлявало фактическо ползване. В този смисъл
твърди, че в нито един момент Н. не е бил препятстван от К. да има достъп и да ползва
имотите. На следващо място, категорично оспорва твърдението, че ответникът по
насрещните искове ползва изцяло апартамента-мезонет и гаража, както и твърдението, че К.
имала „изключително ползване“. Твърди, че поради достатъчно голямата площ на двата
обекта, К. ползвала единствено такава част, която отговаряла на нейната собственост.
Оспорва твърденията в исковата молба по насрещните искове, че И. К. „е допуснала на
безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта“. Поддържа, че имотният регистър е
публичен и от него било видно, че И. К. не е учредила на никое трето лице право на
ползване, още по – малко безвъзмездно. Претендира разноски. Със становище от 02.03.2023
г. поддържа, че не оспорва получения на 09.03.2015 г. от Н. Б. Н. превод по специална
адвокатска сметка на И. Я. К. с IBAN ******* в размер на 77 071,10 лв. Оспорва
твърдението, че преведената сума е била от лични средства на Н. Б. Н., за което излага
подробни съображения.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от страните:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Б.
4
Н. дължи на И. Я. К. следните суми: 532,76 лв. - главница, представляваща невъзстановена
от длъжника Н. 1/2 част от заплатена от заявителя ипотечна вноска с падеж 20.11.2021 г.,
отнасяща се за периода от 20.11.2021 г. до 20.12.2021 г., по ипотечен кредит, съгласно
Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., сключен между "р. България" ЕАД, в
качеството на кредитодател, Н. Б. Н., в качеството на кредитополучател и И. Я. К., в
качеството на съдлъжник, ведно със законната лихва за периода от 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането; 19,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17039/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Предявени са от Н. Б. Н. срещу И. Я. К. насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
- 558 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ Апартамент – * съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*********, находящ се в гр. София, ул. ********** № ******* за месец ноември 2021 г.
(01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното плащане;
49,92 лв. – лихва за забава върху главницата от 558 лв., дължима за месец ноември 2021 г.,
за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително;
- 558 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ Апартамент – * съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*********, находящ се в гр. София, ул. ********** № ******* за месец декември 2021 г.
(01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното плащане;
45,11 лв. – лихва за забава върху главницата от 558 лв., дължима за месец декември 2021 г.,
за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително;
- 112 лв. – представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец
ноември 2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 10,01 лв. – лихва за забава върху главницата
от 112 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г.,
включително;
- 112 лв. - обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********
находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. –
31.12.2021 г.); 9,05 лв. - лихва за забава върху главницата от 112 лв., дължима за месец
декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
5
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1/ на 31.10.2013 г. между Н. Б. Н. - кредитополучател, И. Я. К. – съдлъжник, и „р.
(България)“ ЕАД, бил сключен Договор за банков кредит № 191325/31.10.2013 г., по силата
на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 207 800 лв. с цел,
както следва: Лимит 1 – сума в размер на 200 900 лв. – с цел частично финансиране
покупката на следните недвижими имоти:
А. Апартамент – * преустроен от апартамент ***** ****** съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *********, находящ се в гр. София, ул.
********** № ******* находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********;
Б. Гараж в сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
******** находящ се в гр. София, ул. ********** № ******, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********;
2/ на 09.03.2015 г. Н. Б. Н. е превел на И. Я. К. по сметка с IBAN ******* (специална
адвокатска сметка, разкрита по чл. 39 ЗАдв.) сума в размер на 77 071,10 лв.;
3/ на 20.11.2021 г. И. Я. К. е превела на Н. Б. Н. по сметка ******** при „р.
(България)“ ЕАД сума в размер на 1065,51 лв. с посочено основание за превод: вноска
ноември – декември 2021 ипотечен кредит 191325/31.10.2013 г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по главния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, че в негова
тежест е да докаже по делото пълно и главно: 1/ че преведената на 20.11.2021 г. на Н. Б. Н.
по сметка I******** при „р. (България)“ ЕАД сума в размер на 1065,51 лв. е била от лични
средства на И. Я. К.; 2/ размера на дължимата по Договор за банков кредит №
191325/31.10.2013 г. погасителна вноска, с падеж 20.11.2021 г., отнасяща се за периода
20.11.2021 г. – 20.12.2021 г.
УКАЗВА на ответника Н. Б. Н., че в негова тежест е да докаже по делото пълно и
главно правоизключващите си възражения, релевирани в отговора на исковата молба, в това
число, че: 1/ преведената на 09.03.2015 г. от Н. Б. Н. по специална сметка на И. Я. К.
парична сума в размер на 77 071,10 лв. е била от лични средства на Н. Б. Н.; 2/ преведената
на 20.11.2021 г. от И. К. на Н. Н. сума в размер на 1065,51 лв. е част от сумата в размер на
77 071,10 лв.
УКАЗВА на ответника Н. Б. Н. по възражението за прихващане, че в негова тежест е
да докаже по делото пълно и главно, че разполага спрямо И. Я. К. с насрещно ликвидно и
изискуемо вземане.
6
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, че в
негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, от който е
придобил в съсобственост с ответника имотите, в рамките на заявеното в исковата молба
основание; че е поканил ответника да му предостави достъп или да му заплаща обезщетение;
че ответникът е ползвал лично целия имот по начин, който възпрепятствал ищеца от лично
ползване и ползата, която ищецът е пропуснал да реализира след поканата през процесния
период.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, че
в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, че е
предоставил достъп на Н. Б. Н. до процесните имоти.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД (като
акцесорни искове – освен доказване на обуславящия иск за вземането), че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, че е поставил
ответника в забава.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събиране на поисканите от И. Я. К.
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да даде
показания относно следните, посочени в т. 1 от раздел „Доказателствени искания“
обстоятелства: „че Н. има достъп до имотите и разполага единствено той с уникална
карта за снабдяване с ключове, че никой по никакъв начин не пречи на Н. да ползва
имотите, че ползва имотите чрез свои вещи“.
ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задача на ищеца по насрещните
искове Н. Н., преформулирана от настоящия съдебен състав по следния начин: да даде
заключение за средния пазарен наем на процесните имоти (Апартамент – мезонет № 8,
преустроен от апартамент ***** ****** съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор *********, находящ се в гр. София, ул. ********** № ***** находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ********; Гараж в сграда,
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******** находящ се в гр.
София, ул. ********** № ******, разположена в поземлен имот с идентификатор ********)
за периода 01.11.2021 г. – 31.12.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500,00 лв., платим от Н. Б. Н. в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца по насрещните искове Н.
Б. Н., че ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени
определението, в частта, с която допуска СОЕ, като вместо това ще остави без уважение
това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Бойко Иванов Терзиев, който да се уведоми за изготвяне
7
на експертизата след внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Н. Б. Н. за прекратяване на
производството по делото на основание чл. 126 ГПК в частта относно предявената от И. Я.
К. искова претенция, тъй като от служебно изискана от настоящия съдебен състав справка от
СРС, ГО, 144 състав, е видно, че вноска за периода 20.11.2021 г. – 20.12.2021 г. не е
включена в предмета на гр.д. № 66305/2016 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, поради
което не може да се приеме, че има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на Н. Б. Н., релевирано в т. 2
от раздел „III. Доказателствени искания във връзка с отговора на исковата молба и
предявения насрещен иск“, за допускане на съдебно – икономическа експертиза, тъй като
фактите за установяване на които е направено това искане са безспорни по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на И. Я. К., релевирано в
становището от 02.03.2023 г., за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане, който да установи, че К. и Н. са живеели на съпружески начала и са работели
заедно в една кантора, тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора, а освен
това не е възложено в доказателствена тежест на ищеца по главните искове да установява
отрицателният факт, че преведената сума в размер на 77 071,10 лв. не е от лични средства на
Н. Н..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника Н. Б. Н. да се връчи на ищеца И. Я. К., която
може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
8
делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на И. Я. К. да се връчи на ищеца по насрещните искове Н. Б.
Н., който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в
първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2023 г., от
14:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9