Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.12.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На
деветнадесети
ноември Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА Б.
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 1801 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г.М.М., чрез законния си представител – своя баща М.С.М., твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.06.2017г. на път ПП – I, E 79, в района на км. 406+000, при което И.М., сръбски гражданин, управляващ лек автомобил „Хонда акорд“ с рег. №*******, нарушил правилата за движение по пътищата, като внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал удар с л.а. „Сузуки гранд витара“ с рег. № *******, управляван от бащата на ищеца М.М.. Ищецът е пострадал като пътник на задна лява седалка – зад водача. Сочи, че по отношение на водача на л.а. Хонда Акорд е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователна компания „Дунав“ със седалище в Белград. Ето защо счита, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от НББАЗ по чл.511, ал.3 от КЗ. Сочи, че на 22.12.2017г. е сезирал ответника, във връзка с което било определено и изплатено обезщетение в размер на 14 200 лв. по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, с който размер ищецът изразил несъгласие. Счита, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 60 000 лв., поради което предявява частичен иск за сумата от 26 000 лв. от пълния размер на претенцията 45 800 лв., представляваща незаплатеният остатък от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и обезщетение за имуществени вреди от 2 215 лв., представляващи разходи за лечение – за закупуване на остеосинтезен материал, изследване и ортодонтска услуга. Искането е и двете обезщетения да бъдат присъдени ведно със законната лихва от 22.03.2018г. - датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне на ответника до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът НББАЗ подава писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни, евентуално недопустими в частта относно претенцията за имуществени вреди за ортодонтско лечение. Признава и моли да бъде отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по претенцията на ищеца е определил и заплатил обезщетение в размер на 14 200 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, както и 2 140 лв. за имуществени вреди, от които 1 170 лв. за канюлиран винт, 12 лв. за снимка и 958 лв. за ортодонтски апарат. Счита, че с исковата молба повторно се претендира обезщетение за вреди, които вече са били обезщетени от бюрото, а в случай, че се претендират нови разходи за нови вреди, свързани с наложилото се ортодонтско лечение, поддържа, че същите не са били извънсъдебно предявени пред него, поради което исковата молба е тази й част е недопустима. Евентуално, поддържа, че такива разходи не са били извършени.
Извън горното,
оспорва вината за настъпилото ПТП да е изцяло на водача на л.а. Хонда Акорд,
като твърди, че е налице съпричняване на ПТП от водача на л.а. Сузуки Гранд
Витара, който чрез несвоевременно спиране и неотклоняване на управляваното от
него МПС в посока надясно към крайпътния банкет, е допринесъл за настъпването
на инцидента. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди като неоснователна, евентуално прекомерно завишена.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е
пътувал в управляваното от неговия родител МПС без съответното обезопасяване на
задната седалка с детско столче, самостоятелно снабдено с колани или с
предпазния колан на самото МПС, с което е допуснато нарушение на ЗДвП. Оспорва
претенцията за лихва, като твърди, че извънсъдебната претенция на ищеца не е
била предявена на 22.03.2018г., както се твърди в исковата молба, а на
03.05.2019г.
С влязло в сила
определение на съда от 15.07.2021г. и на осн. чл.233 от ГПК е прекратено
производството по делото в частта му по предявения иск за имуществени вреди за
сумата от 2 125 лв. Производството е продължило само по предявения иск за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са
събрани писмени доказателства и е изслушано е заключение на САТЕ. Заключението
на вещото лице е компетентно изготвено и в пълнота отговаря на поставените въпроси,
не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло. В същото
вещото лице подробно е обсъдило приетите по делото писмени доказателства от
образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство №339
ЗМ-439/2017г. по описа на РУ – МВР – Сандански, наблюдателно производство
№3275/2017г. на ОП – Благоевград /протокол за оглед на местопроизшествието,
констативен протокол за ПТП, скица, фотоалбум и др./, поради което съдът не ги
обсъжда отделно. От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило
по следния механизъм:
На 18.06.2017 г.
около 11,50 ч., в светлата част на денонощието при сухо време, по път ПП-1,
Е-79, в посока от с. Долна Градешница към с. Струмяни, със скорост около 79
км/ч, в своята дясна лента за движение, се е движил лек автомобил „Хонда Акорд“
с peг. №*******, управляван от И.М..
Пътното платно е
предназначено за движение в двете посоки, с по една лента за всяка посока,
разделени една от друга с ясно обозначена маркировка тип M3 „Единична прекъсната
линия“. Широчината на платното за движение е 7,35 м, като по посока на огледа
лявата пътна лента е с широчина 3,74 м, а дясната пътна лента - 3,61 м. В
пътния участък, при км. 406+000 и в двете посоки на движение няма поставени
пътни знаци за ограничение на скоростта.
В същото време, в
противоположна посока от с. Струмяни към с. Долна Градешница, със скорост около
75 км/ч, в своята дясна лента се е движил лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с
peг. № *******, управляван от М.С.М..
Преди да се
размине с л. а. „Сузуки Гранд Витара“, на около 28,90 м преди да достигне
мястото на удара, водачът на л. а. „Хонда“ отклонява автомобила си и навлиза в
лентата за насрещно движение. Към момента на възникване на опасност за водача М.М.,
лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ е бил на около 27,50 м преди мястото на
удара, което е по-малко от опасната му зона (60,10 м).
При така създалата
се ситуация в района на прав участък при км. 406+000 е последвал челен удар,
леко изместен в ляво и за двата автомобила.
След удара и съответните деформации
л. а. „Сузуки“ е бил отблъснат назад, като е придобил ротация в посока на
часовниковата стрелка и след преместване
на около 10,40 м се е установил в покой в положението в което е открит по време
на огледа.
Лекият автомобил
„Хонда Акорд“ след удара и съответните деформации, притежаващ остатъчна енергия
е продължил напред в първоначалната си посока с отклоняване наляво и след
преместване на около 9,30 м се е установил в покой в положението в което е
открит по време на огледа.
Вещото лице категорично е посочило, че
отстоянието на л.а. „Сузуки“ от мястото на удара към момента, в който л.а.
„Хонда“ е навлязъл в неговата лента за движение е било около 27,50 м., което е
значително по-малко от опасната му зона на спиране. Това означава, че дори при
своевременно възприемане на създалата се опасност и незабавно предприемане на
аварийно спиране, водачът на л.а. „Сузуки“ не би могъл да спре преди мястото на
удара и така да го предотврати. Чрез математически изчисления и приложение на
съответните формули, вещото лице е достигнало до извода, че дори и водачът да
беше предприел аварийно спиране и отклоняване на автомобила вдясно към пътния
банкет, удар отново би настъпил, макар и на друго място на пътното платно и в
друг момент.
Ето защо, съдът приема от фактическа
страна, че настъпилото ПТП е резултат единствено от субективните действия на
водача на л.а. „Хонда акорд“ И.М., който е допуснал навлизане в лентата за
насрещно движение, с което е предизвикал челен удар с насрещно движещия се л.а.
„Сузуки“, управляван от бащата на ищеца М.М..
От процесното ПТП за ищеца, който към този момент е бил на 9
години, са настъпили
следните увреждания: контузия и хематом на челната област на главата; мозъчно сътресение; триглезенно
счупване на лява подбедрица; фрактура – откъс на лявата скочна кост. По своя
вид и тежест, травматичните увреждания имат следния медико-биологичен характер:
Мозъчното сътресение е било от лека
степен, а при първия преглед на детето, то е било контактно и адекватно. Тази
черепно-мозъчна травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Многофрагметното триглезенно счупване
на лявата подбедрица и откъс на скочната кост са били сложни по вид и трудни за
лечение травми. Те са причинили на пострадалото дете трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая – 4
месеца.
Спешна медицинска помощ на детето е
оказана в МБАЛ – Благоевград. Детето е постъпило с данни за временна загуба на
съзнание. След извършване по спешност на необходимите изследвания, лявата
глезенна става е била временно обездвижена с гипсова лонгета. Детето е било
поставено на постелен режим с включена инфузионна и обезболяваща терапия
/Рингер и Ноотропил за 4 дни/.
След стабилизиране на състоянието, на
22.06.2017г. детето е било транспортирано за провеждане на оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – гр. София. След провеждане на рентгенографско
изследване е поставена окончателна диагноза „Триглезенно счупване на лява подбредрица.
Фрактура на лява скочна кост.“.
На 23.06.2017г. е проведена операция, по време на
която е било извършено „отваряне на лявата глезенна става, отстраняване на
малките костни фрагменти, открито наместване на счупените глезени на лявата
подбедрица и стабилизиране на фрактурите с метални остеосинтези /Киршнерова
игла и канюлирани винтове/“. Поставена е гипсова лонгета. След гладък
постоперативен период, детето е било изписано на 28.06.2017г., като лечението
му е продължило амбулаторно с предписани режим и обезболяващи средства.
По повод на фрактурите в областта на
лявата глезенна става са последвали още две операции, извършени в „Пирогов“ – в
периодите от 10.10 до 13.10.2017г. и от 22.01. до 25.01.2018г. По време на
посочените операции са били отстранени поетапно поставените по-рано метални
остеосинтези. Била е назначена рехабилитация поради затруднените и ограничени
движения на глезенната става.
При извършените контролни прегледи на
детето е било установено ограничение на дорзо-флексията, тоест в движенията на
лявото ходило. Назначена е била допълнителна рехабилитация и е издаден протокол
за освобождаване от часовете по физическо възпитание.
Контузията и хематома в областта на
челото за отзвучали за срок от 2 седмици. Мозъчното сътресение е било окончателно
овладяно в приблизително същия срок. Фрактурите на глезенната става са
зараснали окончателно за срок от 3 месеца, след което е започнал процес на
рехабилитация с натоварване и стъпване на крака. Общо лечебният и
възстановителен период на всички травматични увреждания е прилючил за срок от 4
месеца. През посочения период детето е търпяло болки и страдания, като най –
интензивни те са били през първите 30 дни от злополуката и за около 10-12 дни
след всяка от извършените две операции за отстраняване на остеосинтезите.
Интензивни са били болките и през първите 30 дни от рехабилитацията. Извън
посочените периоди, детето е търпяло периодично явяващи се болки при обща
преумора и натоварване на глезена, както и при студено и влажно време. Налагало
му се е да приема болкоуспокояващи средства. Наред с това, през първите 3
месеца след инцидента, ищецът не е трябвало да стъпва на левия си крак и се е
придвижвал с помощта на патерици, което му е причинявало затруднения в
ежедневието.
След извършен личен преглед на детето,
се установява, че лявата глезенна става е оточна и с остатъчна деформация. На
вътрешната повърхност има два белега с дължина 7 и 3 см. Движенията при флексия
са в норма, но при екстензия се наблюдава обраничение с 5 градуса. Лявото
ходило е със спаднал свод, детето има назначена ортопедична стелка, придвижва
се нормално, без накуцване. Прогнозата е оптимистична – очаква се движението на
ставата в екстензия също да се възстанови в пълен обем. Не се очакват бъдещи
негативни последици за ищеца от процесните увреждания.
Горното се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б., което съдът кредитира изцяло, както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я обсъжда отделно.
За установяване на твърдените
неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели и е изслушано заключението на
съдебно-психологична експертиза.
При разпита в съдебно заседание
свидетелката Д.Маркова, сестра на ищеца, заявява, че за процесното ПТП научила
от баща си, който на 18.06.2017г. й се
обадил по телефона и й съобщил, че са претъпели инцидент в Кресненското дефиле.
Видяла брат си в болницата в Благоевград. Изглеждал много изплашен и стресиран,
болял го кракът и цялото тяло, имал подутина на главата и й казал, че му се
клатят зъбите. Не можел да стъпва на крака си. Непрекъснато плачел, защото бил
сам – майка му и баща му били настанени в други отделения на болницата. Въпреки
че сестра му била при него, непрекъснато искал да отиде при майка си и изпитвал
много голям страх. След претърпяната първа операция, доста дълго време не можел
да ходи и да се обслужва сам, налагало се свидетелката да му помага за тоалет,
къпане и приготвяне на храна. Чувствал се много неудобно от този факт, тъй като
към онзи момент бил на почти 10 години, а сестра му – с 12 години по-голяма,
опитвал се да се справя сам, но не успявал. Променил се доста след
катастрофата. Преди това излизал много с приятели – да играе, да се разхождат
из квартала, както и с родителите си. Ходел на плуване. След инцидента изпитвал
панически страх от качване в автомобил. При по-рязко спиране изпадал в
истерично състояние. Спрял да ходи на плуване. Социалните му контакти намалели,
т.к. кракът го болял и не можел да излиза с връстниците си така често, както
преди. И към момента на разпита, свидетелката заявява, че при по-продължително
натоварване, кракът му се подува, отича и го боли. Наскоро, след
по-продължителна разходка с приятели, два дни се оплаквал от болки в крака.
Споделил на свидетелката, че се чувства непригоден да прави с другите деца
нещата, които са нормални за тях.
Свидетелят Р.П.заявява при разпита в
съдебно заседание, че знае за инцидента, тъй като е приятел с бащата на ищеца.
За ПТП научил от техен общ приятел и колега, който му съобщил по телефона.
Детето Г. познавал от година-две преди инцидента, а сестра му Д.работела в
неговата кантора. Преди инцидента ходел понякога със свидетеля и баща си на
обяд, срещал го е и на улицата. Бил контактно, весело, усмихнато дете. За първи
път след инцидента го видял в „Пирогов“, където го преместили от болницата в
Благоевград, за да му направят операция на крака. Макар и седмица след
инцидента, детето било все още много уплашено. Сестра му, Д., била неотлъчно до
него в болницата. Дори когато напуснала стаята му и излязла в коридора за малко,
за да разговаря със свидетеля по работа, ищецът започнал да се оплаква да не го
оставят сам и се държал като след шок. През останалото време предимно мълчал, а
когато говорел, се затруднявал и споделил, че светлината му пречи. По-късно
отново видял ищеца, вече вкъщи. Бил още по-мълчалив и затворен, не влизал в
разговор и като цяло не бил същото момче, като преди.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, които са непосредствени, вътрешно последователни и
непротиворечиви, а освен това и се подкрепят взаимно.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза, изготвено от вещото лице Г.А., се
установява, че детето – на 13 години към датата на психологическото обследване,
реагира емоционално, когато разказва за случилото се. Разказва накъсано, гласът
му трепери, опитва се да се овладее да не се разплаче. Споделя, че е изпитвал
най-голям страх да не загуби майка си и баща си. След инцидента се страхувал да
остава сам, да пресича и да се вози в автомобил. Вещото лице сочи, че подобен
род изживявания при децата са силно емоционално натоварени, поради липсата на
житейски и социален опит. При изслушването в съдебно заседание допълва, че
преживените в детска възраст подобен род емоции са силно наситени, много
повече, отколкото при възрастен индивид, защото при децата липсва житейска
готовност, подготовка за справяне със ситуацията, каквато възрастните
получаваме постепенно, с натрупването на житейски опит. Още повече, че в случая
ищецът е изпитвал страх не само за собствения си живот, но и за този на
родителите си, а децата се страхуват поначало повече за живота на родителите
си, отколкото за собствения си. Затова вещото лице счита, че преживяното е
оставило особено силен отпечатък в съзнанието на ищеца и травмата все още не е
преработена, а изтласкана. Посочва обаче, че младата възраст и подкрепящата
среда са благоприятни фактори последващо отслабване и отзвучаване. Въпреки
това, психичната травма от катастрофата ще го съпътства през целия му живот.
От ангажираните по делото от страна на
ответника с отговора на искова молба писмени доказателства се установява, че на
03.05.2019г. при ответника е депозирана извънсъдебна писмена застрахователна
претенция от страна на ищеца, както и от страна на неговите родители. По
претенцията била образувана преписка по щета №
BG ********
С писмо от 18.12.2019г. до М.М., лично
и като законен представител на ищеца, ответникът е уведомил, че по отношение на
ищеца е определено следното обезщетение – 14 200 лв. за претърпените от
него неимуществени и 2 140 лв. за претърпените имуществени вреди.
С декларация с нотариално заверени
подписи от 04.11.2019г. родителите на ищеца са се съгласили дължимото
застрахователно обезщетение от НББАЗ за детето им Г. да бъда заплатено по
банковата сметка, посочена в застрахователната претенция.
Установява се от платежно нареждане на
л.69 от делото, че на 20.01.2020г. ответникът е заплатил по посочената от
законните представители на ищеца сметка сумата от 24 371 лв., като в
основание за превода е посочено – обезщетение по щета BG ********
Между страните не е спорно, напротив –
заявява се от ищеца в исковата молба и се потвърждава от ответника в отговора,
обстоятелството, че част от горепосочената сума, а именно сумата от 14 200
лв. представлява изплатено от ответника обезщетение в полза на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП.
Ангажирано е по делото Удостоверение за
раждане, от което се установява, че М.С.М. е баща на ищеца, който към датата на
подаването на исковата молба е на 13 години – тоест малолетен по смисъла на
чл.3 от Закона за лицата и семейството. Ето защо, по силата на чл.3, ал.2 от
ЗЛС вместо него и от негово име правни действия извършват законните му
представители – неговите родители.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск
е с пр. осн. чл. 506, ал.
2 КЗ вр. чл. 511, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Претенцията е
за обезщетяване на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал.
1, вр. чл. 511 от КЗ.
Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно
произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с
чуждестранна регистрация от държава - членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда
спрямо НББАЗ.
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на специфичните предпоставки по чл.511 от КЗ, както
и осъществяването на фактическия състав на процесното непозволено увреждане:
противоправно деяние, извършено виновно, претърпени неимуществени и имуществени
вреди и причинно – следствена връзка между противоправното деяние и вредите,
както и че е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответника.
С доклада по делото е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП
е реализирано на територията на България с участието на МПС с регистрация в
Република Сърбия, чието Бюро членува в системата „Зелена карта“, и
отговорността на водача е предмет на валидна застраховка „ГО“ на застраховател
от Република Сърбия. В тази връзка следва да се приеме за установена пасивната
материалноправна легитимация на ответника.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото доказателства. При процесното ПТП, осъществено изцяло по вина на И.М., са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Допуснато е нарушение на правилото на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е резултат изцяло от субективните действия на М., като от заключението на САТЕ с категоричност се установява, че от гледна точка на другия водач ударът е бил непредотвратим, както с аварийно спиране, така и с отклонение вдясно към пътния банкет. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Ето защо, ответникът дължи на основание чл. 511, ал.1 вр. с чл.513 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна, претърпените общо три операции за лечение на травмите в левия глезен, неудобството от поставената гипсовата имобилизация и необходимостта от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около 4 месеца, през първите 30 дни от които, както и за период от около 10-12 дни след последвалите още две операции, вкл. и по време на рехабилитацията, ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 9 г. към датата на ПТП; особено силния емоционален отпечатък, който е оставило събитието в съзнанието на детето, предвид крехката му възраст; продължаващите и към момента болки при по-тежко натоварване на глезена и промяна на времето, но и настъпилото почти пълно възстановяване на обема и силата на движение на увредената става, благоприятната прогноза за пълно възстановяване, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
При този изход на спора, съдът дължи
произнасяне по своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване в управляваното от
неговия родител МПС без съответното обезопасяване на задната седалка с детско
столче, самостоятелно снабдено с колани или с предпазния колан на самото МПС, с
което е допуснато нарушение на ЗДвП.
За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като не е необходимо пострадалията да е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването е само такъв конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането
като неблагоприятен резултат, извън деянието на деликвента. Фактите, на които се основава възражението за съпричиняване подлежат на доказване от ответника. Не всяко поведение на пострадалия, дори
и противоправното, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина на произлезлите вреди, би могло да
обуслови извод за съпричиняване.
Съдът намира, че с оглед указаната от съда
доказателствена тежест възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване в
управляваното от неговия родител МПС без съответното обезопасяване на задната
седалка с детско столче, самостоятелно снабдено с колани или с предпазния колан
на самото МПС, остана недоказано.
Съгласно
чл.137в, ал.2 от ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в
моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани със
системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от
пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на
детето. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за ръста и теглото на
ищеца към датата на ПТП, съдът следва да приеме, че няма доказателства относно възникването
на задължение ищецът да пътува обезопасен със система за обезопасяване на деца
от пълен или непълен клас /известни като „детско столче“ и „бустер седалка“/.
Следва да се приеме, че на общо основание ищецът е следвало да бъде обезопасен
в съответствие с чл.137а от ЗДвП – с обезопасителния колан, фабрично монтиран
на автомобила.
В тази връзка,
съдът е допуснал изслушването на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. В заключението вещите лица поддържат, че травмата на глезена при
ищеца е настъпила при силен директен удар и притискане на левия му крак в
областта на глезена от изместилата се в резултат на внезапния челен удар
шофьорска седалка. Вещите лица са
категорични, че травмата е получена именно по този механизъм – чрез директен
удар върху глезена на детето от нещо твърдо и ръбесто – най-вероятно от тръба в
конструкцията на седалката. Правилно поставен обезопасителен колан не би могъл
да повлияе върху настъпването на травмата, т.к. положението на краката в
автомобила не се влияе от наличието или липсата на поставен обезопасителен
колан. По отношение на леката травма на главата, вещите лица сочат, че не е
възможно да се установи с категоричност дали правилно поставен колан би имал
превантивна роля в конкретния случай. Това е така, защото обезопасителните
колани ограничават движенията на тялото напред и нагоре, но главата остава
свободно подвижна. Като вземат предвид това и факта, че травмата на главата на
ищеца е лека – тоест не предполага много силен директен удар, вещите лица
заключават, вкл. поддържат и при изслушването си в съдебно заседание, че настъпването
й не е изключено, дори и при правилно поставен обезопасителен колан.
Съдът намира,
че заключението на вещите лица е логично и компетентно изгответно, поради което
следва да бъде кредитирано. Предвид това, възражението на ответника следва да
се приеме за неоснователно.
С оглед на
обстоятелството, че извънсъдебно е платена сумата от 14 200 лева, то
предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 15 800 лева, а за горницата
- отхвърлен.
По претенцията
за лихва съдът намира следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, НББАЗ дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая се
спори относно датата, на която преписката по процесната щета е постъпила при
ответника. Ищецът твърди, че това е станало на 22.12.2017г., но въпреки указанията
на съда, че в негова тежест е да докаже извънсъдебното предявяване на щетата,
доказателства в тази връзка не са ангажирани.
Установява се,
от приложената към отговора писмена застрахователна претенция, че същата е
постъпила при НББАЗ на 03.05.2019г. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава с
изтичането на тримесечния срок от тази дата, поради което законна лихва се
държи от 03.08.2019г., а не както е поискано – от 22.03.2018г.
По разноските:
На осн. чл.78,
ал.1 ищецът има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Предвид доказателствата по делото и списъка
по чол.80 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 1 323,55 лв. –
разноски за държавна такса и депозити за вещи лица.
На основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. М. Н.-Т.следва да се присъди възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, съразмерно с уважената част от
иска. Предвид доказателствата за регистрация по ЗДДС, следва да се присъди общо сума в размер на 955,29
лв.
На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК, претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 1 700 лв. / или 2040 лв. с ДДС/. Направено е
възражение за прекомерност на възнаграждението от ищцовата страна, което, след
съпоставка на посочения размер с изчисления по реда на НМРАВ и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, и проведените по същото три съдебни
заседания, съдът намира за неоснователно. Ето защо, на ответника следва да се
присъди сума в общ размер на 976,85 лв. – разноски по делото за адв.
възнаграждение и депозити, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ "Н.Б.НА Б.А.З.", ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********да заплати на Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** следните суми:
-
сумата от 15 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени при ПТП,
настъпило на 18.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.08.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 15 800 лв. до предявения му размер от 26 000 лева,
като частичен от пълния му размер от 45 800 лв.;
-
сумата от 1 323,55 лв. – разноски за държавна такса
и депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ "Н.Б.НА Б.А.З.", ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. М. Н.-Т.от САК сумата 955,29 лв., съставляваща адвокатски хонорар с
начислено ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** заплати на СДРУЖЕНИЕ "Н.Б.НА Б.А.З.", ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „********сумата от 976,85
лв. представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.