№ 127
гр. П., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200334 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 03-2200426 от 17.06.2022 година на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна на „ТОНЕВИ-Т“
ООД, Булстат *********, в качеството му на работодател, е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на
основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал
въззивника, който редовно призован за съдебно заседание, се представлява се
от адв. Стела Методиева от ШАК, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – юрисконсулт Богомил Николов, взема становище, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и наказателното постановление да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
1
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 12.04.2022 г. свидетелите Р. М. Б. и Б. А. Д. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Варна извършили проверка на място в обект –
магазин със смесено предназначение УПИ ХХХIV -305 кв.6, находящ се в
обл.Варна, гр.П., при която проверка констатирали, че въззивника в
качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето С. И. Х., ЕГН
********** престирайки работна сила – на длъжност „общ работник
строителство“, без отношенията при предоставяне на работна сила да са
уредени като трудови и без да има сключен трудов договор в писмена форма.
След извършена проверка, на 11.05.2022 г. е съставен протокол с изх. №
ПР2211914/11.05.2022г., за липсата на сключен трудов договор на
работодателя с лицето С. И. Х.. На 12.05.2022г. на въззивника е съставен
АУАН № 03-2200426 от свидетеля Р. Б. в присъствието на свидетелит, Б. А.
Д., като същият бил подписан от упълномощено от въззивника лице, без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е депозирано писмено
възражение.
Наказващият орган е преценил, че въззивното дружество е извършило
виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство и е издал на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП - № 03-
2200426 от 17.06.2022 г., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
2000.00 лева /две хиляди лева/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна, поради следните мотиви:
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба:
„Трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа“. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма”. По
делото е граждански договор от 11.04.2022 г., сключен между С. И. Х. и
2
2
въззвивното дружество, с предмет – разнасяне на арматурни мрежи 700 м.
Съдът намира направените възражения в жалбата, че не е извършено
нарушение на трудовото законодателство, за основателни.
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила –
усилия от работника за продължителен период от време. Гражданският
договор, какъвто е представеният договорът има за предмет постигането на
определен резултат. В случая е точно така: между С. И. Х. и въззвивното
дружество е сключен договор за постигане на определен резултат – разнасяне
2
на арматурни мрежи 700 м. Естеството на тази дейност е класически пример
за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на работна сила в
рамките на определено време. Поради което и настоящият състав споделя
становището на защитата, че отношенията между С. И. Х. и въззвивното
дружество са облигационни, а не трудови и следва да бъдат уредени с договор
за изпълнение на възложена работа, а не с трудов договор.
Следователно може да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.
Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“.
Жалбоподателят не е нарушил чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е
имал задължение да сключва трудов договор със С. И. Х., а е уредил
отношенията си с него чрез граждански договор – за изработка.
Съгласно чл.18 ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство по административнонаказателно дело се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията.
Последната предвижда възнаграждение от 300лв. при защита при материален
интерес до 1000лв. На жалбоподателят следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 500 лв. Фактическата и правна сложност на делото
обуславят присъждане на адвокатско възнаграждение в искания размер.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
затова и на основание чл. 63, ал. 1 от 3АНН
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200426 от 17.06.2022
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна на, с което
на „ТОНЕВИ-Т“ ООД, Булстат *********, е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на основание чл. 416, ал.
5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна да заплати на
„ТОНЕВИ-Т“ ООД, Булстат ********* разноски по делото в размер на 500лв,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Варна, на основанията предвидени в
НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението препис от решението да се изпрати
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4