Р Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 03.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд пети граждански
състав
на двадесети май две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СН.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 186 по описа за 2014 година,
за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 150 от СК.
Ищцата А.М.Б.
***, ЕГН ********** - в качеството на майка и законен представител на С.М.П.
***, със същия адрес, ЕГН **********, и на П.М.П. ***, със същия адрес, ЕГН
********** твърди, че с Решение № 3339/07.10.2011 г., постановено по гр. дело №
11884/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, I гр. състав, ответникът бил
осъден да заплаща на ищцата, в качеството ми на майка и законен представител на
малолетните им деца С.М.П. ***, родена на *** г., ЕГН ********** и П.М.П. ***,
роден на *** г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 75 лева за всяко
от децата, считано от 28.06.2011 г., датата на предявяване на исковата молба,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. От
определянето на издръжката изминал продължителен период от време, през който
значително нараснали нуждите на децата и се променили възможностите на
родителите да осигуряват издръжката им, обезпечаваща тяхното отглеждане,
възпитание и обучение. И двете деца посещавали целодневна детска градина № 6
„****” - гр. К., с месечна такса около 100 лева С. била на 6 г., в предучилищна
група, а П. - на 5г., в подготвителна група. И двамата посещавали уроци по
танци и английски език в детската градина, като на месец майката плащала по 5
лева за всеки от тях за уроците по танци и по 8 лева - за уроците по английски
език, общо 25 лева с отстъпка. По свое желание допълнително ходели и на частни
уроци по английски език, за което заплащала по 10 лева на урок за двамата или
общо 100 лева на месец. Освен това децата имали желание да ходят и на уроци по
спортни танци. С оглед тяхното здравословно развитие им закупувала витамини
„Цитросепт” - по 40 лева на месец на двамата, като провеждала по три курса
годишно, всеки от които продължавал по един месец, или общата стойност за
година била 120 лева Тъй като П. имал здравословни проблеми със зъбите - имал
установена диагноза „ранен кариес“, често се налагало да го води на прегледи
при зъболекар, което я натоварва със значителни разходи. До няколко месеца
трябвало да бъде извършена спешна хирургична интервенция на стойност около 1
200 лева само за четири от болните зъби, като с оглед превенция на постоянните
зъби се налагало и медикаментозно лечение, което също заплащала само майката.
Имала съществени разходи и в домакинството - за храна, ел. енергия, вода,
телефони и др. През зимния период плащала за ел. енергия средно около 150 лева
на месец, а за отопление използвала твърдо гориво на стойност около 1 000
лева за сезон. Ползвали кабелна телевизия и интернет, за които заплащала по 30
лева на месец. За мобилен телефон плащала месечно не по-малко от 50 лева. С
децата живеели в едно домакинство заедно с нейната баба, в жилище на нейните
родители. Майката се грижела за баба си, която била неработоспособна, с
признати 100 % инвалидност и не можела да се обслужва без чужда помощ - имала
основно заболяване диабет, ранна полиневропатия, два стенда на сърцето и била с
почти 100% загуба на зрението, със сериозни бъбречни проблеми. Пенсията й била
в размер на 380 лева с всички добавки - крайно недостатъчна за заплащане всички
разходи за бита, за лекарствата, които приемала всеки месец, както и тези за
провеждани медицински прегледи. Налагало се ищцата да я подпомага и финансово.
Майката работела във военно формирование *****
– гр. К. и получавала брутно месечно възнаграждение средно около 847.41 лева,
които били крайно недостатъчни за нормален живот на семейството. Други доходи
нямала. Не притежавала недвижими имоти, от които да реализира доходи под
формата на наем, аренда и други приходи. Имала и здравословни проблеми, което
налагало често да плаща за медицински прегледи, лабораторни изследвания и за
лекарства. За поддържащи такива плащала на месец минимум по 100 лева Имала и
задължения и към трети лица. Погасявала паричен заем към частно лице в размер
на 1000 лева, като на месец заплащала по 50 лева Въз основа разпореждане №
К-48934 от 23.10.2012г., произтичащо от неоснователно изплатени парични
обезщетения за отглеждане на малко дете, имала задължение за връщане на сума в
размер на 1 310.69 лева, от които за главница в размер на 802.11 лева и за
лихва - 508.58 лева, установени към 07.11.2013 г. До момента не е плащала това
задължение поради липса на финансова възможност. Допълнително била осъдена да
заплати на НОИ съдебни и деловодни разноски в размер на 1000 лева Съдлъжник
била с ответника по договор за кредит, предоставен на негова фирма, поради
което не можела да тегли паричен заем за собствени нужди, тъй като нямала
достатъчно доходи за обезпечението му. Ответникът от много години се занимавал
с частен бизнес и получавал месечен доход над средния за страната. Същият
получил и допълнителни доходи от продажба на недвижими имоти през месец юли и
месец септември 2013 г. Той бил работоспособен и нямал задължение за издръжка
към други лица, живеел в собствено жилище и нямал разходи за наем.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: ДА ИЗМЕНИ определената с решение №
3339 от 07.10.2011г. по гр. дело № 11884/2011г. по описа на Районен съд Пловдив
издръжка, дължима от ответника, като я УВЕЛИЧИ от 75.00 лева на 140.00 лева за
детето С. и от 75.00 лева на 135.00 лева за детето П., считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.02.2014 до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - М.И.П.
***, ЕГН ********** признава иска частично. Не оспорва твърдението, че е осъден
да заплаща издръжка на децата си с посоченото в исковата молба решение на
Пловдивски районен съд – в размер на по 75 лева за всяко от тях. Към настоящия
момент му било известно, че минималната издръжка не може да бъде по-малко от 85
лева месечно. В този смисъл счита, че иска е частично основателен. Оспорва иска
в останалия предявен размер като неоснователен и недоказан. Към момента бил
безработен и нямал никакви доходи. За сега всички негови опити да си намери
работа били безуспешни предвид икономическата обстановка в страната. Не
отговаряли на истината твърденията в исковата молба, че имал частен бизнес, тъй
като бил заличен като едноличен търговец от 01.01.2012г. и нямал регистрирани
други дружества, нито участие в такива. Действително продал два недвижими
имота, единия от които съсобствен с майка му. Но сумите, които получил от тях,
използвал за да върне взет от заем към частно лице. Заема взел за да може да си
изплаща издръжката поради липсата ми на доходи. Купил автоматична пералня на
ищцата и телевизор, за могат да гледат с децата и да я улесни в грижите й за
тях. С останалите суми от продажбите, заплатил на ищцата дължимата издръжка на
децата за месеците март, ноември и декември за 2013г. и януари и февруари
2014г. Към момента дори нямал възможност да си плаща здравните осигуровки. А
имал здравословни проблеми и когато му се наложело да посещава медицински
заведения и лекари, се налагало да си плаща. Имал нужда и от лечение на зъбите,
но го отлагал заради липсата на средства. За да осигури комфорт на децата и
ищцата като тяхна майка, поемал и други парични задължения. Подписал запис на
заповед, сумата от която използвал за да закупи домакински електроуреди, които
дал на ищцата. След като тя взела уредите и не му помогнала и с една вноска,
срещу него имало образувани изпълнителни дела и била наложена възбрана върху
другите му недвижими имоти- дворно място и нива. След разговор с ищцата, която
в последствие разбрал, че го излъгала, че вече минималната издръжка за дете е
по 100 лева месечно, ответникът се съгласил да й плаща тази сума, въпреки
финансовото си състояние, за да не водят съдебни дела, а и като баща, който
искал съобразно възможностите си да помага и се грижи за децата си. На
25.01.2014г. платил на ищцата осемдесет лева издръжка за месец март. Отново на
25.01.2014г. заплатил на ищцата сумата от 200 лева, представляваща издръжка за
месец април 2014г. тоест по сто лева за всяко от децата. В този смисъл се
явявала неоснователна претенцията й, да бъде изменена издръжката считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.02.2014г., тъй като към момента
платил издръжка включително за месец април 2014г. и то съгласно устната им
договорка да й плаща по 100 лева месечно за всяко от децата. Не отговаряло на
истината твърдението на ищцата, че заплаща месечно по 100 лева такса за детска
градина, тъй като било видно от представената от нея служебна бележка от ЦДГ
„****”, че същата е заплатила за цяла година общо сума за двете деца в размер
на 886.32 лева. А и съгласно Раздел трети, чл. 25, ал. 4, т. 1.2 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община К., такса посещаемост за детските ясли и градини се
заплащала с 30 % намаление за второ дете в едно семейство, посещаващо детско
заведение. Ищцата работела по трудов договор, получавала заплата над средната
за страната и също не живеела на квартира и не й се налагало да заплаща наем.
Счита, че е неотносима към спора приложената от ищцата покана за доброволно
изпълнение, тъй като задълженията по нея произтичали от неспазването на закона
и неправомерно получени от нея парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
Доколкото му било известно, ищцата завела дело по този повод. Твърди, че не е
пренебрегвал здравословното състояние на децата. Винаги когато се налагало ги
карал до К. или П. със свои
средства. При нужда купувал и лекарства. До края на 2013г. всеки петък вечер и
събота децата и ищцата били при него в Х., изцяло на негова издръжка. Винаги
когато имал възможност, правил всичко, което може за тях. вземал и други заеми,
освен посочения, за да положи грижи за децата.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да уважи иска само до размера от
85.00 лева, като за разликата отхвърли иска като неоснователен. Претендира за
разноските по делото съразмерно с уважената част от иска.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори от страните, и се установява от приложения заверен препис, че с
влязло в законна сила на 06.12.2011г. решение № 3339/07.10.2011 г.,
постановено по гр. дело № 11884/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, I
гр. състав, ответникът е осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните им деца С.М.П. ***, родена на *** г., ЕГН
********** и П.М.П. ***, роден на *** г., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 75 лева за всяко от децата, считано от 28.06.2011 г., датата на
предявяване на исковата молба, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Установява се
от представената служебна бележка, че за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. ищцата е заплатила такси за двете деца за посещение на детска
градина в общ размер на 886.32 лева. Установява се
от представеното удостоверение, че майката във военно формирование № 34750 и за
12 месеца през периода от 01.02.2013г. до 01001.2014г. е получила брутно
трудово възнаграждение (нататък – БТВ) за в общ размер на 10 168.88 лева
или средно месечното й БТВ, изчислено на 12 месеца възлиза на 847.41 лева. Установява се от представената покана за
доброволно изпълнение, че ищцата по силата на разпореждане № К-48934 от
23.10.2012г. е поканена да възстанови на НОИ главница в размер на 802.11 лева и
лихва за забава в размер на 508.58 лева, като задължението й произтича от
неоснователно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
Установява се от представения договор, че на 11.09.2012г. ответникът е сключил
договор за заем за сумата 2 970 лева, които се е задължил да върне на
равни месечни вноски, всяка в размер на 297 лева. Падежът на последното плащане
е настъпил на 11.07.2013г. Установява се от приложената квитанция (л.17 –
гръб), че ответникът е погасил предсрочно заетата му сума на 19.01.2013г.
Установява се от представеното съобщение (л.19), че ответникът е длъжник по
изпълнително производство, образувано през 2012г. пред ЧСИ и към датата на
изпращането му – 16.09.2013г. е дължал такси по посоченото производство в общ
размер на 952.60 лева. Установява се от представените вносни бележки на л. 21,
че за периода от м. ноември 2013г. до месец февруари 2014 г. ответникът е
заплатил издръжка в размер на 600 лева месечно. Установява се, от представените
два броя вносни бележки (л.20 и 21), че ответникът е заплатил на ищцата
издръжка за месец март в размер на 80.00 лева и 70.00 лева, общо в размер на
150 лева. Установява се от представената
вносна бележка (л.21), че ответникът е
заплатил издръжка за месец април в размер на 200 лева. Установява се от
представената справка за здравноосигурителен статус, че към 20.03.2014г.
ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. Установява се от
представената справка от Търговския регистър, че ответникът е заличен като
едноличен търговец, считано от 01.01.2012г. Установява се от представената
служебна бележка, че ответникът е регистриран в Агенция по заетостта като лице,
търсещо работа, считано от 21.03.2014г. В тази връзка е представена и
декларация, че ответникът не е работил никъде през периода от м. януари 2012г.
до месец март 2014г., не е ползвал услугите на Бюро по труда и Социални грижи.
Установява се от изготвената справка от Агенция по вписванията и приложените
нотариални актове, че на 04.09.2013г. е признат з собственик на поземлен имот –
земеделска земя в землището на гр. Х., а на 25.09.2013г. ответникът е продал
същият имот за сумата от 2000 лева. От приложеното постановление за вписване на
възбрана се установява, че ответникът притежава градски имот в град Х. и по 1/9
ид. част от три земеделски имота. На 10.01.2013г. ответникът и неговата майка
са дарили собствената си 1/3 но недвижим имот, находящ се в град Хисар. на
същата дата двамата са продали собствен урегулиран поземлен имот за сумата от 9800
лева, придобит по силата на съдебна делба, извършена през 2011г.
Съдът не обсъжда представената покана за доброволно изпълнение от
29.06.2009г. (л.18), доколкото същата касае изпълнителен процес, образуван
преди определяне на първоначално определената издръжка и не са ангажирани
доказателства дали и по какъв начин същият е приключил.
От представения социален доклад от ДСП К. се установява, че към настоящия
етап физическото развитие на децата отговоря на възрастовите особености.
Майката полага адекватни грижи. Битовите условия са подходящи, а потребностите
на децата от храна, подходящо облекло и социални контакти, медицинско
обслужване и достъп до образователната система се задоволяват. От представения
социален доклад от ДСП Х. се установява, че по негови твърдения, ответникът
редовно плаща издръжката, децата често му гостуват, ходят на разходки. Сочи се,
че през 2011г. ответникът подал сигнал в ДСП К. за упражняван тормоз от майката
над децата. Тъй като в момента бил
безработен, споделил, че може да заплаща минималната издръжка на децата.
Във връзка с
твърденията на ищцата за нараснали нужди съдът е изслушал свидетелката М. К. – баба на
ищцата А.Б.. От нейните показания се установява, че децата живеят в една къща
със свидетелката и майка си. Свидетелката имала отделна стая. Най-важния разход
им бил таксата за детската градина. И двете деца посещавали детска градина,
като допълнително ходели на уроци по
английски език и на танци. А. имала и други разходи за вода, консумативи,
танци, английски. Майката била винаги подготвена при възникване на извънредни
разходи във връзка с отглеждането на децата. Момченцето имало проблем със
зъбите. Майката всеки месец купувала на децата „Цитросепт” за профилактика и
предпазване от заболявания. Постоянно го купувала, този разход бил в размер на
по 20 лева месечно за всяко от децата. На този етап майката не е правила
разходи за зъболекар. Семейството се отоплявало на ток, в студените месеци А.
плащала около 150 лева месечно, в най-студените месеци - около 200.00 лева. Свидетелката не товарила
внучката си с допълнителни разходи. Била освидетелствана от ТЕЛК със 100%
намалена работоспособност, с придружител. На А. не се налагало да помага на
баба си финансово, но парите не достигали за самата нея. Работела на едно
място, нямала странични доходи, нито стотинка. Страдала от заболяване на
щитовидната жлеза и се налагало да ходи два пъти в месеца на преглед в гр.
Пловдив. Плащала някаква сума за изследванията. Имала задължения, изтеглен
кредит и не успяла да го върне своевременно. Сумата се увеличила много и тя се
принудила да иска заем от бившата съпруга на баща си. Поискала 1000 лева на
заем и го връщала на вноски по 50 лева на месец. А. искала да изтегли банков
заем, но тъй като била поръчител на ответника, не й бил отпуснат такъв. М. имал
металорежещи машини, свидетелката виждала две машини. Знаела, че е купил машини
и през последната година, знаела го от А.. Сочи, че ответникът е купил
машините, за да работи с тях. Докато били заедно казвал, че работи на машините.
За нова година и за празниците, и след като получил исковата молба, М. вземал
децата по-често и им купувал по нещо. Купувал играчки на децата. От една година
насам демонстрирал финансово надмощие. Казал пред А., че е продал имот. Имал
три коли и машини от Германия купил, но всичко се записвало на името на майка
му. Ищцата ползвала кабелна телевизия и Интернет и разходите били около 30.00
лева месечно. М. водил детето на зъболекар. Децата не искали да ходят при него,
защото там се викало. В събота и неделя М. вземал децата с майката, но не всяка
събота и неделя. През лятото по-често ги вземал и от както А. подала исковата
молба, също ги вземал по-често. Преди това ги вземал веднъж на два месеца. Сега
майката не ходела с тях, но преди ходела, защото се страхувала да ги остави
сами.
Относно възможностите на бащата да дава издръжка на децата си и относно
разходите на децата съдът е изслушал свидетелката С.И. – майка на ответника. От
показанията й се установява, че с ответника живеели заедно в къщата на
свидетелката. М. се опитвал да се занимава с нещо, но не му потръгнало и не
работел в момента. Издържал се с инцидентни услуги, заеми, с ремонти на коли.
Техник бил. Закрили му фирмата, но оборудването стояло. Продали два съсобствени
имота, негови лични нямало. С парите си погасявал част от заеми и издръжката на
децата. М. вземал децата и за Нова година и винаги в събота и неделя заедно с
майка им били в Х.. Майката и децата никъде не ходели без негово участие,
защото се ходело с кола. Всички пари, които получавал отивали за децата. Купил
им яке, обувки, дрешки. Дрехите били избирани заедно с майката и купувани само
от маркови магазини. Децата носели изключително нови и изискани дрехи. За всеки
празник, рожден ден подарък под 100.00 лева не купувал ответника. М. им купил
пералня, телевизор. През лятото били на море заедно с децата. Свидетелката
купила машина, а не ответника. Имала единствен син и всичко било за него. М.
ползвал машината инцидентно, представлявала
аргонов заваръчен апарат. В месеца веднъж, ако имало работа я ползвал.
През 2013 година, през януари продали имот. За тържествата на децата давали
пари и двамата, разделяли си разноските. не знаела М. да е купил битова техника
с цел погасяване на издръжката за минало време. През последната една година, от
миналия април до сега, майката на децата ходела в Х. почти всяка събота и
неделя, най-малко 40 пъти била там. Ходела с уговорки за пазар в гр. П.. Имало случаи когато децата оставали при свидетелката, а родителите ходели
в търговски център почти всяка седмица.
По делото е прието за безспорно обстоятелството, че издръжката до месец юни
2014г. в определения с влязлото в сила решение размер е изплатена.
От обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че е
закупил битова техника за погасяване на задължение за издръжка за минало време.
От обясненията на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че между
двете съдебни заседания е получила сумата от 800 лева, от които 300 лева
издръжка за месеците май и юни и 500 лева, които ответникът й е върнал, тъй като
при раждането на второто дете е зае3л пари от нея.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. А съгласно нормата на член 143,
ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе
предвид възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна,
както и разходи по обучението му. Съдът намира, че в настоящия процес не се
доказа трайно и съществено изменение в нуждите на децата извън обичайното
изменение във връзка с растежа им. Увеличената му възраст обуславя и нужди от
по-висока издръжка. От определяне на издръжката до датата на предявяване на
настоящият иск са изминали малко повече от две години. Предвид
продължителността си, периодът основава промяна в нуждите на децата с оглед
възрастта им и увеличените разходи за отглеждането им за храна, облекло, битови
разходи. По отношение на здравословното състояние на децата не са събрани
безспорни доказателства да имат трайни заболявания, които изискват ежемесечно
отделяне на средства. Майката получава БТВ около средното за страната. За
бащата е установено, че полага труд инцидентно, продал е имущество, притежава и
друго недвижимо имущество.Не са ангажирани доказателства имоти или части от
имоти да са отчуждени чрез публична продан или друг способ по двете образувани
изпълнителни дела. Опровергаха се доводите на ответника, че извън грижите за
децата под формата на присъдена издръжка, същият е закупил битова техника на
значителна стойност. както същият заяви в обясненията си, с купуването й е било
погасено задължение за издръжка за минало време. С оглед изложеното съдът приема, че нуждите
на С. и П. са се променили с оглед възрастта им, но не обуславят увеличение на
издръжката в претендирания размер. Доказателства за извънредни нужди на децата,
над обичайните за деца в тази възраст не са ангажирани, а ангажираните такива
не основават по-голяма тяхна необходимост от издръжка в сравнение с тази на
връстниците им. недоказани останаха твърденията на ответника, че със сумите от
продажбата на двата имота е погасил заем към частно лице. събрани са
доказателства за платена сума в размер на 2970 лева по договор за заем след
продажбата извършена на 10.01.2013г., доказателства да е погасен друг заем с
парите, получени от продажбата на втория имот не са ангажирани.
Изцяло ирелевантни са възраженията и на двете страни, че издръжката следва
да се съобрази с факта, че имат задължения по заеми. Парите от заем всеки от
родителите е получил и задоволявал техни или на децата нужди, като погасяването
им не се отчита като намаляване на доходите. Установено е в производството, че
ответникът е в трудоспособна възраст, млад, работи инцидентно без трудов
договор, като доказателства за доходите му от тази извънредна дейност не са
ангажирани. поради изложеното съдът приема, че същият реализира около средните
за страната доходи. В тази връзка съдът отчита и показанията на неговата майка,
според която ответникът е полагал грижи за децата, извън присъдената издръжка,
като ежеседмично е пътувал с тях и с майка им до град Пловдив и пазарувал
маркови дрехи в търговски центрове. тези нейни показания съдът отчита от две
гледни точки, от една страна те установяват, че ответника полага грижи за
децата си и не се ограничава до присъдената издръжка, от друга – че реализира доходи,
с които да си позволи описаните от свидетелката разходи. Във връзка с
възможностите на родителите, съдът намира за доказани твърденията на ответника,
че полага грижи за децата си извън определената му от съда издръжка – тези
негови твърдения от една страна не се оспорват, от друга – установяват се от
показанията и на двете свидетелки, като по отношение честотата на свижданията
съдът намира, че и двете са предубедени в полза на страната която
свидетелстват. Възможността на родителите винаги е обективна и конкретна и се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
настоящия случай не са налице доказателства за трайно повишение във
възможностите на родителите да издържат децата си. При предходното разглеждане
на делото съдът е приел, че бащата получава доходи около средните за страната.
По данни на НСИ за месец март 2014г. (общо за всички сектори), средната работна
заплата за страната на наетите лица е в размер на – 813 лева. Настоящият състав
приема, че двамата родители получават доходи близки до този размер. В хода на
процеса е настъпила и законоустановена причина за изменение на присъдената
издръжка, а именно увеличение на минималната работна заплата за страната, която
считано от 01.01.2014г. е в размер на 340 лева. С оглед разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, издръжката на едно дете не следва да се определя под ¼ от
МРЗ или към настоящия момент по-малко от 85 лева месечно.
Поради изложеното съдът приема, че определената предходна издръжка следва
да се измени, с оглед възрастта на децата и възможностите на родителите им да
ги издържат. И двамата родители получават БТВ в размер около средния за
Страната съответно следва да поемат издръжка в общ размер на 220 лева месечно
за С. и 200 лева за П.. От тях по-голям дял се определя на бащата, който не
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им, а именно – 120
лева за С. и 110 лева за П.. Разликата от 100.00 лева за детето С. и 90 лева за
детето П. се поемат от майката. Издръжката следва да се увеличи до размерите от
120 лева месечно и 110 лева месечно, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. възражението, че за периода от
предявяване на иска до м. юни включително издръжката е заплатена е ирелевантно
към момента на установяване на решението и е въпрос на изпълнение, защото
започването на настоящия процес не освобождава ответника от задължението му да
плаща предходно определената издръжка по силата на влязлото в сила решение. За
разликите над 120 лева и 110 лева до
пълните предявени размери от 140 лева и 135 лева, исковете следва да се
отхвърлят като недоказан.
С оглед изхода от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска или в размер на –
54.55 лева. На ответника също се следват разноски съобразно с отхвърлената част
от иска или в размер на 136.37 лева. С оглед горното, следва да се осъди ищцата
да заплати на ответника по компенсация разноски в размер на 81.82 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на
ищцата направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 76.92 лева. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се осъди
ищцата да заплати на ответника разноски съобразно с отхвърлената част от иска в
размер на 57.92 лева. Или следва да се осъди ответника да заплати на ищцата по
компенсация разноски в размер на 19.00 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да
заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху увеличената издръжка в размер на
115.20 лева.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение №
3339/07.10.2011г., постановено по гр. дело № 11884/2011 г. по описа на
Пловдивски районен съд, I гр. състав, която М.И.П. ***,
ЕГН ********** заплаща на малолетното си дете С.М.П. с ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител А.М.Б. с ЕГН
**********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 75.00 лева на 120.00 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2014г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над
120.00 лева до пълния претендиран размер от 140.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение №
3339/07.10.2011 г., постановено по гр. дело № 11884/2011 г. по описа на
Пловдивски районен съд, I гр. състав, която М.И.П. ***,
ЕГН ********** заплаща на малолетното си дете П.М.П. с ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител А.М.Б. с ЕГН **********,***,
като я УВЕЛИЧАВА от 75.00 лева на 110.00 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2014г. до настъпване
на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 110.00 лева до пълния
претендиран размер от 135.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.И.П. ***, ЕГН ********** да заплати на А.М.Б. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на 19.00
лева.
ОСЪЖДА
М.И.П. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на КРС държавна такса върху увеличението в размер на 115.20 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, на
основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 03.06.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.