Определение по дело №1096/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

С решение без номер от 16.01.2012 г., постановено по гр.д. №1493/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. - С., срещу С. С. М. от Г., осъдителен иск по чл.211, във вр. с чл.207, ал.1,т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за сумата 4 722.75 лв., ведно със законна лихва от 30.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, включително законната лихва върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В тежест на „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С. са останали направените по делото разноски от С. С. М. в размер на 1 350 лв. Против решението на районния съд е посътила жалба от „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С., в която твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд дал неправилната правна квалификация на предмета на делото, като преценил, че носената от С. С.М. отговорност може ла да бъде разгледана само през призмата на имуществената отговорност, носена от работника или служителя по реда на Кодекса на труда, докато формулираната искова претенция всъщност била по реда на общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Твърди се също, че този неправилен извод на съда обосновал и неправилните и неотносими относно формулираната претенция изводи. Решаващият съд не обсъдил налице ли е деликтна отговорност на ответницата С. С.М. банката и следва ли тя да бъде осъдена по реда на ЗЗД. Счита, че гражданска отговорност на ответницата в производството била налице, защото всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност били налице- вредата, вината, противоправното действие и/ или бездействие, и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. За това счита, че неприемливи били изводите на първоинстанционния съд, че ответницата не отговаряла като отчетник по чл. 207 от КТ, то тя безспорно отговаряла по чл. 45 от ЗЗД, защото били налице всички елементи от състава на деликта. Абсурдно и нелогично било да се изведе правен извод, че едно лице може да присъства и участва в комисия по броене на пари, да се подписва в тетрадка под очевидно неверни числа и данни за паричните наличности, но да не носи никаква отговорност, защото не било отчетник по смисъла на трудовото право. С въззивната жалба се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата С. М. от 1 350лв. Моли съдът да бъде отменено обжалваното съдебно решение, вместо което бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения срещу С. С.М. иск за заплащане на сумата от 4 722.45 лв., представляваща вреда нанесена на банката-ищец в резултат на липсващи парични средства в офиса й в гр. Кърджали. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата С. С.М.. В същия се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, че договореният и заплатен адвокатски хонорар бил съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, във вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К. – С., чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК- Пловдив, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата С. С.М. , лично и чрез процесуалния си представител – адв. М. от АК-Кърджали, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен Кърджалийски районен съд е предявен иск с посочено от ищеца правно основание – чл.207,ал.1,т.2, пр.2 вр. с чл. 211 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с който ищецът цели да бъде осъдена ответницата С. С. М. да му заплати сумата в размер на 5 670 лв., съставляваща липси на парични средства от касовата му наличност, ведно със законна лихва върху сумата от деня на откриване на липсата-30.09.2010 г. , вкл., както и ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане на сумата. С протоколно определение съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение размера на иска, като същият се счита предявен за главница в размер на 4 722.75 лв.

Установено е по делото, че със сключен на 25.02.2010 г. трудов договор между страните в настоящото производство са възникнали трудови правоотношения, по силата на които ответницата е поела задължението да изпълнява длъжността „Зам. Н-к Оперативен отдел офис Кърджали” при Банка „ТЕ Д. З. Б.-К. С." К., в Г.. Не е спорно в производството и че със заповед № К-09/15.03.2011 г., считано от 16.04.2011 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда са били прекратени трудовите правоотношения между страните по делото. Не се спори, че през време на тези трудови правоотношения, а именно на 30.09.2010 г. при извършена внезапна проверÛа на наличността в банкова каса в офиса на банката в Г., е установена разлика между счетоводните данни за касовата наличност и наличността в банкноти и монети в касата на банката, и тази липса възлизала на 5 670 лв.

По делото е приета като надлежно доказателство длъжностна характеристика на длъжността на ответницата „Зам. Н-к Оперативен отдел офис Кърджали” при Банка „ТЕ Д. З. Б.-К. С." – слон Кърджали, от която се, че в основните й задължения не е предвидено задължението за пряко боравене с парични наличности. Нещо повече от прочита пък на приложената инструкция за касовата дейност на банката-ищец се установява, че касовата дейност на клона се осъществява от касиерите. Тяхно е задължението да носят лична имуществена отговорност за опазване на поверените им парични средства в лева, валута и други ценности, и че с подписа си удостоверяват вида и количеството на парите, които са получили, преброили и предали, и че в случай на щета същите носят имуществена отговорност./ чл.5, чл.6 и чл.7 /

За да отговори на основния поставен във въззивната жалба въпрос, е ли е предявеният иск правилно квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ или е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, т.е. дали търсената от ответницата отговорност е имуществена такава по смисъла на КТ или е общата деликтна отговорност, настоящата инстанция изходи от обстоятелствената част на исковата молба, доколкото тя обуславя правната квалификация на всяка предявена искова претенция. Констатира в този аспект, че в исковата молба се твърди, че ответницата в настоящото производство като материално отговорно лице, наред с останалите две служителки в банковия К.- Н.С. и А. Ю. , с оглед на работата която извършвали като банкови служители в офиса, вкл. и ежедневно събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, носела солидарна отговорност за констатираната на 30.09.2010 г., липса по смисъла на чл.207, ал.1 т.2 от КТ. Твърди се, че преброяването на парите, държани в офиса като касова наличност се извършвало от комисия, съставена от тези три служителки.

От контекста на изложеното може да се направи извод, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал търсената от ответницата отговорност като такава по смисъла на КТ, в частност по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл.211 от КТ. Всъщност принципната характеристика на всяка от посочените в предходния абзац и възможни две хипотези е намерила израз в разпоредбите на чл.203, ал.1 и ал.2 от КТ. Съобразно ал.1 на цитирания чл.203 от КТ, работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на КТ за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, а съобразно ал.2 за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон, и тя е общата деликтна отговорност. В исковата молба никъде не се сочи, че отговорността която ответницата следва да носи е в резултат на нейно умишлено виновно поведение, че е в резултат на извършено от нея престъпно деяние или че е резултат от предприето от нея не при или по повод изпълнението на трудовите й задължения, поведение. Т.е. доколкото не се твърди поведение на ответницата, което да може да бъде квалифицирано като посоченото в ал.2 поведение, то от нея не може да се търси обща деликтна отговорност.

Като съобрази изложеното до тук настоящата инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е дал законосъобразен отговор на въпросите повдигнати с исковата молба, поради което същият следва да бъде потвърден от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед на поставените с въззивната жалба въпроси, нас‗оящата инстанция излага допълнително и следните мотиви :

При пълната имуществена отговорност за липса на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят има право да претендира обезщетение за причинената му вреда, когато вредата произхожда от липса, причинена от работник или служител, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,т.е. такъв на когото са възложени отчетнически функции. В този аспект от анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че на ответницата М. не са били възложени трудови задължения на пряк отчетник на паричните ценности. В длъжностната характеристика на ответницата такова изрично трудово задължение отсъства, в приложената към делото Инструкция за касовата дейност на банката-ищец такова изрично задължение не е предвидено нито лично за длъжността на ответницата, нито дори не е предвидено и някакво нейното участие в наименовата от жалбодателя „комисия по броене на пари”. Липсват доказателства, че С. С.М. е била член на преброително бюро,но дори да се приеме, че участва в него, то ще противоречи на чл.32- 35 от Инструкция за касовата работа, тъй като в него участват само банкови касиери, а и по делото няма данни за съществуването на такъв орган в банката. За това съдът приема, че не съществува яснота по въпроса от къде идва задължението на ответницата да участва в комисия по освобождаване на главна каса. В този аспект по делото не беше посочена нито някаква императивна вътрешноведомствена норма, нито нарочна заповед, която да вменява на ответницата М. някакви допълнителни трудови задължения. Нещо повече от приложената Инструкция за касовата дейност/работа/ на банката-ищец се установява, че касовата дейност на клона се осъществява от касиерите. Тяхно е задължението да носят лична имуществена отговорност за опазване на поверените им парични средства в лева, валута и други ценности, за участието им в преброително бюро, и че с подписа си удостоверяват вида и количеството на парите, които са получили, преброили и предали, и че в случай на щета същите носят имуществената отговорност. Всъщност в настоящото производство безспорно се установява обстоятелството, че банката-ищец е реализирала това свое право – да потърси пълната имуществена отговорност на касиерката в офиса си в Г.. Приложено е в този аспект удостоверение на ЧСИ с рег.№ 741 на КЧСИ, от което се установява, че е започнало принудително изпълнение за събиране на същата тази липса, и от извършените до 02.11.2011г. плащания са погасени цялостно разноските и лихвите, и частично е извършено погасяване на главницата.

Както вече беше казано отсъствието на чисто отчетническата функция на ответница безспорно обуславя и отсъствието на причинно-следствена връзка между нейното трудово поведение и констатираните вреди под формата на липси.

С въззивната жалба се прави и възражение за прекомерност на заплатеното в първоинстанционното производство адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата М.. Изхождайки от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че присъденото адвокатското възнаграждение е в рамките на трикратния размер, при което възражението в тази насока е неоснователно.

По изложените съображения следва решението на районния съд да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват в размер на 1200 лв., съгласно списъка на разноските, и се следват на ответницата по жалбата.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение без номер от 16.01.2012 година, постановено по гр.дело № 1493/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „ТЕ Д. З. Б.-К. С.” К. – С., със сеõалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, У. С. №87, ЕИК *********, да заплати на С. С. М., ЕГН *, от Г., Б. , бл. "Р.” В. .4, ап. 20, със съдебен адрес Г., бл.”А.” вх.А, .,ап.19 направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1200 лв.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.