№ 70
гр. Провадия , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130101097 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 321, ал.5 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В. П. А., ЕГН-
**********, гр. Провадия, ул.*** срещу Ж. Д. А., ЕГН - ********** гр. Провадия, ул.“***.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че на 07.09.1991г. страните сключили граждански брак, от който имали
родено дете, което вече навършило пълнолетие. В началото брачните отношения между
страните били хармонични те полагали взаимно усилия да изградят стабилна връзка, но
постепенно нещата се променили. Ответницата започнала да незачита мнението на ищеца,
игнорирал го от семейния живот, не се хранила с него, не празнували празниците заедно, не
се грижела за него. Тя отказвала да контактува с ищеца.
Твърди се, че от две години страните не си говорили и макар и да живеели в една
къща всеки обитавал собствено пространство.
Ищецът твърди, че причина за отношението на ответницата е обстоятелството, че тя
има любовна връзка с друг мъж, която не прикривала и която не й била първата такава.
Твърди се, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и съществува само
формално.
Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата като в случай, че и тя иска прекратяване на брака поради
дълбоко и непоправимо разстройство без произнася на вината тогава и ищеца не желае
съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищецът иска да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. ***, не претендира
издръжка от ищцата, няма претенции по отношение на фамилното й име след прекратяване
1
на брака между страните.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
В него тя заявява, че с ищеца е в брак, от който има роден един син - вече пълнолетен.
Синът им живеел при тях и се грижил с помощта на ответницата за двете си дъщери родени
съответно 2009 и 2010г.. Ответницата твърди, че през 2011г. с ищеца закупили къща в гр.
Провадия, на ул. „***, която съборили и на нейно място построили нова къща. В тази къща
живеели и до настоящия момент заедно.
Ответницата твърди, че между страните съществува конфликт от няколко месеца по
финансови причини, тъй като строежът на къщата изисквал много пари, заради които
теглили банкови кредити. Кредитите плащали ответницата и синът им. Ищецът отказал да
дава пари за издръжката на семейството, както за храна, така и за заплащане на сметки.
Ответницата твърди, че до скоро работила на две места. Отрича да има извънбрачна връзка,
поради липса на време за такава заради грижите за внуците си и работата си.
Ответницата заявява, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и смисъл
и не се противопоставя той да бъде прекратен с развод без съдът да се произнася по въпроса
за вината. Желае след развода да продължи да носа фамилното име А.. Ответницата не
претендира издръжка след прекратяване на брака. Желае да ползва семейното жилище в
гр.Провадия на улица „***.
В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за
прекратяване на брака им по взаимно съгласие, за което постигат споразумение.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените по делото Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0093/07.09.1991г., издадено от
община Провадия, обл.Варна се установява, че страните са сключили граждански брак на
07.09.1991г. в гр.Провадия, за което е издаден акт за граждански брак.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането
си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК
– налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени
отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с определянето на
издръжка и фамилното име, с ползването на семейното жилище. По гореизложените
съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди
споразумението.
Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., съдът
определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева,
каквато е и внесената такса. Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с
чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
РЕШИ:
2
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите, сключения в гр.Провадия на 07.09.1991г. граждански брак между В.
П. А., ЕГН **********, гр. Провадия, ул.*** и Ж. Д. А., ЕГН ********** гр. Провадия,
ул.“***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0093/07.09.1991г., издаден от
община Провадия, обл.Варна.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
След прекратяване на брака съпругата Ж. Д. А., ЕГН ********** ще продължи да
носи брачното си фамилно име – А..
След прекратяването на брака съпрузите ще продължат да ползват съвместно
семейното жилище, находящо се в гр.Провадия, ул.“***.
Разноските по делото остават между страните така както са сторени.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3