Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен
състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета, година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Мая Вълева
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 2437/2019г. по описа на Административен съд –
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/.
Образувано
е по касационна жалба
на “М. 2“ ЕООД гр.Варна против Решение № 1468/18.07.2019г., постановено по НАХД
№ 1922/2019г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно постановление №
426442-F473763/05.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.25 ал.1, във връзка с чл.3
от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 650лв., като
размера на санкцията е намален на 500лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС
за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените
правило, по съображения изложени в жалбата; счита, че в случая е приложима
нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като за бюджета не са настъпили вредни последици.
Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора
жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба,
чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба
като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл.
348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на “ М. 2“ ЕООД против Наказателно постановление № 426442-F473763/05.04.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
За да постанови решението си,
първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
На 15.02.2019г. била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС - аптека, находящ се в гр. Варна, стопанисван
от „М. 2“ ЕООД. Повод за проверката бил постъпил сигнал, съгласно който на
27.12.2018г. в 17.16ч. е извършено плащане чрез посттерминал, на обща стойност
19.90лв. За извършената продажба на клиента не е бил издаден фискален бон от наличните в обекта ФУ
/фискални устройства/. Проверяващите извършили проверка на дневните финансови
отчети на дружеството за 27.12.2018г., била извършена и проверка на дневните
издадени сторно бележки и касови бележки, като било установено, че не са били
издавани такива. Извършена била проверка на електроните ленти на трите фискални
устройства, находящи се в аптеката за същата дата, като било установено, че не
фигурира издаден касов бон за сумата от 19.90лв. Фискалните устройства са били
регистрирани и въведени в експлоатация в обекта по надлежния ред.
Въз основа на това АНО приел, че
дружеството като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената на 27.12.2018г.
в 17.16ч. покупка на обща стойност 19.90лв. в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от въведените в експлоатация в обекта Фискални
устройства.
При установените факти наказващия
орган приел, че дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1
от Наредба № Н-18/2006год. на МФ, тъй като не било издало касов бон. Същото
било извършено за първи път. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №
F473763/24.02.2019г., предявен и връчен на надлежно упълномощено лице на същата
дата. Срещу същия не било депозирано възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Поради това АНО издадал обжалваното наказателно постановление, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 650лв. на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС.
За да измени наказателното
постановление, ВРС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган
и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за
установено извършването на нарушението. Счел е, че правилно е определена санкционната норма, както и че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За да измени размера на наложената
санкция, районният съд е изложил мотиви, че тъй като нарушението е първо и няма
отчетени други отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават
налагане на санкция над предвидения в закона минимум.
Така
постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл. 3, ал.1; по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал.1. Съгласно чл. 25,
ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От
анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на
плащането продавачът следва да издаде фискален касов бон.
Неизпълнението на
задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на
плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл. 185 от ЗДДС - имуществена санкция
за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500лв. до 2 000лв.
В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът е получил
сумата от 19.90лв., без да издаде касова бележка, с което е осъществил
фактическия състав на вмененото му нарушение. По делото не се твърди и не се
установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на
търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е наложена
законосъобразно.
Правилни са изводите
на съда, че административното нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС е свързано с
неизпълнение на задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане,
неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ от фискално устройство
/касов апарат/, регистриращо продажба. Нарушението е извършено с неиздаването
на фискален бон от фискалното устройство в обекта, стопанисван от касатора.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При постановяването
му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
задължението по чл. 312 и чл. 313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е
изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при
спазване на разпоредбите на ЗАНН, дали наказателното постановление съответства
на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН, като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; отговорил
е подробно на всички наведени от страните възражения. В мотивите към решението
е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби. Пред въззивния съд са били разпитани и свидетели.
Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както
на материалния, така и на процесуалния закон.
Настоящият съдебен
състав на Административен съд Варна не споделя изложените от касатора доводи.
Правилно и обосновано е преценен и размерът на наложеното наказание в минимален
размер, с оглед липсата на извършени други административни нарушения. За да
измени НП съдът е приел, че АНО необосновано е наложил санкция над минималния
размер, като не е отчел невисоката степен на обществена опасност на нарушението
и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и имуществената
санкция определена към минималния предвиден в закона размер, би била
по-справедлива, съответстваща на извършеното административно нарушение, с което
се постигат целите на чл. 12 от ЗАНН.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1468/18.07.2019г. постановено по НАХД № 1922/2019г. по описа на Районен съд
Варна.
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.