Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. София, 19.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета
година в следния състав
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа т. д. № 770 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ.
Ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК:*********твърди,
че ответникът, като солидарен длъжник отговаря
за цялото вземане по сключен договор за
предоставяне на кредит и анекси към него. Твърди, че кредитът е изцяло усвоен,
като сумите по него реално са преведени по сметка на кредитополучателя, но
дължимите главница и договорни лихви не са заплатени на падежа, поради което и
са изискуеми. Оспорва твърденията на ответника. Намира, че анексите към
договора не са нищожни и ясно регламентират задълженията на страните, че
солидарната отговорност на К. произтича от договора и всички анекси, че
погасителният план е предвиден като опция, но такъв не е подписван, че няма
законово предвидена поредност при предприемане действия по защита, че цялата
сума по кредита е усвоена, но няма върната никаква част от нея. Счита, че е
неоснователно и възражението за погасителна давност. Претендира разноски, вкл.
и сторените в заповедното производство, за което и представя списък.
Ответникът К.К.К., чрез
назначения особен представител, оспорва исковете, както по основание, така и по
размер. Твърди, че Анекс 5 и 6 към договора са неприложими в случая, тъй като
касаят друг договор за кредит. Счита, че физическото лице няма задължения по
договора за кредит, тъй като последният е сключен с цел рефинансиране на друг
банков кредит. Счита, че банката следва да насочи изпълнение първо към търговското
дружество, както и да насочи изпълнение към ипотекирания в обезпечение на
вземанията имот. Оспорва и размера на исковете, както и преведените в
изпълнение на договора в полза на кредитополучателя суми. Оспорва и размера на
лихвите. Прави възражение за давност.
Ищецът носи тежест да докаже следните
релевантни факти по иска с правно основание чл. 430 ТЗ: сключен договор за банков кредит,
по който ответникът като солидарен длъжник е отговорен за цялото вземане, със
задължение за банката да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок за погасяване; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена
от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на
настъпване на изискуемостта, размер на дължимите вземания. Ищецът носи тежест
да докаже наличието на уговорка и размер на договореното възнаграждение за
ползване на сумата по кредита.
Ответникът носи тежест да
докаже правопогасяващите си възражения, вкл. връщане на сумите.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че ищецът е и
ответникът са страни по договор от 02.06.2009 година за кредит за оборотни
средства с целево предназначение, като ответникът е поел задълженията при
условията на договорена солидарна отговорност при условията на чл. 121 ЗЗД. В
тази хипотеза, на основание чл. 122 ЗЗД, кредиторът може да насочи изпълнението
към когото и да е от длъжниците по своя преценка и за цялото вземане.
Видно от договора, първоначалният
размер на кредита е 100 000 лева, увеличен на 200 000 лева с Анекс №
2. В чл. 4 са уговорени дължимите лихви по договора, а именно: годишен лихвен
процент върху редовната главница, който към Анекс № 6 е 7.5% годишно и 9,5%
върху просрочената главница, както и още 5% върху общата сума на текущото
задължение. Неразделна част от договора са общите условия на банката, както и сключени
общо 6 броя анекси, всеки от които е подписан от солидарния длъжник К., като
предвид възраженията на ответника, с ищецът е представил и Анекс № 4 от
20.05.2013 година, с който са изменени условия именно по процесния договор за
кредит. Предвид изложеното, съдът приема, че солидарният длъжник се е съгласил с
измененията в договора, съобразно посоченото в анексите, вкл. за продължаване
срока на договора, изменение размера на кредита и размера на дължимите лихви и
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
В чл. 10.3. от договора е
уговорена възможност за кредитополучателя в рамките на срока за усвояване по
договора да усвоява и погасява многократно цялата или част от договорената сума
до посочения размер. Видно от същата разпоредба, опционално е предвидена
възможност за страните да договорят и план за усвояване и погасяване на
кредита, но предвид представените по делото доказателства, не се установи
наличието на такъв /което от своя страна не опорочава облигационната връзка,
тъй като не е предвидено задължително съставяне на такъв/.
По последния Анекс № 6 от
20.05.2014 година размерът на кредита е 200 000 лева /увеличен по съгласие
на страните още с Анекс № 2 от 18.04.2011 година/, при посочените в анекса
лихвени проценти, при краен срок за усвояване 20.05.2015 година и краен срок за
плащане на главницата – 21.05.2015 година, като падежът на лихвите по редовния
дълг е 25-то число на месеца, а лихвите по т. 4.2 и 4.3. са незабавно изискуеми.
С нотариална покана, връчена на
К. по реда на чл. 47 ГПК, на 07.08.2015 година, банката кредитор е поканила
длъжника да изплати изискуемите задължения по договора за кредит от
200 000 лева – главница и 5 226,49 лева лихви, в непогасените им към
06.07.2015 година размери.
От заключението по допуснатата
и приета съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като мотивирано
и обективно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице, се
установява, че общият размер на усвоената главница по договора е 445 370
лева. Според вещото лице към 18.09.2015 година, дължимите, но непогасени суми
по договора за кредит са в размер на 210 916, 79 лева, като в хода на
образуваното изпълнително производство след издадената заповед по чл. 417 ГПК, е
погасена сумата от 121 190,18 лева – главница. От цитираната сума от
210 916,79 лева – 200 000 лева са изискуема и непогасена главница,
договорна лихва от 238,99 лева, лихва за просрочие от 6 955,58 лева и
наказателна лихва от 3722,22 лева /всички в дължимите към 18.09.2015 година
размери/. Вещото лице посочва, че съобразно уговореното и при отчитане на
погасените суми /вкл. по реда на чл. 12.7 от Договора и чл. 19 от ОУ суми/,
общо дължимата сума е 211 125,12 лева, но е отразила в заключението и
неначислена от банката лихва за периода 19.05.2015 година – 25.05.2015 година.
Тази лихва /в размер на 208,33 лева, съгласно заключението/ съдът намира също
за дължима по договора, доколкото е изчислена съобразно условията по договора и
анексите, няма данни да е погасена и в този смисъл водените от банката
счетоводни начисления не сочат на недължимост на сумата, а на допусната техническа грешка.
Предвид изложеното, по силата
на сключения договор ответникът е поел задължение за връщане на усвоените от
кредитополучателя суми, заедно с всички останали задължения /лихви/ по договора
за кредит и анексите към него. Налице са усвоени суми по договора, съобразно
договорените условия, настъпила е изискуемост на вземанията, които към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са общо в
претендирания размер, съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
Вещото лице сочи и че извършеното
плащане в размер на 121 190,18 лева по главницата, на 17.12.2015 година, е
осъществено в хода на образуваното изпълнително дело. Тоест, съобразно
възприетото в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 година, съгласно която в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес, съдът не може да съобрази събраните в принудителното
изпълнение суми и исковете са основателни в пълни предявени размери.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
както за главница, така и за лихви. Падежът на вземането за главницата е 21.05.2015
година, а периодът за който се претендират лихви е 06.05.2015 година – 17.09.2015
година, от друга страна – заявлението за издаване заповед по чл. 417 ГПК е
подадена на 18.09.2015 година, към която дата не е изтекъл нито 5- годишният
давностен срок за главницата /по чл. 110 ЗЗД/, нито 3-годишният по отношение на
лихвите /по чл. 111, б. в ЗЗД/.
Предвид изхода от
производството и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за
присъждане на направените по делото разноски, такива му се дължат от ответника.
По делото се доказаха реално заплатени разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство. Съгласно указанията по т. 12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Или, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 17
578 лв. – за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице и особен представител и сумата от 4222,50 лева – за държавна такса в
заповедното производство. В издадената заповед за изпълнение не фигурира
присъдена сума за юрисконсулт.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че К.К.К., ЕГН ********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК:*********сумата от 200 000 лева – главница по Договор
за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 109/02.06.2009 година и 6
броя анекси към него, по който договор ответникът е солидарен длъжник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2015 година и до
окончателно погасяване на сумата, както и
сумата от 11 125,12 лева –
общо дължими лихви по чл. 4 от Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 109/02.06.2009 година, които лихви са дължими за периода 06.05.2015
година – 17.09.2015, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по гр.д. № 56714/2015 година на СРС, 46 състав и изпълнителен
лист от 29.09.2015 г.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН ********** да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК: *********,
на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 21 800,50 лв. -
съдебно-деловодни разноски, сторени в заповедното и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: