Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
05.06.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 481 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от П.К.С. ***,
с ЕГН ********** против НП № 18-0938-000191 от 12.01.2018г. на *** Група към ОД
на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание: глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Твърди
се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, като изразява становище относно
незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.
Ответникът
по жалбата – О.н.М. Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира
следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
В АУАН № 191 от
02.01.2018г., е посочено, че жалбоподателят П.К.С. ***, с ЕГН **********
управлявал на 02.01.2018г. на PVN
Горното установили длъжностните лица при Сектор „Пътна
полиция“ към О.н.М.– актосъставителят В.К.Л. и свидетелят Ц.В.В., като за
установеното в съставения АУАН нарушение св. В.Л. вменил на П.К.С. нарушени на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН и
останалите материали по административната преписка административнонаказващия
орган – *** Група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен – издал
оспореното НП, в което П.К.С. бил наказан за нарушението по акта, а именно на чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите В.К.Л. и Ц.В.В., АУАН № 191 от 02.01.2018г на
л.11, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта №4/03.01.2018г. на л.12; талон за медицинско изследване №0002733 на
л.13; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби дза
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 02.01.2018г.
на л.14; констативен протокол за ПТП с пострадали лица с изх. №316000-1327/11.01.2018г.
на АД на МВР-Плевен на л.17; План-схема на л.18; справка за нарушител/водач на
л.19-20 и Заповед на л.20-21 от делото.
НП се явява незаконосъобразно от процесуалноправна
страна.
Настоящият
съдебен състав приема, че както в акта, така и в наказателното постановление,
не са спазени част от императивните изисквания установени към съдържанието им в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно: за точно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, за посочване на нарушената законова
разпоредба, както и че липсва съответствие между текстовото описание на
нарушението и правното му квалифициране, от една страна, и санкционната
разпоредба – от друга.
Разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно
посочената санкционна разпоредба, тази на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Разпоредбата
на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължава водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
С други думи в обстоятелствената част както на АУАН така
и на НП, възпроизвеждащо акта е извършена недопустима компилация между
задълженията по ал.1 и тези по ал.2 на чл.20 от ЗДвП. В тази връзка от една
страна се сочи, че ж-лят е загубил контрол върху автомобила, а от друга страна
– че не е съобразил скоростта с която е управлявал автомобила с конкретните
пътни условия.
Т.е. не само в акта, но и в обжалваното наказателно
постановление административно-наказващия орган е приел, че жалбодателят при
движение с несъобразена скорост „губи контрол”, след което формално е преписал
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от
административно-наказващия орган „губи контрол”- означава, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него не
му е предявено. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в
обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не е
контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи контрол”, който контрол е бил загубен вследствие на
управление с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.
Освен това изобщо не става ясно пред какво предвидимо
препятствие е следвало да спре водачът, след като е бил сам на пътя и е
реализирал самостоятелно ПТП, като при ляв завой се ударил в дърво. В тази връзка съдът намира,
че дори законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е приложена правилно. Самата
тя предвижда две хипотези, като съгласно първата, цитирана от административно
наказващия орган, водачите следва да съобразят скоростта с посочените фактори,
за да могат да спрат пред предвидимото обстоятелство и съгласно втората – за да
могат да намалят и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай се
вменява нарушение по чл.20, ал.2, предл. първо, но нито е описано предвидимото
препятствие, нито от свидетелските показания се установява наличието на
конкретно такова по време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да
спре. Нарушението, предвид че в обстоятелствената част на наказателното
постановление бланкетно се намеква за несъобразена скорост при лоши атмосферни
условия, е евентуално по предл. второ, което вменява задължение на водача да
избере скорост, съобразена с пътните условия, така че да може да намали /и само
при необходимост да спре/, когато възникне опасност по пътя, но такова
нарушение не му е вменено с наказателното постановление, в което изрично
цифрово и словесно се сочи разпоредбата на чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП.
Всичко това води до неяснота в административно-наказателното
производство, тъй като не дава
възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява и въз основа
на коя материално правна норма, за
да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Допуснатите
нарушения са съществени, неотстраними са на този етап от производството и
обосновават извод за незаконосъобразност от процесуална страна на обжалвания
административен акт.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-0938-000191 от 12.01.2018г. на ***
Група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя П.К.С. ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание:
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: