Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261404
25.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9208 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против Р.В.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***, с която е предявен главен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ и евентуален осъдителен
иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за
текущо потребление от 23.06.2016 г. предоставил на М. Н.Т.- ***, с наследник
ответника Р.В.Т. кредит в размер 8000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца
и уговорена възнаградителна лихва в размер на 8,2%. Уговорено било погасяването
да се извършва на месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Неразделна част от договора били
Общи условия, приети от ответника. В чл. 19 и сл. от ОУ било договорено
начисляването на санкционна надбавка към възнаградителната лихва – 10% върху
падежиралата и неиздължена главница. В чл. 20 от ОУ била уговорена възможността
кредиторът да обяви вземането си за предсрочно изискуемо при всяко неплащане в
срок. Кредитът бил изцяло усвоен на 23.07.2017 г., като длъжникът М.Н.Т. ***, видно от удостоверение за наследници
изх.№ **** г., в което като единствен наследник бил посочен синът й Р.В.Т. –
ответник по делото. Последният в производството по ч.гр.д.№ 17179/2017 г. по
описа на РС – Пловдив е приел наследството на М.Н.Т.което било вписано в
особената книга на съда. Кредиторът
уведомил наследника за задължението на наследодателя, чрез изпращане на
нотариална покана, която му била редовно
връчена на 28.12.2018 г. Поради
неплащането на задълженията по договора, кредиторът предприел действия за принудително събиране и
кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 15.01.2019 г., поради неплащане на
общо 18 броя дължими вноски. Кредиторът „Банка ДСК” ЕАД, подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.В.Т.,
като предприел действия за принудително
събиране на вземането си. Образувано било ч.гр.д. № 1335/2019 г. по описа на РС
– Пловдив, като съдът издал заповед за изпълнение, с която длъжникът бил осъден
да заплати на кредитора сумата от 7396,64 лева –главница; 1007,62 лева –
договорна лихва; 78,80 лева – обезщетение за забава; 150 лева – заемни такси;
172,66 лева съдебни разноски и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изложените обстоятелства ищецът иска да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че към датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2019 г.,
ответникът Р.В.Т. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумите: 7396,64 лева –главница;
1007,62 лева – договорна лихва за периода от 07.08.2017 г. до 23.01.2019 г.;
78,80 лева – обезщетение за забава за периода от 14.08.2017 г. до 23.01.2019
г.; 150 лева – заемни такси; ведно със законната лихва считано от 24.01.2019 г.
до изплащане на вземането. Претендират се сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
При условията на евентуалност ищецът предявява
осъдителен иск за посочените по-горе суми.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор
от назначения особен представител на ответника. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Счита, че установителния иск по чл. 422 от ГПК е
неоснователен поради липса на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита към дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК,
поради което моли да бъде отхвърлен. Моли да бъде отхвърлен и предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 17179/2017 г. по
описа на ПдРС, ХІІІ гр. с., се установява, че същото е образувано по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД с посочено правно основание чл. 51 ЗН. Делото е приключило с
решение № 1190 от 10.04.2018 г., с което съдът е разпоредил да се впише в
особената книга за приемане на наследство при Районен съд – гр. Пловдив, че Р.В.Т.,
ЕГН **********, приема наследството на М.Н.Т.ЕГН **********, *** **** г., Акт
за смърт № ****, като постановеното решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1335/2019 г. по описа
на ПдРС, ХVІІІ гр. с., в полза на ищцовата банка „Банка ДСК“ ЕАД против Р.В.Т.,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****. за сумата от 7396,64
лева – главница, произтичаща от договор за кредит от 23.06.2016 г., сключен
между М.Н.Т.чийто наследник е длъжника и кредитора, редовна лихва в размер на
1007,62 лева за периода от 07.08.2017 г. до 23.01.2019 г., санкционираща лихва
в размер на 78,80 лева за периода от 14.08.2017 г. до 23.01.2019 г., заемни
такси в размер на 150 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноските за държавна такса в размер
на 172,66 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез
залепване на уведомление, поради което и на ищеца е указано да предяви иска по
чл. 422 ГПК, което е сторено в срок. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че предявеният установителен иск е допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Извлечение
от счетоводните книги на банката от 24.01.2019 г.; Договор за кредит за текущо
потребление от 23.06.2016 г.; погасителен план към договора; Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление; Тарифа по кредити за текущо
потребление; договор за залог върху вземания от 23.06.2016 г.извлечение от
сметката на наследодателя на ответника – М.Т.; Нотариална покана, адресирана до
ответника с изх. № *** г., ведно с разписка към същата от 13.12.2018 г., от
която се установява, че нотариалната покана е връчена на ответника по реда на
чл. 47 ГПК; приложено е и уведомление, в което е отразено, че в двуседмичен
срок от 13.12.2018 г., ответникът може да се яви в кантората на Нотариус ****,
с район на действие Районен съд – Пловдив, за да получи Нотариална покана № ****
по описа на нотариуса за 2018 г. В уведомлението е изрично посочено, че ако
ответникът не се яви да получи поканата, то същата ще се счита за връчена при
условията на чл. 47 ГПК. По делото е приложено и копие на удостоверение за
наследници, с изх. № ****., издадено от Община Пловдив, от което се установява,
че М.Н.Т.е оставила един наследник по закон, а именно ответникът по настоящото
дело – Р.Т. /неин син/.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице е установило, че по силата на договор за
кредит за текущо потребление от 23.06.2016 г. ищцовото дружество предоставило
на кредитополучателя М.Т. кредит в размер на сумата от 8000 лева. Сумата е
усвоена еднократно на 23.06.2016 г. чрез заверяване на разплащателната сметка
на кредитополучателя. За периода от разрешаването и усвояването на кредита на
23.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.01.2019 г. били извършени погашения по
главницата в общ размер на сумата от 603,36 лв., като вследствие на така
извършените погашения неплатената главница към 24.01.2019 г. е в размер на
сумата от 7396,64 лв. Вещото лице е посочило, че последната платена вноска по
главницата е с падеж: 07.07.2017 г. и е платена на падежната дата. Всички
останали вноски с падежи седмо число на месеца /в периода 07.08.2017 г. –
07.01.2019 г./ - общо 18 бр. са неплатени към 15.01.2019 г. За периода
23.06.2016 г. – 24.01.2019 г. били извършени плащания по лихвата върху
редовната главница в общ размер на сумата от 677,71 лв., като последната
платена вноска за лихва върху редовна главница е с падеж 07.07.2017 г. и е
платена на падежната дата. Всички останали вноски за периода 07.08.2017 г. –
07.01.2019 г. – общо 18 бр., са неплатени към дата 15.01.2019 г. Начислената
възнаградителна лихва за периода след платената последна вноска за периода
07.08.2017 г. – 23.01.2019 г. вкл. е в размер на сумата от 1007,62 лв. Така
общо начислената възнаградителна лихва за периода 23.06.2016 г. – 23.01.2019 г.
вкл. е в размер на сумата от 1685,33 лв., като вследствие на така извършените
плащания, неплатена редовна лихва към 24.01.2019 г. е в размер на сумата от
1007,62 лв. За периода 23.06.2016 г. – 24.01.2019 г. били извършени плащания на
санкционираща лихва в общ размер на сумата от 0,32 лв. Начислената за периода
санкционираща лихва върху просрочената главница е в общ размер на сумата от
79,12 лв., като вследствие извършените плащания, неплатената санкционираща
лихва към 24.01.2019 г. е в размер на сумата от 78,80 лв. На 15.01.2019 г. е
начислена такса изискуемост в размер на сумата от 150 лв., която не е платена
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 24.01.2019 г. Вещото лице е посочило, че общо дългът към
24.01.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, възлиза на
сумата от 8633,06 лв., от която: 7396,64 лв. – главница; 1007,62 лв. –
възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница; 78,80 лв. –
санкционираща лихва върху просрочената главница и 150 лв. – такса изискуемост.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Страните по делото не спорят, а и от Договор за кредит за текущо
потребление от 23.06.2016 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и М.Т., като кредитополучател,
се установява, че Банката е предоставила на наследодателя на ответника сумата
от 8000 лева, със срок на издължаване на кредита – 120 месеца, която сума, както
е посочило и вещото лице, е усвоена от наследодателя на ответника изцяло еднократно
на 23.06.2016 г. чрез заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 8 от договора, уговореният годишен лихвен
процент по кредита към датата на сключване на договора, възлиза на 8,2%. В чл.
9 е уговорен годишен процент на разходите по кредита – 9,57%, който може да
бъде променян при предпоставките посочени в ОУ /общите условия/.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че е
налице валидно възникнало между ищцовото дружество и М.Т. облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения между тях Договор за кредит за текущо
потребление от 23.06.2016 г., по силата на който на кредитополучателя е
отпусната сумата от 8000 лева.
По делото няма спор също, че кредитополучателят М.Н.Т.ЕГН **********, е ***
на 23.07.2017 г., като е оставила за свой наследник ответника по настоящото дело – Р.В.Т., ЕГН **********, който е приел
наследството на ***та си майка, във връзка с което е постановено Решение № 1190
от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 17179/2017 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитополучателят е извършил плащания по договора за кредит,
като за периода 07.07.2016 г. – 07.07.2017 г. общо платените суми по кредита,
възлизат на сумата от 1281,39 лева /603,36 лв. – главница, 677,71 лв. – лихва и
0,32 лв. – санкционна лихва/. Установява се също така, че последната платена
вноска по главницата е с падеж 07.07.2017 г., като след тази дата дължимата
главница е в размер на сумата от 7396,64 лева, размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода 07.08.2017 г. – 23.01.2019 г., възлиза на
сумата от 1007,62 лв., а наказателната лихва към 24.01.2019 г. е 78,80 лв.
Поради
преустановяване на плащанията по кредита, Банката инициирала производството по
чл. 51 от Закона за наследството, чрез образуване на ч. гр. д. № 17179/2017 г.
по описа на ПдРС, ХIII гр. с., приключило с Решение № 1190 от 10.04.2018 г., по силата на
което ответникът приема наследството на ***та си майка. С нотариална покана, с
рег. № **** по описа на ****и район на действие РС – Пловдив, банката обявила
кредита за предсрочно изискуем, като нотариалната покана е връчена по реда на
чл. 47 ГПК.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че плащанията по кредата са
преустановени на 07.08.2017 г. Съгласно т. 19.2 от общите условия към процесния
договор за кредит, които са подписани и приети от кредитополучателя и с това са
станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна
изискуемост при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. От доказателствата по делото се установява, че кредитът не
обслужван след датата 07.07.2017 г. и 90 дни след това са настъпили
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора. Следва да се посочи, че последната не настъпва автоматично с факта на
изпадане в забава на длъжника да погаси която и да било месечна вноска и
изтичане на предвидения в общите условия период след това, а може да бъде
обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции. Посоченото е в съответствие и с изискванията
на чл. 432 ТЗ, който предвижда, че в предвидените в договора случаи банката
може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Съгласно т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съдът намира, че нотариалната покана, е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като е спазена изцяло процедурата по
връчване, предвидена в чл. 47, ал. 1 и сл. ГПК. С оглед пълнота на изложението,
следва да се посочи, че нотариалната покана е връчена на адреса, на който
ответникът е търсен както от заповедния /настоящото производство е образувано,
доколкото по ч. гр. д. № 1335/2019 г. заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена по реда на чл. 47 ГПК/, така и от настоящия съд /който с Определение от
08.10.2019 г. е допуснал назначаване на особен представител на ответника, тъй
като ответникът не е бил намерен на регистрираните от него настоящ и постоянен
адрес в страната/. Ето защо и съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2019 г. е настъпила предсрочната изискуемост
на процесния кредит, за което ответникът е надлежно уведомен.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявените искове са доказани по основание и следва да бъдат
уважени.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасената главница по процесния договор е 7396,64 лв.
Предвид основателността на исковата претенция
за главница, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
В заключението си вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че размерът на възнаградителната
лихва е 1007,62 лв., а размера на санкциониращата лихва е 78,80 лв., като съдът
намира, че предявените
акцесорни искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени изцяло.
Съдът намира, че предявения иск за заплащане
на сумата от 150 лв. – заемни такси е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ищецът не ангажира никакви доказателства, които да установят основателността на
така предявения акцесорен иск. Ето защо и същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Доколкото се уважават, главните предявени
установителни искове, то съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален
осъдителен иск, предвид несбъдване на процесуалното условие за разглеждането
му.
Следва да се посочи, че въпреки отхвърляне на
иска за установяване дължимостта на сумата от 150 лева – заемни такси, предявеният
при условията на евентуалност осъдителен иск, не следва да бъде разглеждан и
съдът не дължи произнасяне по него във връзка с тази претенция. Това е така,
тъй като осъдителният иск е предявен на основание дължимост на вземанията по
кредита при настъпил падеж на задълженията, в случай, че съдът прецени, че
същите не се дължат поради настъпила предсрочна изискуемост. А искът за заемните
такси се отхвърля, поради принципна недължимост на съответно начислената сума,
с оглед недоказване на дължимостта й, а не предвид липса на предсрочна
изискуемост. Следователно, не се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност, предвид
основанието, на което е заявен и
причината за отхвърляне на акцесорната претенция.
По
отношение на разноските:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира и е представил доказателства
за направени разноски в заповедното производство в размер от 222,66 лв. – от
които 172,66 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер от 846,98 лв., от
които 172,66 лв. – държавна такса, 554,32 лева – депозит за особен представител
и 120 лева – депозит за вещо лице. Освен това на същия се дължи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда възнаграждение за исковото
производство в размер от 100 до 300 лева. Съдът като съобрази, че делото не е с
фактическа и правна сложност намира, че в полза на ищцовото дружество, следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Така в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове в размер на 218,79 лева. В исковото производство съразмерно
на уважената част от исковата претенция на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 979,66 лв. – разноски.
На ответника също се дължат разноски по съразмерност
с оглед отхвърлената част от исковете, но доколкото не се констатира такива да
са сторени от същия, то и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.В.Т., ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” №
19, СУМАТА от 7396,64 лева /седем
хиляди триста деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ – главница,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2016 г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и М.Н.Т.ЕГН **********, *** на 23.07.2017
г., като кредитополучател – наследодател на ответника; 1007,62 лева /хиляда и седем лева и шестдесет и две стотинки/ –
договорна лихва за периода 07.08.2017 г. – 23.01.2019 г.; 78,80 лева /седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ –
санкционираща/наказателна лихва за периода 14.08.2017 г. – 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на
ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № 1335/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVIIІ гр.
с., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено дължимостта на вземане за заплащане на сумата от 150
лева – заемни такси, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.В.Т., ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска” № 19 СУМАТА от общо 218,79
лева /двеста и осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1335/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVIIІ гр. с., както и СУМАТА от общо 979,66 лева /деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки/ – разноски за производството по гр. д. № 9208/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. СЛАВОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.