Решение по дело №92/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 / 20.2.2023г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                                                  Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 92 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на И.П.С., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за периода 28.06.2018 г. – 31.01.2022 г., в който С. е пребивавал в Затвор – София, Затворническо общежитие Кремиковци и Затвор – Пазарджик. Според ищеца вредите са му причинени от лошите битови условия, в които е пребивавал по време на престоите си в трите пенитенциарни заведения (пренаселени и мръсни килии, с под 3 кв.метра нетна площ на човек, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на обособен санитарен възел в килиите с постоянно течаща топла и студена вода), както и от неадекватното лечение на заболяванията, което му е прилагано от началото на престоя му в Затвор – Пазарджик (спиране на лекарството конарекс, което според ищеца му е било необходимо и извършената в тази връзка от него гладна стачка, прекратена поради опастност от смърт).

Ищецът поддържа исковата си молба лично в проведените съдебни заседания. В множество заседания исковата му молба (преди оттегляне на пълномощията) се поддържа и от процесуалния му представител, както в писмени становища, подадени от представителя.

Ответникът – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за неоснователността на исковата претенция.

Исковата молба е допустима, като подадена от лишен от свобода с твърдения за поставяне в нечовешки и битови условия по време на изтърпяване на наказанието му. Разгледана по същество същата е неоснователна.

В процесния период ищецът е пребивавал в три пенитенциарни заведения, а именно: в Затвор – София от 29.06.2018 г. до 03.04.2020 г. и от 31.12.2020 г. до 21.05.2021 г., в Затворническо общежитие Кремиковци от 03.04.2020 г. до 31.12.2020 г. и в Затвор – Пазарджик от 21.05.2021 г. до 31.01.2022 г. И от трите заведения са постъпили справки, придружени с множество други документи относно условията, в които е пребивавал ищецът. Видно от справките е, че по време на престоите на ищеца и в трите затвора му е било осигурено жизнено пространство от над 4 кв.м. жилищна площ. Килиите, в които е бил настаняван са разполагали със санитарен възел, със студена и топла вода. В помещенията е постъпвала естествена светлина, съобразно жизнените стандарти, като същите са били отоплявани в необходимата степен през студените периоди на годината. Периодично са предприемани дезинсекционни и дератизационни мерки. В килиите, в които е пребивавал в Затвор – Пазарджик непосредствено преди настаняването му е бил извършен основен ремонт. Поради тази причина съдът не кредитира показанията на двамата разпитани свидетели за наличие на хлебарки и дървеници в спалното помещение на ищеца. Следва да се посочи, че дори и в определен момент такива да са се появявали, то отговорността е била на ищеца и лицата, с които е съжителствал, тъй като именно тяхна е отговорността да не извършват промени и нарушаване целостта на  спалните помещения, да поддържат хигиената в същите и да не съхраняват храна в тях. Именно нарушаването на тези задължения е възможната причина за появата на вредители в съвсем скоро отремонтираните килии на Затвор – Пазарджик. Тези обстоятелства са подробно обсъдени в справката, подадена от този затвор (имаща характер на писмено доказателство), която съдът кредитира, като обоснована и аргументирана.

Следователно, през процесните периоди в трите пенитенциарни заведения ищецът е живял в нормални битови условия, които не са били унизителни за неговото човешко достойнство и които не са му причинили неимуществени вреди.

Недоказани са и твърденията на ищеца за неадекватно лечение на заболяванията му. Видно от документите от здравния му картон и от съдебно-медицинската експертиза е, че макар и в миналото да е страдал от определени личностни разстройства, прилаганото му лечение в Затвор – Пазарджик е било адекватно и е довело почти пълното му излекуване. По време на прегледа от вещото лице ищецът се е оплакал само от известен дискомфорт. Правилно е било предписаното му лечение на 11.06.2021 г. от психиатъра д-р Х., който е заменил вземаното дотогава от ищеца лекарство Ривотрил със Сетинин, които в предписаната доза е безвреден и към него не се изгражда зависимост. Макар че ищецът е отказал да взема предписания му Сетинин, самото спиране на ривотрила за период от около година и половина е имало силно положителен ефект и е довело до излекуване на бензодиазепиновата зависимост на ищеца.

Становището на ищеца, че му е необходимо лекарството Ривотрил (и предприетите в тази връзка действия, включително извършената гладна стачка) обективират неговото лично мнение на пациент и то не може да бъде кредитирано от съда, а напротив – следва да бъде кредитирано експертното мнение на вещото лице и на останалите лекари, лекували ищеца, които са квалифицирани психиатри с дългогодишен опит и безспорни познания в своята медицинска област. Следователно, противно на твърденията на ищеца, по врмеме на престоя си в Затвор – Пазарджик, той е лекуван адекватно и здравословното му състояние значително се е подобрило. Затова следва да се приеме, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при полагане на здравни грижи за него по време на престоя му в Затвор – Пазарджик.

Предвид гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда, направените разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 588 лв. В съответствие със закона възнаграждението на същото беше първоначално заплатено от съда но впоследствие следва да бъде възложено на загубилата делото страна.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отхвърля исковата молба на И.П.С., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за периода 28.06.2018 г. – 31.01.2022 г., в който С. е пребивавал в Затвор – София, Затворническо общежитие Кремиковци и Затвор – Пазарджик.

Осъжда И.П.С., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, да заплати на Административен съд – Пазарджик разноски по делото в размер на 588 лв. (петстотин осемдесет и осем лева).

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия едноличен състав на съда пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /п/