Р Е Ш Е Н И Е № 2411
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова и прокурор Тодор П., като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2957 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на С. ***, ЕГН **********,
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – общо 30 000 лв.
/5000 лв. за времето на престоя в ареста в Пловдив и 25 000 лв. за времето
на престоя в Затвора Пловдив/ за периоди от 09.06.2017 г. до 14.12.2017 г. вкл.
и от 15.12.2017 г. до 28.03.2022 г. вкл., ведно със законна лихва от 17.11.2022
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. В
исковата молба се твърди, че описаните в исковата молба бездействия на отговорните
органи на Ареста към Затвора град Пловдив и Затвора град Пловдив, са причинили
на ищеца неимуществени вреди, като видовете болки и/или страдания се изразяват
в здравословни проблеми, чести респираторни заболявания, болки в кръста, обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване
на чувство за малоценност. В СЗ и в
писмени бележки процесуален представител поддържа исковата молба и претендира разноски, съобразно представен
списък.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, в писмен отговор и чрез процесуален представител
в СЗ оспорва исковата молба.
Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна.
С исковата молба е представено медицинско удостоверение от
17.06.2022 г. във връзка с доказването на оплакванията по т.13 от исковата
молба за влошено здравословно състояние, вследствие на бездействия на
затворническата администрация, като доказателството ще бъде обсъдено при
обсъждането на заключението по назначената СМЕ, тъй като е в пряка връзка със
същото.
Ответникът е представил писмени доказателства – справки,
становища и т.н. които ще бъдат обсъдени по-долу в изложението при обсъждането
на конкретните оплаквания на ищеца.
Разпитан е като свидетел П.А.А..
Същият сочи, че е бил в
Ареста – гр. Пловдив и в Затвора – гр. Пловдив по същото време, когато там е
пребивавал ищецът. Условията в Ареста – гр. Пловдив били ужасни, през летните
месеци вътре било ад, все едно в пустиня. Прозорецът не се отварял, нямало
вентилация. От вътрешната страна на прозореца имало метална решетка, която била
заключена, почти не влизал въздух. В Ареста – гр. Пловдив имало една метална
маса, която беше неподвижна, и два стола до нея. Имало и две шкафчета при
положение, че били и по трима в помещение. Нямаше свободно пространство според свидетеля.
Тоалетната била до масата и столовете, нямала врата, а имало иззидан около
метър – метър и двадесет зид. От единия край били тоалетната и мивката, а от
другия край – масата и двата стола. Топла
вода имало два пъти в денонощието в определен час за около 20 мин. Бельото го
сменили веднъж. Веднъж в седмицата донасяли кофа с парцал за почистване. Имало
денонощно луминисцентно осветление, което пречело да се спи спокойно вечерта.
Когато се налагало да ги извеждат за съдебни
заседания, след връщане ги обискирали, всеки път ги събличали до голи. В Ареста
– гр. Пловдив ищецът имал здравословни оплаквания. Изкарвали го до болница за
няколко дни. Имал проблеми със съня,
проблеми със зъбите – счупване, болки, като лечението било основно
вадене. Тези проблеми в Затвора – гр. Пловдив останали, като се изключи
проблема със стомаха. В Затвора – гр. Пловдив били малко по-големи килиите, но
с повече хора вътре. С ищеца почти през цялото време били в едни и същи килии –
50-та и 59-та. Вътре имало по седем легла, имало моменти, в които били по осем човека. В
килията било много тясно, точно колкото да се изправиш и да се придвижиш.
Прозорците се отваряли. Било горещо. Вентилацията не стигала, особено когато били
повече хора. Ищецът бил непушач, в килиите се пушело, което му пречело. Зимата
не било добре отоплено. Парно имало през деня от 7:00 часа до 19:00 часа. Топлата
вода имало единствено в банята, която била по график – два пъти в седмицата,
като този график съвпадал с времето за престой на открито и с времето за
пазаруване в лавката. Спалното бельо не се сменяло често. Имало пералня, но
работила не повече от шест месеца общо за целия престой. Имало много хлебарки
постоянно, дървеници периодично. Препарати за почистване давали веднъж на
месец, но количеството, което давали, не стигало за седмица. В килиите имало
легла, вишки и няколко шкафа, но на двама души се полагал един шкаф. Храната
като качество не била добра. Спрямо ищеца индивидуална и корекционна
възпитателна дейност била водена само при постъпването – беседа за правата и
задълженията по време на престоя. Ищецът подал молба за предсрочно условно
освобождаване, но тя била забавена много. В Затвора – гр. Пловдив ищецът работел
в определен период като помощник - СОТ. Против насекоми се пръскало няколко
пъти в Затвора – гр. Пловдив, но от това
пръскане ефектът бил обратен.
По
искане на ищеца съдът е назначил СМЕ. В неоспореното заключение вещото лице
сочи, че ищецът страда от множество заболявания на зъбите и на околозъбните
тъкани, като най-сериозното заболяване е генерализиран пародонтит, което
означавало, че околозъбната кост навсякъде е силно стопена, което се документирало
и от двете панорамни рентгенографии на ищеца от 10. 05. 2022 г (назначена от
д-р С. ) и от 08.11. 2023 (назначена от вещото лице). При това пародонтално
заболяване се наблюдавала атрофия и резорбция на алвеоларната (околозъбната)
кост, което било съпроводено с патологична (болестна) подвижност на зъбите,
която водела до нарушение на дъвкателната способност на болния. Вещото лице
сочи, че ако генерализирания пародонтит не се лекува той продължава до пълната
загуба на околозъбната кост и до загубата на зъбите. При прегледа на ищеца
вещото лице установило лингвално разположени костни израстъци, които за типични
за бруксизма - състояние, при което пациента несъзнателно стиска или скърца със
зъби, при което зъбите се износвали или разклащали. Категорично можело да се
твърди, че пародонтитът се влияе и задълбочава от стрес, какъвто бил посочен от
ищеца. Стабилизирането на процеса и неговото забавяне изисквало щателно и
редовно почистване на над- и особено на подвенечния зъбен камък и други
медикаментозни намеси, които е можело да бъдат извършени от зъболекаря на
звеното. Освен генерализираният пародонтит ищеца бил с кистозно образование
около долния десен кътник, което е можело да бъде премахнато с неговото
изваждане и кюретиране през алвеолата и с неподлежащ на лечение долен ляв
кътник, който също е трябвало да се извади за да се забави пародонталния процес.
Интраоралните прояви за бруксизъм при при ищеца били потвърждение, че стреса е
предизвикал прояви на бруксизъм, които също задълбочавали развитието на
генерализирания пародонтит. Вещото лице сочи още, че изразената подвижност на
зъбите и на протезните конструкции, и наличието на травматични центрове вдясно
и вляво са причина за намалена ефективност на отхапването и сдъвкването на храната,
като вещото лице подкрепя становището на д-р С. , че дъвкателната способност на
пациента е загубена в над 70%. Посочва
още, че в приложеното копие на медицинския картон е регистрирана болка в
корема, която определено можела да се свърже със стоматологичните проблеми на
ищеца, като можело да се твърди, че проявите на стрес и напрежение, за които ищецът
е търсил медицинска помощ са дали отражение върху неблагоприятното развитие на
пародонтита, а това от своя страна е довело до увеличаване на емоционалното
напрежение и на стреса. В заключение вещото лице сочи, че ищецът е с изразен
генерализиран пародонтит, който определено се е задълбочил от стреса, на който
е бил подложен при неговия престой в ареста и в затвора, като пациентът се
нуждае от сложно и комплексно лечение, в което да участва специалист
пародонтолог и специалист по протетична стоматология, а при добра организация
на денталната помощ в затвора е било възможно последиците от стреса върху
околозъбните тъкани на пациента да бъдат ограничени.
Следва
да се отбележи, че представеното от
ищеца медицинско удостоверение съответства напълно като информация на
посоченото от вещото лице в заключението по СМЕ. Следва да се отбележи също, че
видно от представеното копие на медицински картон, при първоначалния медицински
преглед ищецът не е имал оплаквания и е бил в добро общо състояние.
От представените справка
/л.59/ и становище /л.60/ се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив
на 15.12.2017 г., като преди това е бил в ОЗСА – Пловдив. Като начална дата е
посочена 09.06.2017 г. а като крайна дата – 28.03.2022 г., т.е. е налице пълно
съвпадение с посочването в исковата молба.
За времето, прекарано от ищеца в ареста в Пловдив, ответникът
не е предоставил никаква информация, поради което в съответствие с указаната
доказателствена тежест, а също предвид показанията на свидетеля, които изцяло
съответстват на описаното в исковата молба за времето, прекарано в ареста,
съдът приема, че за този период оплакванията на ищеца са основателни. Тъй като
съобразно посоченото следва да се приеме, че за този период са налице множество
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, дължимото обезщетение следва да бъде определено в
размер на 1 478,58 лв., ведно със законна лихва 17.11.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В останалата
част до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение престоя в затвора Пловдив ответникът е посочил,
че няма информация за броя лишени от свобода в помещенията, в които е
пребивавал ищецът, за времето от 15.12.2017 г. до 31.12.2019 г. След последната
дата за времето до 28.03.2023 г. се установяват различни по продължителност периоди,
в които ищецът е пребивавал в помещения при неспазване изискването за минимална
жилищна площ. Сборът от дните, за които няма информация и съобразно
доказателствената тежест следва да се приеме, че е налице нарушение, и дните, в
които е установено посоченото нарушение, възлиза на общо 986 дни, като
оплакванията на ищеца в тази насока са основателни.
Като се вземат предвид доказателствата, представени от
ответника, съгласно които при първоначалния медицински преглед при постъпване в
затвора ищецът не е имал оплаквания и е бил в добро общо състояние, неоспореното
заключение по СМЕ, както и свидетелските показания в съответната им част,
следва да се приеме, че са основателни и оплакванията на ищеца по отношение
влошаване на здравословното му състояние, както подробно е описано в
заключението по СМЕ, което влошаване се установява, че е вследствие бездействия
на затворническата администрация.
Що се отнася до останалите оплаквания по отношение условията
в затвора в Пловдив, същите са неоснователни, тъй като твърденията за нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС са изцяло оборени от представените доказателства от страна на
затворническата администрация, съответно ищецът не е ангажирал доказателства за
тези си твърдения, с изключение на показанията на разпитания свидетел. На съда обаче е служебно известно, че
свидетелят също е водил дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН
с идентични на оплакванията на ищеца /последният от своя страна е бил свидетел
по делото на свидетеля по настоящото дело/, поради което за него е налице личен
и непосредствен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са
налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по
този начин, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в
частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите
на чл.164 и чл.172 от ГПК, а в останалата част не следва да бъдат обсъждани и
кредитирани.
При това положение за времето, прекарано в затвора в Пловдив,
през което са констатирани посочените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, съдът намира,
че се дължи обезщетение в размер на 7 713,68 лв., ведно със законна лихва от 17.11.2022 г.
– датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В останалата част до
пълния предявен размер от 25 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в размер
на общо 944, 55 лв., от които 10 лв. внесена ДТ и 934, 55 лв. за адвокатско
възнаграждение, изчислено съразмерно с уважената част от иска и както са
поискани, съобразно представения списък, заявено изрично в последното СЗ.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза
на ответника, съдът намира, че такива не
се следват, по аргумент от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на С. ***, ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 09.06.2017 г. до 14.12.2017
г. вкл., в размер на в размер на 1 478,58 лв., ведно със законна лихва от 17.11.2022
г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. ***, ЕГН **********, с който се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
периода от 09.06.2017 г. до 14.12.2017 г. вкл., за разликата до пълния предявен
размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на С. ***, ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 15.12.2017 г. до
28.03.2022 г. вкл., в размер на 7 713,68
лв., ведно със законна лихва от 17.11.2022 г. – датата на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. ***, ЕГН **********, с който се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
15.12.2017 г. до 28.03.2022 г. вкл., за разликата до пълния предявен размер от 25
000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на С. ***, ЕГН **********, разноски в размер на общо 944, 55 лв., от
които 10 лв. внесена ДТ и 934, 55 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислено
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: