№ 20658
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110109520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.
Образувано е по искова молба с вх. № 49725/22.02.2023 г. на А. Д. Т. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. . 4, бл. 454, ет. 2, ап. 4, чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Три уши № 1, ет. 3, офис 5, адрес на електронна поща: afiice@petrovandtenev.com
срещу Р. Ц. М., ЕГН **********, гр. София, ул. 340-та № 5, чрез особен представител
адвокат Е. И. М.-Д., съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 5, ет. 2, кантора 11, с която са
предявени искове по чл.45 ЗЗД за сумата от 4020 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от нанесена средна телесна повреда от ответника, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане 29.07.2018 г. до
окончателното плащане; сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки, стрес и страх от повторно
увреждане, безпокойство за живота му, негативни емоции от обективно загрозения му
външен вид и дискомфорт, вследствие настъпил деликт на 28.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.07.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.07.2018 г. около 20.00 ч. в гр. София, ж.к.
. 1а, пред вход 1 на блок 507а, чрез нанасяне на удари с дървен крак от маса в областта на
главата, ответникът причинил средна телесна повреда на ищеца, изразява ще с импресионно
открито счупване на черепния покрив в ляво теменно-слепоочно с вбиване на костни
парчета навътре и мозъчна контузия, реализирано медикообилогична характеристика на
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като осъществената комуникация
между външната среда и стерилната мозъчна кухина самостоятелно е причинило на
1
пострадалия самостоятелния медикообилогичен признак „нараняване проникващо в
мозъчната кухина“. Твърди, че със споразумение от 26.11.2018 г., сключено между прокурор
от СРП и пълномощник на ответника, наказателното производство било прекратено, на
основание чл. 381 от НПК, като деянието било квалифицирано и ответникът се признал за
виновен за извършено деяние по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че в следствие на нанесената телесна повреда довела до диагноза
„Дефектус темпоранариеталис синистра крании пост оперативам“, обективирана в Епикриза
от 01.11.2018 г. от УМБАЛСМ „Н. И. .“ ЕАД, с лекуващ лекар д-р М. Лалева и д.р. М.
Петров. В епикризата било посочено, че през юли месец 2018 г. е постъпил в Окръжна
болница по повод тежка ЧМТ. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника. Сочи, че след нанесения му побой от ответника, ищецът е постъпил в
УМБАЛСМ „Н. И. .“ ЕАД, Отделение по неврология, като поради тежкото му състояние, на
26.10.2018 г. медиците взели решение да бъде подложен на оперативно лечение с цел
корекция на костен дефект с титаниева мрежа. На 26.10.2018 г. в 15.29 ч. е извършена
Кранипластика кум рете титании. Дренаж Но 1, като операцията е протекла без усложнения.
За посочената операция, ищецът заплатил сума в размер на 4020 лв. с ДДС, в това число
система за краниопластика – титаниева и брой 8 винта кат. № FMxxT – 3960 лв. с ДДС и за
стаплер за кожен разрез кат. № 783100 – 60 лв. с ДДС. Твърди, че така посочените
имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършения деликт, поради
което ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат
от деликта, ищецът сочи, че е претърпял болки, стрес, страх от повторно увреждане,
безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и
дискомфорт при среща с приятели и лица от насрещния пол. Твърди, че ответникът е бил
осъждан три пъти към 06.11.2018 г., като след средната телесна повреда, нанесена на ищеца,
осъдителните присъди на ответника ставали 4 броя. Сочи, че във всички случаи се касаело за
нанасяне на телесни повреди и заплахи за живота, което характеризирало ответника като
особено опасна и създаваща страх у обществото личност. Твърди, че механизмът на
престъплението бил особено въздействащ на психиката на всеки човек, тъй като ответникът
подгонил ищеца с крак от маса, в който имало забити пирони, без да е бил предизвикан по
никакъв начин. След това били нанасяни удари с предмета, вследствие на което е причинена
твърдяната средна телесна повреда. Твърди, че вредите не спирали до извършената
операция. Ответникът бил във видимо нетрезво състояние към момента на извършване на
деянието. Сочи също така, че до извършване на операцията му се е наложило да води живот
с черепна травма на лява страна на главата, като не само това обективно загрозявало неговия
външен вид, а е водело и до невъзможност да спи на тази страна в целия период до
извършване на операцията и месеци след нея. Притеснявал се изключително много дали
вследствие тежкия удар в главата му няма да има трайни мозъчни увреждания, дори да
2
остане инвалид. Сочи, че при направена магнитнорезонансна томография на глава –
нативно, било установено, че са налице посттравматични и постоперативни промени вляво
темпорапариетално с наличие на костен дефект и оформена малка поренцефална киста, като
при по-продължително напрежение изпитвал главоболие в лявата страна на главата. Счита,
че претендираното обезщетение е справедливо, съответства на негативните преживявания и
психическото им отражение върху него, отчита техния интензитет и продължителност, още
повече, че тези последици от деликта са с дълготраен ефект върху психиката му,
продължаващи и към момента на подаване на исковата молба. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендират се и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез особен представител, назначен от
съда на ответника, изразява становище за допустимост на исковата претенция и евентуална
основателност. Оспорва исковите претенции по размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на главниците и лихвите.
Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че по НЧД № ./2018 г. по описа на СРС, НО, 8
състав е одобрено Споразумение на 26.11.2018 г., с което ответникът е бил признат за
виновен в това, че на 28.07.2018 г., около 20.00 ч. в гр. София, ж.к. . 1а, пр. вх. 1, на бл. 507а,
чрез нанасяне на удари с дървен крак от маса в областта на главата причинил на А. Д. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в импресионно открито счупване на черепния покрив
в ляво теменно-слепоочно с вбиване на костни парчета навътре и мозъчна контузия,
реализирало медикобиологичната характеристика разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като осъществената комуникация между външната среда и стерилната
мозъчна кухина самостоятелно е причинило на пострадалия самостоятелния
медикобиологичен признак Нараняване проникващо в мозъчната кухина, което се явява
пестъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца и десет дни, при режим на изтърпяване „общ“.
По делото са разпитани свидетелите Теодора И., съжителстваща на семейни начала с
ищеца, и Р.а Петрова, и двете водени от ищеца. Свидетелката И. познава ищеца от 2017 г.
През юли месец 2018 г. й се обадили и й казали, че ищецът е в Окръжна болница и тя
отишла при него на деня след приемането му. Бил в реанимация. Търсили дарители на кръв.
Свидетелката го посещавала всеки ден в болницата. Знае, че при инцидента друг човек го е
ударил с крак на маса в главата, на който крак е имало пирон. След удара от Бърза помощ са
дошли и са го взели, за да го закарат в болницата. След като го изкарали от реанимация,
ищецът не можел да говори. Около 10-12 дни престоял в болницата. Лекарят казал, че ако
успее да премине няколко определени дни, ищецът ще оживее и ще може да говори.
Правили са му животоспасяващи операции. Когато свидетелката го е посещавала в
болницата, ищецът не можел да говори. Изглеждал все едно бил труп, трудно се
3
установявал контакт с него, не искал контакт с никой. Когато го изписали от болницата след
един месец, свидетелката не го е виждала. Получавала информация от майка му. Малко
преди втората операцията се видяла с ищеца, започнала да го посещава и в .. Свидетелката
водила ищеца на логопед, какъвто той посещавал месеци наред. Все още имало букви (съдът
разбира, че се касае за звуци), които ищецът не можел да казва нормално. Когато му била
сложена пластина на главата, ищецът бил една седмица в болницата. Не искал да вижда
никой, изпаднал в депресия, бил много стресиран. Инцидентът променил ищеца. След
инцидента и до деня на разпита на свидетелката, ищецът бил все така. Само със
свидетелката излизал. Приятели го търсели, но той отказвал да се вижда с хора. Преди
инцидента бил весел човек, излизал с приятели, а след това дори не работи. От началото се
страхувал да не му се случи нещо Т.а пак. Получил високо кръвно налягане след инцидента
и пие хапчета за високо кръвно налягане. Не шофира след инцидента. Не работи и получава
обезщетение от НОИ след преминаване на ТЕЛК.
Свидетелката Петрова познава ищеца от 2015 г. За инцидента знае от общи приятели.
Знае, че е имало сбиване, при което ищецът е пострадал сериозно. Бил е в болница доста
време, не контактувал с никого, не вдигал телефона и спрял да излиза. Откъснал се от
всичко. Знае за втората операция и че е стоял доста време в болницата. Имал проблем с
говора. След инцидента бил доста стресиран и не излизал, което свидетелката е научила от
общи приятели. Имал проблем с шофирането и с говора. Преди инцидента бил весел човек,
не бил конфликтен. Живее с приятелката си, защото не е възстановен напълно. Не работи.
Изслушаната по делото Съдебно-психологическата експертиза установява, че ищецът
е преживял наред с физическите травми и психическа под формата на остра стресова
реакция – свръхсилно емоционално пренапрежение като резултат от витална застрашеност
за собствения живот. Състоянието му е свръхсилно негативно и включва цяла гама от
отрицателни преживявания от тъй наречения страхово-тревожен регистър от емоциониален
шок и ужас от мисълта за смъртта, през опасенията и страховете за живота и здравето
впоследствие, понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и
последващите седмици на оздравяване. Според вещото лице психологически всичко това се
изразява в обща напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на
травмиращото събитие, разстройство на съня, апетита и теглото. След първата операция на
28.07.2018 г., която за ищеца е била животоспасяваща, той се е чувствал щастлив, че е жив.
Веднага е установил, че не може да говори, а само да издава звуци и е усетил твърди езика и
лицевите си мускули, което за него бил нов емоционален шок и ужас, страх за бъдещето –
дали ще може отново да говори. Изписан е с епизодично главоболие и отзвучаващи говорни
затруднения с препоръки да се консултира с логопед и спазване на специален режим, щадящ
мозъка, в това число пазене от дори и леки травми и наранявания по главата, поради липсата
на твърдата обвивка на черепа, предпазваща мозъка. Трябвало е да спре да чете и слуша
музика, да гледа телевизия и да спортува, особено вдигане на тежести и всякакви физически
усилия и интензивни преживявания. Препоръчана е втора операция с цел поставяне на
пластина, която да предпазва мозъка, което е било ново предизвикателство пред психиката
4
му. Самият ищец определял този период като супертежък за преживяване. Според вещото
лице тези преживявания отговарят на критериите за посттравматично стресово
разстройство, описани подробно в заключението. Качеството на живот е било снижено до
борба за оцеляване без животозастрашаващи рискове. Периодът на възстановяване след
операцията и изписването му от болницата е довел до облекчение за благополучното
преминаване на оперативната намеса, но и до нови страхове относно възстановяването му.
Имал е и притеснения как изглежда с оглед големината на белега и как другите го
възприемат. Преживява в психичен план силно емоционално пренапрежение, изразено на
когнитивно, емоционално и поведенческо ниво след процесния деликт, подробно описани от
вещото лице. При извършения преглед от експерта, ищецът все още е с висока тревожност
относно здравословното му състояние, опасения и страхове за бъдещето. Значително изразен
депресивитет с изживяване психомоторна потиснатост, когнитивен дисонанс,
малостойностни преживявания, разстройство на съня, апетита, теглото, хипохондрия.
Разболял се е от диабет в следствие на стресиращия инцидент. Налични са симптоми на
посттравматичен стрес, някои в период на отзвучаване, но други все още актуални, които
снижават и към момента на прегледа качеството му на живот. Последното дава отражение
на неуспеха му да се впише в социума отново чрез започване на работа и да се чувства
пълноценен.
По делото са представени Логопедичен статус от Терапевтичен център „АнМаВи“
към 03.04.2020 г. и Експертно решение № 91202 от 63/31.03.2023 г., валидно до 01.03.2024
г., от които се установява, че при ищеца се установява затруднение в експресивната страна
на речта и по-конкретно в говора. Нарушени са дишането, фонацията и най-много
артикулацията. Установена е придобита дизартрия (псевдобулбарна) като се препоръчва
активна работа с логопед за коригиране и компенсиране на нарушенията и затрудненията,
стимулиране на цялостното възстановяване, успешна социална интеграция и последваща
професионална реализация. От Експертното решение на ТЕЛК се установява, че на ищеца
му определена 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. Отделно от тях – хроничен
нефритен синдром, дифузен мезангиокапилярен гломерулонефрит, варикозни вени на
долните крайници с язва, първична гонартроза, двустранна. В Решението е записано, че
лицето работи като технически сътрудник и може да продължи да изпълнява длъжността
при спазване на дадените препоръки.
Представена е фактура от 26.10.2018 г. с доставчик УМБАЛСМ „.“ и получател А. Д.
за система за краниопластика – титаниева и 8 броя винта, стаплер за кожен разрез на обща
стойност 4020 лв. с ДДС.
Безспорно между страните, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са
следствие от деянието на ответника, както и такива от имуществен характер в размер на
4020 лв. за краниопластика и стаплер за кожен разрез на обща сума от 4020 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
доказателствена тежест на ищците (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е
установяването на противоправно поведение на ответницата, вследствие на което (наличие
на пряка причинна връзка) са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди на
претендираната стойност, по вина на ответницата.
Видно от приложеното НОХД № ./2018 г., приобщено към настоящото производство,
ответникът се е признал за виновен в това, че на 28.07.2018 г. около 20.00 часа в гр. София,
ж.к. . 1А, пред вход 1 на блок 507а чрез нанасяне на удари с дървен крак от маса в областта
на главата причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в импресионно
открито счупване на черепния покрив в ляво теменно-слепоочно с вбиване на костни
парчета навътре и мозъчна контузия, реализирало медикобиологичната характеристика
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като осъществената комуникация
между външната среда и стерилната мозъчна кухина самостоятелно е причинило на
пострадалия самостоятелен медикобиологичен признак нараняване, проникващо в
мозъчната кухина – деяние по чл. 129, ал. 2, връзка ал. 1 от НК. Съгласно чл. 413, ал.2, т.1-3
от НПК и чл. 300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския
съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност,
виновността на дееца и наказуемостта на деянието. Следователно, с влязлото в сила
решение по наказателното производство, е установено противоправното и виновно
причиняване на процесния деликт от ответника по настоящото дело, като целият
фактически състав е възприет от настоящия състав, съгласно решението на наказателния
съд. Съдебният акт на Наказателния съд е влязъл в сила на 26.11.2018 г.
Имуществените вреди съдът намира за безспорно установени по размер – 4020 лв.,
съгласно представената фактура от 26.10.2018 г. за система краниопластика и стаплер за
кожен разрез.
Съдът приема за установено, че ищецът е понесъл и неимуществени вреди и това не
се оспорва. Спорно е между страните дали претендираното обезщетение от 10 000 лв. не е
прекомерно с оглед действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди. Съобразно Тълкувателно
постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС при определяне на
обезщетението за нанесени неимуществени вреди по справедливост съдът трябва да вземе
предвид характера на увреждането, начина на извършването му, влошаването на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. От
представените по делото доказателства е видно, че ответникът е бил признат за виновен за
нанасяне на средна телесна повреда, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и нараняване, проникващо в мозъчната кухина. С противоправното си поведение
ответникът е предизвикал увреждания в главата, като е проникнал в мозъчната кухина,
довела до установените сериозни контузии на ищеца, които са продължителни, постоянни,
трайни и временно опасни за живота. Ищецът е претърпял две оперативни намеси, престоял
6
е значителен период от време в болнично заведение, останал е без работа, затворил се е в
себе си и е прекратил комуникация с близки и приятели. Наложило се е да спазва специален
режим на поведение и начин на живот, който да щади нервната система и мозъка, като е
загубил временно и способността си да говори, което е наложило да се консултира и работи
с логопед. Съгласно установеното от вещото лице, изслушано по делото, ищецът
продължава да има посттравматичен стрес от преживяното, а заболяванията, които е
получил вследствие на деликта се явяват неличими от гледна точка на съвременната
медицина – диабет тип 2 и хипертония. Ищецът е получил белези, следствие на инцидента и
оперативните намеси, които допълнително го стресират и водят до негативни
психоемоционални преживявания. Вещото лице е категорично, че трайно е снижено
качеството на живот на ищеца и това продължава и към момента на приключване на
съдебното дирене – 13.11.2023 г. Тези обстоятелства се подкрепят и от гласните показания,
които съдът кредитира с оглед на факта, че те са дадени от лица, които от една страна са
имали възможност за непосредствено възприятие, а от друга познават ищеца преди
инцидента и имат яснота относно промяната в неговото поведение и начин на живот,
следствие на преживяното. Поради тези причини съдът счита, че искът е изцяло основателен
в размер на 10000 лв., като взема предвид възрастта на пострадалия, обстоятелството, че за
него е призната трайно намалена работоспособност от 50 %, което допълнително намалява
възможността да полага труд, съобразявайки се постоянно със здравословното си състояние
и придобитите следствие на деликта диабет и хипертония.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи законна лихва върху главницата от 10000 лв.
от датата на извършване на непозволеното увреждане до оконачтелното погасяване на
задължението.
С оглед така установеното, следва да се разгледа възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на главниците и лихвите. Тъй като главното вземане
произтича от непозволено увреждане, давността всякога е петгодишна и започва да тече от
деня на увреждането, ако деецът е известен. От приложеното към наказателното
производство досъдебно Т.а се установява, че деецът е бил известен към момента на
извършване на деянието – 28.07.2018 г. Така към момента на подаване на исковата молба на
22.02.2023 г. пет години не са изтекли и давността спира, докато тече настоящото
производство. Искът за обезщетение за неимуществени вреди не е погасен чрез погасителна
давност. Същото касае и иска за обезщетение за имуществени вреди. Относно лихвите,
които се погасяват чрез изтичане на тригодишна давност от датата на падежа, съдът счита,
че възражението е основателно за лихви върху двете главници за периода от датата на
деликта 28.07.2018 г. до 21.02.2021 г., когато изтичат три години. Следва да се вземе
предвид и спирането и прекъсването на давността по време на обявеното на 13.03.2020 г.
извънредно положение във връзка със Закона за мерките, предприети във връзка с обявеното
извънредно положение по повод ковид пандемията за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г., включително. Така, давността е спряла през този период и не е текла, а след 20.05.2020 г.
започва да тече нова давност, поради което вземането за лихви е погасено за периода от
7
28.07.2018 г. до 12.03.2020 г., като от 20.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
не са изтекли три години и тази лихва е дължима. Следва исковете за лихви да бъдат
уважени за периода от 12.03.2020 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
направените в производството делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
процусеалния представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважените искове, като съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет възлиза на 1661.80 лв. Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да заплати и държавна
такса върху цената на исковете – 4160.80 лв., както и 500 лв., платени от бюджета на съда за
вещо лице по изслушаната СПсЕ, и 1660 лв. за особен представител. Ответникът при този
изход от спора няма право на разноски. не е поискал присъждане на разноски и не е
направил такива, поради което и не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД Р. Ц. М., ЕГН **********, гр. София,
ул. 340-та № 5, чрез особен представител адвокат Е. И. М.-Д., съдебен адрес: гр. София, ул.
Цар Асен № 5, ет.2, кантора 11, да заплати на А. Д. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. . 4,
бл. 454, ет. 2, ап. 4, чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 1, ет. 3,
офис 5, адрес на електронна поща: afiice@petrovandtenev.com, сумата от 4020 (четири
хиляди и двадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
нанесена средна телесна повреда от ответника, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на непозволеното увреждане 13.03.2020 г. до окончателното плащане; сумата от
10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени болки, стрес и страх от повторно увреждане, безпокойство за
живота му, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и дискомфорт,
вследствие настъпил деликт на 28.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.03.2020 г. до окончателното плащане, като отхвърля претенциите за лихви върху двете
главници за периода 29.07.2018 г. до 12.03.2020 г., включително, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал. 1 ГПК Р. Ц. М., ЕГН **********, гр. София, ул. 340-та № 5,
да заплати адвокат Д. Т. Т. от АК – Благоевград, с личен № **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Три уши № 1, ет. 3, офис 5, сумата от 1661.80 лв. (хиляда шестстотин
шестдесет и един лева и осемдесет стотинки) за възнаграждение за процусеално
представителство, предоставено безплатно в полза на ищеца А. Т., на основание чл. 38 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК Р. Ц. М.,
ЕГН **********, гр. София, ул. 340-та № 5, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от държавна такса в размер на 4160.80 лв. (четири хиляди сто и шестдесет лева и
8
осемдесет стотинки), сумата от 500 лв. (петстотин лева), платени от бюджета на съда за
вещо лице и сумата от 1660 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева), платени от бюджета
на съда за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9