№ 32754
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба по чл.248 ГПК вх.№ 197229/10.07.2023г. от ищеца „---“ АД, с която
се иска изменение на постановеното по делото Решение № 10052/13.06.2023г. по гр.д. №
15711/2022г. по описа на СРС в частта за разноските.
В молбата по чл.248 ГПК са изложени съображения, че следва да се измени решението
в частта за присъдените разноски като не се присъждат разноски в полза на адв. В.,
доколкото ответникът не е претендирал разноски в последното с.з., не е представил списък с
разноски по чл.80 ГПК, така и липсват доказателства за плащане на такива в полза на адв.
В..
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като от изложените
съображения съдът не намира основание да ревизира решението в частта за разноските,
доколкото по делото (л.83 и л.84) са налице доказателства за претендирани разноски. В
определение № 176 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 1171 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение,
така и в Определение № 58 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1788 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр.
отделение, е прието, че искането от адвоката, като носител на материалното право да
получи лично адвокатско възнаграждение, по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, се определя по размер от
съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда. Няма
как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и той е за разноските, които
страната е направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя подобен
1
списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. А в определение № 60 от 27.01.2021 г. по
ч. т. д. № 20 / 2021 г. на ВКС, 2-ро тър. Отделение, е прието, че няма противоречие в
постановената практика на ВКС, че не е задължително списъкът с разноски да бъде
обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на
друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на
претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем, като е
прието, че инкорпорирано в писмен процесуален акт изрично искане на пълномощник за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв което е определяемо по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), представлява изявление до съда, инкорпорирано в писмен акт, представляващ и
списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и определяеми по
размер.
С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта
за разноските и така мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК вх.№ 197229/10.07.2023г. от ищеца „--
-“ АД, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 10052/13.06.2023г. по
гр.д. № 15711/2022г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2