Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 02.11.2020 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 143 по описа за 2020год,за да се произнесе съобрази:             

           Производство по реда на чл.422 от ГПК.

           Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от  „Райфайзенбанк (България)„ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул.“Н.Вапцаров“№55, ЕКСПО 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изп.директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева против М.И.А., с адрес: ***.

            Наведени са твърдения, че с Договор за потребителски кредит № 1505120929366800 от 14.05.2015 г. „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е отпуснала на кредитополучателя М.А. кредит в размер на 5 369.96 лв., като лимитът е напълно усвоен на 14.05.2015 г. Твърди, че по силата на сключения договор – като частноправна последица от правното му действие –между страните по делото е възникнало валидно кредитно правоотношение, по коетоищецът като кредитор е изпълнил задълженията си по договора, вкл. задължението да представи за временно и възмездно ползване паричната сума.

            Ищецът излага, че съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, като съгласно чл.4 от договора е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит, както следва: за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 8,5%; след изтичане на горния срок се дължи годишна лихва в размер на 6 – месечен SOFIBOR+7.379 пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Сочи, че при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се  определя като към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта.  Изтъква, че наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноскиза главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

              Твърди се, че Банката е изпълнила всичкисвои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит, нозаемятелят не е изпълнил основното си задългение да върне заетата сума в уговорения срок.  Ищецът излага, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени анюитетни вноски с падежни дати в периода от 15.06.2018 г. – 15.12.2018 г. вкл. С оглед неизпълнението и в изпълнение изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ до кредитополучателя е изпратено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, което е получено от пълнолетен член на домакинството и поради това ищецът счита, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника, като същата е осчетоводена на 10.01.2019 г. Изтъква, че междувременно кредитът е падежирал на 15.05.2019 г. и се позовава на ТР №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което следва да се присъдят вноските с настъпил падеж към края на съдебното дирене.

             Твърди се също, че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и впоследствие по образуваното ч. гр.д.№ 296/2019 г. по описа на 2019 г. на РС – Ловеч е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните вземания.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1505120929366800 от 14.05.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр.д.№ 296/2019 г. на РС – Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 1 415.21 лв., изискуема редовна / възнаградителна/ лихва в размер на 43,91 лв., начислена за периодаот 15.06.2018 г. до 09.01.2019 г. вкл, наказателна лихва – 55.05 лв. , начислена за периода от 15.06.2018 г. до 03.02.2019 г. вкл., ведно със законната лихва , начиная от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

             Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.  

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея  е депозиран писмен отговор  от адв. И.К. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Излага съображения, че уговорки за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит не пораждат действие, а следва кредиторът да упражни своето преобразуващи право чрез едностранно изявление, което да е достигнало до длъжника, което в случая реално не е станало. Счита, че няма доказателства, че лицето приело поканата за предсрочна изискуемост е сестра на длъжника, като не е отбелязано в поканата задължение на лицето да я предаде. На следващо място, счита, че не е ясно главницата от 1415.21 лв. какво включва – неиздължени вноски по договора, неустойка по договора за предсрочно прекратяване на същия, лихви и какви други суми. Оспорва изброените лихви – възнаградителна, за забава, неустойка и законна лихва като прекомерни и завищаващи иска неоснователно. Изтъква, че претендираната сума превишава значително отпуснатия кредит.

             В о.с.з. ищeцът„Райфайзенбанк (България)„ЕАД не изпраща представител.

             Ответникът  М.И.А. се представлява от особен представител – адв. К., която поддържа депозирания отговор и направените с него възражения.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д №296/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от  „Райфайзенбанк (България)„ЕАД е издадена Заповед № 150 от 06.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът М.И.А., с адрес: ***, да заплати на кредитора "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район “Лозенец”, бул. ”Никола Вапцаров” 55, ”Експо 2000”, представляван от Ани Василева Ангелова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, сумите: 1415.21 лв. /хиляда четиристотин и петнадесет лева и двадесет и една стотинки/ – главница, 43.91 лв. /четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ – редовна лихва, начислена за периода от 15.06.2018 г. до 09.01.2019 г. включително, 47.26 лв. /четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ – наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 15.06.2018 г. до 03.02.2019 г. включително, 7.79 лв. /седем лева и седемдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 03.02.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /05.02.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 80.28 лв. /осемдесет лева и двадесет и осем стотинки/ – разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

              Въз основа на издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 155/2019 г. по описа на ЧСИ  Ивилина Лаловскасрег. № 903 при КЧСИ. С Определение № 837 от 26.07.2019 г. заповедният съд е констатирал, че издадената по делото Заповед за незабавно по чл.417 от ГПК  е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С посоченото определение съдът е спрял изпълнението по изпълнително дело № 155/2019 г. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  07.08.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 30.08.2019  г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС - София положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН. Пред СРС е образуваногр.дело № 50464/2019 г., по което с Определение от 13.12.2019 г. производствотое прекратено на основание чл.113 от ГПК вр. чл.119,ал.3 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на РС – Ловеч.

             По делото не е спорно, на  14.05.2015 г. между „Райфайзенбанк /България“ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника М.И.А., от  друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 15051209293666800. По силата на сключения договор Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 5369.96 лв., който да бъде ползван за потребителски нужди. Цялата сума по договора е отпусната по сметка на Кредитополучателя в IBAN ***гласно чл.3 от Договора Кредитът се счита отпуснат със заверяване а посочената сметка със сумата на кредита. Страните са постигнали съгласие  /чл.4 – Лихви такси и комисиони/ за използвания кредит Кредитополучателят да заплаща на Банката годишна лихва, както следва: За първите 12месеца, считано от първата падежна дата на кредита кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 8,50%, а след изтичане на този срок – лихва в размер на 6 – месечен SOFIBOR + 7.379 пункта надбавка. Съгласно чл.4.4, общата сума дължима от Кредитополучателя по процесния договор за кредит, изчислена към момента на сключването му възлиза на 6650.99 лв, при ГПР в размер на 11,60%. С клаузата на л.4.5. е предвидено, че при забава в плащането на дължимите суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на Договора, лихвеният процент при просрочени плащания е в размер на 18,50%.

            Съгласно чл.5.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички дължими по Договора суми е 15.05.2019 г. Уговорено е кредитът да бъде погасен  на 48 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.06.2015 г. до 15.05.2019 г.

            В клаузата на чл.11 са предвидени предпоставките, при осъществяването на които настъпва предсрочна изискуемост, а именно – при неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден, Кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

            Неразделна част от договора за кредит е Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита с дата на първа вноска –15.06.2015 г. и дата на последна вноска –15.05.2019 г.

            Установява се, че от страна на Банката до ответника е било изпратено писмо с изх. № ИЗХ-001-505 относно предсрочната изискуемост по процесния Договор за банков кредит . Ответникът е уведомен, че за периода от 14.06.2018 г. до 04.01.2019 г. не е заплатил дължимите към Банката месечни вноски в необходимия размер, като продължава да е в просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата, което съгласно Договора представлява случай на неизпълнение. Обективирано е изявление на Банката, че обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми, които към 04.01.2019 г. са в размер на 1491.39 лв, в т.ч. 1415.21 лв. главница и 76,18 лв. лихва.

            Видно от приложеното известие за доставяне, уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, като пратката е получена от сестрата на ответника на 10.01.2019 г.

            На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че по Договор за потребителски кредит от 14.05.2015 г. са преведени 5 369.96 лв. на 14.05.2015 г. на ответника М.А. по сметка IBAN ***. Съгласно експертизата, към 04.02.2019 г. / датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ е имало просрочени задължения, както следва: главница – 773.92 лв. и договорни лихви – 40.56 лв. Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са общо 1 514.17 лв. и към датата на изготвяне на заключението / 31.08.2020/ - 1 739.84 лв., които по отделни позиции на задължението са, както следва: главница – 1 415.21 лв, договорна лихва – 43.91 лв. и наказателна лихва – 55.05 лв. Вещото лице е установило, че всички посочени вземания са с редовно настъпил падеж до датата на предсрочната изискуемост / 10.01.2019 г. Съгласно заключението, наказателната лихва е изчислена върху дължимите главници, като за периода от възникване на просрочието до 14.09.2018 г. са приложени 17.544% с 10 пункта над договорната лихва, а за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2019 г. вкл. са прииложени17.509%. Общият размер на дължимите и непогасени наказателни лихви са 55.05 лв. Експертизата е установила, че броят на дните просрочие към съответните дати е съответно – към 10.01.2019 г. – 210 дни и към 30.08.2019 г.- 441 дни / датата на подаване на ИМ/. След датата на подаване на  заявлението до датата на изготвяне на експертизата няма постъпления за погасяване на процесния кредит.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че  в полза на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ЕАД съществува вземане срещу ответника  М.И.А. в претендирания размер - предмет на заповед № 150 от 06.02.2019 год, издадена по ч.гр.д.№ 296/2019 г.

             След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор за потребителски кредит № 15051209293666800 „Райфайзенбанк /България“/ЕАД е предоставила на ответника  кредит в размер на 5 369.96 лв, като  сумата е била преведена по банковата му сметка, открита в същата банка. Не е спорно, че уговорената сума по кредита е усвоена по сметка на ответника на 14.05.2015  г. и считано от тази дата е била на негово разположение. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора за банков кредит, а именно да отпусне паричната сума от 5 369.96 лв. при уговорените условия и краен срок за погасяване – 15.05.2019 г.

             Съгласно събраните по делото доказателства,  вкл. ССчЕ, плащанията за погасяване на задълженията по кредита са преустановени, считано от 15.06.2018 г.,когато е падежът на първата непогасена анюитетна вноска, съгласно изготвения погасителен план.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащането на  погасителни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати от 15.06.2018 г. до 15.12.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност в клаузата на чл.11 от Договора за кредит. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила и осчетоводена на 10.1.2019 г.

В хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.К. отрича да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, съгласно изискванията на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.

             Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на т.18 от ТР №4/2014 г., тъй като там изрично е предвидено, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК иск за вземането, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

             В конкретния случай, от страна на Банката – кредитор са ангажирани доказателства, че с писмо Изх.№ ИЗХ-001-505 изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до длъжника – кредитополучател на 10.01.2020 г., когато писмото е получено от Ашка Ибрахимова Ашимова -  сестрата на ответника, на посочения в договора адрес. При  тези данни съдът намира, че  кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.02.2019 г./ и счита, че следва да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Дори и да се приеме във връзка с възражението на ответната страна, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на кредитополучателя преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съобразно трайно възприетото в практиката разбиране следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на 03.07.2020 г./по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./

              Отделно от горното, съдът намира, че в случая следва да бъдат съобразени фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно, че към  15.05.2019 г. е настъпил крайният падеж по договора, т.е. в хода на процеса вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва е падежирало изцяло. Съдът счита, че настъпилата изискуемост на всички вноски по договора следва да бъде взета предвид към датата на приключване на съдебното дирене, на основание чл.235, ал.3 от ГПК / в този смисъл Решение №7 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 60053/2016 г. на ВКС, ІІ г.о./ В случая вземането се явява изцяло изискуемо поради настъпване на крайния падеж по договора в хода на производството и  осъществяването на този факт обуславя присъждането на всички падежирали и непогасени вноски. От заключението по  допуснатата ССчЕ се установява, че към датата на изготвяне на експертизата дължимите и непогасените задължения на ответника са, както следва: главница – 1 415.21лв, договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 09.01.2019 г.вкл.– 43.91 лв. и наказателна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 03.02.2019 г. – 55.05.2019 вкл.

             Тъй като с исковата молба ищецът е претендирал вземания, които напълно съответстват по размер на установените от ССчЕ, съдът намира, че предявените обективно съединени искове се явяват основателни и доказани, респ. следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото между страните облигационно правоотношение, като съдът намира за доказано, че в полза на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ЕАД съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника/ кредитополучател в посочения по-горе размер.

             При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от Банката – ищец лихви. Съдът счита, че в случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора,  включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент. До извод за наличието на индивидуално договаряне води и фактът, че в договора за кредит е изготвен специален погасителен план, валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на Кредитополучателя/ответник.  Това обстоятелство от своя страна изключва приложението на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на  чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съдът приема, че договорът се явява действителен и по него ответникът дължи изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено по договора – главница, фиксиран размер на договорна лихва и  начислена наказателна лихва поради забава в погасяванията. Договорната лихва е дължима като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласие с нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Що се отнася до наказателната лихва, същата е начислена с оглед доказания по делото факт, че считано от 15.06.2018 г. кредитът е в просрочие и предвид договореното между страните такава да бъде начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.

             От всичко казано дотук  съдът намира, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, както по отношение на търсената главница, така и по отношение на лихвите – договорна и наказателна, претендирана като обезщетение за забава.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

             От страна на ищеца в исковото производство са претендирани следните разноски: 30.28 лв. –платена държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител, 250.00 лв. – депозит за вещо лице и 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 150.00 лв., като след редуциране на неговия размер общият размер на сторените в настоящото производство разноски възлиза на сумата от 730.28лв

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство в общ размер от 80.28 лв, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

             На адвокат И.К. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

              ПРИЗНАВА  за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника М.И.А., ЕГН **********,***, че по Договор за потребителски кредит № 1505120929366800 от 14.05.2015 г. дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (България)„ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. “Н.Вапцаров“№55, ЕКСПО 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изп. директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева, следните суми – предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 296/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 1 415.21 лв./хиляда четиристотин и петнадесет лева и 21ст/, изискуема редовна / възнаградителна/ лихва в размер на 43.91 лв. / четиридесет и три лева и 91ст/, начислена за периода от 15.06.2018 г. до 09.01.2019 г. вкл, наказателна лихва в размер на 55.05 лв./петдесет и пет лева и 05ст/, начислена за периода от 15.06.2018 г. до 03.02.2019 г. вкл, ведно със законната лихва, начиная от 04.02.2019 г. до изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М.И.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (България)„ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. “Н.Вапцаров“№55, ЕКСПО 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изп. директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, сумата от 730.28лв./седемстотин и тридесет лева и 28ст/- сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 80.28 лв./ осемдесет лева и 28ст/.

             Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по следната банкова сметка ***:       

              Титуляр: „Райфайзенбанк /България/“ЕАД

              IBAN : ***N : BG16RZBB91551400000202 лева

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№296/ 2019г.по описа на Ловешки РС, VII състав.

 

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: