Р Е Ш Е Н И Е
№142
гр.Шумен, 24 Юни 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
при секретаря Т. Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №209 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №62 от 02.04.2019г. по гр.д.№851/2018г.,
Районен съд - гр.Велики Преслав е изменил размера на определената с влязло в сила на
22.10.2014 г. решение № 196 от 18.08.2014 г. по гр. д. № 167/2014 г. по описа
на Районен съд – Велики Преслав издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило
пълнолетие дете от родител, дължима от Х.Н.Н. с ЕГН **********, на малолетно си
дете В.Х.Н. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В.В.В. с
ЕГН **********, като я увеличил от 110 лв. на 160 лв. месечно, считано от
датата на предявяване на иска за изменението – 13.11.2018 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение
или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко
забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, пр. 2 от СК, и е присъдил следващата се държавна такса върху
уважения иск в размер на 72 лева. Иска в останалата му част над 160 до пълния
предявен размер от 200 лева е бил отхвърлен като неоснователен. На ответника са
присъдени деловодни разноски в размер на 26,67 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който го обжалва в отхвърлителната част, като навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което
моли същото да бъде отменено в атакуваната част и постановено друго, с което да
бъде уважена изцяло исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно,
поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова
претенция с правно основание чл.150 от СК, предявена от В.Х.Н., действаща чрез
своята майка и законен представител В.В.В.,
за изменение на дължимата от ответника Х.Н.Н.
месечна издръжка от 110 лева на 200 лева. Не се спори между страните, а и видно
от представените по делото писмени доказателства, се установява че ответникът е
баща на детето В.. От постановяване на предходната издръжка до завеждане на настоящата искова
молба са изминали около четири, за който период нуждите на детето с оглед
възрастта му безспорно са нараснали. Към момента на подаване на исковата молба В.
е на 10г., а видно от представеното удостоверение №4908/22.10.2018г. същата е записана
като ученичка за учебната 2018/2019 в 4б клас. Не са оспорени ищцовите
твърдения, че В. е с ортопедично заболяване “плоско стъпало”. Променили са се и
материалните възможности на родителите. Видно от представеното удостоверение №36/05.03.2019г.
на Община Велики Преслав - Просвета, майката на детето е получила за
м.01.2019г. 356,36 лева, а за м.02.2019г. - 560 лева брутен трудов доход. От
представените извлечения от ведомости за заплати е видно, че ответникът получава
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1361,60 лева, от които, освен
законно дължимите удръжки, му се удържат и две за издръжка - 110 лева за
ищцата, и 120 лева за друго, пълнолетно вече дете, като последната сума /видно
и от представеното удостоверение от ЧСИ №2388/23.04.2019г. по и.д.№2014*0400137,
присъединено към и.д.№2014*0400227/ продължава да постъпва по изпълнителното
дело, като след навършване пълнолетие на детето Н.Х.Н., се превеждала по сметка
на НАП гр.Шумен за погасяване на публични задължения на длъжника. Необходимо е
да се отбележи, че безусловно дължимата издръжка на малолетно и непълнолетно
дете е с приоритет пред голяма част от останалите задължения, и не следва да се
ограничава от други задължения на длъжника. Освен това детето към момента е
навършило 11 годишна възраст, и нуждата му от издръжка значително е нараснала,
като следва да се съобрази и обстоятелството, че от началото на настоящата
година, с увеличението на минималната работна заплата, е увеличен и минималния
размер на дължимата издръжка по чл.143 от СК на 140 лева, който би следвало да
се присъжда от раждането на детето, а с нарастване на възрастта да се
увеличава. Соченото задължение събирано от НАП /първоначално по издръжка на
другото непълнолетно дете на ответника/, също не би могло да обоснове неоснователност
на претенцията, както предвид периода на възникването му, така и с оглед
привилегированото вземане за издръжка, съобразно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД,
което задължително следва да се удовлетвори предпочтително пред следващите го в
редицата привилегировани и останалите хирографарни, а освен това едва след
приспадането му ще се съобразява наличния доход с оглед евентуална
секвестируемост. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК. Преценявайки нуждите
на детето В., обусловени от възрастта му и от друга страна материалните
възможности на родителите му, съдът намира, че по делото следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 350 лв., от които бащата следва да
заплаща 200 лв.. Останалата част до пълния размер следва да се поеме от
майката, която полага непосредствените грижи за детето В., и която има по-нисък
доход от този на бащата. Така определената издръжка се дължи считано от датата
на завеждане на исковата молба - 13.11.2018г.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения
иск, и вместо това постановено друго, с което иска да се уважи за разликата от
160 до 200 лева. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника 26,67 лева разноски по делото.
На ищцовата страна, на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1 от ЗА вр. чл.7, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се присъдят на адвоката
представлявал жалбоподателя - адвокат Н.М.В. от Ш. адвокатска колегия.
Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху останалата
уважена част от претенцията в размер на още 57,60 лева за първата инстанция и
28,80 лева за въззивната инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №62 от 02.04.2019г. по гр.д.№851/2018г. по
описа на Районен съд - гр.Велики Преслав, САМО
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В.Х.Н. с ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, за изменение на
издръжката определена по гр.д.№167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав, над размер 160 лв., до пълния предявен размер от 200 лв., както и в ЧАСТТА, с която В.В.В. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х.Н.Н.
с ЕГН ********** сумата 26,67 лв. разноски по делото, като вместо това, в тази
част, ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на ежемесечната издръжка, дължима от Х.Н.Н. с ЕГН **********
на малолетната му дъщеря В.Х.Н.
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.В.В. с
ЕГН **********,
определена
по гр.д.№167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в размер на 110
лева месечно, като я УВЕЛИЧАВА на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на предявяване на
иска за изменението – 13.11.2018 г., до
настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено плащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА
Х.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.М.В. с ЕГН **********
от ШАК, в качеството и на процесуален представител на В.Х.Н. с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. в размер на 300 лева
/триста лева/.
ОСЪЖДА
Х.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху
останалата част от уважената претенция в размер на още 57,60 лева за първата инстанция и 28,80 лева за въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.