Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260011/09.02. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На пети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Геновева Ненчева
прокурор Илия Николов
като разгледа докладваното от съдия
Панталеева
НДВ № 403 по описа на съда
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по
реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по
искане на главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 61/2020 г. по описа на Районен
съд Кубрат, частична отмяна на постановеното с него определение за групиране на
наказанията на осъдения Б.С.А. и връщане на делото за ново разглеждане в
първата инстанция.
Искането е допустимо – подадено е от
оправомощения за това орган и в срока, предвиден по НПК, а и по същество е
основателно.
С определение № 60/19.05.2020 г. по ЧНД
№ 61/20 г. на Районен съд Кубрат е била разгледана съвкупността от осъдителни
съдебни актове срещу Б.А., те са били отнесени към четири обособени отделни
групи и по всяка от тях е било определено отделно общо наказание.
Основание
за искането на главния прокурор е незаконосъобразност на взетото решение само
относно една от групите, а именно тази, обхващаща осъжданията по НОХД №
149/1982 г. на Районен съд Тутракан и НОХД № 813/83 г. на Военен съд Сливен
/според определението на съда, или Военен съд София – според наличния бюлетин
за съдимост на л.30/. По всяко от двете дела е било наложено наказание лишаване
от свобода, с размери съответно една година и една година и три месеца, като
изпълнението на всяко от двете наказания е било отложено със съответен
изпитателен срок.
Като е намерил основания по чл.23 от НК
да групира тези две наказания, ревизираният съд е наложил по-тежкото от тях –
това в размер на една година и три месеца, и наново е постановил отлагане на
неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок три
години.
Според изложеното в искането,
последното решение е неправилно, защото не е взето предвид последващото осъждане
по НОХД № 137/84 г. на Окръжен съд Силистра, и в частност факта, че престъпната
деятелност, представляваща неговия предмет, е осъществена в период, попадащ в
рамките на изпитателните срокове по горните две присъди. В подкрепа на
застъпеното виждане са посочени няколко решение на ВКС, първо н.о., при
разглеждането на които, и особено Р 475/2003 г. и 35/10 г., е видно, че подобно
виждане се явява последователно и нееднократно подкрепяно в съдебната практика.
Тъй като пререшаването на въпроса в
горния смисъл обуславя влошаване положението на осъдения, това не може да бъде
сторено в настоящото производство, респ. констатираният порок в определението
на Районен съд Кубрат е поправим при ново разглеждане на делото в първата
инстанция, в хода на което следва да бъде също така изяснено:
-
по описа на кой
военен съд е НОХД № 813/83 г.,
-
с кой съдебен акт
е приложен чл.68, ал.1 от НК по отношение на осъждането с присъдата по НОХД №
149/82 г. /данни в този смисъл се съдържат в писмото на Затвора Белене, л.21, а
необходимостта е с оглед дължимото произнасяне по чл.25, ал.2 от НК/ и
-
кое е делото в
гр.Русе, за съществуването на което осъденият направи изявление в съдебното
заседание пред настоящата инстанция, и какъв е неговият предмет /с оглед
възможната връзка и евентуална необходимост от съобразяване при новото
произнасяне при наличие на окончателен съдебен акт/.
По изложените съображения на основание
чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд
Варна
Р Е
Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
ЧНД № 61/2020 г. на Районен съд Кубрат в частта на произнасянето по реда на
чл.23-25 от НК относно осъжданията на Б.С.А. по НОХД № 149/82 г. на Районен съд
Тутракан и НОХД № 813/83 г. на Военен съд Сливен/София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: