Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2264 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 1630,80 лв.,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № ....г., за
имуществени вреди, нанесени на собствения
на ищцата лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № В....ВК вследствие застрахователно
събитие, констатирано на 23.06.2019 г. в гр. Варна, за което е образувана щета
под № ....г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в
исковата молба, между страните е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза „Пълно каско“,
обективиран в застрахователна полица № ....г., с предмет собствения на ищцата
лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № В....ВК и период на застрахователно покритие
от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г., застрахователната премия по който е заплатена
изцяло. На 21.06.2019 г. ищцата паркирала автомобила на паркинга на магазин
„Мосю Бриколаж“ в гр. Варна, ж.к. „Младост“. На 23.06.2019 г., около 17:00 ч.,
отивайки до автомобила, ищцата установила, че същият е увреден. На 24.06.2019
г. уведомила застрахователя за нанесените щети на превозното средство в
паркирано състояние, при който била образувана щета под № ....г., бил извършен
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис, в който били
описани следните увредени детайли: капак дясно огледало, врата предна дясна,
лайсна врата предна дясна, врата задна дясна, панел заден десен, броня задна,
врата задна лява, врата предна лява и лайсна предна лява врата. По заведената
застрахователна претенция на ищцата било изплатено застрахователно обезщетение
от 560 лв. Ищцата не е съгласна с размера на обезщетението, като поддържа, че
сумата, необходима за ремонт на автомобила, възлиза на 2190,80 лв., респективно
ответникът е останал задължен за сумата от 1630,80 лв., получена като разлика
между дължимото обезщетение и изплатеното такова.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Й.А.,
поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието и
валидността на сключения между страните застрахователен договор, настъпването в
периода на покрит риск на застрахователното събитие при описания в исковата
молба механизъм, нанесените в резултат от същото щети по автомобила, описани по
вид и степен в съставеното опис-заключение, както и заплащането на
застрахователно обезщетение по образуваната щета № *********, което твърди да е
в размер на 578,57 лв. Сочи, че по същата щета е било образувано и друго дело
между страните, а именно гр.д. № 11136/2019 г. по описа на РС-Варна, 51-ви
състав. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като
завишен. Излага, че в ОУ, приложими към процесния застрахователен договор,
начините за определяне на застрахователно обезщетение са уговорени в зависимост
от възрастта на застрахованото МПС.
Поддържа, че процесното обезщетение следва да бъде определено по
експертна оценка, с оглед клаузата на т. 54.4.2. от ОУ, предвиждаща такова
определяне при частична щета на МПС на възраст над 10 години. В тази връзка
твърди, че съгласно т. 53 и 56 от ОУ обезщетението по експертна оценка следва
да бъде определено по правилата на застрахователя и приетите от него методики,
цени и каталози, със съдържанието на които застрахованият е запознат. Счита, че
в случая приложение намира и т. 58.5. от ОУ, ограничаваща отговорността на
застрахователя до 50 % от определеното обезщетение. Поддържа, че следва да бъде
съобразена и клаузата на т. 58.1. от ОУ,
според която общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказани
изключително с декларация на застрахования, не може да надхвърля 15 % от
застрахователната сума. Изтъква, че до настоящия момент застрахованият е
предявил три такива претенции, доказани само с декларация, по които са
образувани застрахователни преписки № *********, № ... и процесната такава с №
*********, по всяка от които застрахователят е изплатил дължимото
застрахователно обезщетение. Отделно твърди, че не дължи обезщетение за щетите
по задна дясна врата и лайсна предна лява врата на автомобила, тъй като същите
представляват невъзстановени щети по смисъла на т. 57.3. от ОУ. В тази връзка
излага, че тези увреждания не са описани в процесния застрахователен договор, с
който е подновена застраховката без оглед на автомобила, но същите са били
налични при подписване на предходната застрахователна полица № 0312170340018607
и няма данни да са били възстановени.
По изложените
съображения счита, че изплатеното застрахователно обезщетение от 578,57 лв.
напълно репарира вредоносните последици от настъпилото застрахователно събитие.
В условията на евентуалност поддържа, че търсеното обезщетение не съответства
на реално претърпените вреди и претендираните стойности за труд и материали
надвишават пазарните такива.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която поддържа депозирания отговор и искането по същество на спора.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско
на МПС“ с предмет увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрития риск; причиняването на вредите по застрахования автомобил,
както и причинно-следствената им връзка със застрахователното събитие. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
С изготвения доклад по
делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза
„Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № ....г., с предмет
собствения на ищцата лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № В....ВК и период на
застрахователно покритие от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г., както и че
уговорената застрахователната премия е заплатена изцяло. Тези обстоятелства се
потвърждават и от представените писмени доказателствени средства -
застрахователна полица (л. 5), свидетелство за регистрация на МПС (л. 4) и
разписки (л. 6). Следователно между Р.Н.П. и „Д.з.“ АД е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение, по което застрахованият е
изправна страна.
Като безспорно е отделено също, че в периода на покрит риск – на 23.06.2019
г. е констатирано настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето
(неизвестно) лице спрямо паркирания на 21.06.2019 г. застрахован автомобил на
паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр. Варна, ж.к. „Младост“. От
представеното искане за оценка на вреди по застраховака „Каско на МПС“ от 24.06.2019
г. (л. 23) се установява, че на посочената дата застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 403 КЗ, като в тази връзка
при същия е заведена застрахователна преписка (щета) под № ....г. В искането е
отразено, че застрахованият желае обезщетението да се определи по експертна
оценка.
По отношение вида на настъпилите вреди по застрахования
автомобил отново не е налице спор. Същите са установени от експерти на
застрахователя след извършен оглед на превозното средство и описани в съставения
опис – заключение по щета № ********* от 24.06.2019 г. (л. 7), в който са посочени увредените детайли,
индивидуализирани чрез отразяване на техния вид и начин на възстановяване, а
именно: капак дясно огледало - боя, врата предна дясна - боя, лайсна
врата предна дясна - боя, врата задна дясна - боя, панел заден десен - боя,
броня задна - боя, врата задна лява – боя, врата предна лява - боя и лайсна
предна лява врата – боя.
Спорно е обаче дали част от тези
щети подлежат на обезщетяване. От приобщените писмени
доказателствени средства и приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 68 и сл.) се изяснява, че по
задна дясна врата и лайсна предна лява врата е имало предходни увреждания,
констатирани при извършения оглед на автомобила на 31.10.2017 г. и отразени в
предишната застрахователна полица от същата дата, която препраща към изготвения
тогава снимков материал (л. 20 и 21). Тези щети не са били отстранени към
датата на процесното застрахователно събитие (безспорен по делото факт), но от
събраните доказателства се установява, че те се различават от констатираните на
23.06.2019 г. нови увреждания на същите детайли. При изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 ГПК автоекспертът пояснява, че уврежданията по задна
дясна врата от 2017 г. се намират в долната част на детайла, а процесните
такива от 2019 г. – в средната (горна) част, както и че предходните увреждания
по лайсната на предната лява врата са разположени в задната част на детайла
(непосредствено до задна лява врата), докато процесните – в средната негова част.
При така установите факти и липсата на идентичност между уврежданията (вкл.
конкретно място на увредата) към датата на сключване на застраховката и към
момента на огледа при завеждане на застрахователната претенция, констатираните на 23.06.2019 г. увреждания по задна дясна врата и лайсна предна
лява врата на автомобила не може да бъдат квалифицирани като невъзстановени
щети по смисъла на т. 7.16 от ОУ, респ. да се изключи отговорността на
застрахователя на основание т. 57.3 от ОУ, каквито доводи навежда
ответникът. Посочените клаузи визират щети по МПС, които са установени при
сключването на застрахователния договор, но не и последващи такива, засягащи
същите детайли. При подновяването на застраховката без оглед на 30.10.2018 г. застрахователят
е приел да ангажира отговорността си по отношение на застрахования автомобил,
знаейки конкретното състояние на вещта, възприето от негов служител при предходен
оглед от 31.10.2017 г. и обективирано в съставен от него протокол и снимков
материал, поради което ответното дружество следва да изпълни задължението си по
договора да обезщети застрахования за всички новонастъпилите вреди по
превозното средство, вкл. и такива по вече увредените детайли.
Безспорно е, че щетите по автомобила са настъпили
в резултат от неправомерните
действия на трето (неизвестно) лице, поради което съдът намира за доказан и
последният елемент от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически
състав, а именно причинно-следствената връзка между застрахователното
събитие и констатираните щети по застрахования автомобил.
С оглед наличието на всички елементи, включени в
правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, предявеният
иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение,
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № ...
от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
За определянето на тази възстановителна стойност в
приложимите към процесния договор ОУ е предвидена обща клауза, според която оценката
на щетите и обезщетяването им се извършва по правилата на застрахователя и
приетите от него методики (т. 53 ОУ), като експертната оценка се определя по
цени и каталози на застрахователя (т. 56 ОУ). Предвидени са и специални клаузи
за намаляване на така определеното обезщетение. Според т. 58.5 от ОУ същото се
редуцира с 50 % при
повреди от механично въздействие на трети лица, вкл. надраскване, налагащо
боядисване на повече от три основни детайла на увредено МПС над 10 години от
дата на производство, а съгласно т. 58.1 от ОУ общият размер на изплатените
обезщетения за събития, доказани изключително с декларация на застрахования, е
ограничен до 15 % от застрахователната сума, но не повече от 4000 лв. На тези
именно клаузи се позовава ответникът, а ищцата ги оспорва като нищожни поради
противоречие с КЗ и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на т. 53 и т. 56 от ОУ са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 3 и т. 13 ЗЗП, доколкото същите позволяват на застрахователя да определи
едностранно размера на своята парична престация по застрахователния договор,
като избере сам методиката, по която да бъде остойностена възстановителната
стойност на застрахованото имущество при частична негова повреда. От
съдържанието на Методиката и в частност приложимите в случая параметри за определяне
обезщетението по експертна оценка (т. 6.2.) е видно, че релевантна е
система Аудатекс, с която няма данни потребителят да е бил предварително запознат.
Освен това чрез тази система на практика се ограничават пазарните аналози, което
в крайна сметка води до определянето на цена за ремонт на увреденото имущество,
значително по-ниска от реалната средна пазарна цена за възстановяване на вещта
във вида, който е имала преди настъпване на застрахователното събитие (според
експертното заключение обезщетението по методиката на застрахователя е в размер
на 819 лв., а по средни пазарни цени – 1943, 46 лв.).
Неравноправна се явява и специалната клауза
на т. 58.5 от ОУ, тъй като чрез същата се ограничава в предварително
фиксиран и значителен размер (на половина) отговорността на застрахователя, без
да е налице възможност за установяване на евентуално възникналите и подлежащи на
приспадане от застрахователното обезщетение действителни ползи за застрахования
от ремонта на МПС, изразяващи се в увеличаване на неговата стойност при
боядисването на повредените три и повече основни негови детайла. Тези ползи не
са закономерна последица от пребоядисването на автомобила, поради което
безусловното намаляване на дължимата насрещна престация на застрахователя с 50
% е във вреда на потребителя на застрахователни услуги и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
застраховка.
При
това положение и предвид липсата на данни за индивидуално договаряне на
обсъжданите клаузи на т. 53, 56 и 58.5 от ОУ на застрахователя, които са били
изготвени предварително от него и потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, съдът приема, че същите са нищожни, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, респ. не следва да бъдат съобразявани при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение.
Валидна и приложима обаче се явява клаузата
на т. 58.1 от ОУ, а възраженията на ищцата в обратна насока са
неоснователни. Предвиденото в тази клауза лимитиране отговорността на застрахователя
до 15 % от застрахователната сума е оправдано, тъй като касае само
застрахователните събития, чието настъпване не е достоверно доказано. На
практика застрахованият е освободен от тежестта да установи по обективен начин
реализирането на покрития застрахователен риск, довел до незначителни повреди
на застрахованото имущество, поради което насрещното редуциране на дължимото от
застрахователя обезщетение не само не разколебава равновесието в правата и
задълженията на страните по двустранния договор, но дори напротив – постига
справедлив баланс на техните интереси. При липса на подобна ограничителна
клауза застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо от
начина на тяхното причиняване, което би довело до поемане на необосновано висок
и изцяло непредвидим риск. Обратно - поставянето на лимит на обезщетенията за
доказани само с декларация на застрахования събития позволява на ползващия се
от застраховката потребител да получи застрахователно обезщетение за удостоверени
единствено от него (изгодни му) събития, но в рамките на предвидимия за търговеца
риск, който е предварително съобразен при сключване на застраховката и отчетен
при определяне на застрахователната премия като цена на предоставената услуга. Не
на последно място следва да се отбележи също, че уврежданията на МПС, за които
не се съставят нормативно регламентираните документи, респ. които попадат в
приложното поле на обсъжданата клауза от ОУ, са изчерпателно изброени в чл. 6
от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и
касаят ПТП, които не са свързани със значителни щети, съответно установената
граница на отговорността на застрахователя до 15 % от цялото покритие, охранява интереса
на потребителя в достатъчна степен.
Отчитайки така направените
изводи, при определяне размера на процесното застрахователно обезщетение съдът кредитира т. 2 от експертно заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, според което стойността на щетите възлиза на 1943,46 лв., включваща необходимия труд (1282,50 лв.) и материали
(660,96 лв.), определена при средна пазарна цена на труда от 28,50 лв. с ДДС за
един нормочас и средна пазарна цена на автобоя – 240 лв. с ДДС.
В посочената сума са включени и средствата, необходими за цялостното
боядисване на задна дясна врата (267,75 лв.) и лайсна предна лява врата на
автомобила (67,29 лв.) – общо 335,04 лв. При изслушването му вещото лице уточнява,
че за отстраняването на която и да е щета по отделния детайл е необходимо той
да бъде боядисан изцяло, като дори при евентуално договорено частично
боядисване цената за труд и материални би останала непроменена (тъй като се
определя като за цял детайл). Така на практика при отстраняване на процесните
щети по задна дясна врата и лайсна предна лява врата ще бъдат отстранени и
предходните увреждания по същите детайли, при наличието на които автомобилът е бил
застрахован. При това положение, ако се възложи в тежест на
застрахователя пълната стойност за отремонтиране на посочените детайли, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване на застрахования, който би спестил разходите за
отстраняване на съществувалите при сключване на договора увреждания. За да се
избегне подобно неоправдано имуществено разместване на блага, настоящият
съдебен състав намира, че стойността на ремонта на обсъжданите детайли (общо
335,04 лв.) следва да се поеме по равно от двете страни по застрахователния
договор, или по 167,52 лв. от всяка от тях. След като тази сума бъде приспадната
от общата стойност на вредите по т. 2 от експертното заключение (1943,46 лв.), застрахователното
обезщетение за процесните щети възлиза на
1775,94 лв.
В съответствие с клаузата на т. 58.1 от ОУ, тази сума, заедно с изплатените
предходни обезщетения за други доказани само с декларация на застрахования
събития, не следва да надхвърля 15 % от застрахователната сума от 12 150 лв.,
тоест 1822,50 лв.
От ангажираните от ответника доказателства – решение по гр.д. № 11136/2019
г. по описа на Районен съд – Варна (л. 37 и сл.) и преводни нареждания (л.
43-45) се доказва само едно предходно такова застрахователно събитие, по повод
на което при застрахователя е образувана щета под № ...г. и за което е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 358,95 лв. Сумите по
приложените платежни нареждания възлизат на по-голям размер (919,58 лв.), но
доколкото в основанията на извършените преводи е отразена само въпросната щета
№ ..., обезщетението по която в размер на 358,95 лв. е определено с посоченото влязло
в сила съдебно решение, на което се позовава самият ответник и което е отразено
като допълнително пояснение в последното платежно нареждане от 27.02.2020 г., съдът не намира основание
да отнесе разликата от 565,63 лв. към посочената в отговора на исковата молба
щета № ********* или друга застрахователна преписка, за която липсват данни да касае
събитие, доказано само с декларация на застрахования.
Общият размер на двете обезщетения по предходната щета № ... (358,95 лв.) и
процесната такава с № ********* (1775,94 лв.) възлиза на 2134,89
лв., която сума надвишава петнадесет процентния лимит на отговорност на
застрахователя от 1822,50 лв. с разлика от 312,39 лв. Същата следва да бъде
приспадната от определеното по настоящото дело обезщетение в размер на 1775,94 лв., при което
дължимата от ответника сума се равнява на 1463,55
лв.
Безспорно по делото е, че в
хода на проведената извънсъдебна процедура застрахователят е заплатил
доброволно обезщетение по процесната щета № ********* в размер на 578,57 лв., при
което неизплатеният остатък възлиза на 884,98 лв.
По изложените съображения и при така определения размер на дължимото
незаплатено застрахователно обезщетение, предявеният частичен иск за сумата от
100 лв. се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва
да бъде изцяло уважен, като в полза на ищцата бъде присъдена претендираната
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 510 лв., от които 50 лв. за държавна
такса (л. 12), 100 лв. за депозит за вещо лице (л. 56) и 360 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г. (л. 83), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени
са и доказателства, че процесуалният представител на ищцата адв. Й.А. е
регистриран по ДДС (л. 82).
Съдът намира
направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за
неоснователно, тъй като нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението, до който би могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. изм. и доп. ДВ. бр.
68 от 31 юли 2020 г., действаща към датата на сключване на договора), възлиза на 300 лв., която сума с
добавен ДДС се равнява на претендираната такава от 360 лв.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 100 лв. (сто лева) – частична претенция от сума
в общ размер на 1630,80 лв., представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № ....г., за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищцата лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № В....ВК вследствие застрахователно събитие,
констатирано на 23.06.2019 г. в гр. Варна, за което е образувана щета под № ....г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 510 лв.
(петстотин и десет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: