№ 55671
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110119229 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба по предявен от Л. Х. Т.
против „Е.........“ ООД, с която се иска съда да признае периодите, през които ищеца е
работил по граждански договори с ответника /от 06.06.2022г. до 07.10.2022г. и от
15.11.2022г. до момента на депозиране на исковата молба – 10.04.2023г./ за трудов стаж, а в
условията на евентуалност – за осигурителен стаж, като се твърди посочените в исковата
молба граждански договори да прикриват трудови такива.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба, намира същата да е
нередовна.
Обсъжданата претенция така, както е заявена, има за предмет установяването на факт с
правно значение, което е допустимо само в случаите, предвидени в закон. Такъв закон е
Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. Касае
се за процесуален закон, който урежда съдебно производство по установяване на
юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални
трудови и осигурителни правоотношения. Под „установяване на трудов и/или осигурителен
стаж“ се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност по правилата за изчисляване и удостоверяване на това обстоятелство по
надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период
като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като
такъв, възниква правен спор. ЗУТОССР съдържа три хипотези, които са предмет на три
самостоятелни искови претенции: за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.99,
за установяване на осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, за установяване
на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на
иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, т.е. искът се предявява срещу
работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателя е
прекратил дейността си и няма правоприемник-само срещу съответното териториално
поделение на НОИ, като съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът е задължен да укаже на ищеца да
вземе мерки за конституирането на надлежни страни /Тълкувателно решение № 2/6.06.16 по
тълк. д. № 2/15, ОСГК на ВКС, реш. № 108/29.05.14 по г. д. № 4764/13, III Г0/.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника
и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният
законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване и на иск относно
1
съществуването на трудово правоотношение, респективно при наличие на законова
регламентирано право на иск е налице правен интерес от неговото предявяване /реш. №
7/5.04.16 по г. д. № 3874/15, III ГО, реш. № 458/29.06.10 по г. д. № 1526/09, ІV Г0/.
При тези обстоятелства и с оглед твърденията, изложени в исковата молба, при извод
за нередовност на същата и неяснота на коя от двете законово регламентирани възможности
за защита на правата си се позовава ищеца в конкретната хипотеза, съдът следва да остави
исковата молба без движение с указания за уточнение предмета на предявения трудов спор –
дали се касае за иск относно съществуване на трудово правоотношение по чл. 357 КТ за
посочения период или за такъв за установяване на трудов и/или осигурителен стаж, като
съответно обезпечи и надлежното участие на всички страни /предвид изискването за
задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване
на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР/.
В случай, че се предявява иск чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
съществувало трудово правоотношение между страните в производството за исковия период
ищеца ще следва да обоснове правния си интерес от това, доколкото липсват наведени
конкретни твърдения последния да претендира определени права и последици от това
правоотношение.
За пълнота: всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е
нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, стига да има интерес от това, да не съществува друг
специален ред за защита или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо по-
силна защита на накърнените права.
Както е разяснено и с отговор по чл. 290 ГПК в решение № 207/2012 г. на IV ГО на
ВКС по гр. д. № 914/2011 г., интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от
ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен
спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или
удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие.
Така напр., няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на
ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни
хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода
за липсата на правен интерес.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че извън специалните хипотези на Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, споровете за осигурителните
права имат административноправен характер, намират своята специална уредба в чл. 117 и
сл. КСО, а тяхното съдебно разглеждане се урежда от общите правилата на АПК. В
практиката си ВКС е имал случай да се произнесе, че когато документацията за съответния
стаж е налична и поради това ЗУТОСР не може да се приложи, за ищеца е налице път за
защита чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по
пенсионно осигуряване (в този смисъл определение № 41 от 15.01.2013 г., постановено по ч.
гр. д. № 489/2012 г. на ВКС, IV г. о.), какъвто спор в случая няма изложени твърдения да е
налице.
Предвид изложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. № 19229/2023г. по описа на
СРС, 71 състав, образувано въз основа на искова молба вх. № 100376/10.04.2023г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщенито, с писмена молба с препис за
ответната страна, да уточни предмета на предявения трудов спор – дали се касае за иск
2
относно съществуване на трудово правоотношение по чл. 357 КТ за посочения период или за
такъв за установяване на трудов и/или осигурителен стаж, като съответно обезпечи и
надлежното участие на всички страни /предвид изискването за задължителна съвместна
процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1,
ал. 1 ЗУТОССР/.
В случай, че се предявява иск чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
съществувало трудово правоотношение между страните в производството за исковия период
ищеца следва да да обоснове правния си интерес от това, доколкото липсват наведени
конкретни твърдения последния да претендира определени права и последици от това
правоотношение.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок и в пълен обем,
исковата молба ще бъде върната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3