№ 2465
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110114875 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответницата А. В. Л.
осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумата в размер на 3,64 лв. ,представляваща мораторна лихва за периода от
30.6.2019 г. до 07.3.2022 г. върху главница за доставена топлинна енергия в размер на 35,46
лв. за периода 01.07.2019 г.-31.07.2020 г., сумата от 34,68 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно
със законната лихва от 22.3.2022 г. – подаване на исковата молба до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за периода от 01.5.2019 г. до 30.4.2021 г.
върху главница за услуга за дялово разпределение.
С уточнителна молба от 06.04.2022 г. ищецът е направил уточнение, че спрямо
главница за доставена топлинна енергия в размер на 35,46 лв. за периода 01.07.2019 г.-
31.07.2020 г. е налице прихващане с кредитно известие на 31.07.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Елин Пелин“ № 7, ет.4, надземeн, ателие № 4, аб. № 433360 топлинна
енергия като ответницата е използвала същата за процесния период, като ответницата не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответницата е
изпаднала в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответницата А. В. Л. не е депозирала отговор на исковата молба.В с.з. ,редовно
призована не се явява и не се представлява.С молба от 22.11.2022год. същата сочи ,че е
заплатила претендираните от ищеца суми,за което сочи платежен документ.Счита ,че на
ищеца не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение 07.10.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната“ООД ,което не
взема отношение по предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 171,том І,рег.№ 4064 дело
№ 135/2012год. ,А. В. Л. е придобила правото на собственост на недвижим имот ,Ателие №
4,в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Елин Пелин“ № 7, ет.4, надземeн.
Видно от протокол Общото събрание на етажните собственици с адрес:гр.София,
ул.”Елин Пелин” 7-9 , е взело решение да се сключи Договор за услугата далово
разпределение с „Бруната България”ООД.
За процесния период „Топлофикация София“АД е издала, съгласно справка за
издадени фактури ,за периода м.05.2019год – м.02.2020год. са издадени фактури за услуга
дялово разпределение на стойност 34,68лв.
От третото лице –помагач са представени писмени документи ,от които се
установява ,че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен №
433360,с титуляр А. В. Л.,а именно –справки за отопление и топла вода и документи за
главен отчет за 2019год. , 2020год.,подписани от клиент.
Съгласно платежен документ,фискален бон ,на 21.11.2022год. на „Топлофикация
София” ЕАД са платени задължения по съдебно дело : 34,68лв. – главница ; 9,32лв. –
мораторна лихва ,100лв.- съдебни разноски и 2,35лв. – законна лихва.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Ответницата е собственик на процесния топлоснадбен имот.
Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същата е обвързана по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до този имот ТЕ, без да е
необходимо нарочно изявление, че желае да закупи доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол №3 е взето решение
2
на общото събрание на ЕС,с административен адрес ул.”Елин Пелин” 7-9 ,ползващи
топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД , да се сключи договор за извършване на
индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите с „Бруната“ООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че ответницата има качеството потребител на топлинна
енергия по отношение на описания в исковата молба имот.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Установява се и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към
момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем
Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
3
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. От
изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от
топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права
Не е спорно между страните ,че са заплатени в хода на делото всички дължими към
ищеца суми ,включително законната лихва от датата на предявяване на иска до плащането
на главницата за дялово разпределение ,както и съдебните разноски – държавна такса.
Ето защо ,претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло ,като погасени
чрез плащане в хода да процеса.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно уважената част
от исковете и в случая,тъй като не са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК ,въпреки ,че
исковете следва да бъдат отхвърлени ,но поради погасяването им чрез плащане ,но в хода на
делото,то следва да се приеме ,че ответника носи отговорност за образуването му.
Ето защо следва да понесе всички деловодни разноски,които в случая възлизат на
100лв. /д.т./,които са заплатени.Тъй като ищеца е бил представляван в настоящото
производство от юрисконсулт ,на основание чл.78,ал.8 от ГПК има право на присъждане на
възнаграждение,което съда определя на сумата в размер на 50лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против А. В. Л.,гражданин на Руска
Федерация,поредан на 01.07.1971год. в гр.Посков, с адрес в гр.София ,район
Лозенец,ул.”Елин Пелин” № 7 ,ет.4,надземен,ателие №4, с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 3,64 лв.
,представляваща мораторна лихва за периода от 30.6.2019 г. до 07.3.2022 г. върху главница
за доставена топлинна енергия в размер на 35,46 лв. за периода 01.07.2019 г.-31.07.2020 г.,
сумата от 34,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от 22.3.2022 г. – подаване
4
на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за
периода от 01.5.2019 г. до 30.4.2021 г. върху главница за услуга за дялово разпределение
,като неоснователни,погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА А. В. Л.,гражданин на Руска Федерация,поредан на 01.07.1971год. в
гр.Посков, с адрес в гр.София ,район Лозенец,ул.”Елин Пелин” № 7
,ет.4,надземен,ателие №4 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.8 вр. ал.1 от ГПК сумата в размер на
50лв. ,представляваща деловодни разноски ,юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ООД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5