РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Девня, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „ГРУП ПЛЮС“ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ №17,
представлявано заедно и поотделно от управителите Георги Любомиров
Атанасов и Ивайло Димитров Стоянов, чрез проц. представител – адв. Ал. И.
от САК против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по
чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179
ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева.
Въззивникът намира атакувания ЕФ за незаконосъобразен и
претендира неговата отмяна. На първо място счита, че за вмененото му
нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП изобщо не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш. Сочи, че обжалвания ел. фиш е издаден след
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок.
Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му,
както и за нарушение на общностното право. Счита, че е санкциониран
неправилно с обжалвания ЕФ, поради което иска неговата отмяна. Претендира
разноски.
В с.з., редовно призован въззивникът не изпраща представител,
представя писмено становище, в което доразвива доводите си за
незаконосъобразност на обжалвания ел. фиш цитирайки многобройна съдебна
1
практика на различни съдилища в страната по аналогични казуси.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2021 г. в 22, 03 часа с устройство № 10071 - елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в
Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било
установено /заснето/ нарушение с ППС - автобус „ТЕ*********“, с рег. № СВ
**********КТ, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, за което изцяло не била заплатена
пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на
ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
На 17.02.2023 г. е издаден обжалвания електронен фиш, който бил
връчен на въззивника на 07.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително
представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени
в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно цитираната като нарушена правна норма в обжалвания ЕФ
- чл. 102 ал. 2 от ЗДП „собственикът е длъжен да не допуска движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС“.
В чл. 179 ал. 3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС
от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения
по чл. 179 ал. 3 - 3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното,
2
се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че
когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на
ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е
наложена и в случая.
Съгласно чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да
бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП, това
трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. 1 от ЗДП /в редакцията й към
датата на нарушението/ се предвижда, че при нарушение по чл. 179 ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. За нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП не е предвидена такава
възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде
съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Липсва и
друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради
което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде
издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Вярно е, че в разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДП в относимата
редакция е предвидена приложимост на разпоредбите на чл. 189 ал. 10 по
отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме,
че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от
категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е
недопустимо. Тъй като се касае за наказателно - административна дейност не е
възможно чрез разширително тълкуване на нормата да се приеме че тя се
отнася и до нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. С оглед на горното
неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност
на дружеството по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при
условията на чл. 189ж от ЗДвП.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от
разпоредбата на чл. 167а ал. 4 от ЗДП, където е уредено изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и ЕФ за нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в. Същото
е важимо и за разпоредбата на чл. 187а ал. 4 от ЗДП, съгласно която вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно -
3
наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в
която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл. 187а ал. 4 от
ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б
от ЗДП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административно -
наказателна отговорност за нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б, за които са
издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за
кое от нарушенията се отнасят.
В обобщение, липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от
ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно - наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова
потвърждаващото го решение на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено, като се постанови друго за отмяна на издадения ЕФ.
Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение
на чл. 189ж ал. 1, изр. първо от ЗДвП с израза "-3б " добавен след израза "чл.
179 ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не
променя горния извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно
с влизането в сила. Процесният ЕФ, видно от фактите по делото, е издаден
преди тази дата при действието на нормата в предходната редакция. Освен
това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на
настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за
нарушения на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП ЕФ може да се издава едва от 13.02.2024
г.
Същото е прието и в Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. дело №
9916/2023 г. на Административен съд – София – град, ХХІІ касационен състав
и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 10495/2023 г. на
Административен съд – София град, XXVIII касационен състав, съгласно
които за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на
нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Доколкото в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да
бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак там се разсъждава,
че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж ал. 7 от
ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно -
наказателната отговорност на дадено лице, както вече бе споменато по - горе.
Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, тъй като с
4
тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за
нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Заключава се, че след като цели
административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен,
конкретен и точен при създаването на правните норми.
В същия смисъл са и Решение №287/28.02.2024 г., постановено по
КАНД №18/2024 г. на Административен съд – Шумен, в което е отразено, че
едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, в сила от
13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179 ал. 3б от
ЗДвП, но до изменението на закона липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б
от ЗДвП.
Все в същия смисъл са и Решение №1698/28.02.2024 г., по КАНД
№2233/2023 г. и Решение № 1697/28.02.2024 г., по КАНД №2471/2023 г. – и
двете по описа на Административен съд – Бургас, Решение №
10727/03.07.2024 г. по адм. дело № 3372/2024 г. на Административен съд –
София – град и много други.
Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова
разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за
нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Това становище е застъпено вече и в
Решение №1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено
по КНАХД №2071/2023 г.
На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че в
производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Това е така, защото:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна
колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от
Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на административно - наказващия орган.
Следователно, издадено след изтичането на тези срокове издаването на
наказателно постановление, а по аргумент за по - силното и на акт, който
предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено
/диференцирано/ производство по установяването на административното
нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но
5
не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за
неговото започване и приключване.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната
система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от
ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-
наказателното производство. От своя страна, електронното изявление,
записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез тази административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и
е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за
посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП, така и
разпоредбата на чл. 58д т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш
по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са
присъщи на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административно - наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.
189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния
фиш на последици различни от установените за наказателното постановление,
би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране
нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от
гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от
способа за установяване на извършването му.
Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена
функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза
/със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е
задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш,
като в случая от справката от „АИС АНД“ се вижда, че датата на издаване
/подписване/ е 17.02.2023 г. Съпоставена с датата на установяване на
нарушението, в това число и авторството му – 20.07.2021 г. е видно, че
процесния ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент
следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в
случая няма регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е
издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано
6
от съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от
установяване на нарушението чрез неговото заснемане. Съгласно цитираната
разпоредба в случай на неиздаване на наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта, административно наказателното
производство е следвало да се прекрати.
Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е
самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел.
фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай
да намира извършеното нарушение и неговия автор за безспорно установени,
доколкото безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението
няма подадена тол декларация, предвид липсата на регистриран в системата
ползвател на процесното МПС и безспорно установения факт, че въззивникът
е негов собственик и за същото няма вписан ползвател.
Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на
приетото в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк.
дело №1/2013 г., където преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН изобщо не
са обсъждани. С цитираното ТР се приема, че ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва
единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в
мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в
производствата по чл. 189ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и
недопустимо в административно - наказателното производство, като същото
по никакъв начин не допринася за п реследваната бързина с това специално
производство. Така се прие и в Решение № 1779 от 18.12.2023 г. по адм. дело
№ 2446/2023 г., Решение № 1448 / 30. 10. 2023 г. по КАНД № 2071 / 2023 г.
Решение № 539 / 20. 04. 2023 г. по КАНД № 429 / 2023 г., Решение № 515 / 13.
04. 2023 г. по КАНД № 364 / 2023 г. – всички по описа на Административен
съд – Варна, а и на множество други съдилища в Република България от края
на 2023 г. и началото на 2024 г.
Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в
една ускорена процедура и има за цел по - бързо реализиране на
административно - наказателната отговорност в сравнение с общия случай на
АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това
производство. Предвид целената от законодателя бързина и оперативност на
производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се
издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този
срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34
ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за
всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено правомощие
на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна
логика. Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил
7
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие
на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на
отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната
законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този
по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една
година от извършване на нарушението.
На последно място - в цитираното вече Решение №1448/30.10.2023 г.
на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г.
/което настоящия съд изцяло споделя/ е прието, че санкционната разпоредба
на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/ заради
нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва
да се остави без приложение. В решението са изложени изключително
подробни и последователни мотиви относно приложението на Директивата,
като са посочени приложими Решения на Съдът на ЕС, които мотиви
настоящия съдебен състав напълно споделя и не счита за необходимо да
пресъздава части от цитираното съдебно решение в съдебния си акт.
Достатъчно е само да се отбележи, че цитирания текст от Директива
1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите членки установените наказания
за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
цитираната от АС – Варна практика на съда на Европейския съюз е възприето,
че предвиденото в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО изискване за
пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията
по чл. 179 ал. Зб ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана от
законодателя и не предвижда възможност за преценка от страна на съда на
конкретните факти и тежестта на нарушението. Определяне на имуществената
санкция в абсолютен размер, независимо от характера и тежестта на
нарушението е в противоречие на наложената санкция с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Следователно, българските юрисдикции са
длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения
да спазват заложените в Директивата критерии за прилагане принципа на
пропорционалност при определяне на наказанията, което, от своя страна, се
осъществява чрез неприлагането на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б
от ЗДвП. Единственият начин, който гарантира пълната ефективност на
правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти
права, е непропорционалната национална санкционна уредба - да бъде
оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до
8
несъответстващ на правото на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се
извърши проверка дали съществува обща административно - наказателна
разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за
които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна
разпоредба липсва. Единствената такава е тази на чл. 185 от ЗДвП, но същата
предвижда само налагане на глоба и по арг. от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са
изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от
юридически лица и еднолични търговци.
Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен и на това основание.
Предвид късното издаване на ЕФ, отново в нарушение на закона
АПИ е извършила и още едно нарушение - на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г.
Според този Регламент - чл. 2 § 7 "Доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба
задължава АПИ преди да започне административно - наказателно
производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2 § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година. Нито
данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече - именно с
оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският
законодател е предприел изменение в чл. 10б ал. 7 - 9 от ЗП, в сила едва от
01.01.2024 г., въпреки прякото приложение на регламента. С тях законодателят
е приел много по - облекчен режим по отношение на ползвателите на
пътищата за движение, по които за съответния тип ППС следва да се заплати
или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци/ или
ползват маршрутна карта за календарния ден и извършването на определени
процедури преди налагането на административни санкции, които следва и да
са съразмерни и пропорционални на извършеното нарушение. Всъщност тези
разпоредби на Регламента са във връзка с отмененото Решение 2009/750/ЕО в
сила към датата на нарушението и внасят изискването за "незабавност" и са в
синхрон с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Все пак СЕС многократно е
подчертавал, че размерът на санкциите следва да бъде съответен на
нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най -малко
ограничителната /решение от 19 октомври 2016 C -501/14 т. 39, Решение на
СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23 и т. 24, Решение на СЕС от
9
04 октомври 2018 г. по дело С-384/17/.
От изложеното следва, че нормите на вътрешното законодателство,
въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол - данни и заплащане
на тол - такси и по - конкретно текстовете на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, чл. 179 ал.
3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП /в редакцията преди изменението от 01.01.2024 г./,
послужили като основания за идването на процесния електронен фиш, не са
били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на
акт от общностното право, какъвто е регламентът.
В случая наказанието е определено в абсолютен размер - 2 500 лева,
независимо от характера и тежестта на нарушението. В хода на
производството наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за разстоянието, което е преминал товарният
автомобил без да е начислена тол такса, съответно размерът на дължимата тол
такса. В този смисъл според първоинстанционния съд предвиденото в чл. 179,
ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради
нарушение на изискването за пропорционалност, защото при нетранспониране
в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда
директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата.
Разпоредбата на 12 от ЗАНН предвижда, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата -
то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35 ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са
съобразени със степента на засягане на обществените отношения от
извършеното административно нарушение.
Спазването на принципа за пропорционалност се осъществява чрез
преценката по чл. 28 от ЗАНН, който урежда процедурата при извършването
на маловажни административни нарушения. След като нарушението е
извършено преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з /нов - ДВ. бр.
109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г./, съгласно който за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, чл. 28
от ЗАНН може да бъде приложен като по - благоприятен за нарушителя закон.
Такава преценка АНО не е извършил.
Поради изложените съображения обжалвания електронен фиш
подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника
10
разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в
размер на 660 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност се
преценява като основателно, доколкото договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение надвишава значително минималния размер, определен
съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от проц.
представител работа. Делата от подобен характер са идентични и по тях вече
има утвърдена съдебна практика, по делото няма осъществено реално проц.
представителство, поради което претендираното адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 350 лева. При решението за разноските
съдът съобрази и произнасянето на втори състав на Съда на Европейския съюз
по дело C-438/22 с Решение от 25 януари 2024 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „ГРУП ПЛЮС“ООД,
ЕИК: ********* за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ
на „ГРУП ПЛЮС“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ №17, представлявано заедно
и поотделно от управителите Георги Любомиров Атанасов и Ивайло
Димитров Стоянов сумата от 350 лева /триста и петдесет лв., 00 ст./,
представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11