№ 183
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500921 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 151 от 17.07.2024 г по гр. д. № 53/2024 г. по описа на РС –
Ихтиман „САКСА“ ООД е осъдено да плати на М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К.
сумата от по 52000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди поради смъртта на Р. К. К. – съпруг на
първата ищца и баща на другите двама ищци, настъпила на 08.04.2021 г. при
трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумите от датата на предявяване на исковете - 15.01.2024 г., до
окончателното плащане, като за разликата до пълните предявени размери на
главните искове от по 92000 лв. същите са отхвърлени /произнасяне с
отхвърляне и на акцесорните искове за обезщетение за забава по отношение на
сумите, за които главите искове са отхвърлени липсва, съответно решението е
непълно в тази част, но страните не са направили искания за допълването му в
тази част съответно този порок на решението не е предмет на настоящата
въззивна проверка/. С решението са присъдени и разноски - в полза на съда, в
полза на Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори“, адвокат от което
1
дружество е представлявал ищците, и в полза на ответника с оглед изхода на
делото.
Срещу решението са постъпили въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Сакса“ ООД и насрещна въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К..
Ответникът „Сакса“ ООД обжалва решението в частта, в която исковете
са уважени и са присъдени разноски в негова тежест.
От ищците М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който същата е оспорена.
Ищците М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. обжалват решението в частта, в която
главните искове с правно основание чл. 200 КТ са отхвърлени.
От ответника „Сакса“ ООД е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба, в който същата е оспорена.
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата по делото
и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбите са процесуално допустими, а при разглеждането им по
същество съдът намира следното:
За да уважи исковете до размера от по 52000 лв. на всеки от предявените
от М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. главни искове, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на предявяване на исковете, съответно да
отхвърли главните искове за разликата до пълните им предявени размери от
по 92000 лв., първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че справедлив
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от всеки един
от наследниците на починалия Р. К. К. е този от по 80000 лв. за всеки от тях,
като определянето на по-голямо обезщетение би довело до несъответстващо
на изискванията на справедливостта имуществено разместване и при отчитане
на застрахователното обезщетение в размер на по 28000 лв., получено от всеки
от ищците по сключения от работодателя договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука“, е присъдил на всеки от ищците
обезщетение в размер на по 52000 лв., а възражението на ответника, че Р. К. К.
е действал при груба небрежност е приел за неоснователно, доколкото макар
от доказателствата по делото да се установява, че той е причинил
произшествието, след като е нарушил правилата за движение по пътищата, не
2
се налага извод, че е действал при груба небрежност, тъй като допуснатото от
него нарушение на правилата за движение не може да бъде определено като
тежко такова.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Събраните по делото доказателства са надлежно обсъдени от
първоинстанционния съд, безспорни са фактите, че Р. К. К. е починал в
резултат на настъпило на 08.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие,
докато е управлявал тежкотоварен автомобил марка МАН с рег. №СВ 2177
ВХ, с полуремарке марка ЛАГ с рег. № С 5489 ЕС г., като злополуката е
призната за трудова с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ - С. град №
5104-22-32 от 22.04.2021 г., страните не са навели оплаквания във връзка със
събирането и обсъждането в решението на доказателствата, поради което
доказателствата не следва да се обсъждат и в настоящото решение. Въз основа
на обсъдените от първоинстанционния съд доказателствата обаче се налагат
различни правни изводи.
На първо място въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението, дължимо на всеки от ищците за претърпените неимуществени
вреди поради загубата на техен близък, е 120000 лв., а не 80000 лв. /съответно
е основателно изложеното в тази насока в насрещната въззивна жалба,
депозирана от ищците/. Този размер е съобразен не само с актуалната съдебна
практика, но и с конкретните и обективно съществуващи факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера
на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за
неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
3
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно
страдание, търпяно от ищците поради смъртта на техен близък – съпруг на
първата ищца и баща на останалите двама ищци. Смъртта поставя край на
живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това
житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди.
В случая характерът и тежестта на вредите са установени от показанията на
свидетелите М. и В.. Ищците са имали близки отношения на грижа и
привързаност с починалия, обусловени от семейната им връзка. Смъртта на
съпруг и на родител е винаги тежка и причинява емоционално страдание и
усещане за загуба. Следва да се отчете и възрастта към датата на злополуката
както на починалия – ненавършени 46 години, така и на ищците –
ненавършени 40 г. на съпругата, ненавършени 22 г. на сина и 18 г. на
дъщерята. Средната възраст на починалия и неговата съпруга предполага, че
те са се намирали в сравнително устроен етап от живота си /създали са
семейство, отгледали са вече децата си/ и имат очаквания за предстоящо по-
спокойно битие, които в резултат на злополуката остават неосъществени.
Възрастта на сина и дъщерята на починалия предполага изграждане на
самостоятелен живот, което е от значение за справянето с преживяната загуба
и преодоляването на емоционалното страдание. В случая обаче от значение е и
обстоятелството, че смъртта е настъпила в резултат на трудова злополука, т. е.
в резултат на неочаквано и непредвидимо събитие и това безспорно дава
отражение върху възприемането, осмислянето и преживяването на
настъпилата смърт.
Така обсъдените факти са конкретни и обективно съществуващи, поради
което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сумата от по 120000
лв. за всеки от ищците е подходяща и достатъчна, за да ги обезщети за
4
търпените неимуществени вреди.
Основателно е обаче възражението на ответника, че отговорността му
следва да бъде намалена, тъй като Р. К. К. е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Установено е по делото, че причината за настъпване на ПТП са
субективните действия/бездействия на Р. К. К., който не е реагирал
своевременно - с намаляване на скоростта или изпреварване, когато е
настигнал движещ се пред него с по-ниска скорост товарен автомобил
„Ивеко“. Установеният механизъм на ПТП е следният: На 08.04.2021 г. около
7.35 ч. Р. К. К. управлявал товарен автомобил „Ман“ с полуремарке - цистерна
„Лаг“ по южното платно на АМ „Тракия“ в посока от запад на изток със
скорост около 90 км./ч. Пред него в същото платно и в същата посока със
скорост около 66 км./.ч се движел товарен автомобил „Ивеко“ с полуремарке,
управляван от М. Н.. В района на км. 8 от АМ „Тракия“ товарният автомобил
„Ман“ застигнал товарния автомобил „Ивеко“, като Р. К. К. не намалил
своевременно скоростта, а отклонил композицията вдясно, при което настъпил
удар между двете композиции. Товарният автомобил „Ман“ навлязъл в
лентата за принудително спиране, след което водачът отклонил волана вляво,
върнал се на платното и се ударил в лявата мантинела, където спрял, след
което настъпил пожар. По делото няма данни товарният автомобил „Ман“ или
полуремарке - цистерна „Лаг“ да са имали някаква техническа неизправност.
Установено е, че обемът и количеството на превозвания товар не са повлияли
на случилото се предвид механизма на ПТП, мястото на настъпването му и
техническите характеристики на композицията. Установено е, че
работодателят е изпълнявал по отношение на Р. К. К. задълженията си за
първоначален и ежедневен инструктаж за заеманата длъжност, както и
инструктажи за безопасно шофиране, за работа с бензин 95, за товарене и
разтоварване на автоцистерни, инструкция БЗР, като е изпълнявал и
останалите изисквания на трудовото законодателство, вкл. във връзка със
спазване на работните графици и времето за почивка /не са и навеждани
твърдения и възражения в обратния смисъл/. Не се твърди, съответно не са
събирани доказателства, форсмажор /примерно внезапен здравословен
проблем/ да е причина за така описаното поведение на Р. К. К.. Не се
установява някой от другите участници в ПТП, в частност водачът на товарен
5
автомобил „Ивеко“, да е допринесъл за произшествието – напротив,
установява се /от материалите по наказателното производство/, че този водач
не е допуснал нарушение на правилата за движение. В тази връзка следва да се
отбележи, че е неоснователен доводът на ищците, че товарният автомобил
„Ивеко“ се е движел със скорост, по-ниска от минималната такава, установена
за автомагистрала, а именно 80 км./ч. /доколкото може да се приеме, че този
довод е своевременно наведен, предвид, че е наведен едва в писмената защита
пред първоинстанционния съд/. В законодателството не е фиксирана изрично
минимална скорост за движение по автомагистрала, а доколкото може да се
изведе извод в тази насока, то същият се извежда от: чл. 55. ал 1 ЗДвП – „На
път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен
знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято
конструктивна максимална скорост надвишава 50 км./ч.“; чл. 116, ал. 1 ЗДвП –
„На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и
мотоциклети, чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.“.
От тези текстове следва, че доколкото в законодателството е фиксирана
минимална скорост за движение по автомагистрала, тя е 50 км./ч., а не 80
км./ч. Съответно движението на товарния автомобил „Ивеко“ със скорост 66
км./ч. не съставлява нарушение на правилата за движение. Неоснователно е и
възражението, че ударът в движещ се значително по-бавно товарен автомобил
може да се дължи на различни обстоятелства - поведение на други участници
в пътното движение, внезапен здравословен проблем, довел до загубване на
контрол над превозното средство и пр., които, според ищците, са в тежест на
доказване на ответника. При твърдение на ответника за допусната от Р. К. К.
груба небрежност в негова тежест е да докаже действията, представляващи
груба небрежност – в случая извършване на тежко нарушение на правилата за
движение, което е в пряка причинна връзка с ПТП с настъпилата смърт на Р.
К. К. и се дължи на неполагането от водача Р. К. К. на такава грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка. При оспорване от страна
на ищците на твърдението на ответника за допусната от Р. К. К. груба
небрежност в тежест на ищците, а не на ответника, е да докажат, че
извършеното нарушение на правилата за движение се дължи не на
неполагането от Р. К. К. на такава грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, а на други обстоятелства /поведение на други
участници в пътното движение, внезапен здравословен проблем или др./.
6
Ищците не доказват такива обстоятелства, дори не твърдят такива.
Същевременно е установено по делото /както от допуснатата пред
първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза и
представените писмени доказателства, така и от материалите по
наказателното производство/, че Р. К. К. е допуснал нарушение на правилата
за движение /съответно възражението на ищците в обратни смисъл е
неоснователно/, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ Това нарушение безспорно е в пряка причинна връзка с ПТП
и съответно с настъпилата смърт на Р. К. К. и същото е тежко такова, тъй като
не само е довело до тежкия вредоносен резултат, но и е допуснато в условията
на управление на тежка товарна композиция, превозваща огнеопасен и
взривоопасен товар – гориво, като при движението е застигната друга също
такава тежка товарна композиция, натоварена с гориво. Дори най-небрежният
в такава ситуация би следвало да положи грижата за предотвратяване на ПТП
като намали своевременно скоростта или изпревари движещия се пред него
товарен автомобил. Не без значение са и обстоятелствата, че Р. К. К. е с дълъг
професионален стаж като водач на тежкотоварен автомобил /факт, наведен от
ответника и неоспорен от ищците/, познавал е пътя, по който е пътувал, тъй
като е пътувал по него всеки ден /факт, също наведен от ответника и
неоспорен от ищците/, освен това е бил надлежно инструктиран за характера
на работата и за условията за безопасност.
В този смисъл Р. К. К. е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Предвид изложеното и на основание чл. 200, ал. 2, т. 1 КТ въззивният
съд намира, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена със 70
%, при което размерът на обезщетението за всеки от ищците се определя на по
36000 лв. На основание чл. 200, ал. 4 КТ така определеното обезщетение
следва да се намали с размера на получената от всеки от ищците сума от по
7
28000 лв. по сключения договор за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, при което работодателят дължи обезщетение на всеки от ищците в
размер на по 8000 лв., ведно с обезщетение за забава от датата на предявяване
на исковете.
С оглед всичко гореизложено решението следва да бъде отменено в
частта, в която исковете на всеки от ищците са уважени за разликата над
сумата от по 8000 лв. по всеки от главните искове до сумата от по 52000 лв. по
всеки от тези главни искове, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на тази разлика и вместо него следва да се
постанови друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени в
горепосочената част. Решението следва да бъде отменено и в съответната част
за разноските, присъдени в тежест на ответника, а именно в частта, в която
ответникът е осъден да плати по сметка на РС - Ихтиман държавна такса над
размера от 960 лв. до размера от 6240 лв., а по сметка на Адвокатско
дружество „Б., Г. и партньори“ е осъден да плати адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата над сумата от 2560 лв. до сумата от
10890 лв. В останалата /обжалвана от ищците/ част, а именно в частта, в която
главните искове са отхвърлени за разликата над сумата от по 52000 лв. по
всеки от главните искове до сумата от по 92000 лв. по веки от тези главни
искове, както и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника
до размера от 960 лв. на присъдената в полза на РС – Ихтиман държавна такса
и до размера от 2560 лв. на присъденото в полза на Адвокатско дружество „Б.,
Г. и партньори“ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата решението следва да бъде потвърдено. Решението в частта, в
която ищците са осъдени да платят на ответника разноски по делото в размер
на 7255.14 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от исковете е влязло в сила като необжалвано /за яснота на ищците - и да бе
обжалвано в тази част, при този изход на делото във въззивната инстанция
първоинстанционното решение би било потвърдено и в тази част/.
С оглед изхода на делото на „Сакса“ ООД следва да се присъдят
допълнителни разноски за първоинстанционното производство по делото в
размер на 7983.56 лв.
С оглед изхода на делото на „Сакса“ ООД следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 11016.92 лв. съразмерно с уважената
8
част от въззивната жалба /представени са доказателства по делото за
направени разноски в размер на 3120 лв. за държавна такса и в размер на 9900
за адвокатско възнаграждение, като възражението на насрещната страна за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като минималното такова за една инстанция съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
действалата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 10890 лв., а делото се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което не са налице основания за присъждане на
адвокатско възнаграждение под така определения минимум, в каквато насока
съдът разполага с възможност да направи преценка според актуалната
практика на СЕС/.
На М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство с оглед изхода на делото във въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 151 от 17.07.2024 г по гр. д. № 53/2024 г. по описа
на РС – Ихтиман в частта, в която „САКСА“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Долна баня, ул. „Търговска № 1,
представлявано от управителя А. Д., е осъдено да плати на М. Б. К. с ЕГН
**********, В. Р. К. с ЕГН ********** и Б. Р. К.а с ЕГН **********, тримата
с адрес: гр. С., кв. „Г.“ № 29, ул. „С.“ № 12А сумата, представляваща
разликата над сумата от по 8000 лв. /осем хиляди лева/ до сумата от по
52000 лв. /петдесет и две хиляди лева/, за която сума от по 52000 лв. всеки от
предявените от М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. главни искове за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди поради смъртта на Р. К. К. – съпруг на М. Б.
К. и баща на В. Р. К. и Б. Р. К., настъпила на 08.04.2021 г. при трудова
злополука, са уважени, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете -
15.01.2024 г., до окончателното плащане, както и в частта, в която „САКСА“
ООД е осъдено да плати по сметка на РС - Ихтиман държавна такса над
размера от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ до размера от 6240 лв.
/шест хиляди двеста и четиридесет лева/, а по сметка на Адвокатско
9
дружество „Б., Г. и партньори“ е осъдено да плати адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата над сумата от 2560
лв. /две хиляди петстотин и шестдесет лева/ до сумата от 10890 лв. /десет
хиляди осемстотин и деветдесет лева/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. К. с ЕГН **********, В. Р. К. с ЕГН
********** и Б. Р. К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С., кв. „Г.“ № 29,
ул. „С.“ № 12А срещу „САКСА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Долна баня, ул. „Търговска № 1, представлявано от
управителя А. Д., искове за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди поради смъртта на Р. К. К. – съпруг на М. Б. К. и баща на В. Р. К. и Б. Р.
К., настъпила на 08.04.2021 г. при трудова злополука, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковете -
15.01.2024 г., до окончателното плащане за разликата над сумата от по 8000
лв. /осем хиляди лева/ по всеки от предявените от М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К.
главни искове до сумата от по 52000 лв. /петдесет и две хиляди лева / по
всеки от тези главни искове, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на предявяване на
исковете - 15.01.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН **********, В. Р. К. с ЕГН ********** и Б. Р.
К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С., кв. „Г.“ № 29, ул. „С.“ № 12А да
платят по равно на „САКСА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Долна баня, ул. „Търговска № 1, представлявано от
управителя А. Д., общата сума от 7983.56 лв. /седем хиляди деветстотин
осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
допълнителни /над присъдените с първоинстанционното решение такива в
размер на 7255.14 лв./ разноски за първоинстанционното производство по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151 от 17.07.2024 г по гр. д. № 53/2024 г.
по описа на РС – Ихтиман в останалата обжалвана от част /а именно в
частта, в която предявените от М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. главни искове са
отхвърлени за разликата над сумата от по 52000 лв. по всеки от главните
искове до сумата от по 92000 лв. по веки от тези главни искове, както и в
частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника до размера от 960
лв. на присъдената в полза на РС – Ихтиман държавна такса и до размера от
10
2560 лв. на присъденото в полза на Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори“
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/.
Решението в частта, в която М. Б. К., В. Р. К. и Б. Р. К. са осъдени да
платят на „САКСА“ ООД сумата от 7255.14 лв., представляваща разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете, е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН **********, В. Р. К. с ЕГН ********** и Б. Р.
К. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С., кв. „Г.“ № 29, ул. „С.“ № 12А да
платят на „САКСА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Долна баня, ул. „Търговска № 1, представлявано от
управителя А. Д., сумата от 11016.92 лв. /единадесет хиляди шестнадесет лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени във въззивното
производство по делото разноски съразмерно с уважената част от въззивната
жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11