№ 1261
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508912 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7655 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 17790/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в е признато за установено по предявения от ищеца А. Д. Т., ЕГН: **********,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл.
538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответника П. К. М., ЕГН:
**********, че ответникът П. К. М., ЕГН********** дължи на ищеца А. Д. Т., ЕГН
**********, сумата от 3000,00 лв., представляваща вземане по издаден от ответника
запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ задължение на
ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между страните от 22.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр. д. №
15428/2022 г. на СРС, 161 състав.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответника П. К. М. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано;
постановено в противоречие със събраните доказателства и при неправилно
приложение на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел, че с представените платежни нареждания
не е установено погА.ване на задълженията по договора за заем от 22.04.2019 г.
1
съответно и по издадения запис на заповед от същата дата. Както е установено в
проведеното производство чрез показанията на свидетеля Т., непогасената част от
задължението по договора за заем от 2015 г. представлява задължението по договора
за заем от м.04.2019 г. и извършените погашения се отнА.т за него. Задължение от
2015 г. не съществува, както е установено от събраните доказателства. Ето защо
изводите на съда за приложение на чл.76, ал.1 ЗЗД са неправилни. Същевременно сочи,
че именно поради приятелските отношения между страните е налице предоговаряне на
условията по договорите за заем от 2015 г. като ответникът е сключил процесния
договор за заем с разписка, макар по него сума да не е била предавана реално.
Същевременно, изводите на съда, че чрез събраните доказателства не е доказано
вземането по възражението за прихващане за дължимата сума по извършената
изработка и монтаж на ел.котле в апартамента на ищцата от 2009 г. са необосновани и
противоречат на материалния закон. Поддържа, че възнаграждение по договора за
изработка е следвало да му се заплати на 31.12.2020 г., а не както е приел съда 2009 г.
Последното е довело до неправилна преценка на съда по отношение на възражението
за прихващане на вземането по записа на заповед с вземането по ремонта и началото
на приложимата давност за последното.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за отхвърляне на
иска срещу него като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца А. Д. Т., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
2
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че задължението
по издадения запис на заповед от 22.04.2019 г., което се основава на задължение по
договор за заем от същата дата не е погасено от ответника – издател по записа на
заповед, чрез плащане извършено в периода 30.04.2019 г.-26.02.2020 г., както и чрез
прихващане с насрещното му вземане за възнаграждение по договор за изработка от
2009 г., по силата на който е изработил и монтирал ел.котле в имота на ищцата-
поемател по записа на заповед и заемодател по договора за заем. Поради това и искът
по чл. 422 от ГПК вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от
3000,00 лв., представляваща вземане по издаден от ответника запис на заповед от
22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ задължение на ответника в размер
на 3000 лв. по договор за заем между страните от 22.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15428/2022 г. на СРС,
161 състав е уважен като основателен.
Решението е неправилно в една част.
Записът на заповед /чл.535 ТЗ/ е абстрактна сделка, при която основанието за
плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност
на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не
трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са
каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни
отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе
върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка
съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка,
представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради
това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя
възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между
издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение,
респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед
обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална
страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с
изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането
съществува или не.
С оглед това и са дадени разяснения с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
3
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характерна ценната книга. Както е посочено в същите, в тази хипотеза
в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погА.ване на вземането по записа на заповед.
В случая в производството е установено и страните не спорят, че ответникът е
издал в полза на ищцата на 22.04.2019 г. запис на заповед за сумата от 3000.00 лв. с
падеж на връщане 22.04.2020 г. във връзка със съществуващи между страните
облигационни отношения по договор за заем от същата дата 22.04.2019 г. /със срок до
22.04.2020 г./ и за същата сума 3000.00 лв., за реалното предаване на която от
заемодателя – ищец в полза на заемателя – ответник е била издадена и разписка от
същата дата.
Доводите на въззивника, че сумата по заемното правоотношение не е била
предадена реално на 22.04.2019 г. са недоказани и неоснователни. В съставения за
предаването документ – разписка от същата дата е посочено, че сумата 3000.00 лв. е
била предадена по заемното правоотношение от заемодателя- ищец на
заемополучателя – ответник и оборване на така удостоверения неизгоден за ответника
факт не е извършено в производството в т.ч. с надлежно доказване /чл.154 ГПК/.
Освен това, именно чрез показанията на свидетеля З. Т., които настоящия състав
кредитира изцяло се установява, че за непогасените части от задълженията по
договорите за заем от 2015 г. /както следва за сумата 3000.00 лв. и за сумата 9000.00
лв. са били подписани през м.април 2019 г. нови договори за заем, защото заемодателя
– ищец се е притеснявал за погасителната давност по тези задължения. Към този
момент, както се установява от показанията на свидетеля Т., ответникът е бил
задължен към ищеца със сумата от 3000.00 лв., която е предмет на договора за заем от
22.04.2019 г. и издадения запис на заповед от същата дата. Съставените и представени
по делото документи /частни с удостоверителен характер в посочената част чл.178 и
чл.180 ГПК/ не са оспорени в производството и съдът следва да ги съобрази при
разрешаване на спора, доколкото в тях се съдържа изявлението на ответника за
признание на така изложените неизгодни за него обстоятелства.
Доводите на въззивника, че заемни правоотношения от 2015 г. не съществуват и
не са съществували, настоящия състав намира за неоснователни. Чрез представените
по делото договори за заем от 16.03.2015 г. и от 17.03.2015 г. се установява, че на
ответника е била предоставена в заем по първия сумата 9990.00 лв. и по втория сумата
9990.00 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля З. Т..
Доводите на въззивника, че сумата от 3000.00 лв. е била върната от него с
извършени от него, чрез свидетеля З. Т. погашения, чрез плащания извършени в
периода 30.04.2019 г.-26.02.2020 г., съдът намира за основателни в една част до
4
размера на заплатената общо сума 2000.00 лв. Чрез приложените по делото 7 бр.
платежни нареждания, съответно за кредитен превод в полза на ищеца А. Т., с
наредител трето на спора лице – свидетеля З. П. Т., съответно за сумата от 250 лв. от
дата 30.04.2019 г., за сумата от 500 лв. от дата 12.06.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата
25.07.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 27.09.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата
24.10.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 05.12.2019 г. и за сумата от 250 лв. от дата
26.02.2020 г. ( л.28-34 от делото на СРС) се установява погА.ване на сумата от 2000.00
лв. в полза на ищеца по съществуващото заемно правоотношение предмет на спора от
2019 г.
Доводите на ищеца, че тези плащания са извършени по други установени
заемни правоотношения между страните от 2015 г., съдът намира за неоснователни.
Чрез показанията на свидетеля З. Т. и представените договори за заем от 2015 г. и
процесния договор за заем от 22.04.2019 г. се установява, че за задължението в размер
на 3000.00 лв. – непогасен остатък по договора за заем от 2015 г. страните са
предоговорили условията на 22.04.2019 г., когато са подписали процесния договор за
заем и ответника е издал процесната запис на заповед. С оглед това с извършените
плащания в периода от 30.04.2019 г.-26.02.2020 г. са били извършени плащания по
съществуващото заемно правоотношение от 22.04.2019 г. Поради това и изводите на
съда, че с тези суми са били погасени по стари задължения от 2015 г. при приложение
на разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД, съдът намира за неправилни. Предмет на
спора не са съществувалите заемни правоотношения между страните от 2015 г., които
както се установява от свидетеля Т. са били заменени със съществуващите заемни
правоотношения от 2019 г. Поради това и макар страните да не са оформили новото
заемно правоотношение като постигнато съгласие за новация /обективна/ при спазване
указанията на разпоредбата на чл.107 ЗЗД, то, с установяване на новото заемно
правоотношение от 22.04.2019 г. страните са приели, че старото заемно
правоотношение с непогасен остатък от 3000.00 лв. е прекратено, като на негово място
е възникнало новото заемно правоотношение. При така формираните фактически
констатации и правни изводи, съдът намира доводите на въззивника за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.76 ЗЗД за основателни доколкото не се установява
съществуващо еднородно задължение по заем от 2015 г., което да се погА.ва с
извършените плащания в общ размер на сумата 2000.00 лв.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 190 от
23.01.2014 г. по т.д. № 483/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, което становище се възприема
от настоящия състав, свидетелски показания по писмен договор за заем за
потребление за установяване на обстоятелства, относими към погА.ване на
задължението, са допустими при наличието на писмен документ, съдържащ изявление
на кредитора за окончателно погА.ване на парично задължение, и то само ако със
свидетелите се цели доказване на факти, извън удостоверените в документа, като
5
например обстоятелства при съставянето му, времето или мястото на издаването му.
Съответно, в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 294 ОТ 18.10.2013
Г. ПО ГР. Д. № 1276/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия
състав е прието, че от обстоятелството, че в разписките не е посочено основанието за
плащане не може да се направи извод, че такова отсъства. Длъжникът посочва в
платежния документ основанието, на което плаща, но той има право да избира кое
свое задължение да погаси само ако плаща цялото вземане - разноски, лихви и
главница. Кредиторът може да приеме частично плащане и да посочи в разписката
основанието, на което го приема. Ако кредиторът не е посочел в разписката в
погашение на кое задължение приема плащането, то (плащането) погА.ва най-
обременителното задължение, ако задълженията са равно обременителни - най-
старото, а ако са възникнали едновременно, те се погА.ват съразмерно (чл. 76, ал. 1
ЗЗД). Ако кредиторът не е удостоверил в разписката, кое негово вземане се погА.ва, по
делото трябва да се установи какви вземания има кредиторът, като тежестта да ги
докаже е негова. Това, както е посочил съда, няма общо с правилата за доказване на
отрицателни факти (не съществува правило, че отрицателен факт не се доказва).
При съобразяване така изразените становища и установените по делото
обстоятелства, настоящия състав намира, че със заплатената в общ размер сума
2000.00 лв. е бил погасен част от съществуващия дълг на ответника по договора за
заем от 22.04.2019 г., съответно и от издадения за обезпечаване на това вземане запис
на заповед от същата дата за посочената сума, доколкото към този момент друго
съществуващо задължение не се установява да е било налице.
Доводите на въззивника, че съдът неправилно е приел за неоснователно
възражението за погА.ване, чрез прихващане с насрещното му вземане за
възнаграждение по извършената изработка и монтаж на инсталация и ел.котле в
апартамента на ищцата, съдът намира за неоснователни. Действително, чрез събраните
в производството гласни доказателства от показанията на свидетелите К. и И. е
установено, че ответникът е изпълнил лично в апартамента на ищцата изработка и
монтаж на инсталация на ел.котле преди присъединяването на обекта към
топлопреносната мрежа на Топлофикация София ЕАД. Възраженията на ищцата, че не
е приела този резултат от сключения през 2009 г. договор за изработка, съдът намира
за неоснователни. Според указанията на разпоредбата на чл.264 ЗЗД приемането на
изработеното се извършва изрично или мълчаливо с конклудентни действия.
Доколкото в производството е установено, че резултата от изработката съществува и се
намира в обекта на ищцата, то, в случая следва да се приеме, че работата е била
приета от възложителя – ищец без възражения още през 2009 г.
Съответно, чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК е установено, че стойността на
тези ремонтни дейности /материали и труд/ възлиза на сумата 1800 лв.
6
Доводите на ищеца, че е заплатил стойността на извършената услуга по
изработка и монтаж на ел.котле в апартамента, съдът намира за неоснователни и
недоказани. Несъмнено в своите показания свидетелите К. и И. сочат, че ищцата е
заплатила на ответника изработеното. Установяване обаче конкретен договорен размер
на възнаграждение и заплащането му от възложителя – ищец не се установява в
производството при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение.
Въпреки това обаче при спазване указанията на чл.110 ЗЗД, съдът намира за
основателно възражението на ищеца за погА.ване по давност на това задължение за
възнаграждение към ответника / по чл.266 ЗЗД/. По силата на тази разпоредба
ответникът дължи възнаграждение когато приеме работата. При установяване, че
работата е била възложена, извършена и приета през 2009 г., то, приложимата
петгодишна давност за това вземане е изтекла още през 2014 г. Доводите на
въззивника, че страните са договорили заплащане на възнаграждението на 31.12.2020
г., съдът намира за неоснователни и недоказани с оглед указанията на чл.154 ГПК. В
производството от една страна не е установен договорен размер на възнаграждението
за извършеното, а от друга, не е установено, че страните са договорили заплащането
му да се извърши едва на така посочената дата. Престацията несъмнено е била
договорена като възмездна с оглед дадените от свидетелите
Предвид така изложените съображения настоящата инстанция намира
възраженията за прихващане на ответника за неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат в една част.
Постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено в една част за
сумата от 2000.00 лв., която е установено, че е погасена чрез плащане извършено от
ответника в полза на ищцата и потвърдено в останалата част за сумата 1000.00 лв. на
основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за заповедното производството в размер на 130.00 лв. и
584.00 лв. за исковото производство пред първата инстанция и 200.00 лв. за въззивното
производство.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за ответника в размер на 820.00 лв. за първата инстанция и 1260.00 лв. за
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7655 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 17790/2023 г. по описа на
7
СРС, 157 с-в, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от ищеца А.
Д. Т., ЕГН: **********, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с
правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу
ответника П. К. М., ЕГН: **********, че ответникът П. К. М., ЕГН********** дължи
на ищеца А. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 2000,00 лв., представляваща вземане по
издаден от ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г.,
обезпечаващ задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между
страните от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022
г. по ч. гр. д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав, КАКТО И в частта на разноските, в
която са били присъдени в полза на А. Д. Т. разноски, както следва: над сумата 130.00
лв. за заповедното производство и над сумата 584.00 лв. –разноски за първата
инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от ищеца А. Д. Т., ЕГН:
**********, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответника П. К.
М., ЕГН: **********, че ответникът П. К. М., ЕГН********** дължи на ищеца А. Д.
Т., ЕГН **********, сумата от 2000,00 лв., представляваща вземане по издаден от
ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ
задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между страните от
22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7655 от 25.04.2024 г. по гр.д. № 17790/2023 г. по
описа на СРС, 157 с-в, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от
ищеца А. Д. Т., ЕГН: **********, положителен установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК, с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
срещу ответника П. К. М., ЕГН: **********, че ответникът П. К. М., ЕГН**********
дължи на ищеца А. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв., представляваща
вземане по издаден от ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на
22.04.2020 г., обезпечаващ задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за
заем между страните от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав, КАКТО И
В ЧАСТТА на разноските, с която в полза на А. Д. Т. са били присъдени разноски,
както следва: за сумата 130.00 лв.-разноски за заповедното производство и за сумата
8
584.00 лв. –разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Т., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. - разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН: ********** да заплати на П. К. М., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1260.00 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9