Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 08.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретар Ив.Велчева и прокурор Р.Рачев, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 95 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „А.“ООД-гр.Варна, *** с ЕИК:*********, с управител Т.С.,
чрез адв.М.М. от ШАК срещу Решение № 15 от 20.02.2020г., постановено по ВАНД №
365/2019г. по описа на Районен съд– град Нови Пазар, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000864/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
1500.00лв. за нарушение на чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5
от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се твърди, че НП не било обосновано
и не било доказано нарушението в НП, понеже липсвал сключен трудов договор, а
лицето за което е прието, че се дължи провеждане на инструктаж се намирало на
територията на предприятието, за да бъде наето на работа. Освен това лицето било
непълнолетно и декларирането от него на обстоятелства, без съгласие на родител,
е в нарушение на ЗЛС. Административно наказващия орган не бил преценил
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случаят бил маловажен по смисъла на чл.415в
от КТ, като санкцията е завишена. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с решението
Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание се
явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът
по касация депозира отговор на 15.05.2020г., в който се оспорва жалбата. Не изпраща представител в открито съдебно
заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура в депозирано заключение, намира жалбата за
процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000864/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
1500.00лв. за нарушение на чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5
от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: Във връзка със сигнал
за работещи хора без сключени трудови договори на обект на дружеството
жалбоподател- консервена фабрика в гр.Каспичан, ул.Мадарски конник №12 на 20.08.2019г.,
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен и полицейски
служители, извършили съвместна проверка по спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „А.”
ООД ***, в качеството му на работодател. Служителите се разделили на три екипа
и започнали обход на обекта в производствените помещения. Било констатирано, че
цеха за опаковане не работи, но е било извършвано опаковане, тъй като по
линията имало буркани и непълни палети. Всички врати на производствените
помещения били затворени от вътрешна страна с катинари. В дворът имало навес с
паднала стена, зад която били установени около 60-70 човека, между които и
непълнолетни лица. Някои носели найлонови престилки, шапки и ръкавици. Лицата
нямали сключени трудови договори.
При
проверката било установено, че работодателят, при осъществяване на своята дейност,
не е изпълнил задължението си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд с това, че на 20.08.2019г. не провел и документирал в книга за
инструктажа начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на Д.М.М.- работещ
в горепосочения обект в деня на проверката, без сключен писмен трудов договор.
Резултатите от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР 1927559, в който нарушението е посочено под № 9. Протоколът бил
връчен на 13.09.2019г. на управителя на дружеството. На основание чл.402 ал.1
т.3 от КТ, в присъствието на служител на
ДПС, била изготвена Декларация от работещото лице, което към момента не било
навършило 18г., в която то посочило, че работи във фабриката за първи ден, като
нарежда буркани на лента при работно време от 7,00ч. до 17,30ч. срещу заплащане
от 25.00лв. Било констатирано нарушение на разпоредбите на чл.12 ал.1, вр. с чл.10
ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в това,
че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател не е осигурило
провеждането и документирането на начален инструктаж по безопасност и здраве на
работника. На 13.09.2019г., в присъствието на представляващия дружеството бил
съставен АУАН № 27-0000864 за нарушението. Същият бил подписан с възражения от представителя
на нарушителя, като и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
допълнителни писмени възражения, че лицето не е било прието на работа, не е било
в работни дрехи и се намирало в двора на предприятието, като декларираните от
него обстоятелства били под диктовка на служител на ОИТ и в отсъствие на
родител. На 11.10.2019г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал
процесното Наказателно постановление, с
което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на
чл.12 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и чл.11 ал.5 от Наредба РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на
служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се установява,
че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ, понеже
не изпълнило задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От събраните по делото доказателства- Протокол за
извършена проверка, Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, показанията на
свидетелите, извършили проверка, копие от книгата за инструктаж, от която е
видно, че подписи на лицата, които следва да бъдат инструктирани, не са
положени, се установява по безспорен начин, че дружеството жалбоподател е
допуснало на работа, без да е извършен начален инструктаж на 20.08.2019г. на
работник. В тази връзка е съобразена
разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно
съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на
противното, което не е установено в настоящия казус. В оспореното решение,
съдът е изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват
предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН и с оглед на това потвърдил наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите
не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.281 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да
организира провеждането на инструктиране и обучение на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл.12
ал.1 от Наредба № РД-07-2, начален инструктаж се провежда на лицата,
които постъпват на работа, каквито е процесния случай, в деня на постъпване на
работа, като съгласно чл.11 ал.5 проведените инструктажи се документират в
книги за инструктажи. В настоящия казус фактическото описание в АУАН и в НП на
нарушението съдържа факти за две нарушения на трудовото законодателство-
непровеждане на начален инструктаж на работника, а и за това, че такъв
инструктаж не е документиран срещу подпис на работника в съответната книга за
инструктажи съгласно Приложение № 1 към чл.11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2/
16.12.2009г. на МТСП. Двете задължения на работодателя са отграничени от законодателя
помежду си- чл.12 ал.1 и чл.11 ал.5 от посочената наредба, като и двете норми
са посочени като нарушени в АУАН и в НП. Съдът намира, че така констатираната
неточност и налагането на една санкция не е нарушило правото на защита на
санкционираното лице, като същото е разбрало какво нарушение е било осъществено
и е организирало защитата си.
По
отношение на възражението в касационната жалба, че липсвал сключен трудов
договор с Д. М., който само искал да постъпи на работа през процесния ден и не
е полагал труд, поради което и не се дължи провеждане на начален инструктаж,
съдът намира същото за неоснователно. От доказателствата по делото, включващи и
Декларация от самото лице, се установява полагането на труд в предприятието, трудовите
задължения, заплащането и работното време. За да е налице нарушение на
разпоредбите за безопасни условия на труд, осъществяващо от обективна страна
изпълнителния състав на процесното деяние, не е необходимо да е сключен писмен
трудов договор или трудовото правоотношение да е обявено с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл.405а ал.1 от КТ. Съгласно ДР на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и §1 т.2 от ДР на самата Наредба, за
целите на закона понятието „работодател“ е разширено, като включва освен определеното
в §1 т.1 от КТ, така и „всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност
за предприятието“. Съответно „работещ“ по смисъла на специалните разпоредби по
безопасност на труда е всяко лице, което е наето от работодател./§1 т.2а от
ЗЗБУТ/. С оглед на това, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно
наказателната отговорност на дружеството, което е работодател, за извършеното
от него нарушение, като е била наложена санкция в минималния законоустановен
размер, предвиден в чл.413 ал.2 от КТ.
По
отношение на възражението за липса на валидно извършени действия по
декларирането на данни относно полаган труд пред органи на ОИТ в отсъствието на
родител, съдът намира същото за неоснователно. Въззивният съд е изложил мотиви
по жалбата, в тази й част, които се споделят от настоящия състав. Попълването
на Декларация от непълнолетния Д. М. по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не представлява
правно действие, извършено от негово име, свързано с имуществото или личността
му и не изисква съгласие на родител по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЛС. Освен това
по силата на чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже съдействие на
служителите на ОИТ относно установяване на фактите и участието на непълнолетните
лица в административно-наказателното производство е било обезпечено с
присъствието на служител от Детска Педагогическа стая.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 20.02.2020г., постановено
по ВНАХД №365/2019г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 08.06.2020г.