Решение по дело №915/2019 на Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Троян,  24.07.2020 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд,  втори  състав, в публичното  заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                              Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 915 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

            „Теленор България” ЕАД – гр. София е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Р.Л.П., че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 2101.63 лв. (две хиляди сто и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи неудовлетворен остатък от неустойката, дължима поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 61646817 и Договор за лизинг от 04.10.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********, ведно с Приложение към него и Договор за лизинг и Договор за лизинг от 11.11.2016 г. по вина на ответника съгласно фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017 г., и фактура № **********/15.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

            Ищцовото дружество твърди, че между Р.Л.П. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 г. и Договор за лизинг от 04.10.2016 г. Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, като предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 23.00 лв. с включен ДДС. Излага се,  че за  ползването й лизингополучателят се задължава да заплати двадесет и три месечни вноски в размер на 1,00 лв. всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Излага се, че между страните е сключен  и договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г. и Договор за лизинг от 11.11.2016 г., съгласно който,  на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Telenor Smart 4G Black. Твърди се, че предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 137.77 лв. с вкл. ДДС, като лизингополучателят се задължава да заплати двадесет и три месечни вноски в размер на 5.99 лв. всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.  Излага се, че съгласно Приложение към Договора за мобилни услуги, на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство НТС Desire 530 Grey. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 275.77 лв. с вкл. ДДС, платима на двадесет и три месечни вноски в размер на 11.99 лв. всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

            Излага се, че за периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Р.Л.П. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагат следните условия:

-За номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 г.

-За номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г.

-За номер *** - условията, договорени в Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г.

-За мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi - условията, договорени в Договор за лизинг от 04.10.2016 г.

-За мобилно устройство Telenor Smart 4G Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 11.11.2016 г.

-За мобилно устройство НТС Desire 530 Grey - условията, договорени в Договор за лизинг от 11.11.2016 г.

            Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2016 г. - м. март 2017 г.: фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г., като се твърди, че във всяка от тях са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

            Излага се, че по вина на ответницата, договорите са предсрочното прекратени, поради изпадането и в забава, като е издадена фактура № **********/15.03.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, чрез процесиите номера ***, *** и *** в размер на 1442.77 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, НТС Desire 530 Grey и Telenor Smart 4G Black в общ размер на 378.60 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016 г.; размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г. във връзка с Приложението към него, а размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г., според които клаузи, в случай на предсрочно  прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.  Подробно е описано задължението за неустойка за всеки един от номерата, както следва: за мобилен номер *** - 335.97 лв.; за номер *** -553.40лв.; за номер *** - 553.40 лв.

            Твърди се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, както следва:

- За мобилно устройство Huawei Telenor 4GMiFu, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 04.10.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 19.00 лв., равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски;

- За мобилно устройство Telenor Smart 4G Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 11.11.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 119.80 лв., равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски;

-  За мобилно устройство НТС Desire 530 Grey, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 11.11.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 239.80 лв., равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.

            Излага се, че претендираната сума по фактурата е в общ размер 1821.37 лв.,  като общата стойност на неизплатените парични задължения на Р.Л.П. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 2101.63 лв. (две хиляди сто и един лева и шестдесет и три стотинки). Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й, като в периода след издаване на първата фактура, длъжникът не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не са погасени, поради което, ищецът „Теленор България" ЕАД е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Троян, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 123/2019 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е инициирано и  настоящото производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в което е обективирано искане: Да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено наличие на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 123/2019 г. по описа на Районен съд - Троян, против длъжника - ответник Р.Л.П. с ЕГН **********, както следва: - 2101.63 лв. (две хиляди сто и един лева и шестдесет и три стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител адв.Д.Ч. ***, който счита установителната претенция за допустима, но неоснователна. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От приетото за послужване ч.гр.д. № 123 по описа за 2019 г. на Районен съд Троян, се установява, че по повод на заявление вх. № 1008 от 14.02.2019г. /п.кл-мо 13.02.2019г../, депозирано от „Теленор България” ЕАД – гр. София, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът Р.Л.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на  заявителя сумата 2 101.63 – две хиляди сто и един лева и шестдесет и три стотинки, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, и двата от 04.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, и двата от 11.11.2016г., за които задължения са издадени фактури с № **********/15.11.2016г.; № **********/15.12.2016г.; № **********/15.01.2017г. и № **********/15.03.2017г.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019г. до окончателното й изплащане; сумата 42.03 – четиридесет и два лева и три стотинки, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 364.27 – триста шестдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 12.03.2019г.. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415, ал.4 ГПК, въз основа на което е инициирано настоящото производство. За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: юридически факти: наличие на облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги; неизпълнение на задължението на ответника да заплаща месечни такси и изпълнение на задължението на ищеца да предостави процесните услуги. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество, в качеството му на оператор, от една страна и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2016г. ; Договор за лизинг № ********* от 04.10.2016 г. - 1 бр.; Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2016 г. и два Договора за лизинг № ********* от 11.11.2016 г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.10.2016 г. до 14.03.2017 г. „Теленор България" ЕАД е издал следните фактури: Фактура № **********/15.11.2016 г. - 98,05 лв. с ДДС - отчетен период на потребление от 15.10.2016 г. - 14.11.2016 г.; Фактура № **********/15.12.2016 г.  – 94.62 лв. с ДДС – отчетен период 15/11/2016 г. - 14/12/2016 г.; Фактура **********/15.01.2017 г. – 88.94 лв. с ДДС - отчетен период 15/12/2016 г. - 14/01/2017 г.; Фактура **********/15.03.2017 г. – 1821.37 лв. без ДДС - отчетен период 15/02/2017 г. - 14/03/2017 г.; Кредитно известие № **********/15.02.2017 г. - на обща стойност 1.53 лв./-20,33 лв. с ДДС + 18,98 лв. месечни лизингови вноски с ДДС/  за периода от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г. - с което  известие се сторнира и са върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на договора абонаментни такси в размер на 20.33лв. с ДДС и са начислени лизингови вноски в общ размер на 18.98 лева. От заключението на вещото лице по допуснатат и приета ССчЕ, която е приета като доказателство по делото като копетентна, обоснована и законосъобразна се установява, че фактурите се осчетоводяват по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги", по съответната аналитична сметка за всеки клиент в зависимост от ползваната услуга и кредита на сметка 4532 „ДДС на продажбите" срещу дебита на сметка 411 „Вземания от клиенти". Експерта е констатирал, че фактура **********/15.03.2017 г. на стойност 1821.37 лв. не фигурира в дневника за продажби, тъй като същата е без ДДС, тъй като са начислени неустойки за прекратяване на договорите за мобилни услуги, считано от 06.02.2017г., а във фактура **********/15.03.2017 г.  е записана обща сума 2401,63 лв., тъй като освен начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 1442.77 лв., фактурирана е цената на оставащите неизплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в общ размер за двата договора – 378.60 лева, а също така е посочена и сумата на потребените мобилни услуги с ДДС от предходните четири отчетни периода в размер на 280.26 лв. Вещото лице е установило, че от предоставена счетоводна справка към 30.04.2020 г. от хронологичните регистри на доставчика на мобилни услуги „Теленор България" ЕАД абоната Р.Л.П. има неплатени задължение от 2101.63 лева. За периода от 15.10.2016 г. до 30.04.2020 г. е направено само едно плащане на 11.11.2016 г. в размер на 28.08 лева, като други плащания не са извършвани. Експертът е констатирал, че процесиите фактури с номера № **********/15.11.2016 г., № **********/15.12.2016г., № **********/15.01.2017 г. и № **********/15.03.2017 г. са осчетоводени в счетоводството на ищеца; че в периода от 15.10.2016 г. до 14.01.2017 г. други мобилни услуги, извън предоставените в пакета, не са потребени от ответника, като единствено във фактура № **********/15.11.2016 г. е отчетено потребление на услугата разговори към „Грижа за клиента" в размер на 0,04 лв. без ДДС. Установено е, че начислената неустойка  в общ размер на 1442.77 лева за мобилни номера ***, *** и *** е изчислена  правилно от ищеца, в съответствие с условията на процесиите договори и съобразно датата на двустранно спиране на номерата, а именно 06.02.2017 г., както и  правилно е изчислена неустойката  във фактура № **********/15.03.2017 г. в общ размер на 378.60 лева е правилно изчислена в съответствие с условията на процесиите договори. Вещото лице е установило, че дължимата сума от 98,05 лева по фактура № **********/15.11.2016 г. е намаляла до 96.70 лв. към момента на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.02.2019 г., тъй като сумата по фактурата е намалена със сумата -1.35 лв. и тъй като ответникът не е посочил от коя фактура да бъде приспадната ищецът е приспаднал сумата от 1.35 лева от най-старото задължение на ответника, а именно фактура № **********/15.11.2016 година.

            По делото не бяха ангажирани доказателства, ответникът да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да е получено от ищеца. Затова, заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в претендирания размер, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 47 от 15.02.2019г.  по ч.гр.д. № 123 по описа за 2019 г. на Районен съд Троян е основателна. Като законна последица от уважаване на предявения иск, следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.02.2019г. (от който момент всъщност се счита предявен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските: По направеното  възражение от назначения на ответника особен представител за  недължимост на разноски за заплатен адвокатски хонорар, съдът намира  същото за неоснователно, поради следните съображения:  Договорения и заплатен от ищеца двокатски хонорар по гр.д. № 915/2019г. на упълномощения представител адв.З.Ц. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, извършването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, както и на обстоятелството, че в хода на гр.д. № 915/2019г. са изпълнявани указания на съда от страна на ищеца чрез процесуалния му представител и провеждането на три открити съдебни заседания, за които ищецът е изпращал молби -становища. При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски както следва: внесена държавна такса в размер на 42,03 лв. /четиридесет и два лева и три стотинки/ ; адвокатски хонорар в размер на 452,53 лв. /четиристотин петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ с вкл. ДДС ; заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/ и заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 311,10 лв. /триста и единадесет лева и десет стотинки/лева. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 42.03 лева и 364.27 лева адв.възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  Р.Л.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  дължи на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление в град С.***, чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С.*** сума в размер на 2101.63 лв. (две хиляди сто и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи неудовлетворен остатък от неустойката, дължима поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 61646817 и Договор за лизинг от 04.10.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********, ведно с Приложение към него и Договор за лизинг и Договор за лизинг от 11.11.2016 г. по вина на ответника съгласно фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/15.01.2017 г., и фактура № **********/15.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК /14.02.2019г./ до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 47 от 15.02.2019г.  по ч.гр.д. № 123 по описа за 2019 г. на Районен съд Троян.

            ОСЪЖДА Р.Л.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати  на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление в град С.***, чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С.***  сторените разноски в настоящото производство в размер на  1175.66лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, и сумата от 406.30/четиристотин и шест лева и тридесет стотинки/ лева  разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 123 по описа за 2019 г. на Районен съд Троян.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

 

                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: