№ 1085
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 280985/31.03.2021г. от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез процесуален представител срещу
Решение № 260803 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12931/2020г. по описа на РС-
Варна, ГО, 46-ти съдебен състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника
против ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап.
9 и П. ИВ. К., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 9
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено спрямо всеки от ответниците съществуване на вземане за половината от
сумата от 2986,45 лева (или 1493,23 лева за всеки от ответниците), представляваща
главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за обект с клиентски № 1100 009085
и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34,
ет. 3, начислена за периода от 19.10.2017г. до 18.10.2018г., за което обстоятелство е
издадена Фактура № ФП0285559752 и половината от сумата от 121,95 лева (или 60,98
лева за всеки от ответниците), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
11.10.2019г. до 06.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д
№8972/2020г. на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-30.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявените искове за основателни. Твърди се начислена
сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.
1
Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Към дата на
проверката ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 ,чл.49 ,чл.50 и чл.51. Дори и да се
приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.200 от ЗЗД,
доколкото се касае за установено точно количество реално потребена енергия. Спазена е
процедурата по чл.10 от ПИКЕЕ.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции, както и
присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата
страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Изложени са
аргументи идентични с отговора на исковата молба.Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, въззиваемите
молят жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото
разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на въззивника.Представят писмени бележки.
Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби”
АД ЕИК ********* против ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** и П. ИВ. К., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено спрямо всеки от ответниците съществуване на вземане за половината от
сумата от 2986,45 лева (или 1493,23 лева за всеки от ответниците), представляваща
главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за обект с клиентски № **********
и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34,
ет. 3, начислена за периода от 19.10.2017г. до 18.10.2018г., за което обстоятелство е
издадена Фактура № ********** и половината от сумата от 121,95 лева (или 60,98 лева
за всеки от ответниците), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
11.10.2019г. до 06.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д
№8972/2020г. на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-30.07.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията.Претендират се и извършените разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответниците оспорва иска и претендират отмяната му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
2
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело 8972/2020г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза против ЯНЧ. Д. К. и
П. ИВ. К. Заповед № 4141/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от
заявлението- процесните.
След подадено от длъжниците възражение в срок, „Енерго-Про продажби” АД е
депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
По делото няма спор, а и е видно от справка в имотен регистър СВ –Варна, че
ответниците са собственици на недвижим имот на посочения адрес на потребление на
електрическа енергия находящ се гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3 , с
клиентски № ********** и абонатен № **********.
От КП № 1105084/18.10.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1- 000722,1.8.2- 003887,1.8.3-
015756,1.8.4-000000 и 1.8.0-020366. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на
негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и двама свидетели
посочени с три имена и адрес.
Приет е по делото КП № 2160/18.09.2019г.- АУ-Е-000029-58999/23.10.2018г. на БИМ
– РО Врана, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано
преминала ел. енергия в регистър Т.3 в размер на 015756.6 кВч. В протокола е посочено, че
електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите
характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.При софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се състои от две тарифи -Т1 и Т2.Действително потребената
ел.енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.Предвид възраженията на
въззиваемите за разминаване на изписания адрес на потребление , следва да се има предвид ,
че в протокола на БИМ подробно е описан с номер и дата КП
1105084/18.10.2018г.,абонатния и клиентски номер , както и номера на пломбата № 507001,с
която е пломбиран плика от демонтажа на процесното СТИ.
По делото е представено становище от 26.09.2019г., за начисляване на корекция на
ел. енергия в размер на 15756кВтч, като е посочено , че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия.
3
Изготвена е фактура № ********** от 01.10.2019г. на стойност 2988.45 лева на
името на Велико Тодоров Дънев, за абонатен номер № **********.
На л.25 от дело е представена извадка от имотен регистър, от който е видно, че
собственици на имот с адрес - гр. Варна, кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3,
считано от 13.02.2015г. са ответниците.
Видно от Протокол за монтаж/демонтаж на електромер № 1187406/18.11.2016г.
процесният СТИ е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по активните тарифи.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се
установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г., като
метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е резултат на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ,
претарифиране по отделните тарифи.Процесния електромер притежава сумарен регистър -
1.8.0, като записаните в него показания съответстват на сбора от видимите регистри и
скрития такъв. Процесния електромер е монтиран с нулеви показания на видимите тарифи,
т.е. нов. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане
ел.енергия са математически точни и съобразени с Решенията на утвърдените от /ДКЕВР/
КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.
От заключението на повторната СТхЕ, което съда кредитира,се установява, че
причината за пререзпределяне на ел.енергията в процесното СТИ, което в случая е
монофазен електромер се дължи на софтоерно въздействие върху същото –
препрограмиране на терифните зони, като е активирана нормално неизползвана и
невизуализирана тарифа Т3/1.8.3/.Това може да стане само с парола за достъп.Същото е
осъществено от външно устройство, като целта е да се потребява ел.енергия , която да се
натрупва в невизуализиран за инкасаторите регистър 1.8.3 и която да остане неотчетена и
съответно неинкасирана. Не е възможно натрупаната в скрития регистър ел.енергия да е
въведена еднократно, същата е натрупа през определени интервали в денонощието съгласно
потреблението на процесния обект. Конкретния СТИ притежава регистър „0“, в който се
съдържа сбора от останалите регистри.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
В тежест на ответниците – въззиваеми е да установят правопогасяващите си
възражения.
Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства,
се установява качеството на потребители на въззиваемите за посочения адрес. Следва да се
има предвид, че същите не оспорват собствеността си на обекта на потребление – гр.Варна
кв. Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3.Всички представени от ищеца –въззивник
доказателства –КП, фактури, справки са с идентични абонатен и клиентски номер,поради
4
което възражението на въззиваемите за липсата на облигационна връзка с ищеца по
отношение на посочения адрес на доставка на ел.енергия са неоснователни. Въз основа на
това съда приема, че ответниците имат задължението да заплащат използваната ел.
енергия,т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия,
за посочения обект с клиентски № ********** и абонатен № **********.
.
Ищцовото дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 18.10.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАдС, с което те са отменени. За пълнота следва да се
посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
В случая ищцовото дружество твърди, че сумата от 2986.45 лева, представлява стойността
на реално доставено и потребено от ответниците количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което и
тази сума е дължима от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3/15.8.3/ - 15756 кВтч, които не
са били визуализирани подобно на другите две тарифи/абоната е битов/, респективно не е
бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема. Не е възможно същото да е въведено еднократно, а е натрупано през
определени интервали в денонощието съгласно потреблението на процесния обект.
Настоящия съдебен състав счита, че същото е реално доставено и потребено от
абоната по следните аргументи:
В хода на производството, ищеца е представил доказателства, които при условията на
5
пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на
ответниците и от притежавания от тях недвижим имот е потребена ел.енергия в размер на
15756 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3/Т3/, установена след софтуерното му
прочитане.
Съгласно казаното от вещото лице по СТхЕ при първа инстанция, процесният
електромер е монтиран на обекта на ищеца нов, неупотребяван и не е бил включен в
ел.мрежа, т.е. с нулеви показания на тарифите, което е и житейски логично. Съобразно
характеристиката на процесния СТИ и записаното в КП № 1105084/18.10.2018г.,
посоченото количество ел.енергия в сумарния регистър 1.8.0, в който се записва цялото
преминало през измервателната схема на електромера и съответно доставено от доставчика
и потребено от абоната количество електрическа енергия съответства на сбора на
показанията на видимите тарифи -1.8.1 и 1.8.2 и скритата такава -1.8.3.
Следва да се има предвид, че посочения констативен протокол е съставен в присъствието
на двама свидетели,посочени с три имена и адрес , подписани са от същите без
възражения.Подписите им не са оспорени.
Отразеното в КП съответства на установено при метрологичната експертиза от БИМ - РО
Варна и обективирано в КП № 2160/18.09.2019г.- АУ-Е-000029-58999/23.10.2018г. ,който е
официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в
него изявления , арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б. "д" от Закона за измерванията - Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва
метрологична експертиза на средствата за измерване.
Освен обективираните в посочените доказателства факти, за да обоснове извода си, че
процесния електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и, че
посоченото количество ел. енергия от 15756 кВтч е действително доставено и потребено от
ответниците/за посочения адрес на потребление/, съда цени и заключението на вещите лица по
СтхЕ-зи, от което е видно, че извършената на СТИ манипулация цели прехвърляне на ел.енергия в
скрития регистър и по този начин неотчитането и при редовния отчет.Първия възможен момент
това да се случи е монтажа на СТИ,съгласно Протокол за монтаж/демонтаж на електромер №
1187406/18.11.2016г.
За остойностяването й,съда цени заключението на вещото лице по първоначалната
СТхЕ, че направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане
ел.енергия са математически точни и съобразени с Решенията на утвърдените от /ДКЕВР/
КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.
В практиката на ВКС , обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018г. на III г. о.; гр. д. №
50417/2016г. на I г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на IV г. о.; гр. д. №
1096/2020г. на III г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на III г. о.; гр. д. №
2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и др. ,
вкл. и в Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о. е прието ,
че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за
техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за
продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи приложението на общите
6
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-
конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В заключение, в хода на производството, ищеца е представил доказателства, които
при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е
доставило на ответниците на посочения адрес на потребление и те са потребили ел.енергия
в размер на 15756 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му
прочитане.Абоната дължи заплащането й като страна по облигационното правоотношение,
т.к. се касае не за недоставено, а за отчетено неправилно /неотчетено/ доставено количество
ел.енергия.
Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния за
мораторна лихва, както и за законна лихва от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Поради изложеното,въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
обжалваното решение отменено и вместо него постановено друго , с което иска да бъде
уважен, като основателен и доказан .
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените съдебно деловодни разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят както следва:
разноски за първа инстанция съобразно с представените доказателства за извършването им
и списъка на разноските, а именно сумата 959.47 лева, от които – 200.00лв. депозит вещо
лице и 540.00 лева с ДДС заплатено възнаграждение на един адвокат,държавна такса 169.47
лева, юристконсулско възнаграждение от 50.00 лева в заповедното производство; разноски
за настоящата инстанция съобразно с представените доказателства за извършването им и
списъка на разноските, а именно сумата 1024.73 лева, от които – 400.00лв. депозит вещо
лице и 540.00 лева с ДДС заплатено възнаграждение на един адвокат,държавна такса 84.73
лева, като всеки от ответниците дължи половината от посочената сума. Настоящия състав
счита възражението на ответниците по чл.78 ал.5 от ГПК и за двете инстанции за
неоснователно, с оглед определено и заплатено нему по същото дело възнаграждение, както
и с оглед фактическата и правна сложност по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260803 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д. №
12931/2020г. по описа на РС-Варна, ГО, 46-ти съдебен състав,КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД,
7
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна , Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258 против ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. Васил
Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 9 и П. ИВ. К., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв. Васил
Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 9 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл.
86 ЗЗД ,че всеки от ответниците дължи на ищеца половината от сумата от 2986,45/две
хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и пет ст./ лева /или 1493,23
лева за всеки/, представляваща главница за корекция на сметка за потребена ел. енергия за
обект с клиентски № 1100 009085 и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, кв.
Васил Левски, бл. № 7, вх. Г, ап. 34, ет. 3, начислена за периода от 19.10.2017г. до
18.10.2018г., за което обстоятелство е издадена Фактура № ФП0285559752 и половината от
сумата от 121,95/сто двадесет и един лев и деветдесет и пет ст./ лева /или 60,98 лева за
всеки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.10.2019г. до
06.03.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч.г.р.д №8972/2020г.
на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-30.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА П. ИВ. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г", сумите от : 479.73/четиристотин седемдесет и девет
лева и седемдесет и три ст./ лева – разноски за първоинстанционното производство; 512.36
/петстотин и дванадесет лева и тридесет и шест ст./лева разноски за настоящото
производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА ЯНЧ. Д. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г", сумите от : 479.73/четиристотин седемдесет и девет
лева и седемдесет и три ст./ лева – разноски за първоинстанционното производство; 512.36
/петстотин и дванадесет лева и тридесет и шест ст./лева разноски за настоящото
производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8