Р Е Ш Е Н И Е
№ 4564
гр. Варна, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав,
в публично заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6284
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение искове от И.А.И., ЕГН **********, пост. адрес: ***, съдебен адрес:адв. М.Т.Т. - ВАК адрес ***,
против „Н.т." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление:***, представляван заедно и поотделно от управителите Бончо
Митков Митев и Антония Венкова Методиева, с правно основание чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250лв.,
представляваща неплатена част от брутно трудово възнаграждение за м. 06.
2018г., сумата от 460лв., представляваща неплатена част брутно трудово
възнаграждение за м. 07. 2018г., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска 23.05.2019г. до окончателното изплащане и сумите,
представляващи лихва за забава върху главниците както следва: сумата от
20,56лв. върху главницата от 250 лв., считано от 01.08.2019г. до датата на
предявяване на ИМ - 23.05.2019г. и сумата от 33,86 лв. върху главницата от 460
лв., считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на ИМ - 23.05.2019г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №15 от 08.01.2018г. работил в
ответното дружество на длъжността „Шофьор товарен автомобил /международни
превози/" с код по НКПД: 83322006, с основно месечно възнаграждение 510 лева и периодичност на изплащане на ТВ -
до края на месеца, следващ отчетния, основен платен годишен отпуск - 20 работни
дни, допълнителен платен годишен отпуск - 5 работни дни, месторабота - повече
от едно населено място ЕКАТТЕ 00000, продължителност на работното време - 8
часа. Твърди, че реално постъпил на работа на 15.01.2018г. Твърди, че през
периода на действие на трудовия си договор е изпълнявал стриктно уговорената
преди подписване на ТД трудова функция, както и законните разпореждания на
работодателя си. Твърди, че през периода няма дисциплинарни наказания, а освен
това сключеният със срок на изпитване в полза на работодателя договор не е
прекратен на това основание. Твърди, че за периода на действие на трудовия договор
е бил командирован за изпълнение на курсове в различни държави от Европейския
съюз, като заповеди за това не е получавал. Твърди, че в срок е отчитал на
управителя на дружеството всички документи, касаещи осъществяваните курсове,
които са били в него. Твърди, че поради настъпили впоследствие семейни и лични
причини, продължителното му отсъствие от дома създавало сериозни затруднения на
семейството му, поради което подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди, че със Заповед за прекратяване на трудов договор №
13/23.07.2018г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТТД е прекратен по взаимно
съгласие, считано от 23.07.2018г. Твърди, че работодателят му „Н.т." ООД
не му е платил дължимото трудово възнаграждение за м. 07.2018г, платимо
съгласно ТД до края на месеца, следващ отчетния такъв, а именно до 31.08.2018г.
в брутен размер на 460 лв., както и не е платен и пълният размер на ТВ за
м.06.2018г., платимо до 31.07.2018г. Твърди, че е подал сигнал с вх. № 18104861
/ 07.09.2018г. до Инспекция по труда за нарушение на трудовото законодателство.
Твърди, че многократно устно и писмено, включително чрез съобщения в
приложението „Вайбър" е канил управителя на
дружеството - работодател да му плати дължимите суми, но не получавал отговори
на тези покани, нито плащания на дължимите суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за
неоснователност на исковете. Не се оспорват изнесените в ИМ твърдения
относно наличието на трудов договор между страните, неговите параметри, както и
неговото прекратяване. Не се оспорват твърденията за полагания труд, за липсата
на дисциплинарни наказания. Оспорва се единствено твърдението за неплащане на
дължимите възнаграждения. Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца е
начислено и изплатено, като за месец юни 2018г. трудовото му възнаграждение
заедно с възнаграждение за командировка е начислено и преведено в посочена от
него банкова сметка, ***. Твърди се, че за месец юли 2018год /непълен месец/
трудовото възнаграждение, заедно с обезщетението за неползуван
отпуск, пропорционално на прослуженото време, са начислени и тъй като ищецът е
бързал да ги получи, са му изплатени в брой и той се е разписал за получаването
върху фиша за месеца. Приема се, че тъй като работодателят е изпълнил
задължението си и е заплатил търсените от ищеца суми, то съответно не се дължат
и лихви.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
трудов договор от №15/08.01.2018г. И.А.И. е назначен в „Н.т." ООД, ЕИК ********* на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози” с
основно месечно възнаграждение от 510лв., платимо до края на месеца, следващ
отчетния. Посочено е, че към основното месечно възнаграждение се начислява
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,60%.
Приети
по делото са и следните писмени доказателства: заповед за прекратяване на
трудов договор № 13/23.07.2018 г., сигнал за нарушение на трудовото
законодателство от 07.09.2018 г., служебна бележка за доходи от трудови
правоотношения от 24.07.2018 г., удостоверение изх.№ 31 от 24.07.2018 г.,
образец УП-2; фиш за заплата за месец юни 2018 г., фиш за заплата за месец юли
2018 г., преводно нареждане 20.07.2018 г., пълномощно с нотариална заверка от
08.01.2018 г.
От
представена заповед за прекратяване на трудов договор № 13/23.07.2018 г. се
установява, че считано от 23.07.2018г. трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено по взаимно съгласие между страните.
От
приложени по делото фиш за заплата за месец юни 2018 г., фиш за заплата за
месец юли 2018 г., преводно нареждане 20.07.2018 г. се установява, че труводите възнаграждения дължими на ищеца за м.юни и юли
2018г. са изплатени. От представеното преводно нареждане се установява, че
сумата за възнагражденията за м.юни и юли са преведени по сметка на лицето Петя
Пламенова Божинова. От приложено по делото нотариално
заверено пълномощно от 08.01.2018г. се установява, че ищецът е упълномощил
управителите на ответното дружество да превеждат дължимото му се трудово
възнаграждение по сметка на с титуляр именно Петя Пламенова
Божинова.
Във
връзка с направено от ищцовата страна оспорване на
подписа положен от ищеца върху представен фиш за работна заплата за м.юли
2018г., с Определение от открито съдебно заседание съдът допусна извършването
на съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която,
след представяне на оригинала на
оспорвания документ и представяне на сравнителен материал от ищеца, да
даде заключение относно положения подпис на фиш
за работна заплата за месец
юли 2018 г., положен
ли е същия от ищеца по
делото И.А.И..
От предстгавеното по делото заключение по допуснатата СГЕ
безспорно бе установено, че подписът положен в графата „Подпис" във Фиш за
получаване на работна заплата за м.юли 2018г. е положен от ищеца И.А.И..
От
заключението на възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото
нетно трудово възнаграждение за м.06.2018 г. в размер на 398.12 лв. е преведено
по банкова сметка *** ***, с титуляр
Петя Пламенова Божинова на дата 20.07.2018г, с
преводно нареждане за кредитен превод от 20.07.2018г- 782.33 лв. която сума
представлява: остатъка от размера на командировъчните за м.06.2018 г. от
384.21лв,и размера на дължимото нетно трудово възнаграждение за м.07.2018 г. от
398.12 лв. Вещото лице приема, че
дължимото нетно трудово възнаграждение за м.07.2018г в размер на 271.46 лв и обезщетението по чл.224 КТ в размер на 285.85 лв., общо за изплащане - 557.31 лв.
са начислени във фиша за м.07.2018 г., с положен подпис за получил сумата.
Вещото лице установява, че работните заплати на персонала за м.06.2018г. са
осчетоводени на 29.06.2018 г., а тези за м.07.2018г. са осчетоводени на
31.07.2018г. по дебит с/ка 604/1 „разходи за заплати“,кредит сметка 421/1
„Персонал“.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по
силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и ответникът се е задължил да
заплаща на ищеца трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит в претендирания
размер; че в процесния период, за който се претендират трудови възнаграждения ищецът реално е полагал труд при ответника.
В тежест на
ответника е да докаже
точно изпълнение на задължението си за заплащане
на трудови възнаграждения и
допълнителни трудови възнаграждения в претендираните
периоди,
както и възраженията си срещу основателността
на оспорените
искове.
Не е спорно по
делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение със сключването
на трудов договор от 08.01.2018г., по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжност „шофьор
на товарен автомобил – международни превози” с основно месечно възнаграждение
от 510лв., платимо до края на месеца, следващ отчетния, както и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,60%. Не са спорни
датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.07.2018г., както и
основанието за това – взаимно съгласие на страните.
По предявения иск с
правно основание чл.215 КТ:
Претендира се за
заплащане на сумата от 250лв., представляваща неплатена част от брутно трудово
възнаграждение за м. 06. 2018г., сумата от 460лв., представляваща неплатена
част брутно трудово възнаграждение за м. 07. 2018г.
От ангажираните,
описани по-горе и неоспорени по делото писмени доказателства, както и от
заключенията по назначените съдебно-графическа и съдебно-счетоводна експертизи,
се установи, че действително ищецът е полагал труд през процесните
периоди и му е дължимо договореното трудово възнаграждение.
Същевременно, от
заключението на вещото лице по ССЕ се достига до обоснован извод, че всички
дължими суми съобразно КТ по отношение на двата периода /м.юни и м.юли 2018г./,
са били изплатени на ищеца И.А.И. изцяло.
Безспорно бе установено, че средствата са преведи по сметка на лице, което
именно той е посочил и е упълномощил управителите на ответното дружество по
сметка на това лице да превеждат възнагражденията му. Безспорно бе установено,
че именно ищеца е положил подпис под фиш за заплата за м.юли 2018г.,
удостоверявайки пхолучаване на посочената във фиша
сума.
Поради горното,
предявеният иск за заплащане на дължими възнваграждения
за м.юни и юли 2018г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователността
на главните претенции води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава върху тези главници.
По разноските в
производството:
Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
за което са представени доказателства в размер на 500лв. Предвид липсата на
доказателства за заплащане от ответната страна на възнаграждение на вещо лице
съдът приема, че подобни разноски не се дължат на ответника.
Съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответното дружество, доколкото макар да се касае за защита по
два самостоятелни иска, то съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1,
пр.последно от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималните възнаграждения за трудови дела с определен
интерес - съобразно ал. 2. Съгл. разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата:
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение се определя в
размер от 300 лв. В същото време разпоредбата на ал.8 гласи, че при защита по
дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. Т.е. съдът приема, че в случая справедливото
възнаграждение, което следва да бъде репарирано на ответната страна е в размер
на 400лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.И., ЕГН **********, пост. адрес: ***, съдебен
адрес:адв. М.Т.Т. - ВАК
адрес ***, против „Н.т." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представляван заедно и поотделно от
управителите Бончо Митков Митев и Антония Венкова Методиева искове с правно
основание чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 250лв., представляваща неплатена част от брутно трудово
възнаграждение за м. 06. 2018г., сумата от 460лв., представляваща неплатена
част брутно трудово възнаграждение за м. 07. 2018г., ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска 23.05.2019г. до окончателното
изплащане и сумите, представляващи лихва за забава върху главниците както
следва: сумата от 20,56лв. върху главницата от 250 лв., считано от 01.08.2019г.
до датата на предявяване на ИМ - 23.05.2019г. и сумата от 33,86 лв. върху
главницата от 460 лв., считано от 01.09.2019г. до датата на предявяване на ИМ -
23.05.2019г.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********, пост. адрес: *** да заплати на „Н.т." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, представляван заедно и поотделно от управителите Бончо Митков
Митев и Антония Венкова Методиева сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: